Tweet
Един мъж застана до стената в станция на метрото във Вашингтон и започна да свири на цигулка. Беше студена януарска сутрин. Той изсвири шест творби на Бах за около 45 минути. През това време, тъй като беше пиков час, бе изчислено, че 1100 души са преминали през станцията, повечето от които на път за работа.
След около три минути мъж на средна възраст забеляза музиканта. Той забави темпото си, спря за няколко секунди, а след това побърза да продължи.
Минута по-късно, цигуларят получи първия си долар: една жена хвърли парите в кутията и без да спира продължи да върви.
Няколко минути по-късно, един човек се облегна на стената за да го послуша музиката, но изведнъж погледна часовника си и продължи. Очевидно закъсняваше за работа.
Най-много внимание на музиканта обърна едно 3-годишно момче. Майка му го държеше за ръка и не забави крачка, но хлапето се спря за да погледне към цигуларя. След минута майката стисна здраво ръката му и го принуди да продължи, обръщайки главата му напред. Това се случи няколко пъти и с няколко други деца. Всички родители без изключение ги принуждава да продължат без да спират.
За 45-те минути докато музикантът свиреше, само 6 души спряха и останаха да слишат за известно време. Около 20 му дадоха пари, но продължиха да ходят с нормално темпо. Той събра 32 долара. Когато свърши да свири и настъпи тишина никой не е забеляза това. Никой не аплодира, нито пък имаше някакви други реакции.
Никой не знаеше, че цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-талантливите музиканти в света. Той току-що изцвири едни от най-сложните творби на Бах на цигулка със стойност 3,5 милиона долара.
Два дни преди да свири в метрото, Джошуа Бел имаше концерт в театър в Бостън, където местата бяха средно по 100 долара.
Това е истинска история. Джошуа Бел е свирил инкогнито в станцията на вшнгтонското метро. Това е било организирано от "Вашингтон пост", като част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората.
Целите на експеримента са да се потърси отговор на следните въпроси:
Възприемаме красотата ако ни е поднесе в неподходящо време и обстановка?
Да спраме ли ежедневните си действия за да я оценим?
Разпознавате ли таланта в неочаквана среда?
Един от изводите:
Ако не намерите минута да спрете и да послушате един от най-добрите музиканти в света, които свирят една от най-добрата музика, писана някога, колко други неща сте пропуснали в живота си?
След около три минути мъж на средна възраст забеляза музиканта. Той забави темпото си, спря за няколко секунди, а след това побърза да продължи.
Минута по-късно, цигуларят получи първия си долар: една жена хвърли парите в кутията и без да спира продължи да върви.
Няколко минути по-късно, един човек се облегна на стената за да го послуша музиката, но изведнъж погледна часовника си и продължи. Очевидно закъсняваше за работа.
Най-много внимание на музиканта обърна едно 3-годишно момче. Майка му го държеше за ръка и не забави крачка, но хлапето се спря за да погледне към цигуларя. След минута майката стисна здраво ръката му и го принуди да продължи, обръщайки главата му напред. Това се случи няколко пъти и с няколко други деца. Всички родители без изключение ги принуждава да продължат без да спират.
За 45-те минути докато музикантът свиреше, само 6 души спряха и останаха да слишат за известно време. Около 20 му дадоха пари, но продължиха да ходят с нормално темпо. Той събра 32 долара. Когато свърши да свири и настъпи тишина никой не е забеляза това. Никой не аплодира, нито пък имаше някакви други реакции.
Никой не знаеше, че цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-талантливите музиканти в света. Той току-що изцвири едни от най-сложните творби на Бах на цигулка със стойност 3,5 милиона долара.
Два дни преди да свири в метрото, Джошуа Бел имаше концерт в театър в Бостън, където местата бяха средно по 100 долара.
Това е истинска история. Джошуа Бел е свирил инкогнито в станцията на вшнгтонското метро. Това е било организирано от "Вашингтон пост", като част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората.
Целите на експеримента са да се потърси отговор на следните въпроси:
Възприемаме красотата ако ни е поднесе в неподходящо време и обстановка?
Да спраме ли ежедневните си действия за да я оценим?
Разпознавате ли таланта в неочаквана среда?
Един от изводите:
Ако не намерите минута да спрете и да послушате един от най-добрите музиканти в света, които свирят една от най-добрата музика, писана някога, колко други неща сте пропуснали в живота си?
Коментар