Tweet
Част от разказа:
"Домакините невинно ни запитаха дали искаме да си купим часовници. Че що да не искаме, я да видим ква е тая работа, викаме ние. И ни заведоха, братя и сестри на улицата с часовниците и там си останахме 3-4 часа.
Представете си улица колкото Витошка от НДК до ЦУМ със сергии от двете страни и още два реда по средата, всичко фрашкано само и единствено с часовници. Отначало зяпахме с насмешка разни пластмасови джунджурии, обаче по-навътре работата взе да става дебела. Туй Patek Philippe, Rolex, Raymond Weil, Breguet, Franck Muller, Cartier и прочее присъстваха на всяка сергия със смешни цени. Ментета, ще речете вий, ама не е толкоз просто. Отдавна бяхме разбрали, че понятието „маркова стока” е само за ливадите, който още си мисли че Sony и Mercedes означава нещо в модерния свят, нека да се поразходи 2-3 дни из Хонконг и Банкок. В Шанхай и Гуанчжоу да не ходи, че ще трябва да се гръмне на място. Всички „маркови” дрешки, обувки, куфари, чанти, шапки, очила, маратонки и техника се произвеждат в Далечния изток, като нерядко самият производител пиратства поръчителя. Например с официална партида от 100 000 чифта маратонки Nice излизат още 100 000, пак Nice със сертификат, сериен номер и т.н. от същата фабрика. Ха познай кое е ментето. И това при положение, че печалбата е 200-300% там и 9-10 пъти на американските и европейските пазари (себестойност под 10$ за чифт, цена в магазин в Азия до 30$, по на запад – над 100$).
Сега представете си какво се случва при този агресивен пазар със стоки дето могат да струват 50 000 $ бройката, каквито са луксозните часовници. Много ясно – реплики отвсякъде. От прости имитации за 5-10$ парчето, през много сполучливи за по 50-100$ , та до идеални такива (понякога и по-качествени от оригинала) за 500-1000 $. За последните материалите и технологиите са истински – кожа, злато, качествена стомана и т.н. Какъв е извода от това – не зная, аз и преди не бих дал 50 000 $ за „марков” часовник (нито 5000, нито 500), обаче след като видях това чудо хептен не разбирам как луксозните стоки могат да означават стил и класа…
Ние разбира се тези промишления върху модерния маркетинг ги правихме на разбора, нея вечер направо се нахвърлихме на сергиите, друг път невидели и грабехме часовници с пълни шепи без угризения за съдбата на швейцарските внуци на мосю Патек. Нашите домакини дискретно се оттеглиха в едно кафене, защото те били идвали на тоя пазар само с такива като нас, иначе си ги пазаряли часовниците от Китай на 3 пъти по-ниски цени. Всъщност на местна почва някак си се заразява човек от тоя спортен дух на пазара и не е важно какво купува, ами оборот да става.
На наш’те бизнесмени К. и Б. им просветна, че това е идеалния подарък за важен бизнес-партньор в България. Менте-часовник, ко му плащаш, хем и партньора ще е доволен. По тази причина обиколиха всичките сергии и накрая се запряха на една от по-богатите като магарета на мост. Избираха, връщаха, пак избираха, пробваха, плюнчиха стъклата, огъваха каишките, въобще демонстрираха професионализъм с цел да шашардисат продавача. Той хич не се впечатли и ги наблюдаваше с жив интерес. По едно време нашите хора събраха 14 часовника и захванаха пазарлъка. Разбира се правилото за 30% си важеше и тук с една лека модификация. Винаги първата цена на продавача е изстрел във въздуха, поне 2 пъти повече отколкото иска всъщност, ей тъй за спорта пък и той е длъжен да провери. Купувача ведро му отвръща „Ти луд ли си бе”, цената пада главоломно и после почва борбата за 30-те процента. Нашия продавач започна смело от близо 1000 $ след което се укроти на около 750 $. И така към 2 часа – голям цирк – нашите хвърляха часовниците на масата и обикаляха други сергии, после се връщаха и му тикаха 300 $ в ръцете, оня ги отблъскваше и си събираше часовниците и кълнеше че са му загубили времето. После нашите почиваха и се включвах аз на помощ и така до безкрай. Накрая си стиснахме ръцете за към 450 $, което си беше ясно отначалото де. През тия два часа МК да не седи празна се бореше като лъв за един Franck Muller на съседната маса. Накрая каза на продавача, че мъжа и не и дава повече от 14 $ и гордо се окичи с лъскавата машинария, която в последствие предизвика немалко завист и брожения из адвокатската колегия (оказа се че оригиналът струва към 15 бона в долари и Стоичков има мъжкия вариант на същия модел). Препоръчвам тоя спорт на всеки турист в Азия, все едно си на казино, голям смях е да се пазариш като циганин за всяко нещо."
от тук: http://patepis.com/?p=8140
"Домакините невинно ни запитаха дали искаме да си купим часовници. Че що да не искаме, я да видим ква е тая работа, викаме ние. И ни заведоха, братя и сестри на улицата с часовниците и там си останахме 3-4 часа.
Представете си улица колкото Витошка от НДК до ЦУМ със сергии от двете страни и още два реда по средата, всичко фрашкано само и единствено с часовници. Отначало зяпахме с насмешка разни пластмасови джунджурии, обаче по-навътре работата взе да става дебела. Туй Patek Philippe, Rolex, Raymond Weil, Breguet, Franck Muller, Cartier и прочее присъстваха на всяка сергия със смешни цени. Ментета, ще речете вий, ама не е толкоз просто. Отдавна бяхме разбрали, че понятието „маркова стока” е само за ливадите, който още си мисли че Sony и Mercedes означава нещо в модерния свят, нека да се поразходи 2-3 дни из Хонконг и Банкок. В Шанхай и Гуанчжоу да не ходи, че ще трябва да се гръмне на място. Всички „маркови” дрешки, обувки, куфари, чанти, шапки, очила, маратонки и техника се произвеждат в Далечния изток, като нерядко самият производител пиратства поръчителя. Например с официална партида от 100 000 чифта маратонки Nice излизат още 100 000, пак Nice със сертификат, сериен номер и т.н. от същата фабрика. Ха познай кое е ментето. И това при положение, че печалбата е 200-300% там и 9-10 пъти на американските и европейските пазари (себестойност под 10$ за чифт, цена в магазин в Азия до 30$, по на запад – над 100$).
Сега представете си какво се случва при този агресивен пазар със стоки дето могат да струват 50 000 $ бройката, каквито са луксозните часовници. Много ясно – реплики отвсякъде. От прости имитации за 5-10$ парчето, през много сполучливи за по 50-100$ , та до идеални такива (понякога и по-качествени от оригинала) за 500-1000 $. За последните материалите и технологиите са истински – кожа, злато, качествена стомана и т.н. Какъв е извода от това – не зная, аз и преди не бих дал 50 000 $ за „марков” часовник (нито 5000, нито 500), обаче след като видях това чудо хептен не разбирам как луксозните стоки могат да означават стил и класа…
Ние разбира се тези промишления върху модерния маркетинг ги правихме на разбора, нея вечер направо се нахвърлихме на сергиите, друг път невидели и грабехме часовници с пълни шепи без угризения за съдбата на швейцарските внуци на мосю Патек. Нашите домакини дискретно се оттеглиха в едно кафене, защото те били идвали на тоя пазар само с такива като нас, иначе си ги пазаряли часовниците от Китай на 3 пъти по-ниски цени. Всъщност на местна почва някак си се заразява човек от тоя спортен дух на пазара и не е важно какво купува, ами оборот да става.
На наш’те бизнесмени К. и Б. им просветна, че това е идеалния подарък за важен бизнес-партньор в България. Менте-часовник, ко му плащаш, хем и партньора ще е доволен. По тази причина обиколиха всичките сергии и накрая се запряха на една от по-богатите като магарета на мост. Избираха, връщаха, пак избираха, пробваха, плюнчиха стъклата, огъваха каишките, въобще демонстрираха професионализъм с цел да шашардисат продавача. Той хич не се впечатли и ги наблюдаваше с жив интерес. По едно време нашите хора събраха 14 часовника и захванаха пазарлъка. Разбира се правилото за 30% си важеше и тук с една лека модификация. Винаги първата цена на продавача е изстрел във въздуха, поне 2 пъти повече отколкото иска всъщност, ей тъй за спорта пък и той е длъжен да провери. Купувача ведро му отвръща „Ти луд ли си бе”, цената пада главоломно и после почва борбата за 30-те процента. Нашия продавач започна смело от близо 1000 $ след което се укроти на около 750 $. И така към 2 часа – голям цирк – нашите хвърляха часовниците на масата и обикаляха други сергии, после се връщаха и му тикаха 300 $ в ръцете, оня ги отблъскваше и си събираше часовниците и кълнеше че са му загубили времето. После нашите почиваха и се включвах аз на помощ и така до безкрай. Накрая си стиснахме ръцете за към 450 $, което си беше ясно отначалото де. През тия два часа МК да не седи празна се бореше като лъв за един Franck Muller на съседната маса. Накрая каза на продавача, че мъжа и не и дава повече от 14 $ и гордо се окичи с лъскавата машинария, която в последствие предизвика немалко завист и брожения из адвокатската колегия (оказа се че оригиналът струва към 15 бона в долари и Стоичков има мъжкия вариант на същия модел). Препоръчвам тоя спорт на всеки турист в Азия, все едно си на казино, голям смях е да се пазариш като циганин за всяко нещо."
от тук: http://patepis.com/?p=8140