Tweet
Чудех се къде да пусна темата, защото майтап-майтап, ама си е направо истината...
"Виждали ли сте немец да си сваля автокасетофона всеки път, когато паркира своето BMW? Или англичанин да ходи на работа с найлонова торбичка от кварталния супермаркет? А да сте срещали шотландец, който си приготвя домашно уиски за зимата?
Не, нали?
Подобни неща могат да бъдат видени само по нашата географска ширина. Те са част от непреходните белези, по които винаги може да познаете, че се намирате в България. Става дума за онези явления от бита на българина, наследство от ерата на соца, които след броени дни ще внесат допълнителен колорит в пъстрата мозайка на голямото европейско семейство.
Културата "направи си сам"
Все още много българи нямат вяра на "купешкото". Предпочитат да си приготвят всичко сами. Като се почне от домашната ракия и туршията и се стигне до по-сложни дейности като ремонта на автомобила и построяването на нова къща.
За българина зимата не е просто сезон. Тя е зло, което може да бъде преборено само с достатъчно зимнина. Изобилието от продукти по магазините не е причина за скъсване с практиката да се трупат провизии, които да стигнат за изхранването на къщата чак до Спасовден. Една доза включва поне няколко рафта буркани с туршия и лютеница, двайсетина литра домашна гроздова, буре с червено вино и задължителния бидон с кисело зеле.
Опразнените буркани никога не се хвърлят. Те са светиня, а не просто празен амбалаж. Капачките също изкарват по няколко зими. Ако съществуваше Ноев ковчег за типично български вещи, издържали всички проверки на времето, в него освен бурканите и капачките секънд хенд задължително щеше да има и чушкопек - този безценен уред, който продължава да бъде пръв помощник на българската домакиня.
Моят дом е моята крепост
Домът на българина не може да бъде сбъркан. Вътре апартаментът му може да е чист и украсен (според местните представи за естетика), но на етажа пред него задължително ще има струпани ненужни вещи и отдавна излязла от употреба бяла техника, а фасадата ще е мръсна и олющена. Другият задължителен атрибут са остъклените тераси.
Инсталациите от панел, винкел и стъкло са хвърляли в недоумение не един и двама чужденци, имали шанса да се разходят из столичните комплекси. Известният с пакетирането на различни неща Кристо може само да завижда на своите сънародници за произведенията на битово-комуналното изкуство, изложени в по-старите части на "Люлин" и "Младост". Новото строителство не изкорени навика за барикадиране от външния свят, а само предложи усъвършенствани версии на познатите конструкции, направени вече от PVC и трикамерни стъклопакети.
Псуването - национален спорт
Българинът мрази да дава "грешни" пари за кино и театър. Филмите той си ги сваля от интернет, а идеята му за приятно прекарване на вечерта се свежда до гледането на телевизия. Още от времето, когато изборът се изчерпваше с първа и втора програма, излежаването пред синия екран е най-масово практикуваното забавление. Понеже е безплатно.
Освен ракийката със салатка вечерният ритуал включва и задължителното раздаване на попържни. Байганьовското "всички са маскари" все още се споделя от средностатистическия жител. Винаги някой друг е крив за проблемите. Виновни са: шефът, колегите, съседката от горния етаж, комунистите, ченгетата, МВФ, Иван Костов, царят. В краен случай виновни са държавата и "онези отгоре".
Твърдата убеденост, че системата е причина за всичките беди, води и до пословичния мързел. Скатаването от работа е втора природа на много българи, наследство от времето на комунизма, когато важеше максимата "те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя". Това обаче не се отнася за случаите, в които са наблюдавани, защото е важно да се прави добро впечатление на принципа "да не се изложим пред чужденците".
Андрешковци
Още от времето на Елин Пелин българинът обича да играе контра на властта. Съвременният Адрешко е цар на тарикатлъците, с които все се опитва да надхитри системата. Ако срещне катаджии на пътя, той не пропуска да предупреди с присветване на фаровете идващите в насрещното платно автомобили, въпреки че самият той може да е потърпевш от бясното шофиране по пътищата.
Криворазбраната солидарност се пренася и в градския транспорт, където продупчените билетчета се предават от ръка на ръка като щафета. Разбира се, това не променя по-трайния навик да се пътува гратис винаги, когато може.
Изобщо българинът мрази да му поставят ограничения. Правилата са за това, за да бъдат нарушавани. Като пресичането на червено например. Никъде в Европа няма да видите толкова много хора, които да тичат пред фучащите автомобили, рискувайки живота си, както в София.
"Гледай си в краката"
Всеки българин е чувал тази фраза от майка си като дете. Вместо да ходи с гордо изправено чело като повечето европейци, е свикнал да забива нос в земята. Навикът се корени в особеностите на българските тротоари. Изненадите по тях са буквално на всяка крачка. Опасностите не се изчерпват само с пръснатите навсякъде кафеникави купчинки, останали след разходките на домашните любимци. В най-добрия случай разсейването може да ти коства измокрен крачол от огромния брой плюещи плочки, които коварно дебнат пешеходеца.
Усещането за балканска екзотика се допълва от познатите ни бездомни кучета. Представата за четириногите като "най-добрия приятел на човека" няма по-реално покритие в друга столица от Европейския съюз, както в София. Дори и Букурещ успя да се пребори с популацията от скитащи кучета. Асоциациите с Oриента се подсилват и от циркулиращите по жълтите павета цигански каруци.
"А, честита баня"
Миграцията от селото към града като че ли намали броя на семействата, които ходят по малка и голяма нужда на двора. Съдейки по миризмата в градския транспорт обаче, изглежда, хигиенните навици на повечето наши сънародници не са се променили особено. Те са останали на нивото от времето, когато къпането беше веднъж седмично, а хората се поздравяваха с "честита баня" вместо с "добър ден".
Зимата положението се влошава и от другия традиционен страх "не стой на течение". Вместо с ваксини и профилактика българинът бори настинките с навличане на повечко дрехи. Първите симптоми на грипа пък посреща със стоически инат - тихо пъшкане и повтаряне наум "нищо ми няма" вместо посещение при лекар (което си е приключение - няма спор).
Всъщност българите внимават най-много за две неща:
Да не настинат и да не се минат
Пословичното българско гостоприемство се изпарява, когато е част от компания в ресторант. Първата му реплика при вида на сметката е "кой черпи". Стремежът към непрекъснати икономии обаче не важи за тържествени поводи като сватби и абитуриентски балове. За тях могат да се хвърлят луди пари, за да не останем по-назад от съседите и приятелите.
И все пак, България не е само панелки, чалга и капачки за буркани секънд хенд. Да не забравяме, че страната ни ще влезе в Европейския съюз и с няколко запазени марки като розите, виното и (ако държите на това) хубавите жени. Да не пропуснем математиката, компютърните специалисти (понякога с обратен знак) и... онази специфична оправност, която все пак помага."
Така че горе главата! И ние ще дадем нещо на Европа...
"Виждали ли сте немец да си сваля автокасетофона всеки път, когато паркира своето BMW? Или англичанин да ходи на работа с найлонова торбичка от кварталния супермаркет? А да сте срещали шотландец, който си приготвя домашно уиски за зимата?
Не, нали?
Подобни неща могат да бъдат видени само по нашата географска ширина. Те са част от непреходните белези, по които винаги може да познаете, че се намирате в България. Става дума за онези явления от бита на българина, наследство от ерата на соца, които след броени дни ще внесат допълнителен колорит в пъстрата мозайка на голямото европейско семейство.
Културата "направи си сам"
Все още много българи нямат вяра на "купешкото". Предпочитат да си приготвят всичко сами. Като се почне от домашната ракия и туршията и се стигне до по-сложни дейности като ремонта на автомобила и построяването на нова къща.
За българина зимата не е просто сезон. Тя е зло, което може да бъде преборено само с достатъчно зимнина. Изобилието от продукти по магазините не е причина за скъсване с практиката да се трупат провизии, които да стигнат за изхранването на къщата чак до Спасовден. Една доза включва поне няколко рафта буркани с туршия и лютеница, двайсетина литра домашна гроздова, буре с червено вино и задължителния бидон с кисело зеле.
Опразнените буркани никога не се хвърлят. Те са светиня, а не просто празен амбалаж. Капачките също изкарват по няколко зими. Ако съществуваше Ноев ковчег за типично български вещи, издържали всички проверки на времето, в него освен бурканите и капачките секънд хенд задължително щеше да има и чушкопек - този безценен уред, който продължава да бъде пръв помощник на българската домакиня.
Моят дом е моята крепост
Домът на българина не може да бъде сбъркан. Вътре апартаментът му може да е чист и украсен (според местните представи за естетика), но на етажа пред него задължително ще има струпани ненужни вещи и отдавна излязла от употреба бяла техника, а фасадата ще е мръсна и олющена. Другият задължителен атрибут са остъклените тераси.
Инсталациите от панел, винкел и стъкло са хвърляли в недоумение не един и двама чужденци, имали шанса да се разходят из столичните комплекси. Известният с пакетирането на различни неща Кристо може само да завижда на своите сънародници за произведенията на битово-комуналното изкуство, изложени в по-старите части на "Люлин" и "Младост". Новото строителство не изкорени навика за барикадиране от външния свят, а само предложи усъвършенствани версии на познатите конструкции, направени вече от PVC и трикамерни стъклопакети.
Псуването - национален спорт
Българинът мрази да дава "грешни" пари за кино и театър. Филмите той си ги сваля от интернет, а идеята му за приятно прекарване на вечерта се свежда до гледането на телевизия. Още от времето, когато изборът се изчерпваше с първа и втора програма, излежаването пред синия екран е най-масово практикуваното забавление. Понеже е безплатно.
Освен ракийката със салатка вечерният ритуал включва и задължителното раздаване на попържни. Байганьовското "всички са маскари" все още се споделя от средностатистическия жител. Винаги някой друг е крив за проблемите. Виновни са: шефът, колегите, съседката от горния етаж, комунистите, ченгетата, МВФ, Иван Костов, царят. В краен случай виновни са държавата и "онези отгоре".
Твърдата убеденост, че системата е причина за всичките беди, води и до пословичния мързел. Скатаването от работа е втора природа на много българи, наследство от времето на комунизма, когато важеше максимата "те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя". Това обаче не се отнася за случаите, в които са наблюдавани, защото е важно да се прави добро впечатление на принципа "да не се изложим пред чужденците".
Андрешковци
Още от времето на Елин Пелин българинът обича да играе контра на властта. Съвременният Адрешко е цар на тарикатлъците, с които все се опитва да надхитри системата. Ако срещне катаджии на пътя, той не пропуска да предупреди с присветване на фаровете идващите в насрещното платно автомобили, въпреки че самият той може да е потърпевш от бясното шофиране по пътищата.
Криворазбраната солидарност се пренася и в градския транспорт, където продупчените билетчета се предават от ръка на ръка като щафета. Разбира се, това не променя по-трайния навик да се пътува гратис винаги, когато може.
Изобщо българинът мрази да му поставят ограничения. Правилата са за това, за да бъдат нарушавани. Като пресичането на червено например. Никъде в Европа няма да видите толкова много хора, които да тичат пред фучащите автомобили, рискувайки живота си, както в София.
"Гледай си в краката"
Всеки българин е чувал тази фраза от майка си като дете. Вместо да ходи с гордо изправено чело като повечето европейци, е свикнал да забива нос в земята. Навикът се корени в особеностите на българските тротоари. Изненадите по тях са буквално на всяка крачка. Опасностите не се изчерпват само с пръснатите навсякъде кафеникави купчинки, останали след разходките на домашните любимци. В най-добрия случай разсейването може да ти коства измокрен крачол от огромния брой плюещи плочки, които коварно дебнат пешеходеца.
Усещането за балканска екзотика се допълва от познатите ни бездомни кучета. Представата за четириногите като "най-добрия приятел на човека" няма по-реално покритие в друга столица от Европейския съюз, както в София. Дори и Букурещ успя да се пребори с популацията от скитащи кучета. Асоциациите с Oриента се подсилват и от циркулиращите по жълтите павета цигански каруци.
"А, честита баня"
Миграцията от селото към града като че ли намали броя на семействата, които ходят по малка и голяма нужда на двора. Съдейки по миризмата в градския транспорт обаче, изглежда, хигиенните навици на повечето наши сънародници не са се променили особено. Те са останали на нивото от времето, когато къпането беше веднъж седмично, а хората се поздравяваха с "честита баня" вместо с "добър ден".
Зимата положението се влошава и от другия традиционен страх "не стой на течение". Вместо с ваксини и профилактика българинът бори настинките с навличане на повечко дрехи. Първите симптоми на грипа пък посреща със стоически инат - тихо пъшкане и повтаряне наум "нищо ми няма" вместо посещение при лекар (което си е приключение - няма спор).
Всъщност българите внимават най-много за две неща:
Да не настинат и да не се минат
Пословичното българско гостоприемство се изпарява, когато е част от компания в ресторант. Първата му реплика при вида на сметката е "кой черпи". Стремежът към непрекъснати икономии обаче не важи за тържествени поводи като сватби и абитуриентски балове. За тях могат да се хвърлят луди пари, за да не останем по-назад от съседите и приятелите.
И все пак, България не е само панелки, чалга и капачки за буркани секънд хенд. Да не забравяме, че страната ни ще влезе в Европейския съюз и с няколко запазени марки като розите, виното и (ако държите на това) хубавите жени. Да не пропуснем математиката, компютърните специалисти (понякога с обратен знак) и... онази специфична оправност, която все пак помага."
Така че горе главата! И ние ще дадем нещо на Европа...
Коментар