До: Жена ми казва:...
В тази връзка се сещам за една песен на Славимир Генчев
Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им — слаби архитекти
на своите съдби — четат на свещи.
Те могат и с трохи да поминуват,
но не трохи от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел с камъни във пазва.
Пътували са много и на място
и могат да живеят, без да пречат.
Когато нейде всички ръкопляскат,
те винаги са още по-далече.
Те знаят двеста, но и две им стига.
Не се прицелват, а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.
Накрая ще напуснат тази сцена:
те — пълна с неизвестности задача.
О, нека си остане нерешена,
та и богатите да си поплачат.
Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им — слаби архитекти
на своите съдби — четат.
И светят...
Първоначално публикуван от Стефан
Преглед на мнение
Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им — слаби архитекти
на своите съдби — четат на свещи.
Те могат и с трохи да поминуват,
но не трохи от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел с камъни във пазва.
Пътували са много и на място
и могат да живеят, без да пречат.
Когато нейде всички ръкопляскат,
те винаги са още по-далече.
Те знаят двеста, но и две им стига.
Не се прицелват, а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.
Накрая ще напуснат тази сцена:
те — пълна с неизвестности задача.
О, нека си остане нерешена,
та и богатите да си поплачат.
Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им — слаби архитекти
на своите съдби — четат.
И светят...
Коментар