Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Стъклените не се и кривяха, бяха по-точни. Абе, лукс.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

При нас, най-вървежни бяха , текстолитовите.

[santaclash]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Тая игра почти не съм я играл-категорично ми беше забранена и в София, и на село. Но имаше търсене на тръби. За едно лято станах основен доставчик и монополист на пазара. Блокове много, на тях антени много...алуминиеви тръбички да искаш. На село нямаше.
Абе беше си чудна пазарна ниша.

[Джоу (x3mrjoe)]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Сега се сетих, че зад блока на Чавдар, брата на "човека глас" почти от упор ми заби фунийка м/у окото и слъзният канал.

[Самодържец]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

почти от упор ми заби фунийка м/у окото и слъзният канал.

И на мене ми се е случвало, Васко маслинката...
А им мажехме и връхчетата с лепило понякога, а и им слагахме карфици отпред. Само Господ ние опазил от голям сакатлък през онова омразно време.

[petroffbg]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Тръбата от 1/2 пвц,много трудно се намираше,фунийките от сисание "жената днес".То си беше единственото със тънки гланцирани страници и фунийките ставаха много леки и здрави,не им трябваше карафица за връх.
Сллънчевите очила бяха задължителни.

[Кольо]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Абе за нашето поколение с пълна сила си важи лафа, че "Мъжете са оцелели по чудо момчета".

Що кибрити съм остъргал, колко рани от падане с колелото, а и до днес помня пердаха от майка ми като видя, че колекцията и от "жената днес" е наполовина...
Който бой не попречи колекцията почти да свърши де. От вестник-нанайси фунийки, а друго нямаше...

Най-добрата ми тръба беше желязна, донесе я за нещо си чичо ми. След съответните умилквания и дяволийки изпросих тръбата. Но нещо не стреляше както трябва. Оказа се, че има заосенък навътре, та се наложи да нося тръбата в ТКЗС-то да ми е оправят на струга.
А най-готината тръба имаше Топчо-от дръжката на подочистачка. Механична такава, с два валяка отдолу, задвижвани от търкалянето по пода.
Имахме такава преди време, ама сме я изхвърлили с все дръжката. Колко ме беше яд, че не съм открил тръбата преди да я изхвърлим...

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Тръбата от 1/2 пвц,много трудно се намираше,фунийките от сисание "жената днес".То си беше единственото със тънки гланцирани страници и фунийките ставаха много леки и здрави,не им трябваше карафица за връх.
Сллънчевите очила бяха задължителни.

Продаваше се "паус" за чертане в книжарниците и ставаха супер фунийки от него. А най-добрите - от целофан от цветарските будки. Ама трудно се крадеше а струваше 50 стотинки - 2 билета за кино (места от 1-ви до 5-ти ред).

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Тръбата от 1/2 пвц,много трудно се намираше,фунийките от сисание "жената днес".То си беше единственото със тънки гланцирани страници....

По-ранните издания не бяха гланцови.
Ето

https://photos.app.goo.gl/iW5KOPY5PQdRGs7f2

https://photos.app.goo.gl/wINH3GnXdPIiaxWE3

Иначе, тръбичките от антена - алуминиеви, не ставаха - имаха шев, откъдето изпускаше въздух. Но за сметка на това ПВЦ тръбите от строежите - много строежи имаше, бяха на една ръка разстояние - просто трябваше да отидеш и да си вземеш.
Строежите бяха без охрана и беше много приятно да се организита престрелките там. Никой никъде не падна, не се наниза на стърчащи арматури, не се утрепа или окьорави.
А беше относително скоро - има-няма петдесетина годинке..

[Alexr]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Аз ползвах списание "Здраве" за фунийки. Получаваше го една съседка. Ако ние не успявахме да и го откраднем, мъжът и ни го подаряваше. Той това списание не го обичаше. Тръбата ми беше стоманена, тънкостенна, 1/2 цол. От кварталите "Толстой" и "Надежда" -2 за тръби се слухтеше по Военна Рампа - там все на скрапищата на заводите излизаха хубави тръби. Моята беше от мястото където си изхвълят отпадъците котлостроителния завод. Приклада си го направих сам. Сега самата тръба още е в апатамента на родитеите ми. Приклада го подарих, когато влизах в казармата, на едно съседче. Като предпазна мярка играех с шапка с голяма козика и слънчеви очила.
Прашката и скобелника бяха други два елемента на снаражението. Аз имах само с дървени чатали. Другите ми се струваха недодялани. За ластици ползвах стари плондири на топка. Там умението беше да се изреже ластик със съвсем гладък край. От същите ластици и дървена макаричка се правеше и харпун. Стрелата ставаше от електроди за електрожен.
За пиротехническите ми занимания май е по-добре да си мълча, щото по съвременните разбирания съм бил доста добре обучен терорист, знаещ как от всичко попаднало му под ръка да направи ако не експлозив, то запалителна смес или поне димка.

[davc]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

За пиротехническите ми занимания май е по-добре да си мълча, щото по съвременните разбирания съм бил доста добре обучен терорист, знаещ как от всичко попаднало му под ръка да направи ако не експлозив, то запалителна смес или поне димка.

Ти пък - да не би да се имаш нещо уникален!

[nissan_gr]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Те се смей, но преди две години ходих до Практикер да копувам 2м алуминиева тръба, с двете деца. И като я рязъх на две на входа ме гледаха доста странно докато не разбраха за какво е..
После в квартала доста майки ме гледаха лошо.
И от брошурите на Била стават най добри фунийки.

Абе, аз деца нямам, ама като ги гледам тия тръби с разнообразни калибри, а се сещам, че хубава тръба се добиваше със зор... Направо ми иде да почна наново

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

..
За пиротехническите ми занимания май е по-добре да си мълча, щото по съвременните разбирания съм бил доста добре обучен терорист, знаещ как от всичко попаднало му под ръка да направи ако не експлозив, то запалителна смес или поне димка.

Тюю, направо ми замириса на целулоид.. Нали от това правеха триъгълниците и линиите?

[turtey]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

При нас беше станало мода да се правят жабки и по тоя повод седалките на чиновете останаха без болтове.

[Джоу (x3mrjoe)]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

И на мене ми се е случвало, Васко маслинката...
А им мажехме и връхчетата с лепило понякога, а и им слагахме карфици отпред. Само Господ ние опазил от голям сакатлък през онова омразно време.

Ако не ми се беше случило, нямаше да го повярвам, ама още съм с две работещи очи.
Баси късмета !

... Що кибрити съм остъргал ...

...
За пиротехническите ми занимания май е по-добре да си мълча, щото по съвременните разбирания съм бил доста добре обучен терорист, знаещ как от всичко попаднало му под ръка да направи ако не експлозив, то запалителна смес или поне димка.

А бомбите и димките ги показвах и на доста по-големите още от първи-втори клас, като скоро някои от тях пак се бяха присетили и ми го припомниха.
Стъргането на кибрита и чакането да изсъхнат вестниците ми беше най-досадното, ама после болтовете как летяхааа, а някои димки нарочно си ги правех "запалителни", като имаше и алтернативни варианти с калиев перманганат и глицерин, а и колко "меки" триъгълници са заминалиии !
А и колко гилзи от флоберка съм изпукал на трамвайните линии ... а и по едно време бяха ми изпаднали петарди дето се защипват на влаковите линии за сигнализация при проблем, та ходех да ги тествам на "новите" трамвайни линии при Гара Искър.

... ааа, и запалих един изгнил дънер в гората м/у Ястребец и Бели Искър до един пионерски лагер, та го гасиха 2-3 часа.

... въобще, цял живот си играя с огъня, като все ми разправяха, че ще се напикая, ама само съм се насирал.

P.S. Това всичко беше до към 13-14, после под влияние на тоя дето сега си слага Tibus-и по джипките, който си смени Симсона (с който се беше качил до последният етаж на техникума в който учеше !) с Точилка (ETZ250), още не знам как успях да излъжа баща ми да ми вземе ETZ150, което току що беше излязло, щото още нямах навършени 16 (разбира се и дори паспорт), и веселото премина в друго измерение.