Tweet
Я виж ти... това трябва да е от "Десет приказки, които разтърсиха света" Джоук Бъри... 
Ето и една от мен:
Вълкът и червената шапчица
Беше сега. Вълкът фучеше с новото си „Порше” по шосето за Детройт и с бясна скорост задминаваше всякакви таратайки, като не си правеше труда дори да дава мигач.
Заобикаляше ги от лявo и дясно, като на слаломните упражнения в родните му Алпи и не забравяше да покаже езика си на пътничките в колите, както и средния си пръст, ако в. колите нямаше пътнички, а само дебелаци с вратовръзки.
На един от завоите нещо дребно пресече шосето и Вълкът веднага се опита да го смачка, мислейки че е някаква вредна горска твар, каквито се бяха навъдили, откакто еколозите се намесиха в политиката. За съжаление, скоростта беше висока и той .не можа да кривне рязко, че да го сплеска с гумата,защото рискуваше да се преобърне. Нещото пробяга с писък в банкета и миг след това три куршума от малокалибрен дамски пистолет надупчиха задното стъкло на поршето.
Вълкът смаза педала на спирачката и нищенето на гумите се сля с ужасния вой на вълк, който сякаш са простреляли в тестисите.
Някаква малка скитаща курва си беше изпразнила патлака в новата му кола. Това явно беше нещастна стопаджийка от тези, които разнасят трипер и СПИН по различните географски ширини. Включи на задна и с пълна газ се върна в завоя, откъдето дойдоха изстрелите. Нямаше никой.
С кървясали очи той грабна щангата и слезе от колата.Нещастницата явно се беше скрила в храстите и сега го чакаше със спрей с нервнопаралитичен газ. Беше печен в тези работи и докато се оглеждаше, придвидливо сложи в ноздрите си два специални тампона, напоени с парфюм „Кристиян Диор", каквито даваха в публичния дом на неподмиващите се лисици. С острото си зрение на изпечен коцкар съзря зад един камък върха на дамска обувчица - аха, ето я мръсницата - си каза той и тихо загреба от земята шепа пясък, за да й хвърли в очите. Това действуваше по-добре от спрей още от времето на прадядо му, който по този начин беше изнасилил половината булки в гората. Вълкът се приближи тихо, протегна крак, настъпи обувката, за да не му избяга пиклата и скочи... Нямаше никой -само една елегантна обувка. В това време чу клаксона на поршето и като погледна натам, едва не се задави с дългия си език. Русо маце беше седнало зад волана и му правеше знак с показалец да дойде. Страхотен номер!
За миг даже го втресе, защото толкова коварен трик можеше да извърти само някоя агентка на ЦРУ или страшното руско КГБ. От филмите знаеше, че когато се приближи,мацето ще издуха и ще помаха в огледалото за обратно виждане.
С вяла стъпка Вълкът стигна до колата, но тя не тръгна! Дори двигателят не работеше, макар че ключовете бяха останали на таблото.Невероятно - тя или беше някаква неопитна шантонерка, или пък толкова самообладана шпионка, че не се страхуваше да седнат заедно в купето. Не, номерът беше много по-гаден. Мацето беше заключило колата отвътре и му се усмихваше ехидно. Той видя нежната й ръка бавно да натиска копчето на автоматичното бързо свалящото се ляво стъкло, за да слезе то половин сантиметър.После му каза през дупката провлачено, с мързелива гальовност:
- Кажи бе, педераст! Какво искаше да ми кажеш?
Такива думи Вълкът не беше чувал дори от жена си, която му слагаше такива рога, преди да се разведат, че го бъркаха с водача на елените.
Перде му падна пред очите, той вдигна щангата и нанесе страшен удар по посока на главата й . Чу се трясък - щангата; потъна три сантиметра в купето. Мацето видимо се сепна все пак си беше жена, но бързо се овладя, съзнавайки че е добре защитена:
- И после какво?! Само това ли ще ми кажеш? - тя го|
гледаше с ласкави, големи очи.
- Кажи ми нещо още по-силно, миличък! Че обичаш да прегазваш момичета по пътя и че обичаш да си го вкарваш после, като си трошиш сам поршето.
- Ще те убия! - изсъска Вълкът, прилепил муцуната си до малкия отвор - Ще те скъсам!
Тя протегна ръка и го боцна с нокът през дупката:
- Ти си един нещастен пръдльо, който дори не си мие зъбите. Мирише ти устата - затвори, натисна другото копче и открехна, също толкова малко, дясното предно стъкло. Даде му знак да отиде от другата страна.Вълкът беше станал зелен. Първо ритна гумата, после плю и обиколи три пъти автомобила. Лигите му се стичаха от яд до коленете, но той не можеше нищо да измисли, за да извади тази... отвътре. Когато минаваше покрай отвореното прозорче, чуваше тя да му говори все в този дух. На мястото на удара боята се беше олюпила и имаше вдлъбнатина, в която щяха да влязат най-малко три хиляди долара.Той понечи да пипне и се усети, че в ръката си още държи пясък. Хрумна му нещо и като заобиколи, рязко метна пясъка през прозореца в очите на момичето. Онова изпищя и закри с длани очите си. Вълкът стръвно пъхна пръсти в дупката и натисна стъклото с всичка сила. Механизмът бавно поддаде - още малко и щеше да провре ръка.
Мацето усети, въпреки че очите й плачеха. Опита се да намери копчето, за да затвори, но не успя. Тогава изведнъж стрелна глава, лапна слепешката два пръста от ръката му и ги засмука рязко. Вълкът усети влагата и топлината на устата й и за миг си помисли колко отдавна не са му правили френска любов. После му причерня. Захапаха го с всичка сила и той изпита такава болка, че преди да изреве се изпусна и напълни обувките си. Ревът отекна в склона. Сълзи се сляха с лигите му - той падна до колата и заплака като едва си поемаше въздух. Мацето вътре също плачеше. Беше извадила аптечката и си миеше с борова вода очите. След половин час и двамата се възстановиха и всеки се зае да прави това, което смята за най-необходимо. Вълкът седна до колата, разкопча си дюкяна и започна да подпиква кървящите си тръсти, за да не се възпалят. Мацето вътре със садистична злоба унищожаваше всички луксозни неща, които не бяха от значение за движението на.поршето. С автоматичната запалка направи дупки по тапицерията. После с червило надраска бялата дамаска по покрива, откърти капака на компактдиск плейъра и започна да тръска цигарата си в него. Пропълзя на задните седалки, разпори ги с малко ножче, така че дунапренът изскочи като стомах на изкормено животно, надупчи тонколоните и съдра костюма, който Вълкът винаги носеше окачен на едната задна врата. Дивя половин час. Виждайки, че колата се топи пред очите му, той започна да ломи едното стъкло, решен с цената на всичко да хване курвата. Но тя, задоволена от стореното, вече беше готова за преговори, затова извади от чантата си един деветмилиметров „Колт", прицели се през полуразбитото стъкло в главата му и каза:
- Стига! Загубих много време. Ако удариш още веднъж ще те застрелям като заек. И окото ми няма да мигне. Или ще те оставя тук; да махаш на автостоп, докато някой хомо не се смили над теб. Ако обаче си кротък, ще те взема.Тя му хвърли две тънки и дълги въженца от чантата си и го накара с тях да мине отпред на шосето. Отвори прозореца
до долу и като извади главата си и ръката с колта, започна да го инструктира как да си върже челюстите с едната връв, така че да не може да ги отваря. Той се подчини, но само привидно. Омота-муцуната си, мислейки през цялото време,че това не е сериозно. Тя обаче не се шегуваше – тежък изстрел отметна ръката й назад. Куршумът изпищя покрай ухото на Вълка, рикошира в един камък и го надроби на парчета.След две секунди той така беше пристегнал въжето около устата си, че бърните му се опънаха и зъбите щръкнаха смешно. С другото въже си върза краката в коленете.Малката го накара да се приближи бавно до колата и Вълкът дойде, въртейки смешно задника си като рахитична госпожица. Заповяда да си пъхне ръцете през отвореното стъкло и го затвори, така че ги притисна сигурно. Той изскимтя от болка, но гаджето обясни,-че това е за кратко. С пъргави движения върза китките му с трето въже, освободи ги от стъклото и отвори вратата. Вълкът падна на седалката обезопасен. За всеки случай му сложи и предпазния колан,после легна .върху него и тръшна вратата. Без да гледа, врътна ключа и потегли така, че малкото вълчи мисли се събраха в задната част на черепа му. Караше ужасно. Преди всеки завой го поглеждаше усмихната и даваше газ противно на всички правила. Когато колата връхлиташе в осовата линия, тя дръпваше волана в последния момент и задницата с пищене се плъзгаше по асфалта завъртаха се, поршето се люшкаше и скачаше пак напред. След десет минути му каза:
- Не предполагаш каква кола си купил. Да те бях търсила,не бих те намерила - пусна му ръка по левия крак и като намигна, попита: - Я, кажи, нарочно ли искаше да ме смачкаш?. ' • '
Вълкът изломоти нещо неразбрано и извъртя'очи назад, защото наближаваха пак завой.
- Добре, после ще ми кажеш – каза спокойно тя - като си легнем. А сега да се запознаем... ,
Извади една червена шапчица и като се закиска, я сложи на главата си. На Вълка му спря часовника от страх. Това беше Червената шапчица - бивша червена барета от секретните войски на КГБ, която от две години се беше прехвърлила в Щатите като емигрантка и разиграваше полицията и ФБР, както и европейските отдели на Интерпол, с малка спретната банда от бивши чекисти-и пенсионирани американски командоси.
Като видя как се опули, тя го хвана малко по-нагоре от коляното и съвсем искрено се засмя:
- Сега мога и да те отвържа, нали?! Само че ще загубим време. Много отдавна трябваше да съм при баба, която е тежко болна - тя му намигна и няколко пъти стисна нежно с ръката си там, където преди малко я беше сложила
- Ти ще ми помогнеш да я излекуваме. Нали, мистър Вълк?! - свали шапката си я постави обратно в чантата.
След километър-два отбиха в страничен път, целият плътно облесен с тополи и Вълкът разбра, че отиват в някакво частно имение - от онези, в които живееха извънредно богатите хора.
Спряха в сянката на дърветата и Червената шапчица нежно започна да развързва другарчето си. После го среса внимателно, изпъна набръчканите от въжето устни и не преставаше да му говори гальовно какво,ще правят при баба й, и какво по-точно той трябва да направи. Пленникът кимаше утвърдително, но тя, за да бъде съвсем сигурна, че ще я слуша, му напъха в устата нещо като балонче и го накара да го глътне. После, като че ли ставаше дума за бисквита, му обясни, че това е малка пластична бомба, която тя може да взриви дистанционно от чантата, ако си позволи
своеволия извън плана. Смениха си местата. Потеглиха. Седеше от дясно и тихо му казваше да се успокои.След пет завоя поршето кротна. пред голям портал на имение, който беше обвит в бръшлян, но под бръшляна се виждаха камери, сложени така, че да не може и сантиметър да се губи извън обективите им. Вълкът слезе и сложи разтворения си паспорт пред един обектив, вграден в колоната на портала. Вратата бавно се разтвори. Потеглиха по алеята от ситен шумящ чакъл и след още стотина метра се появи друг портал, от който излезе здрав мъж с костюм и дебел врат. Червената шапчица каза, че това е едната от горилите и Вълкът много се учуди, защото, когато беше ходил на обмяна на опит в горите на Африка, беше виждал други горили, но си замълча. Мъжът ги попита какво искат и Вълкът издърдори това, което го бяха научили:
- Аз съм д-р Волф, ветеринарен лекар - специалист по хищниците. Трябва да прегледам някои животни в частния зоопарк на г-жа Ръсел.
Мъжът погледна вътре в колата. И най-вече в деколтето на Червената шапчица. Срещайки погледа му, тя умело се изчерви и наведе очи. Вълкът си спомни какво трябваше да каже в този момент:
- Това е внучката ми, сър. Тя винаги ме придружава, когато не съм с жена си - и намигна съучастнически на горилата.
Мъжът се засмя, погледна още веднъж краката на Червената шапчица и каза:
- Вярвам ви, сър. Личи си, че сте роднини - после застана малко сериозен, отвори костюма си, под който лъсна един автоматичен пистолет и попита:
- Имате ли оръжие?
Вълкът не беше подготвен за такава провокация и като се сети за колта, се парализира. Червената шапчица обаче погледна със сините си очи горилата и каза:
- Да, сър. Вуйчо винаги носи в багажника си лопата и пожарогасител.
Горилата се засмя и отвори портала. Поршето нервно подскочи - Вълкът с треперещи крака едва боравеше с педалите.
Пред прекрасната вила на бабата всичко се разви като на филм. Вълкът и Червената шапчица приближиха, хванати под ръка. Докато той звънеше на обкованата дъбова врата, Червената шапчица, уж незнаеща, че отвътре ги наблюдават, започна припряно да оправя косата си и да се черви с малко огледалце. Прибра ги бързо и когато резето вече се отваряше, тя се обърна към Вълка, правейки се, че пръска с дезодорант под мишниците си.
- Добър ден! - каза Вълкът на двамата снажни господа.
Но преди още да му отговорят, Червената шапчица се завъртя елегантно на токчета и вместо върху блузата, пусна струя в лицата им... Паднаха като чували. „Парализиращият газ е силен дезодорант" - Вълкът знаеше от преди.
Набутаха труповете зад вратата и се качиха по стълбището на втория етаж. Беше тихо. Отвориха вратата на спалнята. Бабата лежеше явно задрямала. Червената шапчица влезе сама и тихо се покашля:
- Г-жа Ръсел, донесох ви кифличките и сиропа. Госпожата отвори очи, погледна момичето и попита с отпаднал глас:
- Коя сте Вие, госпожице? Кой Ви пусна?
- Аз съм вашата внучка, г-жа Ръсел. Вие не ме помните, защото не сте ме виждали. Получавахте само писма. Аз съм непряката ви наследница от Голямата студена страна. От страната на Голямата мечка - момичето отново извади шапката и я сложи на главата си - Дошла съм с годеника си и щракна с пръсти.
Вълкът влезе като в църква, защото не беше виждал толкова дебел килим. Спря с подбити уши до момичето.
- Г-жа Ръсел, вие нямате живи преки наследници и сигурно ще ми направите подарък за сватбата. Един жест за далечната сродница .
Червената шапчица пак отвори чантата и извади няколко машинописни листа:
- Ето завещанието ви! - и тя пристъпи към жената.
- Само подпишете!
Г-жа Ръсел опита да се надигне в завивките:
- Но как си позволявате? Ще повикам охраната! - в това време бабата погледна към Вълка и видя как той си разкопчава панталона...
Червената шапчица се наведе над нея и каза с мил глас:
- Хайде, бабче, нали го виждаш колко е необуздан! По пътя ме чука два пъти й все питаше за теб. Все ме плашеше, че иска да те яде цялата. Подпиши и ще му кажа да си отива. Няма да се гаври приживе с трупа ти. Вестниците просто ще гръмнат, ако стане такова нещо.
Бабата затвори очи и подписа наслука поднесените й листове. Червената шапчица целуна ръката насила и излезе тихо. Вълкът обаче остана. Той апатично си сваляше слиповете и макар да се опитваше да изглежда жесток, личеше, че го прави против волята си.
- Извинявайте, госпожо! - тихо каза той, като се приближи нежно и срамежливо до спалнята - задължиха ме да го направя.
Беше гол - само по-риза. Бабата го гледаше с ококорени очи. Опита се да каже нещо, но не й стигна въздух.
- Най-обикновен разрив на сърцето - каза Червената шапчица, когато влезе - а сега е твоят ред, момчето ми!
Тя седна в едно кресло и зачака.
Вълкът стоеше нелепо гол. Между краката му стърчеше плашливо подвитата опашка.
- Действай! - кресна Червената шапчица.
- Но тя е мъртва! - прегракнало каза той и усети устата си пресъхнала.
- Няма значение - отвърна тя - обладай я! Или я изяж - да не би за първи път да виждаш мърша...
- Убий ме, не мога! - изстена Вълкът;
- Е, знаех си, че без това няма да мине! - с. досада каза Червената шапчица. , ?
Вълкът помисли, че тя ще взриви бомбата в червата му и с подкосен крака се мушна под юргана до бабата.
Червената шапчица обаче хвърли чантата на пода, ритна я така, че всичко от нея се разпиля и задочна да се съблича. По-точно - късаше си дрехите. Вълкът гледаше с едното око под завивката и немееше - такъв стрийптийз не беше виждал!. Малката раздра бикините си от едната страна така, че те виснаха доста еротично на дупето... И легна с колта в леглото.
Беше млада и хубава... И Вълкът я облада без да мисли много,макар че едрокалибреният патлак се мотаеше като зловещ свидетел в чаршафите. С такава страстна плът би се гърчил дори в компанията на бронетранспортьор. Тя стенеше и виеше по-добре от който и да е водач на глутница, а когато влизаше в някой от безбройните си оргазми, се мяташе хищно и диво като психясала кучка. Хапеше го страстно, като го призоваваше и три да прави същото с нея. Издра го с нокти,сдъвка половината му кожа,като не се колеба да щави и своята. Любиха се повече от три часа.
Когато той заспа от изтощение, тя скри зад една от картините завещанието, отвори вратата и задейства алармената система.
Горилите дотърчаха и я намериха да лежи гола и изпохапана на стълбите. Така хлипаше с лице върху цокала, че ручеи от сълзи лъкатушеха към мазето. Те я прескочиха, с два ритника събориха полуотворената врата и се тръшнаха на паркета в спалнята с извадени автомати. Вълкът спеше усмихнат - прегърнал с една ръка мъртвата баба, а от устата му течаха сладки лиги върху възглавницата. Горилите се спогледаха за миг и направиха това, което ги бяха учили цял живот... Бедният не се и събуди.
След като изпразниха пълнителите и го направиха на дроб-сърма, лицата от охраната направиха второто нещо, което знаеха. Единият остана в стаята, а другият се обади по телефона на адвоката ни бабата. Адвокатът се обади на друг адвокат, който беше определен за временен управител на имението, в случай че стане нещо с госпожата.
Дойде и полиция...
Бяха направени много протоколи...
Имаше много съвещания...
Беше изтекла информация и във вестниците започнаха да се подхвърлят какви ли не версии. Затова извикаха един-единствен ведомствен писач, който преправи случая под формата на поучителна приказка.
От всички замесени единствен Вълкът нямаше адвокат, затова стовариха цялата вина върху него. При това беше и мъртъв. Червената шапчица добре познаваше игрите във висшето общество и не допусна втори път да се напише за нея.
Вие също не сте чували, нали?!
Край!
Ето и една от мен:
Вълкът и червената шапчица
Беше сега. Вълкът фучеше с новото си „Порше” по шосето за Детройт и с бясна скорост задминаваше всякакви таратайки, като не си правеше труда дори да дава мигач.
Заобикаляше ги от лявo и дясно, като на слаломните упражнения в родните му Алпи и не забравяше да покаже езика си на пътничките в колите, както и средния си пръст, ако в. колите нямаше пътнички, а само дебелаци с вратовръзки.
На един от завоите нещо дребно пресече шосето и Вълкът веднага се опита да го смачка, мислейки че е някаква вредна горска твар, каквито се бяха навъдили, откакто еколозите се намесиха в политиката. За съжаление, скоростта беше висока и той .не можа да кривне рязко, че да го сплеска с гумата,защото рискуваше да се преобърне. Нещото пробяга с писък в банкета и миг след това три куршума от малокалибрен дамски пистолет надупчиха задното стъкло на поршето.
Вълкът смаза педала на спирачката и нищенето на гумите се сля с ужасния вой на вълк, който сякаш са простреляли в тестисите.
Някаква малка скитаща курва си беше изпразнила патлака в новата му кола. Това явно беше нещастна стопаджийка от тези, които разнасят трипер и СПИН по различните географски ширини. Включи на задна и с пълна газ се върна в завоя, откъдето дойдоха изстрелите. Нямаше никой.
С кървясали очи той грабна щангата и слезе от колата.Нещастницата явно се беше скрила в храстите и сега го чакаше със спрей с нервнопаралитичен газ. Беше печен в тези работи и докато се оглеждаше, придвидливо сложи в ноздрите си два специални тампона, напоени с парфюм „Кристиян Диор", каквито даваха в публичния дом на неподмиващите се лисици. С острото си зрение на изпечен коцкар съзря зад един камък върха на дамска обувчица - аха, ето я мръсницата - си каза той и тихо загреба от земята шепа пясък, за да й хвърли в очите. Това действуваше по-добре от спрей още от времето на прадядо му, който по този начин беше изнасилил половината булки в гората. Вълкът се приближи тихо, протегна крак, настъпи обувката, за да не му избяга пиклата и скочи... Нямаше никой -само една елегантна обувка. В това време чу клаксона на поршето и като погледна натам, едва не се задави с дългия си език. Русо маце беше седнало зад волана и му правеше знак с показалец да дойде. Страхотен номер!
За миг даже го втресе, защото толкова коварен трик можеше да извърти само някоя агентка на ЦРУ или страшното руско КГБ. От филмите знаеше, че когато се приближи,мацето ще издуха и ще помаха в огледалото за обратно виждане.
С вяла стъпка Вълкът стигна до колата, но тя не тръгна! Дори двигателят не работеше, макар че ключовете бяха останали на таблото.Невероятно - тя или беше някаква неопитна шантонерка, или пък толкова самообладана шпионка, че не се страхуваше да седнат заедно в купето. Не, номерът беше много по-гаден. Мацето беше заключило колата отвътре и му се усмихваше ехидно. Той видя нежната й ръка бавно да натиска копчето на автоматичното бързо свалящото се ляво стъкло, за да слезе то половин сантиметър.После му каза през дупката провлачено, с мързелива гальовност:
- Кажи бе, педераст! Какво искаше да ми кажеш?
Такива думи Вълкът не беше чувал дори от жена си, която му слагаше такива рога, преди да се разведат, че го бъркаха с водача на елените.
Перде му падна пред очите, той вдигна щангата и нанесе страшен удар по посока на главата й . Чу се трясък - щангата; потъна три сантиметра в купето. Мацето видимо се сепна все пак си беше жена, но бързо се овладя, съзнавайки че е добре защитена:
- И после какво?! Само това ли ще ми кажеш? - тя го|
гледаше с ласкави, големи очи.
- Кажи ми нещо още по-силно, миличък! Че обичаш да прегазваш момичета по пътя и че обичаш да си го вкарваш после, като си трошиш сам поршето.
- Ще те убия! - изсъска Вълкът, прилепил муцуната си до малкия отвор - Ще те скъсам!
Тя протегна ръка и го боцна с нокът през дупката:
- Ти си един нещастен пръдльо, който дори не си мие зъбите. Мирише ти устата - затвори, натисна другото копче и открехна, също толкова малко, дясното предно стъкло. Даде му знак да отиде от другата страна.Вълкът беше станал зелен. Първо ритна гумата, после плю и обиколи три пъти автомобила. Лигите му се стичаха от яд до коленете, но той не можеше нищо да измисли, за да извади тази... отвътре. Когато минаваше покрай отвореното прозорче, чуваше тя да му говори все в този дух. На мястото на удара боята се беше олюпила и имаше вдлъбнатина, в която щяха да влязат най-малко три хиляди долара.Той понечи да пипне и се усети, че в ръката си още държи пясък. Хрумна му нещо и като заобиколи, рязко метна пясъка през прозореца в очите на момичето. Онова изпищя и закри с длани очите си. Вълкът стръвно пъхна пръсти в дупката и натисна стъклото с всичка сила. Механизмът бавно поддаде - още малко и щеше да провре ръка.
Мацето усети, въпреки че очите й плачеха. Опита се да намери копчето, за да затвори, но не успя. Тогава изведнъж стрелна глава, лапна слепешката два пръста от ръката му и ги засмука рязко. Вълкът усети влагата и топлината на устата й и за миг си помисли колко отдавна не са му правили френска любов. После му причерня. Захапаха го с всичка сила и той изпита такава болка, че преди да изреве се изпусна и напълни обувките си. Ревът отекна в склона. Сълзи се сляха с лигите му - той падна до колата и заплака като едва си поемаше въздух. Мацето вътре също плачеше. Беше извадила аптечката и си миеше с борова вода очите. След половин час и двамата се възстановиха и всеки се зае да прави това, което смята за най-необходимо. Вълкът седна до колата, разкопча си дюкяна и започна да подпиква кървящите си тръсти, за да не се възпалят. Мацето вътре със садистична злоба унищожаваше всички луксозни неща, които не бяха от значение за движението на.поршето. С автоматичната запалка направи дупки по тапицерията. После с червило надраска бялата дамаска по покрива, откърти капака на компактдиск плейъра и започна да тръска цигарата си в него. Пропълзя на задните седалки, разпори ги с малко ножче, така че дунапренът изскочи като стомах на изкормено животно, надупчи тонколоните и съдра костюма, който Вълкът винаги носеше окачен на едната задна врата. Дивя половин час. Виждайки, че колата се топи пред очите му, той започна да ломи едното стъкло, решен с цената на всичко да хване курвата. Но тя, задоволена от стореното, вече беше готова за преговори, затова извади от чантата си един деветмилиметров „Колт", прицели се през полуразбитото стъкло в главата му и каза:
- Стига! Загубих много време. Ако удариш още веднъж ще те застрелям като заек. И окото ми няма да мигне. Или ще те оставя тук; да махаш на автостоп, докато някой хомо не се смили над теб. Ако обаче си кротък, ще те взема.Тя му хвърли две тънки и дълги въженца от чантата си и го накара с тях да мине отпред на шосето. Отвори прозореца
до долу и като извади главата си и ръката с колта, започна да го инструктира как да си върже челюстите с едната връв, така че да не може да ги отваря. Той се подчини, но само привидно. Омота-муцуната си, мислейки през цялото време,че това не е сериозно. Тя обаче не се шегуваше – тежък изстрел отметна ръката й назад. Куршумът изпищя покрай ухото на Вълка, рикошира в един камък и го надроби на парчета.След две секунди той така беше пристегнал въжето около устата си, че бърните му се опънаха и зъбите щръкнаха смешно. С другото въже си върза краката в коленете.Малката го накара да се приближи бавно до колата и Вълкът дойде, въртейки смешно задника си като рахитична госпожица. Заповяда да си пъхне ръцете през отвореното стъкло и го затвори, така че ги притисна сигурно. Той изскимтя от болка, но гаджето обясни,-че това е за кратко. С пъргави движения върза китките му с трето въже, освободи ги от стъклото и отвори вратата. Вълкът падна на седалката обезопасен. За всеки случай му сложи и предпазния колан,после легна .върху него и тръшна вратата. Без да гледа, врътна ключа и потегли така, че малкото вълчи мисли се събраха в задната част на черепа му. Караше ужасно. Преди всеки завой го поглеждаше усмихната и даваше газ противно на всички правила. Когато колата връхлиташе в осовата линия, тя дръпваше волана в последния момент и задницата с пищене се плъзгаше по асфалта завъртаха се, поршето се люшкаше и скачаше пак напред. След десет минути му каза:
- Не предполагаш каква кола си купил. Да те бях търсила,не бих те намерила - пусна му ръка по левия крак и като намигна, попита: - Я, кажи, нарочно ли искаше да ме смачкаш?. ' • '
Вълкът изломоти нещо неразбрано и извъртя'очи назад, защото наближаваха пак завой.
- Добре, после ще ми кажеш – каза спокойно тя - като си легнем. А сега да се запознаем... ,
Извади една червена шапчица и като се закиска, я сложи на главата си. На Вълка му спря часовника от страх. Това беше Червената шапчица - бивша червена барета от секретните войски на КГБ, която от две години се беше прехвърлила в Щатите като емигрантка и разиграваше полицията и ФБР, както и европейските отдели на Интерпол, с малка спретната банда от бивши чекисти-и пенсионирани американски командоси.
Като видя как се опули, тя го хвана малко по-нагоре от коляното и съвсем искрено се засмя:
- Сега мога и да те отвържа, нали?! Само че ще загубим време. Много отдавна трябваше да съм при баба, която е тежко болна - тя му намигна и няколко пъти стисна нежно с ръката си там, където преди малко я беше сложила
- Ти ще ми помогнеш да я излекуваме. Нали, мистър Вълк?! - свали шапката си я постави обратно в чантата.
След километър-два отбиха в страничен път, целият плътно облесен с тополи и Вълкът разбра, че отиват в някакво частно имение - от онези, в които живееха извънредно богатите хора.
Спряха в сянката на дърветата и Червената шапчица нежно започна да развързва другарчето си. После го среса внимателно, изпъна набръчканите от въжето устни и не преставаше да му говори гальовно какво,ще правят при баба й, и какво по-точно той трябва да направи. Пленникът кимаше утвърдително, но тя, за да бъде съвсем сигурна, че ще я слуша, му напъха в устата нещо като балонче и го накара да го глътне. После, като че ли ставаше дума за бисквита, му обясни, че това е малка пластична бомба, която тя може да взриви дистанционно от чантата, ако си позволи
своеволия извън плана. Смениха си местата. Потеглиха. Седеше от дясно и тихо му казваше да се успокои.След пет завоя поршето кротна. пред голям портал на имение, който беше обвит в бръшлян, но под бръшляна се виждаха камери, сложени така, че да не може и сантиметър да се губи извън обективите им. Вълкът слезе и сложи разтворения си паспорт пред един обектив, вграден в колоната на портала. Вратата бавно се разтвори. Потеглиха по алеята от ситен шумящ чакъл и след още стотина метра се появи друг портал, от който излезе здрав мъж с костюм и дебел врат. Червената шапчица каза, че това е едната от горилите и Вълкът много се учуди, защото, когато беше ходил на обмяна на опит в горите на Африка, беше виждал други горили, но си замълча. Мъжът ги попита какво искат и Вълкът издърдори това, което го бяха научили:
- Аз съм д-р Волф, ветеринарен лекар - специалист по хищниците. Трябва да прегледам някои животни в частния зоопарк на г-жа Ръсел.
Мъжът погледна вътре в колата. И най-вече в деколтето на Червената шапчица. Срещайки погледа му, тя умело се изчерви и наведе очи. Вълкът си спомни какво трябваше да каже в този момент:
- Това е внучката ми, сър. Тя винаги ме придружава, когато не съм с жена си - и намигна съучастнически на горилата.
Мъжът се засмя, погледна още веднъж краката на Червената шапчица и каза:
- Вярвам ви, сър. Личи си, че сте роднини - после застана малко сериозен, отвори костюма си, под който лъсна един автоматичен пистолет и попита:
- Имате ли оръжие?
Вълкът не беше подготвен за такава провокация и като се сети за колта, се парализира. Червената шапчица обаче погледна със сините си очи горилата и каза:
- Да, сър. Вуйчо винаги носи в багажника си лопата и пожарогасител.
Горилата се засмя и отвори портала. Поршето нервно подскочи - Вълкът с треперещи крака едва боравеше с педалите.
Пред прекрасната вила на бабата всичко се разви като на филм. Вълкът и Червената шапчица приближиха, хванати под ръка. Докато той звънеше на обкованата дъбова врата, Червената шапчица, уж незнаеща, че отвътре ги наблюдават, започна припряно да оправя косата си и да се черви с малко огледалце. Прибра ги бързо и когато резето вече се отваряше, тя се обърна към Вълка, правейки се, че пръска с дезодорант под мишниците си.
- Добър ден! - каза Вълкът на двамата снажни господа.
Но преди още да му отговорят, Червената шапчица се завъртя елегантно на токчета и вместо върху блузата, пусна струя в лицата им... Паднаха като чували. „Парализиращият газ е силен дезодорант" - Вълкът знаеше от преди.
Набутаха труповете зад вратата и се качиха по стълбището на втория етаж. Беше тихо. Отвориха вратата на спалнята. Бабата лежеше явно задрямала. Червената шапчица влезе сама и тихо се покашля:
- Г-жа Ръсел, донесох ви кифличките и сиропа. Госпожата отвори очи, погледна момичето и попита с отпаднал глас:
- Коя сте Вие, госпожице? Кой Ви пусна?
- Аз съм вашата внучка, г-жа Ръсел. Вие не ме помните, защото не сте ме виждали. Получавахте само писма. Аз съм непряката ви наследница от Голямата студена страна. От страната на Голямата мечка - момичето отново извади шапката и я сложи на главата си - Дошла съм с годеника си и щракна с пръсти.
Вълкът влезе като в църква, защото не беше виждал толкова дебел килим. Спря с подбити уши до момичето.
- Г-жа Ръсел, вие нямате живи преки наследници и сигурно ще ми направите подарък за сватбата. Един жест за далечната сродница .
Червената шапчица пак отвори чантата и извади няколко машинописни листа:
- Ето завещанието ви! - и тя пристъпи към жената.
- Само подпишете!
Г-жа Ръсел опита да се надигне в завивките:
- Но как си позволявате? Ще повикам охраната! - в това време бабата погледна към Вълка и видя как той си разкопчава панталона...
Червената шапчица се наведе над нея и каза с мил глас:
- Хайде, бабче, нали го виждаш колко е необуздан! По пътя ме чука два пъти й все питаше за теб. Все ме плашеше, че иска да те яде цялата. Подпиши и ще му кажа да си отива. Няма да се гаври приживе с трупа ти. Вестниците просто ще гръмнат, ако стане такова нещо.
Бабата затвори очи и подписа наслука поднесените й листове. Червената шапчица целуна ръката насила и излезе тихо. Вълкът обаче остана. Той апатично си сваляше слиповете и макар да се опитваше да изглежда жесток, личеше, че го прави против волята си.
- Извинявайте, госпожо! - тихо каза той, като се приближи нежно и срамежливо до спалнята - задължиха ме да го направя.
Беше гол - само по-риза. Бабата го гледаше с ококорени очи. Опита се да каже нещо, но не й стигна въздух.
- Най-обикновен разрив на сърцето - каза Червената шапчица, когато влезе - а сега е твоят ред, момчето ми!
Тя седна в едно кресло и зачака.
Вълкът стоеше нелепо гол. Между краката му стърчеше плашливо подвитата опашка.
- Действай! - кресна Червената шапчица.
- Но тя е мъртва! - прегракнало каза той и усети устата си пресъхнала.
- Няма значение - отвърна тя - обладай я! Или я изяж - да не би за първи път да виждаш мърша...
- Убий ме, не мога! - изстена Вълкът;
- Е, знаех си, че без това няма да мине! - с. досада каза Червената шапчица. , ?
Вълкът помисли, че тя ще взриви бомбата в червата му и с подкосен крака се мушна под юргана до бабата.
Червената шапчица обаче хвърли чантата на пода, ритна я така, че всичко от нея се разпиля и задочна да се съблича. По-точно - късаше си дрехите. Вълкът гледаше с едното око под завивката и немееше - такъв стрийптийз не беше виждал!. Малката раздра бикините си от едната страна така, че те виснаха доста еротично на дупето... И легна с колта в леглото.
Беше млада и хубава... И Вълкът я облада без да мисли много,макар че едрокалибреният патлак се мотаеше като зловещ свидетел в чаршафите. С такава страстна плът би се гърчил дори в компанията на бронетранспортьор. Тя стенеше и виеше по-добре от който и да е водач на глутница, а когато влизаше в някой от безбройните си оргазми, се мяташе хищно и диво като психясала кучка. Хапеше го страстно, като го призоваваше и три да прави същото с нея. Издра го с нокти,сдъвка половината му кожа,като не се колеба да щави и своята. Любиха се повече от три часа.
Когато той заспа от изтощение, тя скри зад една от картините завещанието, отвори вратата и задейства алармената система.
Горилите дотърчаха и я намериха да лежи гола и изпохапана на стълбите. Така хлипаше с лице върху цокала, че ручеи от сълзи лъкатушеха към мазето. Те я прескочиха, с два ритника събориха полуотворената врата и се тръшнаха на паркета в спалнята с извадени автомати. Вълкът спеше усмихнат - прегърнал с една ръка мъртвата баба, а от устата му течаха сладки лиги върху възглавницата. Горилите се спогледаха за миг и направиха това, което ги бяха учили цял живот... Бедният не се и събуди.
След като изпразниха пълнителите и го направиха на дроб-сърма, лицата от охраната направиха второто нещо, което знаеха. Единият остана в стаята, а другият се обади по телефона на адвоката ни бабата. Адвокатът се обади на друг адвокат, който беше определен за временен управител на имението, в случай че стане нещо с госпожата.
Дойде и полиция...
Бяха направени много протоколи...
Имаше много съвещания...
Беше изтекла информация и във вестниците започнаха да се подхвърлят какви ли не версии. Затова извикаха един-единствен ведомствен писач, който преправи случая под формата на поучителна приказка.
От всички замесени единствен Вълкът нямаше адвокат, затова стовариха цялата вина върху него. При това беше и мъртъв. Червената шапчица добре познаваше игрите във висшето общество и не допусна втори път да се напише за нея.
Вие също не сте чували, нали?!
Край!
Коментар