От: Из потайностите на мъжката епилация!
Аз това го не знам к'во е, ама знам благодарение на форума (и в частност Скрапа) к'во е:
Те тука е момента да споделя.
Първоначално публикуван от edoors
Преглед на мнение
Първоначално публикуван от Стоян Боюков-Sariones
Преглед на мнение
“ЧАЛАМБА” или “Кой е човекът над султана”
Публикувано: 2005.12.15
Автор: Митко Колев Автор на тази статия е нашият сътрудник и консултант Тодор Примов.
Преди всичко, искам да уточня, че желанието ми да споделя с многохилядната аудитория на bitovo.info този древен обичай, e продиктувано главно от стремежа ми да разпространя познанието, а не от някакви низки, перверзни страсти...
Толкова за желанията...
Както знаем от скучните учебници по история, ние, българите, сме имали доста “тесни контакти” с Османската империя (е да, тесни са били само в началото...). Не ми се иска да коментирам точно в тази статия какви са били тези контакти, защото темата е много болезнена за всеки българин. Едно нещо е ясно и неоспоримо обаче– за добро или за лошо, сме възприели доста нрави и обичаи от карабинерите. Има обаче няколко характерни особености на туркайците, които по необясними за мен причини не сме усвоили и за което, лично мен, много ме е яд. А именно:
1.Характерното оформяне на окосмяването над горната устна – т.нар. Мустак Тип Фатмак (за това, някой друг път);
2.Т.нар. “Мазни борби” (много “силна” тема);
3.Обезкосмяването при жените (все още рядко срещано явление при българките, освен при порно-звездите, ама май такива още нямаме);
4.Подмиването след дефекиране (дефекиране = сране);
5. Свещенният ритуал Чаламба, на който е посветена и самата статия;
За разлика от други империи и царства (като например Франкската, в която царе и царедворци са се напъвали с насълзени очички над смърдящи купчинки, зад вратите на дворците си и се е налагало да редуват дворците, за да могат да бъдат почистени), в Османската империя хигиената е била издигната на пиадестал. Нещо повече, на подмиването се е гледало не само като процес на почистване, а на сакрален ритуал, свързан със специфична посуда и пособия. В империята е имало дори професии които изцяло са били посветени на тези ритуали – ибрикчиите.
Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА.
Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния. Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине...”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство.
Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже... Защо това е голям пропуск за българската култура?
Защото, ако беше възприет този ритуал:
1.Нямаше да я има поговорката “Не си развявай онази работа, там където си вадиш хляба” и щеше да е по-весело...
2.Зад всеки шеф, който се изживява като султан щеше да има по един “главен”;
3.По терасите нямаше да се развяват мъжки (а често и дамски) гащи със съмнителни кафеникави петна;
4.Аналниат секс щеше да бъде прокаран като олимпийски спорт от Славков и щяхме да имаме абсолютен шампион и то без допинг!!!
Публикувано: 2005.12.15
Автор: Митко Колев Автор на тази статия е нашият сътрудник и консултант Тодор Примов.
Преди всичко, искам да уточня, че желанието ми да споделя с многохилядната аудитория на bitovo.info този древен обичай, e продиктувано главно от стремежа ми да разпространя познанието, а не от някакви низки, перверзни страсти...
Толкова за желанията...
Както знаем от скучните учебници по история, ние, българите, сме имали доста “тесни контакти” с Османската империя (е да, тесни са били само в началото...). Не ми се иска да коментирам точно в тази статия какви са били тези контакти, защото темата е много болезнена за всеки българин. Едно нещо е ясно и неоспоримо обаче– за добро или за лошо, сме възприели доста нрави и обичаи от карабинерите. Има обаче няколко характерни особености на туркайците, които по необясними за мен причини не сме усвоили и за което, лично мен, много ме е яд. А именно:
1.Характерното оформяне на окосмяването над горната устна – т.нар. Мустак Тип Фатмак (за това, някой друг път);
2.Т.нар. “Мазни борби” (много “силна” тема);
3.Обезкосмяването при жените (все още рядко срещано явление при българките, освен при порно-звездите, ама май такива още нямаме);
4.Подмиването след дефекиране (дефекиране = сране);
5. Свещенният ритуал Чаламба, на който е посветена и самата статия;
За разлика от други империи и царства (като например Франкската, в която царе и царедворци са се напъвали с насълзени очички над смърдящи купчинки, зад вратите на дворците си и се е налагало да редуват дворците, за да могат да бъдат почистени), в Османската империя хигиената е била издигната на пиадестал. Нещо повече, на подмиването се е гледало не само като процес на почистване, а на сакрален ритуал, свързан със специфична посуда и пособия. В империята е имало дори професии които изцяло са били посветени на тези ритуали – ибрикчиите.
Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА.
Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния. Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине...”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство.
Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже... Защо това е голям пропуск за българската култура?
Защото, ако беше възприет този ритуал:
1.Нямаше да я има поговорката “Не си развявай онази работа, там където си вадиш хляба” и щеше да е по-весело...
2.Зад всеки шеф, който се изживява като султан щеше да има по един “главен”;
3.По терасите нямаше да се развяват мъжки (а често и дамски) гащи със съмнителни кафеникави петна;
4.Аналниат секс щеше да бъде прокаран като олимпийски спорт от Славков и щяхме да имаме абсолютен шампион и то без допинг!!!
Коментар