Tweet
Както писах вече в друга тема от вчера съм горд собственик на TLC LJ70.
За да се сдобия с нея се наложи да пътувам от Бургас до Монтана и обратно, като по пътя успяхме да си заформим импровизирано OffRoad приключение без 4х4 автомобил.
Благодарение на Явор (Вромос), който беше така любезен да си зареже текущата работа и да се подложи на 14 часово пътуване тръгнахме в 4.00 сутринта с моята Fiesta 1.8D.
Явор, както обикновено беше в "пълно бойно снаряжение" - 2 GPS-a, единият от които "говорещ", 2 радиостанции, лаптоп, инвертер от 12V на 220V, облекло и провизии за тридневен престой в планината
Пътувахме през подбалканския път и GPS-ът упорито се опитваше да ни прекара през Хаинбоаз, после през Шипка, Кърнаре-Троян, но накрая намери пътя, който си бях наумил още в началото - отклонението след Долно Камарци към Ботевград. Минавал съм няколко пъти от там, предимно през лятото и есента, и от Бургас спестява много време и път, ако се ходи към онази част на страната ни, известна като "резервата" - Враца, Монтана, Видин...
В началото всичко вървеше перфектно докато след 5-6 км Фиестата не стъпи на 25-30 см непочистен сняг... Отначало малко се постреснах, но колата се държеше отлично със зимните гуми (155/80/13 SnowBear) и успешно качихме баира. Спускането също протече сравнително гладко но към края му ни очакваше изненада - закъсал младеж с мерцедес, лопата в ръце и отчаяно изражение. Часът беше 8.30, а по неговите думи беше прекарал 2 часа и половина в безполезни опити да се измъкне.
Изкарахме го веднага, но след 5 метра пак влезе в пряспата. Извадихме го още веднъж - същата работа. На третия път Явор се изнерви, качи го при мен във Фиестата, изкара Мерцедеса и запраши напред. Младежът още не беше се осъзнал напълно и бая се стресна, когато единият GPS се обади с палав женски глас: "След 2.5 км завийте наляво". Още повече се стресна, когато Явор даде нареждане по радиостанцията да не се мотаем ами да караме
Заведохме го до асфалта, върнахме му колата и си продължихме пътя.
След това добро дело успяхме да купим и моята нова TLC LJ70 с двигател 3B, която съм описал подробно в раздела за Toyota.
На връщане решихме да не рискуваме и се прибрахме първо през "Хемус", после през "Тракия" без повече приключения...
Сега доста време има да се хваля как сме спасявали Мерцедес със Фиеста и да досаждам на хората с обяснения как най-важния агрегат в едина втомобил е задкормилното устройство
За да се сдобия с нея се наложи да пътувам от Бургас до Монтана и обратно, като по пътя успяхме да си заформим импровизирано OffRoad приключение без 4х4 автомобил.
Благодарение на Явор (Вромос), който беше така любезен да си зареже текущата работа и да се подложи на 14 часово пътуване тръгнахме в 4.00 сутринта с моята Fiesta 1.8D.
Явор, както обикновено беше в "пълно бойно снаряжение" - 2 GPS-a, единият от които "говорещ", 2 радиостанции, лаптоп, инвертер от 12V на 220V, облекло и провизии за тридневен престой в планината
Пътувахме през подбалканския път и GPS-ът упорито се опитваше да ни прекара през Хаинбоаз, после през Шипка, Кърнаре-Троян, но накрая намери пътя, който си бях наумил още в началото - отклонението след Долно Камарци към Ботевград. Минавал съм няколко пъти от там, предимно през лятото и есента, и от Бургас спестява много време и път, ако се ходи към онази част на страната ни, известна като "резервата" - Враца, Монтана, Видин...
В началото всичко вървеше перфектно докато след 5-6 км Фиестата не стъпи на 25-30 см непочистен сняг... Отначало малко се постреснах, но колата се държеше отлично със зимните гуми (155/80/13 SnowBear) и успешно качихме баира. Спускането също протече сравнително гладко но към края му ни очакваше изненада - закъсал младеж с мерцедес, лопата в ръце и отчаяно изражение. Часът беше 8.30, а по неговите думи беше прекарал 2 часа и половина в безполезни опити да се измъкне.
Изкарахме го веднага, но след 5 метра пак влезе в пряспата. Извадихме го още веднъж - същата работа. На третия път Явор се изнерви, качи го при мен във Фиестата, изкара Мерцедеса и запраши напред. Младежът още не беше се осъзнал напълно и бая се стресна, когато единият GPS се обади с палав женски глас: "След 2.5 км завийте наляво". Още повече се стресна, когато Явор даде нареждане по радиостанцията да не се мотаем ами да караме
Заведохме го до асфалта, върнахме му колата и си продължихме пътя.
След това добро дело успяхме да купим и моята нова TLC LJ70 с двигател 3B, която съм описал подробно в раздела за Toyota.
На връщане решихме да не рискуваме и се прибрахме първо през "Хемус", после през "Тракия" без повече приключения...
Сега доста време има да се хваля как сме спасявали Мерцедес със Фиеста и да досаждам на хората с обяснения как най-важния агрегат в едина втомобил е задкормилното устройство
Коментар