Хвъркати мисли и емоции

[a100]

Здравейте колеги, приятели и съфорумци! Тези дни, след дълги размисли, реших да започна да споделям с вас разни мои писания - хубави или лоши, вие ще решите... Единствената ми цел е да разтоваря и без това напрегнатото ни ежедневие с малко разнообразие Ако ви харесват - споделете, ако не ви харесват - кастрете! Хубава и ползотворна година!

[a100]

От: Хвъркати мисли и емоции

Следновогодишно...

Отминаха коледните и новогодишните празници. Хубави-лоши, изтъркаляха се. Аз, между нас казано, напоследък започнах да ги недолюбвам... И то, не защото дядо Коледа ходи и обикаля само с чифт елени (за разлика от дядо Мраз, който си има една Снежанка, която, каквото и да си говорим си е свежо разнообразие) и не ми носи желаните подаръци. Като се замисля, не съм прав... Напоследък вървят реклами с дядо Коледа и Снежанка, което никак не е зле като иновация, ама с оглед на тенденциите напоследък, тази година по Коледа, току-виж са станали трима – белобрадия старец, неговата хммм, сътрудничка и (пази боже) за да няма дискриминация, някакво третополово същество... Извинете! Нещо съм се изкривил... Ама, като видях в една реклама дядо Коледа и Снежанка (?!?) да се крият в склада на един магазин, малко се притесних, какво ще е рекламното послание . Уфф, отплеснах се...
Та, думата ми беше, че празниците си отминаха, хладилника отслабна, ние напълняхме и всичко лека-полека си тръгна по ежедневните релси. Като казах, хладилника отслабна, не визирах само електротехническото съоръжение, а и прилежащите шкафове за съхранение на зеленчуци, плодове, бидончето с туршийката, побратимчето му с киселото зеле, пръта с луканките и прочее. Всичко драстично намаля, да не говорим, че някои нещица тотално изчезнаха. Та, така де – всичко (или почти) си дойде по местата. Вече не си лягаме с претъпкани стомаси и така да се каже – спим както си требе. До снощи. Вечеряхме, както се полага – малката щерка изпържи последните два картофа, аз нарязах последната сланинка, глава лук (оказа се, че не е последната) и чашка червено винце за борба с вирусите. Какво му трябва на човек, за да е щастлив... Легнахме, аз „подкарах прасетата“, както се полага на главата на всяко уважаващо себе си българско семейство, а жената, докато чакаше да се успокоят гръмогласните трептения, излизащи от дъното на моята душа, си ровичкаше нещо из телефона. По едно време ме сръчка:
- Пак не си затворил както трябва крана на чешмата в банята! Чуваш ли как капе?
- Добре де – измрънках аз – малка ли си да станеш и да го затвориш?
- Като не си го затворил... – тя не довърши.
Наистина, отнякъде се дочуваше тихичко „кап-кап-кап“...
Надигнах се, споменавайки много близки роднини на ВиК-съоръжението по дамска линия и се затътрих към банята. Затворих здраво кранчетата на чешмата и на душа и с чиста съвест се пъхнах под топлата завивка. След 5 минути отново получих сигнал под формата на сръчкване между 6-тото и 7-то ребро:
- Чуваш ли?
- К`во – лееко започнах да се нервя аз – нищо не чувам.
- Много ти е лесно, чуваш само като ти е изгодно! – милото взе да се напряга. Всъщност, репликата не беше съвсем лишена от основание, но и не беше 100% истина.
Като се заслушах, отново дочух онова „кап-кап-кап“...
Станах и отидох на оглед, този път в кухнята. Затворих здраво крана и си легнах чувството за изпълнен дълг. Това трая 2-3 минути. След това отново отнякъде започна да капе – „кап-кап-кап“. Започнах да се напрягам все повече. Ясно беше, че трябва да се предприемат сериозни мерки. Станах и извадих кутията с инструменти. Гаечни ключове, клещи, тръбен ключ, всевъзможни помощни материали, всичко беше наизвадено и започнах да проверявам всички съоръжения из апартамента, където, дори и хипотетично, може да тече вода – мивки, сифони, казанчето на тоалетната, бойлер, душ... След час всичко беше притегнато и проверено за теч. Сухо навсякъде! Най-накрая! Бях изпотен от нерви и отвиване и завиване на болтове и гайки. Смених тениската и си легнах.
„Кап-кап-кап“...
Започнах да полудявам! Жената, виждайки в какво състояние съм, започна да ме успокоява:
- Остави, утре на светло ще го гледаме! Хайде да спим вече!
Да бе, много е лесно да се каже! Аз само като затворя очи и чувам това „кап-кап-кап“ и не мога да мисля за друго.
Станах и започнах да отварям подред – хладилника, шкафове, шкафчета, аспиратор... Нищо!
Отварям „килера“ (един шкаф, който кръстихме така, защото слагаме там буркани, картофи, лук, абе килер) и какво да видя... Едно мишле, примряло от глад, ръфа последната глава лук, гледа ме с ей-такива големи очи и от очите му капят на пода огромни сълзи – кап-кап-кап...

[Zahari007]

От: Хвъркати мисли и емоции

Хаха яко! Абонат

[aldr]

От: Хвъркати мисли и емоции

Супер е , дай още

[Румен Николов-sineto]

От: Хвъркати мисли и емоции

Абонат.

[s_s1]

От: Хвъркати мисли и емоции

@a100

Супер е, благодаря, но вече някъде съм го чел вече.

[Zahari007]

От: Хвъркати мисли и емоции

@a100

Супер е, благодаря, но вече някъде съм го чел вече.

https://www.offroad-bulgaria.com/sho...d.php?t=224616

[drago_pishinkov]

От: Хвъркати мисли и емоции

Ти да видиш!

Таз мишка няма ли да се обезводни от толкоз сълзи?

Да се оплача аз пък как останах без чушки в туршията без да имам мишка, попово прасе или други гладни гадинки.

Тя работата си тръгна "на карък" още пролетеска, кога тъщата рече да бодне неколко лехи пипер у стръмната градина. То и у Нагасаки(Дупница) равно има колко за две пощенски марки. Гледам аз лехите воз баирчето и като един професионален земедел нещо ме върти, че работата не е как требе.
Не че съм хващал мотика Бог знае колко, а като съм ползвал- повече за сурвакница съм я потребявал, но туй за друга хвърковата мисъл ще оставя.
Даже помня старшината в казармата, като забелеза как яростно си служа с инструмента, веднага ме запита"Ауе,кир новобранска. Ти нааш ли за кво служи туй жеуезното какраа там , а? "

Аз-"Съвсем не, г-н старшина. "

"Щото ако го нема железното - туй дървеното корен ша пусне. Маааарш да копаш!"

малко се отплеснах.
Та за лехите - беха наредени надолу по хълмчето-като водните пързалки на аквапарк. Оправих ги аз, ама каръкът бе хванал. Роди се пипер - слънце. Взе обаче да съхне и все едно некой го скубе от земята. Оказа се толкоз едър пиперът, че като расте, вади стеблото отземи. [emoji23]



Изпратено от моят GT-I9301I с помощта на Tapatalk

[tiramisu]

От: Хвъркати мисли и емоции

ПЕТРАНКА И СЕДЕМТЕ ОВЧАРЕТА

Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела. Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Струвал правил Царо, (он не бил баш цар, а имал казан за ракия, та за съсеянете си бил жив цар) гледал па да се ожени и фанал една позастарела, ама убава вдовица от Берковица. Верно, била млого убава, а се занимавала и с магии. Секи ден питала едно огледало:
– Огледалце, я кажи коя е най – сгодна у Северозападо?
– Ти, си най – сгодна у целио Северозапад, та даже и до Дупница, надоле немам обхват.

С годините детето растело и ставало се по – убаво. Думали му Петранка. Една черна коса и едни длъги крака, майкоу… па и босчици имала.
– Огледалце, огледалце, я кажи коя е най – убава у целио Северозапад?
– Ти беше най–убава, ама вече си малко спарена, та Петранка е по-убава.
– Не е верно, да те убиа Господ!
– Верно е, верно е!

Царицата фанала огледалото от яд и го фрълила на прасето Цецо и оно го срупало, като магаре – лукче.
Требва да се отръвем лаасе от таа пикла, не мое да е по–убава от мене.

Маменцето й злобно, викнала един ловджия.
– Заведи Петранка у Непирче, там чък до Баювица. И я утрепи, за доказателство ми донеси сръцето, да видим, че е умрела.
Завел я ловецо у Непирче, като ги излъгал, че манатарката е на 8 лв килото и я подлъгал да пойде да бере с ньего. Извадил пушката и казал на Петранка кък стоят нещата.

– Бако Пеци, молим ти се, не ме трепи, ша каам на татко секи ден да ти дава по кило рикия. Па я ше избегам у Замфирово и повече нема да се меркам тука. Не бил лош чвек Пеци, та се смилил над Петранка, па и ракийца обичал, изпуща ли се такава оферта?

Фанал и закоял едно яре и занесъл сърцето на царицата. Станал он пред ньеа и почнал да се пюнчи, вече си бил зел дело за днеска:

– Те вви го сръцето, госпожа, Петранка е нема вече, дай са един лев да земем една бирица.

У тва време Петранка се лутала из горите и полетата покрай селото, оти не могла да намери пъто за Замфирово и стигнала една дръвена барака. Влезнала вътре и кво да види да види – маса, телевизор, седем столета и седем кревата, било плъно с чорапе насегде и се не даянило от смрад. Почнала да чисти, ама млого изгладнела и погледнала кво има у ладилнико „Мраз”и намерила малко пача у едно тенджере и пръжено. Къде имало ток у таа затънтена барака, немом да ви каам, ама ладилнико работил. Апнала и се тръколила да дремне за малко, ама зачмала стабилно. Като се стевнило се прибрале господарете на къщата – седемте овчарета.

– Кой ми е изфрълил чорапете?
– Кой ми е изел пачата?
– Кой ми е изпрал куртката?
– Кой ми е ровчил у щавляко?
Коги погледнали у единио креват, спи неква убавица.

Гошето потръкал ръце:

– Малее, таа спи у мойо креват – за мене си е!

От там Спас изревал на умрело:

– Беги, що ако ти ударим една песница, ша ти фръкнат говната чъ у Враца, за мене а!

От тоя спор невестата се събудила.
– Кък се казваш, девойче, запитали у един глас овчаретата?
– Петранка…

Разказала им за премеждиата си и тия забравили за пошлите си помисли, греота би било!
Направиле сделка с нйеа да седи при них и да нги готви и можело да си живеа у къщата.
Ама щастието не било привилегиа у Северозападо, та станало така, че прасето Цецо, къде изело огледалото, умрело преди да го смеля и царицата си го зела, след като го разпорили, умила го от лайната и па почнала.

– Огледалце, огледалце, коя е най сгодна у Северозападо.
– Ти си млого сгодна, ама Петранка, дека живее при овчаретата у Ерано бръдо е по сгодно, малее, оти съм огледало!?
– Ой, маменцето й жилаво, жива, е да пукне ега.
Пробала неколко пъти – с отровен меелем, с отровен гребен, ма се се случвало така, че Петранка й се не мре.
– Да се забъкне, каква а.
Накрайо замислила най–коварнио си план и се заврела у кошарата и почнала да прави магии.
– Са да видиме като си отапе от таа дуня, кък ше посиньеа като на умрел циганин уйо!

Пременила се пак като бабичка и отишла до бараката.
– Има ли некой, продавам много убави дуни, зима иде, компот не се ли пие тука?
– Я не пущам вече никой тука, беги си по пъто!
– На 30 стотинки килото ти ги давам ма, нема ли да земеш.
– На 25 ша ги земем, трийсе са млого.
Бабичката не била съгласна и тръгнала да си оди, стигнала си почти дом, докато се вайкала, че толко евтино не моа да ги даде, ама се сетила, че не е дошла да прай изгодна търговия и се поврънала пак при бараката.
– Добре, на 25 стотинки и са твои.
– Далаверата си е далавера и Петранка купила неколко кила да тура зимнина, а бабичката рекла:
– Неска е на промоция, на ти най–убавата да си а изедеш така, не турай я у компото.
Отапала Петранка от дунята и се тръколила като абитуриен у 5 сабаале, след бало.
– Утрепах ли те, свиньо блатска, най–накраа – изквичела царицата и побегнала към них.

Като се прибрали овчаретата, я заварили на земята и видели, че е умрела. Правиле – струвале, ама она не ставала. Требвало да я погребват, ама нги било жал да гниа у черната земя, та й измислиле един аквариум от 200 литра и я туриле вътре.
Минавал от там тоя ден един знатен момък, Байо от Песочница.
Разказале му ква е историята и он е посакал.
– Дайте ми я, 600 лева ви давам, ама овчаретата не сакали да я дадат. Молим ви се, 650 лева !

Сбрале се на съвет и решили да я дадат, за тия пари ше си земат кварира у Байовица, нема висат като цифки у тая барака.
Дошле слуги на господаро и почнали да носат аквариумо, ама биле малко подпийнали (било Гергьовден) и единио се съпнал и изпущили аквариумо!

Тогива отровното парче дуня изкочило от устата на Петранка и она отворила гуреливи очи. Момъко не можел да поверва, ама сички биле млого щастливи. Дигнале голема сватба, а царицата като разбрала, че малката шаврантиа е жива, още отишла у ТКЗС – то да дири некви препарати да я трови, ДДТ и БИ58, ама там имало един откачен катър, бил й един къч и я фрълил у резервоаро за вода и она се удавила. А Петранка и храбрио момък (беше гледал на кръв у дискотека у Монтана) заживеле млого щастливо!

Радослав Д. Тодоров

[s_s1]

От: Хвъркати мисли и емоции

Благодаря, оправи ми настроението, стопли ме в този студен зимен ден.