Tweet
Идете в Еркеч
Реших да сложа тези бележки в раздела “Вицове”. Тук измислени неща няма. Но е начин да се види как вицовете се раждат. От живия живот.
В България повечето имена на села и градове са превод от турски:
Айваджик –Дюлево, Инджекьой –Тънково, Гьозекен – Обзор, Орман – Горица, Къшладере – Кошарица…Еркеч - Козичено.
Село Еркеч, сега Козичено, се намира на билото на планината малко встрани от стария път за Варна. Преди години беше в нашата община – Оризаре и, по-важно, в нашата полиция-милиция.
По турско време еркечлии са пазили прохода, имали право да носят оръжие и да яздят коне. Турци там не са ходели. После и германци не отидоха през 1941-ва, и руснаци през 1944-та, навярно дочули за дългите ножове, които носят затъкнати в дебелите навуща. И за навика им да не си поплюват…
Ние, в полето, знаехме, че там живеят китайци. Заради особения им говор, опазен през вековете. Те въобще не се обиждаха и сами така се самоопределяха. Че има държава Китай, научавахме по-късно.
Разказвам за това на един софиянец. Не!- не можело да бъде! Качваме се в колата и отиваме до Каблешково.
-Влизай – казвам му – в тази бозаджийница (цех за боза) и питай: Има ли тука китайци?
Влезе, попитал.
-Аз съм китаец!, отзовал се собственикът, родом от тези места.
Еркечлии се занимаваха, основно, с овцевъдство. Като пристигнат “преброители”, им оставят в стадата си по 20-30 добичета. Останалите по 200-300 в тайни къшли и егреци. По 50-60 от ония полудиви шарени прасета, чиято сланинка е най-крехка. И овцете и прасетата се хранеха само с това, което намерят в гората. Трева, листа, корени, желъди.
Сееха на стръмните си нивички по малко овес, ръж – колкото за хляб.
Основният поминък на тези храбри българи беше, обаче, кражбата! Да ядеш свое агне е хубаво, но чуждо!!! (както с жените…) И да разберат кой им е откраднал стоката, не се сърдеха особено: следващият път от него ще откраднат.
Мъж, обут вече в навуща и с долни гащи, а още не крал, се считаше за...импотент. Никоя мома не го искаше.
При проточваща се “импотенция” баща му хвърлял свое агне в чужд двор, момчето отива да го вземе. Гърмежи! Пушилка! На другия ден момите знаят:Герги е крал!
Георги(Герги) и Стоян бяха преобладаващите мъжки имена. А сред момите – всяка втора – Рада.
След конските мухи, най-противни на еркечлии бяха полицаите(милиционерите) – защото са против краденето, политиците, с техните ежеседмични лекции за Международното положение и агитаторите: абонирайте се за вестници, прекарайте си “точка”(радио), Не пилейте плявата! Да засеем навреме! На този, последния призив, бяха написали лозунг на покрива на мелницата с грамадни бели букви “Сей! Четеше се само от самолет.
Пристига в селото вечер с рейса от Поморие “агитатор” от Околийския Комитет. Влиза в бръснарницата да се стопли и се обръща на местен диалект :
-Ей, кафадарь, шел ма убръсниш?
-Убръсвам та, билям вгъ зецатай бавам. Сядай! После в Поморие го питали дали е седнал.
Еркечлии , ако и необразовани, много искаха децата им да се изучат. Основно, за адвокатин – да ги отървава в съда и “инженерин”, разбирай, земемер – да бучи колчета по синорите, където “трябва”.
-Даскалце, шел го зъмниш тоз вагабонтин (откъде френски думи?) да съ учи?
-Мъньчък ми се види, бай Стояне.
-Абе, той мъньчък, ама сий бал майката!(Отракан, значи)
-А на колко е години!
-На шес!
-Нека поседи вкъщи, пък догодина го доведи да са учи.
-Гай тъй, даскалце – да седи още йнъ година вкъщи – дай бе тейка си, че подир ши го доведа дай бе и тебе!...
Вода в селото имаше, колкото за пиене. За добитъка и за хората. Те и без туй мразеха миене-къпането.
-Ей, кафадарь (приятел) кво си са укъпал? Дан съ жениш?
Открадват на Стоян телето. Жалва се в полицията в Оризаре. Старшията нарежда по телефона за дойдат: този, този и този. В полицейското ги подрежда до стената и подушва поред ръцете им.
-Ти и ти! Признават си. Защото ръцете им още месец ще миришат на лой…
Моралът беше на високо ниво. Момци и моми могат да се пипнат само на хорото. И още, ама тайно, на белянките. Събират се да белят царевица вечер, на газени фенери. Момите в кръг, заровени до кръста в шумата. Момците – отзад. Напипа някой Герги под полата бяло месо и изпищи момата, ощипана до посиняване. После си споделят: Ощипа ме чак “до там”!
Това е при неомъжените. При по-възрастните – инак.
Копае Рада лозето си дале-е-еч от село. Бай Стоян, комшията копае съседното лозе. Към обяд, дали защото, като се наодя, й се виждат голите глезени, Стоян се дърви:
-Радо, шел ми дадеш?
-Ка ше да ти дам бе, вагабонт! Я, имаш 15 реда да копайш. Аз само 8!
Към икиндия (файв о клок) бай Стоян пак си иска:
-Радо, да беше ми дала, а?
Разсърдена, булка Рада повдига полите и - бегом в село.
-Герги, да знайш, комшията Стоян два пъти си иска. Дванайсе реда му остават, а той - дай, та дай!
-Герги вдига глава от бакърчето, в което дои овците и пита:
-И кво? Даде ли му?
-Ка ше да му дам, бе! Комшии хора сме. Дванайсе реда има да копай…
-Будала! Да беше му дала!..
-Герге, амчи той, Бай Стоян, е още там.Да ида…
Гинка, моя чертожничка, разказва. Като била учителка в Еркеч, хазяйката я пита:
-Гинче, кви се таз желти книжки, дето ги фърляш в нужника?
-Тоалетна хартия, ма хазяйке. Бърша си дупето…
-Че нямяш ли риза, та даваш пари за тез книжки?
-Хазяйке, ама нали ризата ще се изцапа?
-Ама ти я посукваш, посукваш…
Бях набрал на село едри джанки, които зрееха късно около Коледа. В автобуса, който идва от Еркеч, почерпих две артистки от бургаския театър. Хвалят ги. Една жена, еркечлийка, иска да ги опита. Пробва ги:
-Ей, че и ний в Еркеч ги завъдихме тия! Герги, като беше мъньчък, се качил на лелината си слива в Каблещково. Ял, ял! Като си дойде го хвана дрисък. Където клекна в градината – слива поникна…
-Еште! Еште! Тий са от костичка!
Пристига с “Победа”-та секретаря на комитета от Поморие да провери дали прибират всичката слама. Спира до търсината на вършачката, където Рада каталясала от жега и осил, рине плявата.
Взема началството в шепата си плява и пита:
-Хубава плява, а?
-Кусай я, де! Отговаря местната красавица.
Ако се опиташ да се подиграеш с тях, на мига те набутват в най-тъмното място на земята – кучи гъз!
Поредният лектор изнася лекция за споменатото “положение”. Беше задължително да се пишат лозунги, според случая: Войната в Корея, сеитбата, стригане на вълната.
Този път над сцената в читалището голям призив: “Да живей Международното Положение”!
Като свършил лекцията, гостът моли да му задават въпроси. Публиката, обаче, си чопли цървулите и си мисли дали се е изстудила ракията вкъщи. Лекторът настоява. Вдига се Герги за въпрос. Лекторът хваща молива.
-Другарю, щом тъй настояваш, да питам: вярно ли е че в Тас-тепе, карнобашко, разрешили краденето?
Такъв въпрос тука е по-важен от “кога ще влезем в европейския съюз?)
Колективизацията беше най-голямата отврат тв Еркеч. Ако се разплаче дете, майка му го плашеше:
-Млък, бе! Сега ша извикам орманския колхоз да та зъмне! (В близкото село Горица – Орман, беше първото в околията ТКЗС).
Единият брат-близнак отива в казармата.Обръща се към по-малкия:
-Кольо, аз от казармата , шай зляза подир две години. Ама ти от колхоза – никога!(От двама близнаци в армията вземат само единия)
Един измислен случай. Младо еркечлийче отишло в Поморие да си вади лична карта. Трябвало да си направи снимка. Спрял пред една витрина с огледала:
-Ей, кафадарь, и тебе ли та пратиха да са фотографираш?
Обикаля еркечлия поморийските улици с биволски рог в ръка. Търси от къде да купи катрань. Вижда един магазин с много шишета и влиза. Обръща се към човека с бяла престилка:
-Кафадарь, имаш ли катрань?
-Какъв катран, бе! Не виждаш ли, че това е аптека!?
-Че кво харчите в тъз аптека?
-Какавани харчим!
-Брей! Таки съ харчат – сал ти си останал!...
На донаборна комисия докторът заглежда отзад еркешки момък. Да няма маясъл.
-Байно, че ти имаш въшки, бе!
-Дофторе, чи аз да н съм дЪрво да имам мрави?! Аз съм Чиляк!(Човек!, знаете, звучи гордо!)
Като докарали в магазина за пръв път месо, местен жител се учудил:
-Докъде я докарахме! МЕсо да купуваме!
Сега жителите са намалели тройно–четворно.Училището затворено. При входа на селото отляво има хубава механа с етнографски кът. Дават и одаи.(42,50,10 -27,34,55)
Вътре в селото - още няколко места, където пекат и агнета и хляб. Плетат чорапи на една кука.
На другия край (42,50,08 -27,33,51) – ферма за щрауси. От едно яйце - осем омлета!
Наоколо – безброй места, където да видиш как изглежда джипът ти отдолу и четирите колела се въртят във въздуха…
Джорджо знае пътя.
П.П. Бях взел от Варна три стопаджийки за Бургас. Студентки от СУ по етнография, народна музика и танци. Обикалят с магнитофон селата. Ще правят дипломни работи. Разказвам им за Еркеч. Пея еркешки песни. На разклона преди Обзор ми заповядват да карам надясно в Еркеч. Само докато налея вода в радиатора на жигулката, ги виждам в компанията на местни баби с микрофони магнитофони. Записват!
-Ще тръгваме ли?, питам.
-Ти тръгвай! ние оставаме тук! Представа си нямаш, какви песни!
Имама си представа.
Реших да сложа тези бележки в раздела “Вицове”. Тук измислени неща няма. Но е начин да се види как вицовете се раждат. От живия живот.
В България повечето имена на села и градове са превод от турски:
Айваджик –Дюлево, Инджекьой –Тънково, Гьозекен – Обзор, Орман – Горица, Къшладере – Кошарица…Еркеч - Козичено.
Село Еркеч, сега Козичено, се намира на билото на планината малко встрани от стария път за Варна. Преди години беше в нашата община – Оризаре и, по-важно, в нашата полиция-милиция.
По турско време еркечлии са пазили прохода, имали право да носят оръжие и да яздят коне. Турци там не са ходели. После и германци не отидоха през 1941-ва, и руснаци през 1944-та, навярно дочули за дългите ножове, които носят затъкнати в дебелите навуща. И за навика им да не си поплюват…
Ние, в полето, знаехме, че там живеят китайци. Заради особения им говор, опазен през вековете. Те въобще не се обиждаха и сами така се самоопределяха. Че има държава Китай, научавахме по-късно.
Разказвам за това на един софиянец. Не!- не можело да бъде! Качваме се в колата и отиваме до Каблешково.
-Влизай – казвам му – в тази бозаджийница (цех за боза) и питай: Има ли тука китайци?
Влезе, попитал.
-Аз съм китаец!, отзовал се собственикът, родом от тези места.
Еркечлии се занимаваха, основно, с овцевъдство. Като пристигнат “преброители”, им оставят в стадата си по 20-30 добичета. Останалите по 200-300 в тайни къшли и егреци. По 50-60 от ония полудиви шарени прасета, чиято сланинка е най-крехка. И овцете и прасетата се хранеха само с това, което намерят в гората. Трева, листа, корени, желъди.
Сееха на стръмните си нивички по малко овес, ръж – колкото за хляб.
Основният поминък на тези храбри българи беше, обаче, кражбата! Да ядеш свое агне е хубаво, но чуждо!!! (както с жените…) И да разберат кой им е откраднал стоката, не се сърдеха особено: следващият път от него ще откраднат.
Мъж, обут вече в навуща и с долни гащи, а още не крал, се считаше за...импотент. Никоя мома не го искаше.
При проточваща се “импотенция” баща му хвърлял свое агне в чужд двор, момчето отива да го вземе. Гърмежи! Пушилка! На другия ден момите знаят:Герги е крал!
Георги(Герги) и Стоян бяха преобладаващите мъжки имена. А сред момите – всяка втора – Рада.
След конските мухи, най-противни на еркечлии бяха полицаите(милиционерите) – защото са против краденето, политиците, с техните ежеседмични лекции за Международното положение и агитаторите: абонирайте се за вестници, прекарайте си “точка”(радио), Не пилейте плявата! Да засеем навреме! На този, последния призив, бяха написали лозунг на покрива на мелницата с грамадни бели букви “Сей! Четеше се само от самолет.
Пристига в селото вечер с рейса от Поморие “агитатор” от Околийския Комитет. Влиза в бръснарницата да се стопли и се обръща на местен диалект :
-Ей, кафадарь, шел ма убръсниш?
-Убръсвам та, билям вгъ зецатай бавам. Сядай! После в Поморие го питали дали е седнал.
Еркечлии , ако и необразовани, много искаха децата им да се изучат. Основно, за адвокатин – да ги отървава в съда и “инженерин”, разбирай, земемер – да бучи колчета по синорите, където “трябва”.
-Даскалце, шел го зъмниш тоз вагабонтин (откъде френски думи?) да съ учи?
-Мъньчък ми се види, бай Стояне.
-Абе, той мъньчък, ама сий бал майката!(Отракан, значи)
-А на колко е години!
-На шес!
-Нека поседи вкъщи, пък догодина го доведи да са учи.
-Гай тъй, даскалце – да седи още йнъ година вкъщи – дай бе тейка си, че подир ши го доведа дай бе и тебе!...
Вода в селото имаше, колкото за пиене. За добитъка и за хората. Те и без туй мразеха миене-къпането.
-Ей, кафадарь (приятел) кво си са укъпал? Дан съ жениш?
Открадват на Стоян телето. Жалва се в полицията в Оризаре. Старшията нарежда по телефона за дойдат: този, този и този. В полицейското ги подрежда до стената и подушва поред ръцете им.
-Ти и ти! Признават си. Защото ръцете им още месец ще миришат на лой…
Моралът беше на високо ниво. Момци и моми могат да се пипнат само на хорото. И още, ама тайно, на белянките. Събират се да белят царевица вечер, на газени фенери. Момите в кръг, заровени до кръста в шумата. Момците – отзад. Напипа някой Герги под полата бяло месо и изпищи момата, ощипана до посиняване. После си споделят: Ощипа ме чак “до там”!
Това е при неомъжените. При по-възрастните – инак.
Копае Рада лозето си дале-е-еч от село. Бай Стоян, комшията копае съседното лозе. Към обяд, дали защото, като се наодя, й се виждат голите глезени, Стоян се дърви:
-Радо, шел ми дадеш?
-Ка ше да ти дам бе, вагабонт! Я, имаш 15 реда да копайш. Аз само 8!
Към икиндия (файв о клок) бай Стоян пак си иска:
-Радо, да беше ми дала, а?
Разсърдена, булка Рада повдига полите и - бегом в село.
-Герги, да знайш, комшията Стоян два пъти си иска. Дванайсе реда му остават, а той - дай, та дай!
-Герги вдига глава от бакърчето, в което дои овците и пита:
-И кво? Даде ли му?
-Ка ше да му дам, бе! Комшии хора сме. Дванайсе реда има да копай…
-Будала! Да беше му дала!..
-Герге, амчи той, Бай Стоян, е още там.Да ида…
Гинка, моя чертожничка, разказва. Като била учителка в Еркеч, хазяйката я пита:
-Гинче, кви се таз желти книжки, дето ги фърляш в нужника?
-Тоалетна хартия, ма хазяйке. Бърша си дупето…
-Че нямяш ли риза, та даваш пари за тез книжки?
-Хазяйке, ама нали ризата ще се изцапа?
-Ама ти я посукваш, посукваш…
Бях набрал на село едри джанки, които зрееха късно около Коледа. В автобуса, който идва от Еркеч, почерпих две артистки от бургаския театър. Хвалят ги. Една жена, еркечлийка, иска да ги опита. Пробва ги:
-Ей, че и ний в Еркеч ги завъдихме тия! Герги, като беше мъньчък, се качил на лелината си слива в Каблещково. Ял, ял! Като си дойде го хвана дрисък. Където клекна в градината – слива поникна…
-Еште! Еште! Тий са от костичка!
Пристига с “Победа”-та секретаря на комитета от Поморие да провери дали прибират всичката слама. Спира до търсината на вършачката, където Рада каталясала от жега и осил, рине плявата.
Взема началството в шепата си плява и пита:
-Хубава плява, а?
-Кусай я, де! Отговаря местната красавица.
Ако се опиташ да се подиграеш с тях, на мига те набутват в най-тъмното място на земята – кучи гъз!
Поредният лектор изнася лекция за споменатото “положение”. Беше задължително да се пишат лозунги, според случая: Войната в Корея, сеитбата, стригане на вълната.
Този път над сцената в читалището голям призив: “Да живей Международното Положение”!
Като свършил лекцията, гостът моли да му задават въпроси. Публиката, обаче, си чопли цървулите и си мисли дали се е изстудила ракията вкъщи. Лекторът настоява. Вдига се Герги за въпрос. Лекторът хваща молива.
-Другарю, щом тъй настояваш, да питам: вярно ли е че в Тас-тепе, карнобашко, разрешили краденето?
Такъв въпрос тука е по-важен от “кога ще влезем в европейския съюз?)
Колективизацията беше най-голямата отврат тв Еркеч. Ако се разплаче дете, майка му го плашеше:
-Млък, бе! Сега ша извикам орманския колхоз да та зъмне! (В близкото село Горица – Орман, беше първото в околията ТКЗС).
Единият брат-близнак отива в казармата.Обръща се към по-малкия:
-Кольо, аз от казармата , шай зляза подир две години. Ама ти от колхоза – никога!(От двама близнаци в армията вземат само единия)
Един измислен случай. Младо еркечлийче отишло в Поморие да си вади лична карта. Трябвало да си направи снимка. Спрял пред една витрина с огледала:
-Ей, кафадарь, и тебе ли та пратиха да са фотографираш?
Обикаля еркечлия поморийските улици с биволски рог в ръка. Търси от къде да купи катрань. Вижда един магазин с много шишета и влиза. Обръща се към човека с бяла престилка:
-Кафадарь, имаш ли катрань?
-Какъв катран, бе! Не виждаш ли, че това е аптека!?
-Че кво харчите в тъз аптека?
-Какавани харчим!
-Брей! Таки съ харчат – сал ти си останал!...
На донаборна комисия докторът заглежда отзад еркешки момък. Да няма маясъл.
-Байно, че ти имаш въшки, бе!
-Дофторе, чи аз да н съм дЪрво да имам мрави?! Аз съм Чиляк!(Човек!, знаете, звучи гордо!)
Като докарали в магазина за пръв път месо, местен жител се учудил:
-Докъде я докарахме! МЕсо да купуваме!
Сега жителите са намалели тройно–четворно.Училището затворено. При входа на селото отляво има хубава механа с етнографски кът. Дават и одаи.(42,50,10 -27,34,55)
Вътре в селото - още няколко места, където пекат и агнета и хляб. Плетат чорапи на една кука.
На другия край (42,50,08 -27,33,51) – ферма за щрауси. От едно яйце - осем омлета!
Наоколо – безброй места, където да видиш как изглежда джипът ти отдолу и четирите колела се въртят във въздуха…
Джорджо знае пътя.
П.П. Бях взел от Варна три стопаджийки за Бургас. Студентки от СУ по етнография, народна музика и танци. Обикалят с магнитофон селата. Ще правят дипломни работи. Разказвам им за Еркеч. Пея еркешки песни. На разклона преди Обзор ми заповядват да карам надясно в Еркеч. Само докато налея вода в радиатора на жигулката, ги виждам в компанията на местни баби с микрофони магнитофони. Записват!
-Ще тръгваме ли?, питам.
-Ти тръгвай! ние оставаме тук! Представа си нямаш, какви песни!
Имама си представа.
Коментар