Tweet
Та значи, имам си колега. Не знам какво се е случило в душата му или в семейния му живот, но на 30+ години той реши да стане рибар (за разлика от всички други рибари, които познавам и които са рибари от деца). Това преди половин-една година. Естествено, накупи такъми, заседна в риболовните форуми, а почти всяка събота - по реките и вировете. Бяха му дошли идеи да си пазарува Нива (още по-лошо - нова), но аз тактично го разубедих, знаейки му техническата грамотност. Това не му попречи да се интересува от моите джипки и настоятелно да ме кани на неговите си излети. Толкова за предисловие.
И така, за предната събота беше планиран не риболов, а зарибяване (т.е. проспах риболова рано сутринта). Беше ми обяснено, че е много важно да дойда точно аз. Още с идването ми се наби в очите драстичната разлика от нашите разходки - другият най-проходим беше Рено Колеос, той и единствен 4х4. В тази дружина УАЗът изглеждаше като възрастен динозавър с очила (булбар) и изплезен език (от лебедката), ококорен (7" кръгли фарове) от изумление в компанията на невръстни аниме-герои. Които аниме-герои обещаха да не карат бързо - всичките 2500 малки рибки бяха при нас, а и последният участък от пътя не беше точно като в японската анимация. Възрастният динозавър пък обеща да пази мисията в дълбока тайна - врагът (бракониерите) вече знаеха какво правим, но не трябваше да разберат най-важното - къде! Така и не включихме предния мост, но аниме-героите постепенно отпаднаха, прехвърляйки товара си на дедо УАЗ. Плис-плис-плис-плис-плис-цамбур-цамбур по завоите, стигнахме на правилното място и изпълнихме ритуала по даването на живот на реката (той сам по себе си интересен, но за него - друг път).
А на една разливна тераса аз си намерих ето това:
Рибарите, по определение суеверни хора, ме посъветваха да пусна монета на мястото, а аз, нали него ден бях в техния свят - пуснах.
Ръждата практически е ликвидирала нитовете на калъфката, но по острието ръжда нямаше. Беше и остро. Дръжката е отливка + някаква пластмаса. Изобщо, по моите критерии, съвсем приличен, макар и прост инструмент.
Аз никога досега не съм имал нож за носене, но това беше явен намек от съдбата. Сега остава само да измисля в какво да го нося - тази калъфка определено си е изиграла ролята.
И така, за предната събота беше планиран не риболов, а зарибяване (т.е. проспах риболова рано сутринта). Беше ми обяснено, че е много важно да дойда точно аз. Още с идването ми се наби в очите драстичната разлика от нашите разходки - другият най-проходим беше Рено Колеос, той и единствен 4х4. В тази дружина УАЗът изглеждаше като възрастен динозавър с очила (булбар) и изплезен език (от лебедката), ококорен (7" кръгли фарове) от изумление в компанията на невръстни аниме-герои. Които аниме-герои обещаха да не карат бързо - всичките 2500 малки рибки бяха при нас, а и последният участък от пътя не беше точно като в японската анимация. Възрастният динозавър пък обеща да пази мисията в дълбока тайна - врагът (бракониерите) вече знаеха какво правим, но не трябваше да разберат най-важното - къде! Така и не включихме предния мост, но аниме-героите постепенно отпаднаха, прехвърляйки товара си на дедо УАЗ. Плис-плис-плис-плис-плис-цамбур-цамбур по завоите, стигнахме на правилното място и изпълнихме ритуала по даването на живот на реката (той сам по себе си интересен, но за него - друг път).
А на една разливна тераса аз си намерих ето това:
Рибарите, по определение суеверни хора, ме посъветваха да пусна монета на мястото, а аз, нали него ден бях в техния свят - пуснах.
Ръждата практически е ликвидирала нитовете на калъфката, но по острието ръжда нямаше. Беше и остро. Дръжката е отливка + някаква пластмаса. Изобщо, по моите критерии, съвсем приличен, макар и прост инструмент.
Аз никога досега не съм имал нож за носене, но това беше явен намек от съдбата. Сега остава само да измисля в какво да го нося - тази калъфка определено си е изиграла ролята.
Коментар