Tweet
14-ти февруари е! За едни ден на влюбените, за други - втори шанс да отпразнуват "Трифон Зарезан" (по ново му, го изместиха на 2-ри февруари), но за един голям (в прекия и непряк смисъл) член на форума и клуба на червоугодниците - Бат Пепо този ден бе избран да си купи джип! На една лека приятелска запивка няколко дни преди това, той се оплака, че е останал без автомобил и вече било нетърпимо положението. Естествено като ортодоксални членове на форума аз, Иван Керчев, Хънтара и други братя по кал, усърдно разправяхме на Бат Пепо, че трябва да си купи някакво 4х4, по възможност с голям бензинов мотор и автомат, защото с S class офф роуда може и да е весел но скъп (това е една друга история за лебедки и изцъклени катаджии). Така се случи, че преди време се запознах с един човек, който имаше за продаване един Форд Експлорър. Понеже цената му беше смешна (2000 лева), пуснах обява във форума - с идеята някой колега да се обзаведе с 4 литров шестак почти без пари. Та мернал Бат Пепо обявата, проучил марката и модела, чул се и с продавача и ми звъни на 14-ти февруари да тръгваме за Смолян (джипа бил там), да го купуваме! Аз като сто процентов оффроудър отказах да карам по асфалта (леко съм без книжка от известно време) и Бат Пепо ударил една шайба на Хънтъра, който само това чакал. Речено-сторено! Проблема е, че докато се натуткаме да тръгнем стана четири след обед... Както и да е! На магистралата бяхме най-бързото МПС за деня, което ни помогна да разберем няколко важни неща за Гранда ми (пътувахме с него) едно от които е, че е ограничен софтуерно на 182 км/ч и без проблем поддържа 180 км/ч с разход на око около 20/100. Докато се усетим - стигнахме в Пловдив, после Асеновград и от там - на горе по дефилето към Пампорово и Смолян. Трафика тегав - доста камиони и туристи на които не им пука, че ние сме тръгнали да купуваме джип и бързаме. Естествено имаше сритване на магаретата под капака и мигновени изпреварвания, които почти симулираха безтегловност в купето и ни караха да се хващаме за кой-каквото намери. Качихме се на високото и оглупяхме - снега беше над два метра и половина, но пътищата бяха добре изчистени и се караше нормално. Господ или Св, Валентин още тук ни дадоха първия знак, че не трябва да сме там. Първо продавача трябваше да ни чака в Пампарово, но изтървал автобуса и се наложи да ходим до Смолян (оказа се, че джипа не е там, а в някакво село в нищото) Незнайно защо, вместо да минем през Пампорово, минахме през някакви села на които не им помня имената и утрепахме още един час... Човека ни каза, че ще ни чака в бензиностанцията на OMV. Оказа се, че ние сме на другия край на града, който може и да е малък но за сметка на това доста дълъг. Питахме една жена за бензиностанцията, която ни каза, че се намира в "горен Смолян" и ние поехме "на горе", и така още 30 минути и още две питания. Най-накрая се видяхме с продавача. Естествено е, че бяхме умрели от глад. Продавача предложи по път за джипа да спрем в една приятна кръчмичка в Стойките. Еми добре - газ към кръчмата, като преди това отново заредихме бутилката с газ, защото мечо я беше излапал под тежкия крак на Хънтъра. Спираме пред едно кръчме на което, заради дебелия сняг се вижда само покрива. Влизаме вътре с намерението да хапнем на бързо, но както и се очакваше - взехме да засофряваме сериозно:
Ще пропусна кулинарната част и само ще отбележа, че продавача взе нещо да мънка... По телефона беше казал на Бат Пепо, че джипа е "чакмак" и трябва само да се поразрине малко и да му се закачи акумулатора. В кръчмата обаче, човека започна да дава на заден ход. То не бяха съмнения, че ще успеем да стигнем до джипа, съмнения, че не сме сериозни и не носим парите, съмнения, че ще успеем да го подкараме, да го свалим в цивилизацията, да го закараме до София и т.н. На мен ми светна лампата, а и с оглед на това, че закъсняхме - казах на Хънтъра да звънне на Венци Петров и да го помоли да пусне една тема в раздела за взаимопомощ - ей така да ни знаят колегите къде сме и ако има някой от региона -с лебедка и не празнува много, да ни има предвид. Платихме си сметката и тръгнахме. Оказа се че джипа е в някаква махала затрупана под снега. Беше минавал трактор един път, но това при снежна покривка от почти 3 метра си е почти нищо! Наклона стръмен, дълбоки замръзнали коловози, джипа е "по корем" почти през цялото време, а ние сме с гуми за мъгла... Тук продавача си глътна дъвката, защото Хънтъра се възползва от липсата на каквото и да е движение (това преди да стигнем махалата) и раздаде газта до ламарината. На завоите се разхвърчаха кутии с цигари, телефони и т.н. - всичко незакрепено в купето, но въпреки това Гранда беше като залепен за пътя - противно на всякаква логика и физични закони. Стигнахме до махалата и по-точно до една много стръмна и тясна уличка по която трябваше да се изкачим за да стигнем до джипа. Продавача за пореден път. Продавач отказа да се вози повече и тръгна да слиза от колата, но Хънтъра настъпи мулето до дупка и се понесохме по баира на горе! Чист екстрем... Минахме през една дупка и джипа така подскочи, че едва не направихме Гранда кабрио - забивайки глави в тавана. Продавача беше толкова побелял от страх, че се виждаше в тъмното. По едно време успя да измънка "Тук трябва да обърнем! Подминахме джипа.." Гранда си обърна в дълбокия сняг като пич (вече обожавах тази кола) и се върнахме педесетина метра на долу! Тогава разбрахме защо сме подминали джипа:
Това в ляво е линейка...
Който е виждал на живо Форд Експлорър може да прецени колко е снега! Хънтъра, Бат Пепо и аз гледахме мълчаливо камарата сняг, която бяхме дошли да купим. Псувахме на ум, докато продавача се опитваше да стигне до вилата си и да влезе в нея:
Решихме, че няма да се отказваме! Бихме толкова път, а и на Бат Пепо "разходката" взе да му излиза "солена"... Решихме да гледаме от веселата страна на нещата и се успокоихме, че винаги можем да си "поговорим" с продавача - нямаше къде да бяга...
След около половин час продавача се върна с две лопати - едната от които права и се започна под светлината от фаровете на верния Гранд...
Смисълът на фразата "да поразрием малко сняг" придоби нови измерения! Продавача видя, че няма мърдане и изкара още една лопата и започна да рине и той... След около един час, успяхме да разрием предния капак на Форда, а след още половин час успяхме да отворим шофьорската врата и от там да отворим и предния капак.. Беше станало някъде към полунощ, а аз в 8,00 сутринта трябваше да съм на снимки...
Единственото вярно нещо което продавача бе казал до момента е, че акумулатора на Форда е "чук"! Закачихме го и о чудо! Това нещо си развъртя стартера все едно току що сме купили акумулатора от магазина! За съжаление - останахме си само с въртенето! По думите на продавача в колата трябваше да има бензин.. Да ама Не - стрелката на таблото беше под нулата. Приехме обяснението на продавача, че някой го е източил и последваха още 30 минути, докато онзи отново си стигне до вилата и се върне с една метална туба за бензин. През това време ние успяхме да прокопаем тунел до капачката на резервоара. Бат Пепо, Хънтара и продавача се метнаха на Гранда и отидоха да търсят работеща бензиностанция, а аз като най-млад останах в тъмното с две лопати на разположение и задачата да разрия пред джипа и да подготвя рампа за изваждането му, защото на всичкото от горе Форда се намираше на метър под нивото на пътя!
След около половин час бях изчистил снега пред джипа поти до "кота 0" но съмненията ми, че ще успеем да го извадим ако успеем да го запалим се засилиха още повече! Снега от долу - непосредствено до пътя беше мокър заради канавката отдолу по която си течеше вода. Започнах да трупам сняг отгоре и да го трамбовам. Огледах се до колко мога в тъмното и набелязах една талпа в един двор, която да подложим ако се наложи. През това време останалата част от бандата се върна. Продавача вече хленчеше, че се уморил много и ни умоляваше да се откажем, защото не можел повече“ След като не му обърнахме внимание каза, че сме луди и млъкна. Наляхме бензина. И отново нищо.. Чувахме, че бензиновата помпа работи. Ток имаше - да го караме на стартер, но не искаше да запали... Двигателя непознат на никого - гледаме го като голям камък. Общата диагноза беше ясна, но нямаше как да я проверим - или бензина не може да стигне до мотора или по-малко вероятното е да няма искра и в шестте цилиндъра! Макар и много късно - звъннах на Дядо Владо, който определено ми се разсърди (и има за какво).. Човека ни изслуша, но естествено не можа да направи диагностика по телефона! ДЯДО ВЛАДО - ИЗВИНЯВАЙ!!! Въртяхме. въртяхме - ядец! Форда си остана мъртвец! Скапани и обезсърчени към 2,30 сутринта се отказахме! Нямаше какво повече да направим! Бяхме тръгнали да купуваме джип, а не да го ремонтираме (на края излезе, че дойдохме само да го разрием от снега)... Нямахме инструменти - нищо! Не бяхме подготвени... Продавача си направи устата да пътува с нас до София, но мрачните ни физиономии явно го накараха да размисли и се отказа...Поехме обратно като този път решихме да минем по царския път - през Пампорово! Това което видяхме в курорта направо ни същиса! Курорта буквално го нямаше! Нямаше ги пътните знаци, нямаше ги дори и хотелите! Естествено - объркахме се и хванахме пътя за Девин.. Усетихме се след 11 км. и се върнахме...
Аз реших да подремна, защото както се очертаваше щях да отида директно на работа... Малко преди София се събудих. Оставихме Хънтъра и си бях в нас точно в шест без петнадесет! Все пак успях да поспя в легло и чаршафи за час и половина. Как съм изкарал после 12 часов снимачен ден - аз си знам! Та така се купува джип на 14-ти февруари - никак!
Ще пропусна кулинарната част и само ще отбележа, че продавача взе нещо да мънка... По телефона беше казал на Бат Пепо, че джипа е "чакмак" и трябва само да се поразрине малко и да му се закачи акумулатора. В кръчмата обаче, човека започна да дава на заден ход. То не бяха съмнения, че ще успеем да стигнем до джипа, съмнения, че не сме сериозни и не носим парите, съмнения, че ще успеем да го подкараме, да го свалим в цивилизацията, да го закараме до София и т.н. На мен ми светна лампата, а и с оглед на това, че закъсняхме - казах на Хънтъра да звънне на Венци Петров и да го помоли да пусне една тема в раздела за взаимопомощ - ей така да ни знаят колегите къде сме и ако има някой от региона -с лебедка и не празнува много, да ни има предвид. Платихме си сметката и тръгнахме. Оказа се че джипа е в някаква махала затрупана под снега. Беше минавал трактор един път, но това при снежна покривка от почти 3 метра си е почти нищо! Наклона стръмен, дълбоки замръзнали коловози, джипа е "по корем" почти през цялото време, а ние сме с гуми за мъгла... Тук продавача си глътна дъвката, защото Хънтъра се възползва от липсата на каквото и да е движение (това преди да стигнем махалата) и раздаде газта до ламарината. На завоите се разхвърчаха кутии с цигари, телефони и т.н. - всичко незакрепено в купето, но въпреки това Гранда беше като залепен за пътя - противно на всякаква логика и физични закони. Стигнахме до махалата и по-точно до една много стръмна и тясна уличка по която трябваше да се изкачим за да стигнем до джипа. Продавача за пореден път. Продавач отказа да се вози повече и тръгна да слиза от колата, но Хънтъра настъпи мулето до дупка и се понесохме по баира на горе! Чист екстрем... Минахме през една дупка и джипа така подскочи, че едва не направихме Гранда кабрио - забивайки глави в тавана. Продавача беше толкова побелял от страх, че се виждаше в тъмното. По едно време успя да измънка "Тук трябва да обърнем! Подминахме джипа.." Гранда си обърна в дълбокия сняг като пич (вече обожавах тази кола) и се върнахме педесетина метра на долу! Тогава разбрахме защо сме подминали джипа:
Прикачени файлове
))
Солища. И да си призная защо се объркАх
в Пампорово, което иначе си го познавам де. Карайки по пътя, който си беше като улей за бобслей, не виждах нищо освен бяла стена и тук-там небе. Няма ги хотелите, няма ги и пътните знаци, всичко затрупано под снега. Мисля си- Като видя автогарата и ще се ориентирам за пътя, Да ама Не! Нея я няма. Или са я бутнали или е под снега, второто ми се струва по-вероятно. Както и да е, спретнахме си приключение, върнахме се без джип, @@@@ /цензура по адрес на продавача/ и така. Другото Марто ви го е предал цветно.
Изобщо не знаехме къде се намира джипа, а и т.нар. "продавач"
беше като зомби, по едно време като усети че нещата отиват на провал му се дръпна яко л@..ното и гледаше да е по-далече от нас. Хич и не се сетихме че имаме колега там
- нямахте ли поне малко грес /в краен случай и трансмисионно става/
Коментар