Седя си вкъщи и на вратата се звъни. Отварям и гледам Митко Бербатов, Пламен Марков и целият национален отбор по футбол. Ами сега!!! Чешам се по главата, а Митето ми вика:
-Кво бе копеУе, на вратата ли ще ни държиш?
Осафервам се и ги каня у нас.
-Тесничко е малко-викам им, а те:
-Нищо. Ние сме свикнали да се гъчкаме под душовете и в тесните съблекални.
Почвам да ровя нещо да почерпя момчетата, ама йок. Нищо. И тогава се сещам, че жената снощи направи баница. Извадих я от фурната и я стоплих на микровелето. Сложих им, хапнаха си добре и кой от къде е по живо, по задраво. Дадоха ми специален пропуск за.......тренировките.
Минаха се няколко дни и на който кажа все не ми вярва.
Оттогава минаха няколко седмици. Седя и ровя във форума и се звъни на вратата. Зачудих се дали да отворя, ама се звъни настоятелно. Кат полицай все едно звъни. Ставам, гледам през шпионката стълбището почернело от рокери. Най-малко 200. Викам тея ще ме трепат. И тогава чувам добронамерения мечешки глас на един приятел, Пешо Коня. Заради косата дето си е вързал постоянно на опашка му викат така. Ама той все разправя, че прякора му е заради една част на тялото. Та Коня вика:
-Васко, аре бе брат, че измръзнахме. Отваряй вече.
Е, отворих им. Влязоха момчетата и аз пак ровя по шкафовете. Поне откъм алкохол винаги съм зареден. Пийнаха и по едно време един пита:
-А нещо за хапване?
Ей много съм недосетлив. От оня път всеки ден карам жената да прави баница, да съм готов за такива гости. Извадих тавата от фурната и им я разделих. Таман почнаха да ядат и на вратата пак се звъни. Викам си, мани-мани, баница вече нема, пиенето свърши, какви гости пак ще идват. Отварям и гледам комшията.
-Васко, да слезеш да разместиш малко тез мотори, че не мога да изкарам Ладата.
Знаете я ладата. Оная от Слави Трифонов. Щерката на съседа я спечели. Слязох, напънах се малко и му направих път. Заради щерката, не за друго
. Качвам се вкъщи и гледам-мазало. Кой къде сварил там легнал. Чудо ви казвам, а Пешо Коня ми вика:
-Не бой се братле. Дай да се поразходим да земем бири и като станат ще разчистим.
Излизам със свито сърце. Какво ще каже жената като се прибере и види толкоз маймуни?
Слизаме пред блока и гледаме спряла патрулка и двама записват номерата на моторите.
-Кво пишете бе?-репчи им се Коня.
-ГлаДен сержант Папуков от шесто РПУ. Дайте си личните карти.
Вадим ги и с неудоволствие ги подаваме. Ченгето гледа на Коня картата и се дзвери. Надникнах да видя кво се пули и гледам Коня си залепил снимка на лъв. Сержанта го пита:
-Това ти ли си?
-Как шЪ съм аз бе? Нали ако съм аз досега да съм те изял.
Арестуваха го за обида и неуважение по член незнам си какъв си. Мен ме пуснаха и аз се качих да кажа на момчетата. Ония като обезумяха, изтичаха надолу и газ към районното.
Та така. Айде сега чао, че трябва да чистя, че жената си идва след малко.
-Кво бе копеУе, на вратата ли ще ни държиш?
Осафервам се и ги каня у нас.
-Тесничко е малко-викам им, а те:
-Нищо. Ние сме свикнали да се гъчкаме под душовете и в тесните съблекални.
Почвам да ровя нещо да почерпя момчетата, ама йок. Нищо. И тогава се сещам, че жената снощи направи баница. Извадих я от фурната и я стоплих на микровелето. Сложих им, хапнаха си добре и кой от къде е по живо, по задраво. Дадоха ми специален пропуск за.......тренировките.
Минаха се няколко дни и на който кажа все не ми вярва.
Оттогава минаха няколко седмици. Седя и ровя във форума и се звъни на вратата. Зачудих се дали да отворя, ама се звъни настоятелно. Кат полицай все едно звъни. Ставам, гледам през шпионката стълбището почернело от рокери. Най-малко 200. Викам тея ще ме трепат. И тогава чувам добронамерения мечешки глас на един приятел, Пешо Коня. Заради косата дето си е вързал постоянно на опашка му викат така. Ама той все разправя, че прякора му е заради една част на тялото. Та Коня вика:
-Васко, аре бе брат, че измръзнахме. Отваряй вече.
Е, отворих им. Влязоха момчетата и аз пак ровя по шкафовете. Поне откъм алкохол винаги съм зареден. Пийнаха и по едно време един пита:
-А нещо за хапване?
Ей много съм недосетлив. От оня път всеки ден карам жената да прави баница, да съм готов за такива гости. Извадих тавата от фурната и им я разделих. Таман почнаха да ядат и на вратата пак се звъни. Викам си, мани-мани, баница вече нема, пиенето свърши, какви гости пак ще идват. Отварям и гледам комшията.
-Васко, да слезеш да разместиш малко тез мотори, че не мога да изкарам Ладата.
Знаете я ладата. Оная от Слави Трифонов. Щерката на съседа я спечели. Слязох, напънах се малко и му направих път. Заради щерката, не за друго

-Не бой се братле. Дай да се поразходим да земем бири и като станат ще разчистим.
Излизам със свито сърце. Какво ще каже жената като се прибере и види толкоз маймуни?
Слизаме пред блока и гледаме спряла патрулка и двама записват номерата на моторите.
-Кво пишете бе?-репчи им се Коня.
-ГлаДен сержант Папуков от шесто РПУ. Дайте си личните карти.
Вадим ги и с неудоволствие ги подаваме. Ченгето гледа на Коня картата и се дзвери. Надникнах да видя кво се пули и гледам Коня си залепил снимка на лъв. Сержанта го пита:
-Това ти ли си?
-Как шЪ съм аз бе? Нали ако съм аз досега да съм те изял.
Арестуваха го за обида и неуважение по член незнам си какъв си. Мен ме пуснаха и аз се качих да кажа на момчетата. Ония като обезумяха, изтичаха надолу и газ към районното.
Та така. Айде сега чао, че трябва да чистя, че жената си идва след малко.
Коментар