Tweet
Покрай една друга тема, се присетих за отдавнашно пътуване.
Ситуацията е следната: средата на 90те, моткахме се нещо по Украйна и тръгваме да се прибираме към България. Обаче ядовете започнаха още от сутринта. Дали бяхме минали 30 километра от Николаев (на около 70км от Одеса, там ни беше временната "база") и едното феродо на задните спирачки се отлепи.
Спираме край пътя, банкет широк и започваме някакъв измпровизиран ремонт, колкото да се доберем до Одеса поне, без да се пребием. И докато пушим и чакаме спирачките да поизстинат, в далечината се задават 2 коли с всичката газ. Пътя прав, без големи дупки и пуст. След секунди колите доближават, трябва да са били с над 180, Корадо и Галант. И тоя с Галанта тресна спирачките в пода. Колата мина 10-15 метра направо, до първата неравност, след което се засука и с вратите напред, прелетя (в съвсем буквалния смисъл на думата) на около педя от нас, на около педя от парапета на мостчето, до което бяхме спрели, на по-малко от педя от някакъв стълб и се наби в плътния храсталак 10тина метра надолу от пътя.
След още няколко секунди, като започнахме отново да дишаме, грабнахме пожарогасителя и бегом надолу. Колата тоталка, на капута вътре нищо му нямаше, освен че се беше напушил като идиот, обаче така ни изкара акъла, че не е истина... На всичко отгоре, през цялото време питаше, дали някой е видял номера на бялата Волга, която го засякла, при условие, че на пътя нямаше никого, ни бяла волга ни черен мерцедес... идиот.
На нас обаче, стреса ни дойде в повече и направо затапих тръбите към задните спирачки (алуминиевите молдовски монетки са идеални за целта) и газ нататък.
В Одеса намерихме накладки, които обаче се оказаха същите боклуци, та само си загубихме времето. И докато се измъкнем от Украйна, се мръкна. И както се мръкна, така ми изчезнаха дългите от едната страна, а след 10 минути - и от другата. Съответно, по пътя не работи нищо, в което да продават лампи (Приднестровие ... зАбрави!). А насрещните, като няма с какво да им извадиш очите, въобще не си правят труда да минават на къси. Мъка. Мине някоя кола и почти спираш, щото няма и маркировка, по която да се ориентира човек и не е ясно докъде е пътя и къде си в нивата.
По едно време ни застигна някаква кола, даже не погледнах каква, докато не се появи следващия джигит на дълги отсреща. Започвам да намалям и изведнъж ... стана МНОГО светло. Оня отсреща забрави за фаровете и направо спря. Поглеждам по-внимателно назад и какво да видя: Един натопорчен Патрул ГъРъ, с "абажурче" с поне 6 фара и то мнооого сериозни. Явно беше разбрал какъв ни е проблема и до Кишинев кара зад нас и "отмъщаваше" на всички, които се опитваха да ми извадят очите. А ние се движехме бавно (с наполовина изолирана спирачна система все пак).
На денонощната, накрая на Кишинев спряхме да заредим и да си купим лампи, но пича само мигна с фаровете и продължи. Не го знам кой и какъв беше, но и сега като си спомня, пак му благодаря и му пожелавам късмет.
Понякога многото фарове вършат работа не само в гората
Ситуацията е следната: средата на 90те, моткахме се нещо по Украйна и тръгваме да се прибираме към България. Обаче ядовете започнаха още от сутринта. Дали бяхме минали 30 километра от Николаев (на около 70км от Одеса, там ни беше временната "база") и едното феродо на задните спирачки се отлепи.
Спираме край пътя, банкет широк и започваме някакъв измпровизиран ремонт, колкото да се доберем до Одеса поне, без да се пребием. И докато пушим и чакаме спирачките да поизстинат, в далечината се задават 2 коли с всичката газ. Пътя прав, без големи дупки и пуст. След секунди колите доближават, трябва да са били с над 180, Корадо и Галант. И тоя с Галанта тресна спирачките в пода. Колата мина 10-15 метра направо, до първата неравност, след което се засука и с вратите напред, прелетя (в съвсем буквалния смисъл на думата) на около педя от нас, на около педя от парапета на мостчето, до което бяхме спрели, на по-малко от педя от някакъв стълб и се наби в плътния храсталак 10тина метра надолу от пътя.
След още няколко секунди, като започнахме отново да дишаме, грабнахме пожарогасителя и бегом надолу. Колата тоталка, на капута вътре нищо му нямаше, освен че се беше напушил като идиот, обаче така ни изкара акъла, че не е истина... На всичко отгоре, през цялото време питаше, дали някой е видял номера на бялата Волга, която го засякла, при условие, че на пътя нямаше никого, ни бяла волга ни черен мерцедес... идиот.
На нас обаче, стреса ни дойде в повече и направо затапих тръбите към задните спирачки (алуминиевите молдовски монетки са идеални за целта) и газ нататък.
В Одеса намерихме накладки, които обаче се оказаха същите боклуци, та само си загубихме времето. И докато се измъкнем от Украйна, се мръкна. И както се мръкна, така ми изчезнаха дългите от едната страна, а след 10 минути - и от другата. Съответно, по пътя не работи нищо, в което да продават лампи (Приднестровие ... зАбрави!). А насрещните, като няма с какво да им извадиш очите, въобще не си правят труда да минават на къси. Мъка. Мине някоя кола и почти спираш, щото няма и маркировка, по която да се ориентира човек и не е ясно докъде е пътя и къде си в нивата.
По едно време ни застигна някаква кола, даже не погледнах каква, докато не се появи следващия джигит на дълги отсреща. Започвам да намалям и изведнъж ... стана МНОГО светло. Оня отсреща забрави за фаровете и направо спря. Поглеждам по-внимателно назад и какво да видя: Един натопорчен Патрул ГъРъ, с "абажурче" с поне 6 фара и то мнооого сериозни. Явно беше разбрал какъв ни е проблема и до Кишинев кара зад нас и "отмъщаваше" на всички, които се опитваха да ми извадят очите. А ние се движехме бавно (с наполовина изолирана спирачна система все пак).
На денонощната, накрая на Кишинев спряхме да заредим и да си купим лампи, но пича само мигна с фаровете и продължи. Не го знам кой и какъв беше, но и сега като си спомня, пак му благодаря и му пожелавам късмет.
Понякога многото фарове вършат работа не само в гората
Коментар