Tweet
В един всекидневник прочетох един виц. Разсмеши ме много и го споделих с приятел, доказан вицаджия и с чувство за хумор.
Вместо да се засмее, гледам му леко учудената физиономия. После казва: -Моньо, май не разбрах кое беше смешното.
Извиних му се и минахме на друг разговор. Виц и любов не се обясняват!
Ето го и вицът:
Вървял един с един голям пакет под мишница. Спирали го, любопитствали и се заяждали:
-Какво е това, бе? Какво криеш? Крадено ли е?
Той отговорил:
-Нищо особено. Тирилейка.
Пак го емнали:
-Хайде де! Такова животно нема! Откъде я взе? Останали ли са още?
Накрая му писнало, рекъл "Елате, бе" и взел да разопакова. Падали пластове хартии и найлони и останал един кашон.
Отворил го и - пак хартии и найлон, а най-накрая - дървена сандъче. Извадил той ключе, отворил го.
И какво, мислите, имало вътре? Ами, най-обикновена тирилейка.
Вместо да се засмее, гледам му леко учудената физиономия. После казва: -Моньо, май не разбрах кое беше смешното.
Извиних му се и минахме на друг разговор. Виц и любов не се обясняват!
Ето го и вицът:
Вървял един с един голям пакет под мишница. Спирали го, любопитствали и се заяждали:
-Какво е това, бе? Какво криеш? Крадено ли е?
Той отговорил:
-Нищо особено. Тирилейка.
Пак го емнали:
-Хайде де! Такова животно нема! Откъде я взе? Останали ли са още?
Накрая му писнало, рекъл "Елате, бе" и взел да разопакова. Падали пластове хартии и найлони и останал един кашон.
Отворил го и - пак хартии и найлон, а най-накрая - дървена сандъче. Извадил той ключе, отворил го.
И какво, мислите, имало вътре? Ами, най-обикновена тирилейка.