Здравейте!
В богатия сборник пословици на Петко Славейков има и "заплитащи езика" (а по принцип поговорките са ритмични и лесни за запомняне и произнасяне).
Ето:
Лапнишаран, бутнихраст, развалигьол: троица братя.
Седнал хръбле на пътя, та се щърблю присмива.
Юнак репонко - прескочиплет, насеригащи.
Това ме подсети за скороговорките - една много забавна игра, която сякаш се губи в нашите глобализирани дни.
***
Не сещам обаче за никоя "общоприета" скороговорка освен класическото:
Хитър Петър плет плете, по пет пърта преплита, плети Петре плета.
и по-съвременните:
Кралица Клара крала на крал Карл кларнета.
и
Чичковите червенотиквеничковчета.
***
Сигурно има десетки други, само че не можах ги намеря събрани. Иначе "дяволчето" на скороговорката се среща често, наример в детските броенки, записвани през ХІХ век, като следните от Пирдоп:
Елелика, пепелека, окрудана, домудана, орошлиа, тембек, кукурек, мижлек.
Еднолия, додволия, до три куки, кукувалки, пентел, пентолица, айван, айванчица, шемшир - шикалчица.
Елемент на игра с трудно произношение има и в знаменитото "служение", с което поп Минчо Кънчев венчава в Мала Азия една арменска двойка, която обаче не може да е семейна (поради близко роднинство).
Ето една от молитвите, която той пропява преди да заключи: "Думба-лумба шикалка, няма сватба никаква":
Тръгнала й Андровица Шишова да отива в Митиризово дрипаво да продава мури и джигери. Вървяла що е вървявала, до една мушмула допряла, пуста я дрямка превари, окачила мури и джигери, та е заспала. Отгде се взе кучка бесница, та е изяла мури и джигери...
***
Тези неща, да речем, са работа на фолклористите. Но скороговорки можем да измисляме и сами - в разговор те често се подават в полуготов вид и остава само да им обърнем внимание и да разкрасим.
Преди години в една компания от възрастни и деца на морето родихме следното:
Трима скити скрили скариди в скалите.
Това разбира се е тъпо, както и исторически несъстоятелно. (Никой летописец не е отбелязал криенето на скариди сред обичайните занимания на скитите.) Но в скороговорката, разбира се, не смисълът е важното.
От собствените ми опити за "скороговоркотворчество" най-много се гордея със следното:
Ставри страда от стари ставни травми.
Кажете го бързо, пък после, ако искате, съчувствайте на Ставри.
***
А тъй като не забравям в кой форум пиша това, добавям една-две импровизирани оф-роуд скороговорки.
За първата ще използвам помощта на крадливата кралица:
Кралица Клара крала на граф Драган кардана.
А какво ли е правил графът преди това престъпление? Ами например:
Драган кара Вранглер в гората, драките клати край трака, плакне кардана в блатата. Радвай, Вранглер, Драгана.
Тъпо е, разбира се. А ако непременно търсим смисъл, нека да отбележим, че Драган определено е по-щастлив от страдащия Ставри.
Поздрави!
В богатия сборник пословици на Петко Славейков има и "заплитащи езика" (а по принцип поговорките са ритмични и лесни за запомняне и произнасяне).
Ето:
Лапнишаран, бутнихраст, развалигьол: троица братя.
Седнал хръбле на пътя, та се щърблю присмива.
Юнак репонко - прескочиплет, насеригащи.
Това ме подсети за скороговорките - една много забавна игра, която сякаш се губи в нашите глобализирани дни.
***
Не сещам обаче за никоя "общоприета" скороговорка освен класическото:
Хитър Петър плет плете, по пет пърта преплита, плети Петре плета.
и по-съвременните:
Кралица Клара крала на крал Карл кларнета.
и
Чичковите червенотиквеничковчета.
***
Сигурно има десетки други, само че не можах ги намеря събрани. Иначе "дяволчето" на скороговорката се среща често, наример в детските броенки, записвани през ХІХ век, като следните от Пирдоп:
Елелика, пепелека, окрудана, домудана, орошлиа, тембек, кукурек, мижлек.
Еднолия, додволия, до три куки, кукувалки, пентел, пентолица, айван, айванчица, шемшир - шикалчица.
Елемент на игра с трудно произношение има и в знаменитото "служение", с което поп Минчо Кънчев венчава в Мала Азия една арменска двойка, която обаче не може да е семейна (поради близко роднинство).
Ето една от молитвите, която той пропява преди да заключи: "Думба-лумба шикалка, няма сватба никаква":
Тръгнала й Андровица Шишова да отива в Митиризово дрипаво да продава мури и джигери. Вървяла що е вървявала, до една мушмула допряла, пуста я дрямка превари, окачила мури и джигери, та е заспала. Отгде се взе кучка бесница, та е изяла мури и джигери...
***
Тези неща, да речем, са работа на фолклористите. Но скороговорки можем да измисляме и сами - в разговор те често се подават в полуготов вид и остава само да им обърнем внимание и да разкрасим.
Преди години в една компания от възрастни и деца на морето родихме следното:
Трима скити скрили скариди в скалите.
Това разбира се е тъпо, както и исторически несъстоятелно. (Никой летописец не е отбелязал криенето на скариди сред обичайните занимания на скитите.) Но в скороговорката, разбира се, не смисълът е важното.
От собствените ми опити за "скороговоркотворчество" най-много се гордея със следното:
Ставри страда от стари ставни травми.
Кажете го бързо, пък после, ако искате, съчувствайте на Ставри.

***
А тъй като не забравям в кой форум пиша това, добавям една-две импровизирани оф-роуд скороговорки.
За първата ще използвам помощта на крадливата кралица:
Кралица Клара крала на граф Драган кардана.
А какво ли е правил графът преди това престъпление? Ами например:
Драган кара Вранглер в гората, драките клати край трака, плакне кардана в блатата. Радвай, Вранглер, Драгана.
Тъпо е, разбира се. А ако непременно търсим смисъл, нека да отбележим, че Драган определено е по-щастлив от страдащия Ставри.
Поздрави!

Коментар