Българската поезия е нещо необятно, красиво, чувствено, весело и май доста непознато /поне за мен/. Колкото и да съм я чел, а мисля не е малко, все откривам нови и интересни неща.
Предлагам ви тук да споделяме тези от тях, които са хумористични и весели, но ги няма в учебниците и са малко познати.
Преди няколко дни, когато бяха студовете, една колежка ми изпрати стихотворение на Христо Смирненски, което определено не е в учебниците, но ми напълни душата:
СТУД
Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе
са нужни барем две госпожици!
Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.
Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двесте печки ще запали
за мое лично отопление...
Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди че не върши безумия!
Хр. Смирненски – ХУМОР и САТИРА - стихотворения 1919 г.
Ако има подобна тема Модераторите си знаят....
Предлагам ви тук да споделяме тези от тях, които са хумористични и весели, но ги няма в учебниците и са малко познати.
Преди няколко дни, когато бяха студовете, една колежка ми изпрати стихотворение на Христо Смирненски, което определено не е в учебниците, но ми напълни душата:
СТУД
Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе
са нужни барем две госпожици!
Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.
Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двесте печки ще запали
за мое лично отопление...
Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди че не върши безумия!
Хр. Смирненски – ХУМОР и САТИРА - стихотворения 1919 г.
Ако има подобна тема Модераторите си знаят....