Tweet
От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)
Да разхвърлям моето тесте на разпределението на детските блага тогава, както и времевите репери за появяването им/изчезването им...
- Подсладено кисело мляко "Снежанка": в София, навсякъде. Бургазлии като ни идваха на гости зареждаха че там нямало.
- Подсладено плодово мляко - май навсякъде
- Ореховки: в София първоначално само в центъра, после и от там изчезнаха. А по другите градове имаше май навсякъде.
- Шоколадчета "Феро" (с ЖЕЛЕЗО
) - срещах ги някъде до началото на 80те.
- Румънски Гризини: изчезнаха рязко някъде 1979та
1981ва: Юбилей "1300 години България". В ДКЕ (Детски Коремни Единици) се изрази в кратковременното изчезване на шоколад "Кума Лиса" от софийските магазини (28 стотинки ако не ме лъже паметта), и появянето по витрините на горди шоколади Нестле на цена 2.80лв (после станаха 3.80). Основните заплати все още бяха под 100лв, въпреки че в София голям процент от хората взимаха повече. Инженер в София взимаше 220.
Същата година съвпадна и с второто или третото издание на детската асамблея "Знаме на мира", и ходенето на Камбаните под строй стана скучно (въпреки че японската камбана си оставаше култова).
Пак тогава в София вече можеше да видиш негърчета и да не се обърнеш любопитно след тях понеже вече си им свикнал.
Като сме на тема негърчета - "Негър" беше официалната политкоректна дума. В училище ни учеха че в ЮАР бият нашите братя негрите.
"Черен" беше обидна дума, и за нея другарката шляпаше с показалката през пръстите. В интерес на истината - не се споменаваха често, но разделението "Негър" <> "Черен" си беше строго и ясно установено.
В "Да убиеш присмехулник" (пак някъде тогава публикуваната, и прекрасна книга която може да се чете и препрочита безброй пъти като Малкия Принц) си беше изложено черно на бяло, когато Джем се кара на Скаут задето нарича негрите "черни", което било обидно.
Пак тогава някъде се появи наливната кока-кола в бели пластмасови чашки свободно по кафенетата. Не бутилираната, която си оставаше рядкост, а наливна, която се появи навсякъде. Представляваше светла прозрачна течност която ако не съвсем - то почти не приличаше на кока-кола. Продавачите правеха разредителни чудеса с бутилката концентрат която се връзваше към системата, и разреждането беше еднакво навсякъде, като по договорка.
1984та: България стана домакин на годишната сесия на Юнеско. София светна, милицията се сдоби изведнъж с космически изглеждащите MZ ETZ 250 (с предна дискова спирачка, която "гражданското" ETZ 250 нямаше, за разлика от гражданското ETZ 150 което я имаше, и за разлика от последвалото ETZ 251 което във вариант български внос пак я нямаше). За един ден кока-колата във ВСИЧКИ кафенета в София се оправи, някак гордо сви натегна мускули и сама се концентрира до ниво на нормална истинска кока-кола.
Усилието трая до деня след края на сесията, в който най-после се отпусна и се разреди пак.
1980-1984: Пак тогава някой модернизира хлебозавода в София с френски поточни линии (предполагам на Bongard но може и да греша). Появиха се някакви модерни и вкусни бисквитки (котешките езичета се появиха тогава, също и разните завити хрупкавини). "Бисквитостроенето" достигна стратосферни висини тъй да се каже "overnight", и количествата (и трайността) бяха достатъчни за да се появят из цяла България. Пак тогава почнаха да се появяват и френски франзели (багети) по хлебарниците.
Някъде от 1984та нататък започна да изчезва лепилото "Кале" от магазините, когато проблемите със шмъркането на лепило започнаха да стават реални. Не си спомням дали "Полидур" и "Рила" останаха в продажба.
А няколко години преди това сина на съседа (съседа пилот за който съм разправял другаде), в светлите години преди да почине в Христова възраст, ни разправяше за някакво експериментално лепило дето го магерили в лабораторията, с цианкалий ли, с цианид ли, с ненам кво си, дето лепяло всичко, и дето като си залепиш пръстите с него не можеш да ги отлепиш после. А ние цъкахме с език и не вярвахме. Някак не ни беше проблем да има такова лепило ("Откраднатата колекция" беше излязла по кината и полския Фиат с асфалта по гумите и обувките в лепилото още ни бяха в акъла), но някак не можехме да простим описанието че лепилото било прозрачно
Да разхвърлям моето тесте на разпределението на детските блага тогава, както и времевите репери за появяването им/изчезването им...
- Подсладено кисело мляко "Снежанка": в София, навсякъде. Бургазлии като ни идваха на гости зареждаха че там нямало.
- Подсладено плодово мляко - май навсякъде
- Ореховки: в София първоначално само в центъра, после и от там изчезнаха. А по другите градове имаше май навсякъде.
- Шоколадчета "Феро" (с ЖЕЛЕЗО
) - срещах ги някъде до началото на 80те.- Румънски Гризини: изчезнаха рязко някъде 1979та
1981ва: Юбилей "1300 години България". В ДКЕ (Детски Коремни Единици) се изрази в кратковременното изчезване на шоколад "Кума Лиса" от софийските магазини (28 стотинки ако не ме лъже паметта), и появянето по витрините на горди шоколади Нестле на цена 2.80лв (после станаха 3.80). Основните заплати все още бяха под 100лв, въпреки че в София голям процент от хората взимаха повече. Инженер в София взимаше 220.
Същата година съвпадна и с второто или третото издание на детската асамблея "Знаме на мира", и ходенето на Камбаните под строй стана скучно (въпреки че японската камбана си оставаше култова).
Пак тогава в София вече можеше да видиш негърчета и да не се обърнеш любопитно след тях понеже вече си им свикнал.
Като сме на тема негърчета - "Негър" беше официалната политкоректна дума. В училище ни учеха че в ЮАР бият нашите братя негрите.
"Черен" беше обидна дума, и за нея другарката шляпаше с показалката през пръстите. В интерес на истината - не се споменаваха често, но разделението "Негър" <> "Черен" си беше строго и ясно установено.
В "Да убиеш присмехулник" (пак някъде тогава публикуваната, и прекрасна книга която може да се чете и препрочита безброй пъти като Малкия Принц) си беше изложено черно на бяло, когато Джем се кара на Скаут задето нарича негрите "черни", което било обидно.
Пак тогава някъде се появи наливната кока-кола в бели пластмасови чашки свободно по кафенетата. Не бутилираната, която си оставаше рядкост, а наливна, която се появи навсякъде. Представляваше светла прозрачна течност която ако не съвсем - то почти не приличаше на кока-кола. Продавачите правеха разредителни чудеса с бутилката концентрат която се връзваше към системата, и разреждането беше еднакво навсякъде, като по договорка.
1984та: България стана домакин на годишната сесия на Юнеско. София светна, милицията се сдоби изведнъж с космически изглеждащите MZ ETZ 250 (с предна дискова спирачка, която "гражданското" ETZ 250 нямаше, за разлика от гражданското ETZ 150 което я имаше, и за разлика от последвалото ETZ 251 което във вариант български внос пак я нямаше). За един ден кока-колата във ВСИЧКИ кафенета в София се оправи, някак гордо сви натегна мускули и сама се концентрира до ниво на нормална истинска кока-кола.
Усилието трая до деня след края на сесията, в който най-после се отпусна и се разреди пак.
1980-1984: Пак тогава някой модернизира хлебозавода в София с френски поточни линии (предполагам на Bongard но може и да греша). Появиха се някакви модерни и вкусни бисквитки (котешките езичета се появиха тогава, също и разните завити хрупкавини). "Бисквитостроенето" достигна стратосферни висини тъй да се каже "overnight", и количествата (и трайността) бяха достатъчни за да се появят из цяла България. Пак тогава почнаха да се появяват и френски франзели (багети) по хлебарниците.
Някъде от 1984та нататък започна да изчезва лепилото "Кале" от магазините, когато проблемите със шмъркането на лепило започнаха да стават реални. Не си спомням дали "Полидур" и "Рила" останаха в продажба.
А няколко години преди това сина на съседа (съседа пилот за който съм разправял другаде), в светлите години преди да почине в Христова възраст, ни разправяше за някакво експериментално лепило дето го магерили в лабораторията, с цианкалий ли, с цианид ли, с ненам кво си, дето лепяло всичко, и дето като си залепиш пръстите с него не можеш да ги отлепиш после. А ние цъкахме с език и не вярвахме. Някак не ни беше проблем да има такова лепило ("Откраднатата колекция" беше излязла по кината и полския Фиат с асфалта по гумите и обувките в лепилото още ни бяха в акъла), но някак не можехме да простим описанието че лепилото било прозрачно
,айде весело , че жената е супер щастлива дето спечели облога и остави "фаража" в ъгъла 
да си сложиш колкото си искаш... чубрица или "шарена сол" на този сандвич. По време на един конгрес на БКП, ама не си спомням кой точно паметен съдбоносен форум беше, се появиха машинките за "хот-дог"... Леле-мале!!! Неземен вкус! Че и горчица, майонеза и онуй странно нещо "кечуч" ли, "кечъп", "кетчуп" ли му викаха... ехе-хей! Особено като си кесил половин час на опашка пред заветните шишове с нанизани на тях франзели... 
Коментар