Седя си във фризьорския салон в който се подстригвам и чакам да ми дойде реда и на масичката пред мен попадам на следното четиво. Не го запомних цялото, но се постарах да запомня най-важното.
"...-Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всички. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
-Не и такива които са ви непознати. Кое е нещото което ви учудва най-много у хората?
-Това, че се отегчават като деца. Бързат да порастнат и тогава копнеят отново да са деца. Това, че губят здравето си да натрупат пари и после пропиляват парите си да възстановят здравето си. Това, че мислят тревожно за бъдещето и забравят настоящето и така не живеят пълноценно нито в настоящето, нито в бъдещето. Това, че живеят така, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели..."
"...-Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всички. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
-Не и такива които са ви непознати. Кое е нещото което ви учудва най-много у хората?
-Това, че се отегчават като деца. Бързат да порастнат и тогава копнеят отново да са деца. Това, че губят здравето си да натрупат пари и после пропиляват парите си да възстановят здравето си. Това, че мислят тревожно за бъдещето и забравят настоящето и така не живеят пълноценно нито в настоящето, нито в бъдещето. Това, че живеят така, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели..."
Коментар