Tweet
Днес се почувствах отново като дете от не знам колко си години насам! Бях в "Шоколадова фабрика", "Страната на чудесата" и имението Хю Хефнър на куп, или казано на кратко - в гаражището на близнаците! Вида на толкова много американски осмаци на едно място, леко ме замая в началото и ако не беше Пепи - за малко да хукна към София с един чисто нов Шеви 5,7 (400 к.с. и на горе) на гръб! Уникално лек двигател - двамата с Петър го вдигнахме без никакъв зор! Докато обмислях на ум как да обясня на жената какво съм и донесъл евентуално (двигателя имам предвид), Близнака (Пепи) видимо доволен от изцъкления ми поглед, ми показа и едно би-турбо бижу (пак чисто ново) със скромните 800 и кусур коня (не можах да чуя цялото число, защото мръснишки му бях пуснал ръка на хромираната генерация и му мислех неща които не бих написал тук)! Подкосиха ми се краката! Усетих и началото на ерекция в панталоните ми, което автоматично доказа максимата, че размера има значение и, че колата го компенсира - ходих накуцвайки с десния крак (не можех да го сгъвам в коляното поради разбираеми причини) около 10 минути... За капак - в ъгъла си кротеше и един HEMI 5,7... Докато обмислях дали да си продам някой от органите или да започна да играя на ТОТО по-редовно, пред очите ми минаха една раздатка "Атлас", койловъри за няколко десетки хиляди зелени хартийки (май единия го разпънахме с Пепи и беше към метър и половина), няколко джипа за които бих убил на момента и един алманах в който близнаците грижливо бяха събрали целия български офф роуд от последните петнайсетина години! За десерт Ивайло си отвори лаптопа и пусна няколко клипа с едно нещо дето набира от 0 до 100 км/ч за 2,5 секунди и буквално ти чупи врата и не ти дава да дишаш и малко хамерикански състезания - ей така колкото да ми покаже, че наистина по нашите земи сме много далеч от истината и не моем им се опря на янките дори и на ниво хоби... Идеше ми да плача и да се смея... В главата ми се въртяха най-различни тъпи планове за това как да изкарам едни 30-40 000 долара и да ги похарча с кеф и добре, че един много симпатичен и приятелски настроен питбул се появи от някъде и си заби муцуната в чатала ми - иначе току виж бях отпрашил за Бразилия да си купя няколко куфара... Та така скъпи ми приятели - все едно бях в Ерусалим на хаджилък и вече спокойно можете да ми викате Хаджи Марто! Остава ми малката надежда близнаците да досъберат стария див Черок и да ми дадат едно кръгче, а до тогава ще събирам стотинки за да си превърна Грнада в нещо с което да се гордея...
Поздрави
Поздрави
Няма ала-бала! Тези момчета определено знаят какво говорят и са си платили за гяволъка до последната стотинка! Огромен респект!
"
Коментар