Tweet
Препрочитам тази енциклопедия на неотдавнашната наша журналистика. Има и смях Из „Соцроман” на Димитър Шумналиев. Млада журналистка събира лексикализирана парадигма на обществения дискурс.(Ясно?) Крилати лозунги заливат страната: -Милицията принадлежи на народа. Народът принадлежи на милицията! -Във всеки дом добитък!(Приписва се на Т.Живков) -Секунда невнимание и цял живот си мъртъв. -При директора се влиза само по голяма нужда! (надпис на вратата) Надписи в Централната баня. -Хигиенизацията – враг на бактериологическата диверсия! -Въшката е най-големият враг на човешкото здраве. Унищожавайте я! -Събличай се бързо. И други чакат след теб! -Не слагай чужди тела в устата си! И стихотворение – парадигма: -Мечката се мие, чисти От потоците сребристи. Има ли за тебе пречка Да се миеш като мечка? Във ВиК: -На партията – вярност. На народа – чиста вода! -Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен. -Дръж маркуча си в изправност! -Всяко яйце – бомба! Всяка кокошка – летяща крепост срещу агресора! -Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас! -Всяко кебапче – куршум срещу световния империализъм! -Всеки кооператор – свиня! Всеки комунист – две! (Има се предвид развъждането на прасета) -Повече кожи за партията! -Да не оставим неодрусана слива в нашето село! -Да живей международното положение! - Един допуснат брак – срам за целия колектив! Лозунг в мина: -Всички комунисти – под земята! Лозунг в цирка: -25 години народна власт! 25 години цирк! На стенвестник в Карлуково: -Всички луди – на борба за мир! На кутия от завод „Малчика”: -25 победни години! 25 години обикновен локум! На капачката за вакса: -Да влезем в комунизма с лъснати обувки!