Моого богоугодна тема зафана
тва брато Gadinata, господ здраве
а му дава, ама мого щуротий пи-
шете бре, чоджум, некак бездуше-
вно е, връъ му гу! Та за тва ше ви
постна, дет се казва, едно стихут-
вурение на виднио наш нашенец
Филип Накоф, та а ви образовам
малце, а не а сидите кат пустиняци
неубразовани некфи!
Та тика! Те ви го сЪга и стихутвуре-
нието:
"Колко си убава!"
мАалее квА си Убава
мааааалииииии
квА си Убава
кви са Убави ръцете ти
и краката ти квИ са Убави
и очите ти квИ са Убави
и косите ти квИ са Убави
мАни не мЪчи се вЕче - либИ ме
не прекИнваи се - либИ ме
либИ ме
със сИчката сила на ръцете си,
кракАта си, очите си,
със сИчката Убус на движенията нгИ
повЕрвай ми завинаги – и нИкуги
ти нЕма да си проста - либИ ме
и да си нийЕла - либИ ме
либИ ме
по улиците пОсле по слЪбите
Яле па по слЪбите квА си Убава
Със дрЕй и без дрЕй, се си Убава
нАй Убава си у сОбата
у тевнИцата когИ си със грЕбеню
и грЕбеню е увЪгнал у косите ти
косИте ти са плЪни с ток
докАчим ли ги, ше свЕтнем у тевнИцата
вЕрно си убава – повЕрвай ми
и глЕй до краю да си Убва
не тОлко за мене – за тЕбе си
за дрЪвята, прозорците и за Ората
не сурИвай брЪже убусттА си
с кУрвенски подозрения прощавай ми
когИ съм пропаднал некъде
не улИвай се молим ти се с тутУня
да ме не затрИаш нИкуги – найдИ ме
нагнйетИ ме с детинско изумление
пак да се онОдем у ръцете ти
у краката ти, у очите ти либИ ме
кОлко сАкам да те задръжИм завинаги
да те лИбим сЕкуги
завинаги
и кЪк не мом ... цЕлата си от пЕсък
и мОлим ти се не думай, че сакаш да се сковранишеме
та да ме лИбиш сЕкуги
завинаги
мАле квА си Убава
мааааалииииии
квА си Убава
кви са Убави ръцете ти
и краката ти квИ са Убави
и очите ти квИ са Убави
и косите ти квИ са Убави
мАле квА си Убава
мааааалииииии
кОлко си цела
Та ... тва е! Лично яз се яко
гордеем, че таквизи титане
одат между назе! Че ми разп-
раат они за некъф Шекспирт,
че ми разпраат ... та че ми
обиждат Искречкото дустой-
нству културулошки там и
исследователки разни ...
тва брато Gadinata, господ здраве
а му дава, ама мого щуротий пи-
шете бре, чоджум, некак бездуше-
вно е, връъ му гу! Та за тва ше ви
постна, дет се казва, едно стихут-
вурение на виднио наш нашенец
Филип Накоф, та а ви образовам
малце, а не а сидите кат пустиняци
неубразовани некфи!
Та тика! Те ви го сЪга и стихутвуре-
нието:
"Колко си убава!"
мАалее квА си Убава
мааааалииииии
квА си Убава
кви са Убави ръцете ти
и краката ти квИ са Убави
и очите ти квИ са Убави
и косите ти квИ са Убави
мАни не мЪчи се вЕче - либИ ме
не прекИнваи се - либИ ме
либИ ме
със сИчката сила на ръцете си,
кракАта си, очите си,
със сИчката Убус на движенията нгИ
повЕрвай ми завинаги – и нИкуги
ти нЕма да си проста - либИ ме
и да си нийЕла - либИ ме
либИ ме
по улиците пОсле по слЪбите
Яле па по слЪбите квА си Убава
Със дрЕй и без дрЕй, се си Убава
нАй Убава си у сОбата
у тевнИцата когИ си със грЕбеню
и грЕбеню е увЪгнал у косите ти
косИте ти са плЪни с ток
докАчим ли ги, ше свЕтнем у тевнИцата
вЕрно си убава – повЕрвай ми
и глЕй до краю да си Убва
не тОлко за мене – за тЕбе си
за дрЪвята, прозорците и за Ората
не сурИвай брЪже убусттА си
с кУрвенски подозрения прощавай ми
когИ съм пропаднал некъде
не улИвай се молим ти се с тутУня
да ме не затрИаш нИкуги – найдИ ме
нагнйетИ ме с детинско изумление
пак да се онОдем у ръцете ти
у краката ти, у очите ти либИ ме
кОлко сАкам да те задръжИм завинаги
да те лИбим сЕкуги
завинаги
и кЪк не мом ... цЕлата си от пЕсък
и мОлим ти се не думай, че сакаш да се сковранишеме
та да ме лИбиш сЕкуги
завинаги
мАле квА си Убава
мааааалииииии
квА си Убава
кви са Убави ръцете ти
и краката ти квИ са Убави
и очите ти квИ са Убави
и косите ти квИ са Убави
мАле квА си Убава
мааааалииииии
кОлко си цела
Та ... тва е! Лично яз се яко
гордеем, че таквизи титане
одат между назе! Че ми разп-
раат они за некъф Шекспирт,
че ми разпраат ... та че ми
обиждат Искречкото дустой-
нству културулошки там и
исследователки разни ...
Коментар