Tweet
Българо-Американска партньорска проверка
Опитвайки се за пореден път да подредя разхвърляните си неща, открих един малко архивен материал, който истински ме развесели.
Преди да го споделя с Вас бих искал да се извиня на дамската част от Форума за присъствието в текста на не толкова приятни думи и изрази. В случая обаче, без тези думи, атмосферата и действието не биха били толкова добре изразени и подчертани. Въпреки това тези думички са с точици
.
Също така е малко дългичко, така че да се чете само ако имате излишно време или искате да се посмеете.
С поздрав и за всички, които са минали през родната казарма и УВО .... хайде да не казвам годината
Секретно!
екз. единствен
Относно: Отчет за извършена проверка
Сър,
Съгласно Ваше разпореждане от 15 Юли 19.. г. получих заповед да извърша учебно проникване в Българска военна база и да Ви предоставя снимки на склад за съхранение на тактически ракети тип Точка.
Като напътствие Вие ми казахте: Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка, Вие сам се равнявате на взвод морска пехота. Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и честта на силите за специални операции. Имайте в предвид, че и български диверсант ще се опита да проникне в нашата ракетна част.
В града пристигнах с дегизировка на богат английски турист и веднага почувствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната глава ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни принадлежности и видеокамера на обща стойност 4500$.
В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме ограбят. В последвалия ръкопашния бой заryбих зъба си с вградената инфрачервена камера и GPS на стойност 6300$ . Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с антирадарно покритие на стойност 10000$.
Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя денонощно наблюдение, излизайки от укритието само през нощта.
Поделението беше оградено с опъната бодлива тел, около която бягаха кучета с неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха всичко до което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да докопат в отговорната си за пазене зона. С цел привличане, нееднократно се опитах да ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от неприкосновения запас на морския пехотинец, но уви, те категорично отказаха да го вкусят. Предложения салам тип хамбургски местен на стойност 1,5$/ кг също отказаха. Когато Аз им демонстрирах яденето му те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше защо. Получих силно натравяне сър.
Представяте ли си сър да се нахрани с местен аборигенски салам капитан от морската пехота? Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, впредвид обстоятелствата с натравянето, свърши запаса ми на американска тоалетна хартия, а походния биоклозет се препълни. Едва оживях, когато се свърши и походния дезодорант и от укритието ми се понесе зловоние от което бягаха и местните цигани.
За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се измия. Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се към местната телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия на войнската част.
Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни говорят на непонятен сленг, част от който дословно превеждам:
- Господин капитан, еб...я фатмак пак е за...л службата и бичи карти някъде с други еб..и фатмаци. Новобранките до един са се тръшнали по креватите и хъркат като рязани бургии.
На което капитанът отговаря:
- Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го нач....м в три ката??? Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка.
След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им предложих гъши дроб от 15$/кг.
Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най-съобразителното куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме намери в конспиративната квартира, като започна яростно да лае и да стърже по вратата.
Не го пуснах от страх да не се демаскирам.
Псето от яд се изходи пред вратата и се върна към местослужбата си. Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперкостюма тип Стелт и го натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел.
Кучетата ме подушиха и широкоотворили очи наблюдаваха придвижването на Голямата купчина.
Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с руски надпис "Не открывать! Взрывоопасно!" и непознати символи и букви от типа на УВО 91, УВО 93, УВО 98.
Покрай сандъците мирно спеше часови.
Не го събудих.
Отворих един сандък.
Ракети!! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде ли са истинските??
За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд.
Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма.
Събуди се часовия и извика:
-Стой кой идва?!!
Погледна ме, нарече ме глупак, че съм го изплашил и пак заспа.
В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение.
Пред него часови и сигнализация с бодлива тел.
Това е.
Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия.
Прекъсвайки проводника към видеокамерата забелязах, че това е само обвивка без медна жица.
Явно действат в автономен режим.
Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах, че това също е камуфлаж, защото тя беше дървена.
Къде е истинската ... нямах време да търся.
Пристъпих към вратата с електронна брава.
Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да бие ток, но не се отвори.
Правилно ни говориха в академията в Норфолк, че българската електроника не се поддава на логика.
Докато се мъчех с бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се наложи да ги изхвърля (50 $). И да се залепя за тавана.
Чуха се стъпки на приближаващия часови.
Той се приближи плътно и почука с приклад по електронната брава.
- Кой е, ма..а му? - се чу отвътре.
- Аз бе пе..л.
Вратата се отвори.
Всичко беше толкова просто: като навигация по глоубмастер.
Лепенките обаче не издържаха на екстремалните условия на варосания с паяжна таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото си ухо на обща стойност 3200$. Дочаках заминаването на часовия от когото се носеше дъх на алкохол, явен признак за наличие на ракетно гориво.
Почуках с крак по бравата.
- Кой е пак бе ма..а ви?!
- Аз.
- Кой си ти бе пу..а май.а?
След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива случаи в академията са ни учили да говорим истината и казах:
- Стив, от Уисконсин.
Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори.
Елиминирах часовия и се огледах.
Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис "Артелно" .
Силно се носеше мирис на алкохол.
На маста голяма чаша, пълна дополовината.
Oтворенa консерва с надпис "Русенско варено".
Чували с картофи. Навсякъде.
Учил съм, че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити сред чували с картофи.
Помирисах чашата и направих извод, че това са точно ракети с малък обсег щом горивото се налива с чаши.
Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с надпис "Медицински спирт".
В това време на вратата се почука.
- Кой е, ма..а ви - попитах аз
- Ние.
Паролата беше неправилна.
Не отворих. Пак почукаха.
- Кой?
- Аве майна, отваряй, баба ти от Мексико е.
- Грешка, баба ми е родена в Айова.
- Коой??
- Отваряй бе бомбе, твойта ма..а.
Реших да ги примамя и отворих.
В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$).
Съвзех се когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел.
Чух кодираните разговори на отдалечаващите се войници:
- Аве, майна, отде се взе тоя битник, ма..а му проста, облечен в полиетилен и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере че е влизал в Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в задниците на цялата рота и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка.
Болеше ме всичко.
Суперкостюмът( 100 000$) беше скъсан и овалян в лайна и картофи. Наложи се да го закопая.
На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата часови изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше:
-До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците, а сега къв е тоя пе.....т, резбите ли обърнахте, ма..а ви?
Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант "Б" и се прибрах в базата.
Всичко разходи по операцията: 530 246$
Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на разузнавателно управление към ГЩ на Българската армия:
Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през прозорците на близкия бар, и когато парите му свършили с последните 200$ се хванал на бас с един от американските охранители, че не може да сложи фотографията на дядо си - артилерист от Виетнам на някоя от охраняваните ракети.
Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със снимка на ракетата. На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в американската база да махнат фотографията от ракетата.
Отчетът на българския диверсант изглежда така:
200$ - самата операция.
100$ - колата в която е спял понякога.
900$ - уиски
200$ - боб по мексикански
5400$ - разходи по жени с леко поведение
Общо: 6800$
В заключение Сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършенно неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии, скорпиони и зелена трева. В България това го нямаше въпреки че търсих.
Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди.
Във връзка с това моля да бъда изпратен на двугодишни курсове в България.
С Уважение:
Капитан трети ранг
Стив Маккинли
Преди да го споделя с Вас бих искал да се извиня на дамската част от Форума за присъствието в текста на не толкова приятни думи и изрази. В случая обаче, без тези думи, атмосферата и действието не биха били толкова добре изразени и подчертани. Въпреки това тези думички са с точици
.Също така е малко дългичко, така че да се чете само ако имате излишно време или искате да се посмеете
.С поздрав и за всички, които са минали през родната казарма и УВО .... хайде да не казвам годината
Партньорска проверка
Секретно!
екз. единствен
До
Контраадмирал Роджър Конър
Норфолк
Контраадмирал Роджър Конър
Норфолк
Относно: Отчет за извършена проверка
Сър,
Съгласно Ваше разпореждане от 15 Юли 19.. г. получих заповед да извърша учебно проникване в Българска военна база и да Ви предоставя снимки на склад за съхранение на тактически ракети тип Точка.
Като напътствие Вие ми казахте: Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка, Вие сам се равнявате на взвод морска пехота. Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и честта на силите за специални операции. Имайте в предвид, че и български диверсант ще се опита да проникне в нашата ракетна част.
В града пристигнах с дегизировка на богат английски турист и веднага почувствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната глава ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни принадлежности и видеокамера на обща стойност 4500$.
В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме ограбят. В последвалия ръкопашния бой заryбих зъба си с вградената инфрачервена камера и GPS на стойност 6300$ . Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с антирадарно покритие на стойност 10000$.
Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя денонощно наблюдение, излизайки от укритието само през нощта.
Поделението беше оградено с опъната бодлива тел, около която бягаха кучета с неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха всичко до което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да докопат в отговорната си за пазене зона. С цел привличане, нееднократно се опитах да ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от неприкосновения запас на морския пехотинец, но уви, те категорично отказаха да го вкусят. Предложения салам тип хамбургски местен на стойност 1,5$/ кг също отказаха. Когато Аз им демонстрирах яденето му те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше защо. Получих силно натравяне сър.
Представяте ли си сър да се нахрани с местен аборигенски салам капитан от морската пехота? Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, впредвид обстоятелствата с натравянето, свърши запаса ми на американска тоалетна хартия, а походния биоклозет се препълни. Едва оживях, когато се свърши и походния дезодорант и от укритието ми се понесе зловоние от което бягаха и местните цигани.
За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се измия. Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се към местната телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия на войнската част.
Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни говорят на непонятен сленг, част от който дословно превеждам:
- Господин капитан, еб...я фатмак пак е за...л службата и бичи карти някъде с други еб..и фатмаци. Новобранките до един са се тръшнали по креватите и хъркат като рязани бургии.
На което капитанът отговаря:
- Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го нач....м в три ката??? Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка.
След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им предложих гъши дроб от 15$/кг.
Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най-съобразителното куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме намери в конспиративната квартира, като започна яростно да лае и да стърже по вратата.
Не го пуснах от страх да не се демаскирам.
Псето от яд се изходи пред вратата и се върна към местослужбата си. Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперкостюма тип Стелт и го натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел.
Кучетата ме подушиха и широкоотворили очи наблюдаваха придвижването на Голямата купчина.
Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с руски надпис "Не открывать! Взрывоопасно!" и непознати символи и букви от типа на УВО 91, УВО 93, УВО 98.
Покрай сандъците мирно спеше часови.
Не го събудих.
Отворих един сандък.
Ракети!! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде ли са истинските??
За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд.
Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма.
Събуди се часовия и извика:
-Стой кой идва?!!
Погледна ме, нарече ме глупак, че съм го изплашил и пак заспа.
В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение.
Пред него часови и сигнализация с бодлива тел.
Това е.
Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия.
Прекъсвайки проводника към видеокамерата забелязах, че това е само обвивка без медна жица.
Явно действат в автономен режим.
Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах, че това също е камуфлаж, защото тя беше дървена.
Къде е истинската ... нямах време да търся.
Пристъпих към вратата с електронна брава.
Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да бие ток, но не се отвори.
Правилно ни говориха в академията в Норфолк, че българската електроника не се поддава на логика.
Докато се мъчех с бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се наложи да ги изхвърля (50 $). И да се залепя за тавана.
Чуха се стъпки на приближаващия часови.
Той се приближи плътно и почука с приклад по електронната брава.
- Кой е, ма..а му? - се чу отвътре.
- Аз бе пе..л.
Вратата се отвори.
Всичко беше толкова просто: като навигация по глоубмастер.
Лепенките обаче не издържаха на екстремалните условия на варосания с паяжна таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото си ухо на обща стойност 3200$. Дочаках заминаването на часовия от когото се носеше дъх на алкохол, явен признак за наличие на ракетно гориво.
Почуках с крак по бравата.
- Кой е пак бе ма..а ви?!
- Аз.
- Кой си ти бе пу..а май.а?
След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива случаи в академията са ни учили да говорим истината и казах:
- Стив, от Уисконсин.
Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори.
Елиминирах часовия и се огледах.
Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис "Артелно" .
Силно се носеше мирис на алкохол.
На маста голяма чаша, пълна дополовината.
Oтворенa консерва с надпис "Русенско варено".
Чували с картофи. Навсякъде.
Учил съм, че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити сред чували с картофи.
Помирисах чашата и направих извод, че това са точно ракети с малък обсег щом горивото се налива с чаши.
Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с надпис "Медицински спирт".
В това време на вратата се почука.
- Кой е, ма..а ви - попитах аз
- Ние.
Паролата беше неправилна.
Не отворих. Пак почукаха.
- Кой?
- Аве майна, отваряй, баба ти от Мексико е.
- Грешка, баба ми е родена в Айова.
- Коой??
- Отваряй бе бомбе, твойта ма..а.
Реших да ги примамя и отворих.
В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$).
Съвзех се когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел.
Чух кодираните разговори на отдалечаващите се войници:
- Аве, майна, отде се взе тоя битник, ма..а му проста, облечен в полиетилен и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере че е влизал в Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в задниците на цялата рота и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка.
Болеше ме всичко.
Суперкостюмът( 100 000$) беше скъсан и овалян в лайна и картофи. Наложи се да го закопая.
На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата часови изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше:
-До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците, а сега къв е тоя пе.....т, резбите ли обърнахте, ма..а ви?
Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант "Б" и се прибрах в базата.
Всичко разходи по операцията: 530 246$
Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на разузнавателно управление към ГЩ на Българската армия:
Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през прозорците на близкия бар, и когато парите му свършили с последните 200$ се хванал на бас с един от американските охранители, че не може да сложи фотографията на дядо си - артилерист от Виетнам на някоя от охраняваните ракети.
Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със снимка на ракетата. На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в американската база да махнат фотографията от ракетата.
Отчетът на българския диверсант изглежда така:
200$ - самата операция.
100$ - колата в която е спял понякога.
900$ - уиски
200$ - боб по мексикански
5400$ - разходи по жени с леко поведение
Общо: 6800$
В заключение Сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършенно неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии, скорпиони и зелена трева. В България това го нямаше въпреки че търсих.
Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди.
Във връзка с това моля да бъда изпратен на двугодишни курсове в България.
С Уважение:
Капитан трети ранг
Стив Маккинли
!
Коментар