Tweet
Това си случи в далечната вече 1995 година, или там някъде...
В продъление на шест месеца възстановявах един LJ-80. Купето му беше толкова изгнило, че го правих почти изцяло наново. Джипчето стоеше на улицата без купе и минувачите, често ме питаха за какво ще ползвам тази резачка, имайки предвид онези мобилни разачки за дърва, по старите колеги ги помнят вероятно. Какво ли не направих по това джипче, оригинални части от никъде, дори седалките му не ставаха за нищо. Някой ден, като ми дойде оная мръсница – музата, ще опиша какво и как направих по него... Резултатът обаче бе впечатляващ: Боядисан с тъмно зелен металик със „златна” решетка пред радиатора, „златен” ролкеидж вежди и джанти, красота... Спирали са ме полицаи с думите: „Не ти щем документите, спряхме те, за да разгледаме това бижу”...
Отплеснах се...
Качил съм в „бижуто” едно момиче и щастливо си карам по една от малкото широки бургаски улици – „Сан Стефано”. В отсрещното платно паркирана една Тойота FJ40. Тогава, пък и сега, такива коли са рядкост, загледал съм се май повечко по нея...
На стотина метра, спирам на светофарите на кръстовището със „Стефан Стамболов” и тогава, момичето до мен, съвсем тихичко промълви:
„Не разбирам от коли, нито от отношенията им с мъжете, но ако погледнеш някоя жена, така, както гледаше онази кола, то тя ще е твоя за цял живот!”
П.П. От тогава избягвам да качвам в джипките си момичета, които не разбират от коли.
В продъление на шест месеца възстановявах един LJ-80. Купето му беше толкова изгнило, че го правих почти изцяло наново. Джипчето стоеше на улицата без купе и минувачите, често ме питаха за какво ще ползвам тази резачка, имайки предвид онези мобилни разачки за дърва, по старите колеги ги помнят вероятно. Какво ли не направих по това джипче, оригинални части от никъде, дори седалките му не ставаха за нищо. Някой ден, като ми дойде оная мръсница – музата, ще опиша какво и как направих по него... Резултатът обаче бе впечатляващ: Боядисан с тъмно зелен металик със „златна” решетка пред радиатора, „златен” ролкеидж вежди и джанти, красота... Спирали са ме полицаи с думите: „Не ти щем документите, спряхме те, за да разгледаме това бижу”...
Отплеснах се...
Качил съм в „бижуто” едно момиче и щастливо си карам по една от малкото широки бургаски улици – „Сан Стефано”. В отсрещното платно паркирана една Тойота FJ40. Тогава, пък и сега, такива коли са рядкост, загледал съм се май повечко по нея...
На стотина метра, спирам на светофарите на кръстовището със „Стефан Стамболов” и тогава, момичето до мен, съвсем тихичко промълви:
„Не разбирам от коли, нито от отношенията им с мъжете, но ако погледнеш някоя жена, така, както гледаше онази кола, то тя ще е твоя за цял живот!”
П.П. От тогава избягвам да качвам в джипките си момичета, които не разбират от коли.
и е наново възстановен
. С изцяло подменено окачване и спирачна система, наново претапициран, боядисан и изкърпен. Цветовете са запазени същите.
Коментар