Айде днес, утре пак...

[T-1000]

Станах рано ,излезнах на терасата, видях кучето ,то ме видя също ,погледна ме жалнo ,сякаш разбра че отново
ще изям кренвиршите с изтекъл срок на годност оставени за негово ползване...да то имаше лошо предчувствие,
което 20 минути по-късно се превърна в реалност...изядох всичко ,после поседнах пред телевизора ,първия
канал които уцелих бе Канал 1 ,после последователно
се изредиха ,БТВ новините, ТВ Планета и СИТИ ,на поледното уцелих рекламите ,да ! ред бул дава крила,
казваха от там...аз не издържах "ДАИ*А ВАШТА МАМА" им отвърнах ,после слезнох до магазина и зех
"Саидер"...няма такъв вкус ,няма и да има...напит и наяден обух захабените и кални маратонки ,както и
якето в подобно състояние ,което бе уцапано и с пяна за уплатнаване на прозорци-тая жълтата дето се
надува ,чоплих я с нокти ,нищо не постигнах ,по-късно пробвах да го изпера...установих че е достатъчно
качествена ,за да устои и на тази процедура...преоблечен излезнох привечер да повървя пеша...МЗ-та не
беше в състояние да запали ,а аз да го нахраня с 95 октановия му коктейл ,пари имах само за 100 грама
фъстъци ,магазинерката отново ме погледна с неиния гаден потискаш и изтормозен поглед ,с лопатката грубо
зегреба фъстъците ,плесна ги на кантара и още преди да се е успокоила стрелката ,ми ги хвърли в
шепите ,почувствах се излъган ,но в този момент само исках да си тръгна и от това подтискащо място,
за да се разходя наволя сред малките празни улички по тъмно...тръгнах ,вървях ,омръзна ми ,седнах на
пейка ,на 10 крачки от мен лежаха полу заспали група бездомни помияри ,отначало се питесних ,по късно,
след като прецених по необясним начин ситуацията ,извадих своето пакетче с фъстъци за да се подсиля за
обратния път към вкъщи >> не ми се прибираше ,исках да се разкарвам цяла нощ сам със себеси ,но съня
безмилостно ме притискаше...да не бях си доспивал от седмици ,и тази вечер нямаше да мога да си доспа,
но това не ме притесняваше ,беше ми все едно>> доста време след като бях легнал на дивана не можех да
заспа ,дори и да затворя очите си ,но понякое време се унесох и все пак заспах...на следващата сутрин
кучето отново бе познало че няма да усети вкуса на храната и днес ,аз пък си знаех ,че и днес ще е както
вчера...е можеби нямаше да се разкарвам ,но щеше да ми се иска ,нямаше да подкарам мотора ,но щеше да ми се
иска ,нямаше да имам цел ,но щеше да ми се иска...можеби просто исках много...

[penka]

До: айде днес ,утре пак...

Е на това му се вика депресия!

[T-1000]

До: айде днес ,утре пак...

Е на това му се вика депресия!

хаха не бе що ,нещата не винаги са такива каквито изглеждат ,аз с кеф си живея =))

[penka]

До: айде днес ,утре пак...

Ама в това писание за теб ли става въпрос - т.е. - написано е от теб? Ако така се чувстваш като живееш добре, как ли се чувстваш като си зле?!

[T-1000]

До: айде днес ,утре пак...

Ама в това писание за теб ли става въпрос - т.е. - написано е от теб? Ако така се чувстваш като живееш добре, как ли се чувстваш като си зле?!

Аз никога не се чувствам зле ^^ ,а на кренвиршите нищо им няма ,леонки са даже ,закво гадното куче ,дето ме лае от години като ме види да ги яде =)).Ако се чувствах зле дося наркоман са съм станал =)).Ще се повторя-не всичко е такова каквото изглежда =))

[penka]

До: айде днес ,утре пак...

Хубаво де, ама нищо не разбирам. Горното описание на ежедневието на един човек е някакъв ужас, ти казваш, че това е твоят живот, но ти е много гот и че всъщност нещата не изглеждат по този начин. Ми тогава за какво си го постнал? Жалиш ли се нещо, споделяш ли, или ни тестваш интелигентността да прозрем как под този ...се крие едно жизнеутвърждаващо чувство? Така на времето даваха по студийните кина едни филми, дето никога не можех да ги разбера за какво толкова ги хвалят. Реших, че сигурно съм много тъпа и не разбирам от абстракции /P.S. - и Пикасо не го разбирам, не го харесвам и не ме е срам да го кажа/. Ще отида до огледалото да погледна дали пък не изрусявам. Много сте сложни души това мъжете, бе! Като не те кефи кучето и те лае - леле каква поема си спретнал.

[T-1000]

До: айде днес ,утре пак...

Хубаво де, ама нищо не разбирам. Горното описание на ежедневието на един човек е някакъв ужас, ти казваш, че това е твоят живот, но ти е много гот и че всъщност нещата не изглеждат по този начин. Ми тогава за какво си го постнал? Жалиш ли се нещо, споделяш ли, или ни тестваш интелигентността да прозрем как под този ...се крие едно жизнеутвърждаващо чувство? Така на времето даваха по студийните кина едни филми, дето никога не можех да ги разбера за какво толкова ги хвалят. Реших, че сигурно съм много тъпа и не разбирам от абстракции /P.S. - и Пикасо не го разбирам, не го харесвам и не ме е срам да го кажа/. Ще отида до огледалото да погледна дали пък не изрусявам. Много сте сложни души това мъжете, бе! Като не те кефи кучето и те лае - леле каква поема си спретнал.

Тва го написах ,по един друг повод-доста безмислен ,но поради технически причини не стана нищо ,та прочетох го ,не ми прозвуча лошо и го копнах тука.Естествено че не всеки ден ми е такъв ,но пък и тия дни не са лоши-какво им е ,хрупам си аз фъстъците ,мотора не работи ,ама няма и да падна от него следователно ,на кучето кренфиршите отдавна свършиха ,и то така и неможа да им се зарадва ,маратонките все още мисля да си измия ,ама се каня от доста време...май за утре ще оставя почистването им =)),якето така и неможах да го изпера ,ма за сметка на това боядисах нацапаното с маркер и вече почти не личи ,бездомните кучета мноо ги мразя ,щото много са ме гонили ,а аз много съм бягал от тях...се ми се иска да имам един макаров ,та да ги науча да не ми разбиват спокоиствието ,а ако не си се разхождала късно вечер по обезлюдените улички ,пробвай-много е готино.Неска си ям лещичка ,оня ден мусака =)) ,магазинерката все така ме гледа лошо ,сякаш има лично отношение към мене...то май се породи една вечер когато се разкара последователно из магазина за две кофички кисело мляко ,фъстъци и една лютеница...
Та затова казвам ,че не всичко е такова каквото изглежда =)) ...поне от моя гледна точка =)) ,пробвай и ти да погледнеш през нея =))