Най после и аз да намеря време да седна на компа, че да споделя и аз моите снежни неволи. От как падна големия сняг съм все в гората , ама не по желание. Първо снега ме свари съвсем неподготвен в района над Девин (на 17 км над града посока Батак) , вдън горите тилилейски , на гости с жена ми при техните. Имат вила в района на едно ловно стопанство. Тръгнах с летните гуми , като мислех да останем само една вечер, понеже бях болен и не смятах да обикалям из горите. Единственото което направих е , че хвърлих веригите в багажника за всеки случай. Като се събудихме в неделя и видяхме колко сняг е паднал веднага грабнахме с дядото лопатите , сложих веригите и тръгнахме да пробиваме пътя . До асвалта има изкачване 3 км по черен път, и ние се надявахме, че асвалта ще е чист. Цял ден се борихме със снега, а той не спираше да вали. И когато по тъмно стигнахме до асвалта, измръзнали и изнемощяли се оказа , че ако искаме да се приберем имаме още 14 км за ринене. Естествено не сме толкова луди, обадихме се , че няма да можем да се приберем, и че кога ще се приберем зависи от това кога ще дойде верижната машина да ни отрие. Връщането също не беше лесно понеже беше навалял още сняг, и през 20 метра пак трябваше да слизаме да чистим купчината пред колата, понякога само за да светнат фаровете. После във вилата ракията беше особено вкусна, а храната да не казвам. На другия ден – лежане. Слънцето взе да залязва и тъкмо си сипахме по една ракия, като мислихме че и тоя ден отървахме, и се чу радостен шум – боботещия двигател на верижния трактор, а след него буханката с ловните. Бяхме спасени. Ето малко снимки правени с GSM.













Всички снимки : https://htftp.offroad-bulgaria.com/P...%2018.12.2005/













Всички снимки : https://htftp.offroad-bulgaria.com/P...%2018.12.2005/
Коментар