Tweet
Страхил го кръсти един приятел щото на юнак му приличал.
И така, заживя си Страхил пред къщи. Всеки ден обсъждахме живота, докато пушим цигари с него.
Сприятелихме се и не очаквахме да се окаже лабилен и сприхав.
Наложи се шапката да му вземем, което силно го разстрои и обърка. Започна да си плюе копчетата и очите. Странната му прическа няма да коментирам.
Гледаше лошо и мълчеше като гъз. Решихме, че е временно неразположение и го оставихме да се сърди на воля. Около 2 седмици съжителствахме без да заподозрем, че отглеждаме чудовище на двора.
Тази сутрин обърканият и неразбиращ бях аз. Вместо вкиснатия Страхил навън ме чакаше Афродита.
.
Коментар