Собствен опит от машините при сравнително дълги експедиции

[alex_markov]

Oт тази тема в която се изказаха много (добри и не чак толкова) мнения, в мен се зароди идеята да пусна тази в която ми се иска САМО хора с личен опит да споделят наблюденията си при подобни пътувания (Молбата ми е пътуването да е било ПОНЕ 1000км, че по-малките не са точно експедиции, а по-големи са правени само от 2-5 екипажа - та няма да стане темата), как се е държал автомобила, как са се чуствали те, какво биха променили следващият път!
Та аз ще започна с + и -:
Първото пътуване "Ком-Емине" 2005 (около 1100км лек оффроад) бях с УАЗ "Хънтър", бях сам:
+Много добра проходимост

-доста некомфортен, друса, много прах (липса на климатик - прозорците са отворени, влиза прах и духа - вратът ме боля един месец след това)
-сравнително ниска скорост на черен път
-дефекти - скъсан ремък и откъснат възвратен щуцер от масленият радиатор (Фабрично дефектче - недомислица)
Моето заключение - Дълга база си трябва

Второ пътуване "Боровец-Лозенец" 2006 (около 1100км лек оффроад) с УАЗ "Патриот", двама души:
+много по-комфортен - климатик - няма прах врата не ме боли!
+много по-добра возия
+по-висока скорост без напрежение
+събира повече багаж
+спахме вътре - беше много комфортно

-къси ходове на предното окачване - свалят скороста по черен път, на хоризонтални бабуни
-дефекти - 3 пъти пада перката и последният път скъса радиатора на 3 места (не е фабричен дефек - местен майстор беше правил муфата); проблеми с електро инсталацията - отново от намесата на нашенски "корифеи"; саморазвиващи се гаики тук и там (отново намеса на наши хора; скъсано казанче за течност на чистачките; изваждаща се ябълка на чистачките
Моето заключение - по-големи ходове на окачването, търсене на по-надеждна машина - Купих си Тойота ЛК80, чакам следващото пътуване за да споделя впечатление

П.С. Надявам се на мненията на всички пътували, не задължително в този формат, но ми се струва че ще е полезно за всички четящи. Пък ако Веско и Петя и Митко (Jimmy) споделят наблюденията си от машинит при много по-дълги пътувания - Супер.

[митко]

моят скромен опит:

- 2005 - Отава - Халифакс - 5000 км, около 400 лек офроуд, двама души. автомобил - chevy blazer zr2
+ - комфорт във всяко отношение, поддържа висока постоянна скорост, абсолютно безпроблемна поддръжка, добре балансирано и за офроуд окачване, добра автономност
- - сравнително висок среден разход на гориво - 10.5 - 11.5/100; недостатъчна товароподемност - вижда се и от снимките - задницата се смачква от багаж за двама.

- 2006 - Отава - Гаспези - 2800 км, без офф, същия автомобил и екипаж. Същите наблюдения.
лично за мене - перфектния автомобил за средни по дължина - до 10К км. експедиции.

[Slick]

митко - честит имен ден на патерица.
намираш за висок разхода 10 - 11 / 100 км за джип ... ??

Евентуално лагерницата може и по-малко да гори

[quadra]

Чакай не се изсилвай, те там в галони го мерят

[митко]

митко - честит имен ден на патерица.
намираш за висок разхода 10 - 11 / 100 км за джип ... ??

Евентуално лагерницата може и по-малко да гори

това ми беше първото по-дълго пътуване с този автомобил и бях леко изненадан, очаквах разход до 10, при положение че градското ми не надхвърля 13-14. все пак карах часове на ред по магистрала с постоянна скорост 120, включен круизконтрол, и на OD. е, вече не намирам този разход за висок, особено в сравнение с TJ, където градско/селско/надолу/нагоре - все си е 17 . за лагерницата не знам, там разхода може и по висок да е поради по голямото триене

Чакай не се изсилвай, те там в галони го мерят

Дима, метричната система тук е в употреба от 70-те

[vroom]

ако 11 ти е много, какво да ти кажа за моите 25-30 на 100?


ето ме и мен

grand cherokee ZJ V8
+ доста място, добре измислено за път
+ най добрата фабрична проходимост в класа си и па и отгоре.
+ добър размер, става и за гората и за паркинга

- боклук диференциал (моят гръмна така че феновете не е нужно да го защитават)
- все нещо беше разхлабено по предния мост.. то не бяха тампони и центровки та не знам си какво.. имаше тенденция да се усеща едно накланяне в завои което други модели в които съм бил го нямат


80000+ km

toyota sequoia

+ доста място вътре
+ много комфортни седалки, а и от зад си беше много добре.
+ стегнато возило, нищо не тресе или трака, добре се държи на пътя

- вози твърдо за размера си
- остарял интериор, липсва чувството на нещо модерно и скъпо (а цената и е висока)

3000+ km

mitsu pajero '96 2.8D
блъскано по калдаръма и дупките най вече.. (кола на съседите)
+ много стабилно
+ тихо вътре
+ нищо не се беше разхлабило след 300000 км
+ боята като нова и прочие а не е било в гараж никога, напротив, на слънце се печеше.

- този екземпляр имаше проблеми да пали.. просто не палеше или цедеше батерията докато беше паркирано. така и не го оправиха....
- твърдо окачване, не обича каманяк. един ден минах с него по сливница (знаете ги задните пътища за селата в раьона). след това лада ми се струваше като лимузина.

~2000 km

mitsu pajero '03

отрадното от нашенските мутри от ******... кой още обича софия? на баща ми беше..

предимно магистрално каране и какъвто офроад има в ****** докато се добереш до някакъв път.

+ типично pajero
+ доста по добре возeше от предишният модел който съм карал
+ палеше...
+ 160-180 км/ч лесно


- радиото почти не работеше.. спираше и после тръгваше след време. смениха 3 под гаранция.. пак същото.
- магнит за сръбските куки. всеки 20км, без майтап.


~6000km.


nissan titan

+ място и място.. от вътре, от зад, от вън... направо да му радваш на мястото в него (аз съм 2 метра така че да.. важно е за мен!)
+ яде хемита за закуска
+ определено по добро качество на материалите от конкуренцията
+ шум от пътя, гумите и вятъра е незначим

- обича бензина.. това което го пише на брошурата е лъжа и всеки който има едно ще го потвърди. не е чудно че ги няма в европа.
- някакси нестабилно над 90км/ч. трудно е да се опише но в началото трябваше да се боря с него да седи в права линия, нещо което до сега не съм имал проблеми със. сега вече му свикнах и не го и мисля и то не мърда. доста странно, в всеки случай леката и много твърда задница прави огрмона разлика ако не си свикнал на него. не е като дзип с ламарината от зад и меките ресьори
- предпазни ламарини правят всяка работа под него ад..
- трудно се паркира
- средното огледало е ненужно - нищо не ти помага
- с мойта височина си нямам и идея къде ми е дясната предница па представям си някой по къс.. кофти. изобщо не я виждаш... ама и едно ъгълче даже.

8000km до сега

[quadra]

митко - честит имен ден на патерица.
намираш за висок разхода 10 - 11 / 100 км за джип ... ??

Евентуално лагерницата може и по-малко да гори

това ми беше първото по-дълго пътуване с този автомобил и бях леко изненадан, очаквах разход до 10, при положение че градското ми не надхвърля 13-14. все пак карах часове на ред по магистрала с постоянна скорост 120, включен круизконтрол, и на OD. е, вече не намирам този разход за висок, особено в сравнение с TJ, където градско/селско/надолу/нагоре - все си е 17 . за лагерницата не знам, там разхода може и по висок да е поради по голямото триене

Чакай не се изсилвай, те там в галони го мерят

Дима, метричната система тук е в употреба от 70-те

Майтапя се бре, нали знаеш че когато се мери в галони се пише мили с един галон - MPG

[Иван Алексиев]

За сега мога да пиша за Хънтъра на Патриота тепърва му предстои да бъде разхождан:
Ком - Емине 2005 и Сърбия (Беланица) 2006 потвърдиха по-голяма част от предварителните оценки за възможностите на джипа да бъде експедиционен автомобил.
- в Ком - Емине 2005 екипаж - Аз и Рино (на него му трябва по голямата част от задната седалка поне 7 литра вода през деня и сириозно количество консерви) понякое време се присъедини и Сергей
- Сърбия (Беланица) 2006 - екип от четирима спелеолози.

- обема на багажника: напълно ме задоволява, виж с организацията трябваше да си поиграя. При мен нещата са поделени целево и според честотата на използване. Обикновенно карам много багаж така, че съм свикнал да използвам рационално всяка кухина на купето.
Багажа е поделен на такъв които касае поддръжката и обслужването на колата, такъв които осигурява дневните нужди на екипажа и лагерна екипировка. За удобство още като купих Хънтъра подбрах пластмасови кутии с подходяща големина в които разпределих походната кухня и лагерно оборудване от първа необходимост (например лъжицата ми примуса кафеварката и ракиената чашка) както и въжета и колани за теглене и други помощни средства при закъсване. По принцип местата на тези кутии са така подбрани, че да могат да бъдат достигнати без да се вади другия багаж. Тъи като багажника на Хънтъра е вертикален съм подбрал места за коита съм закачил ленти с които укрепвам тавара. Особенно подходящи за този тип багажник се оказаха старите туристически самари останали ми от по-млади години. Багажа в тях може да бъде товарен и разтоварван лесно и удобно, а рамките им позволяват както бързо да се укрепят така и да не се измъкват и свличат когато са полу пълни. Практиката показа, че четири изправени 80 литрови самара са оптималния вариант за Хънтъра, като спокойно към гърба на задните седалки се привързват 2 походни стола, маса и две 10 литрови туби с вода и бензин.
Според мен основна необходимост за една експедиционна кола е да се постигне разумния компромис между неината проходимост дурако издържливост лекота на управление и комфорт на участниците в експедицията.
От тази гледна точка съм подбрал например окачването и лебедката си. Регулируемите амортесиори Ранчо например ми дават възможност да си осигуря необходимия комфорт както на асфалт така и извън пътя, все пак бъбреците още ми трябват (съответно това чувствително повишава средната скорост извън пътя особенно на "калдаръмени" пътища).
Лебедката е силно желателна направо задължителна когато си сам но далеч не е задължително тя да е силов спортен модел. Моят избор от гамата на Милимакер ми осигурява макар и по-бавно, измъкване от всяка ситуация която може да се преодолее с помоща на лебедка. Обикновенно си спи под задната седалка но за по малко от 5 минути може да се озове и отпред и отзад на джипа в зависимост от необходимостите.
По същите прични съм противник на тясно специализираните например "кални" или шосейни гуми когато си на експедиция не се буташ целево в дълбоки локви а теренът е достатъчно разнообразен за да подбереш специалицирани гуми.
По някога е добре да имаш климатик но според мен за нашият климат далеч не е задължителен, проблемът с прахта за мен е основно при каране в колона с температурата също, когато се движиш дори със скорост забавена от по-тежко трасе смятам естествената вентилация за достатъчна още повече, че когато карам извън пътя предпочитам да усещам вятъра върху лицето си а не да съм затворен в буркан.
Тъй като в началото се спрях на тези две пътувания ще коментирам поведението и проблемите на Хънтъра в тях.
- в Ком - Емине 2005 -
1 конструктивният проблем с щуцера на масленият радиатор се появи и при мен с една дума някъде при скоковете по пистата на Сопот щуцера се счупи проблемът беше отстранен бързо без последствия (след като купих Патриота от Алекс бях приятно изненадан от това че завода е отстранил проблема при това по абсолютно същия начин по които аз преработих картера и системата след прибирането ми в София, направо човек да си помисли че следят публикуваните в Уазбуката теми и снимки на фабричните недомислици).
2 Пневмо проводите на Ранчото се нагряха и съответно пробиха от налягането въпреки че бяха монтирани на 30см. от генерацията проблема беше отстранен след като колега с ендуро ми донесе резервни от София. Междувременно 2 дена просто карах с амортесиори на най-мека степен. След прибирането ми в София се консултирах с специалисти запознати професионално с пласмаси и пневмопроводи направени от тях и се оказа, че за всички комерсиално разпространени изделия работната температура е до 60 градуса. Ако си бях прочел урока и бях прекарал пневмопроводите от другата страна на шасито както са сега нямаше да имам проблеми.
3 От четирите оригинални гуми 3 се нарязаха по бордовете така че веднага след завръщането ми в София ги разкарах но това се очакваше просто бяха меки шосеини гуми според мен абсолютно не пригодни за извън пътя.
- Сърбия (Беланица) 2006 - абсолютно никакъв технически проблем явно през прериода между двете пътувания съм успял да подготвя по-добре джипа. Всъщност единственото което направих преди тръгване е да прегледам консумативите и да напомпам гумите с азот експедицията беше в най-топлия период на тази година а от опита ми с нормалните коли азота дава допълнителна сигурност.
Относно поведението на автомобила извън пътя нямам никакви претенции напълно ме удовлетворява. За сметка на това при първото си принудително стъпване на Сръбска магистрала (наложи си защото бързахме за Димитровград) направо бях стреснат едвам удържах джипа в коловозите издълбани от тировете в средната лента просто скорост над 90 не можех да поддържам което не е приятно с хвърчащите около мен тежкотоварни зверове. По нашите магистрали никога не съм имал подобен проблем карам Хънтъра спокоино с крейцерска скорост от 110-120 км./ч.
Среден разход и за двете патувания 10/100.
Като цяло за мен Хънтъра е напълно способен и много подходящ за експедиции от вида на тези които аз провеждам на територията на Балканския полуостров и не само тук.
Дали да караш вода и резервен бензин как да си поставиш музиката за да свири добе вечер край огъня как да си организираш кухнята така че да я използваш в колата при дъжд и за десетките други подробности може да се пише още много но за сега приключвам че ви досадих.

[buldog]

Да бе досадил препрочетох го няколко пъти

[alex_markov]

Много пътували, малко желаещи да споделят опита си, а той може да е особено полезен за някой хора

[go go go]

джип вранглер, родопи + странджа сакар, 1500 км от които 1000 офроуд 2004год. адски малка кола, няма място за багаж, малък резервоар за разхода на колата /средно 15 л/100км/. много проходим, тогава тази цялата свинщина още я нямаше колата беше почти стандартна. поддържа добра скорост на и извън пътя, но адски друса.

шеви треилблейзер, лос анжелес - финикс САЩ, 1000 мили 400 мили офроуд. невероятен автомобил, много мощен, комфортен, много здрав /имаше няколко много големи скока/, много слаба проходимост, ужасно чувство на несигурност на много пресечен терен, за сметка на това може спокойно да поддържа 100 - 120 км/ч по средно хубав черен път, гази койотите все едно ги няма

от както имам пикап везните започнаха да се накланят към него, до колкото се отнася за експедиции, но още не съм го пробвал.

[alex_markov]

Хаиде, хаиде, да не ви мързи, хващаите клавиатурите и споделяйте наблюденията си пр дъъъъълги пътувания.
На написалите благодаря - смятам че информацията ще е полезна за всички.

[zzlatev]

Алекс, и аз си мислех да подхвана тая тема с личните впечатления, но ти ме изпревари. Знам,че във форума има и доста хора, пообиколили бая свят, та нека пишат.
Аз, с риск да се повторя, ще разправя отново за Мозамбик и "изкуството да управляваш Ленд Ровър в черна Африка". Имах два, един 110 пикап с чист дизелов двигател 2,5 и мощност 84 конски сили и един дълъг Дифендър 2,5 ТД към 100 коня.
Първият беше(вече е тотално бракуван) невероятно товарно муле. Имам около 30 000 км. с него, от които поне половината са средно тежък оффроуд из саваната. Пътувал съм и 3000 км. наведнъж през цял Мозамбик. Возил съм и по 15 души отзад, един път натоварих и над 30 дъски, дълги по 3 метра и широки по 30 см. Въпреки тежеста се справи отлично дори и през един доста проблемен каменист брод. Вози твърдо, друса, понякога е труден за маневри. Ускорява бавно, каквото и да правиш, трудно достига 100-110 км. в час. Огромния му плюс е тоталната непретенциознаст към поддръжка. Нафта - каквато му сипеш, охлаждане - вода от реката( буквално), радиатора протекъл - сипваш лъжица червен пипер, счупен амортисьор - развърташ два болта, сменяш, завърташ и готово. Невероятно непретенциозен и надежден автомобил. разход 11-12 както и където и да го караш. При редовно обслужване( най-вече смяна масло) не създава проблеми.
Сериозния минус беше напълно спартанското оборудване, липсата на климатик, чукането и тракането навсякъде из купето.
За съжаление вече не правят такива лесни за обслужване и здрави автомобили.
Вторият съм го карал към 5000 км., повечето отново в саваната. Доста по-мощен и пъргав автомобил. Максималната му скорост е 120 км. в час, разхода около 12 на 100. Малко по-комфортно и ново купе( имах радио) но отново без климатик. Наличната лебедка никога не съм я ползвал, измъквал ме е отвсякъде без странична помощ.
С две думи разкошни автомобили за работа, но доста спартански за дълъг път, особено на асфалт. Това са коли, създадени за безпътица. Добре оборудвани и поддържани са много подходящи за истински офф роуд експедиции. Изключително надеждни технически и лесни за обслужване.

[Чавдар (V93)]

До: Собствен опит от машините при сравнително дълги експедиции

Патрул GR (Y60) къса база, 2.8 TD, 33" BFG МТ гуми

Родопи (Преход на ЛРЕ) + Рила 24-27.05.2006 (общо около 1200 км)

"РаСоТка Трофи 2007" (София - Шкорпиловци) - около 1000 км

Лек до среден офроуд с отделни "хард" елементи + асфалт
Екипаж - 3 души

Плюсове
---------
- Надеждност: Нито една повреда, която да наложи ремонти по време на пътуванията.
След първото се наложи само една рекламация на зле реклицираните накрайници на кормилните щанги.
За горното най-вероятно има принос това, че преди пътуванията Патрулът беше щателно прегледан и всички констатирани незиправности - отстранени, а всички консумативи заменени с нови и достатъчно качествени.

- Добра проходимост: Въпреки, че късата база на Патрула в същност не е толкова къса, а е и с прилична ширина, проходимостта е много добра.
Единствените проблеми, които бяха констатирани в тази насока, произтичаха от доста големия заден свес. Наличието на лебедка + евентуална намеса на г-н Флекс достатъчно компенсират недостатъка.

- Достатъчна вместимост на багаж: При второто пътуване Патрулът побра туулбокс най-необходими инструменти, хай-лифт, 2 туби с общо 25 л. вода, 2 палатки, 3 спални чувала, инвентар и багаж на 3 души за 8-9 дневно пътуване + храна и напитки за поне 2-3 дни.
Ако в джипа пътуват 2 души, проблем с товаренето на багаж и за по-дълги пътувания няма да има.

- Добра автономност: Дори и при по-голям разход при по-тежък офроуд, с едно зареждане могат да се минат поне 300-400 км, без да се налага каране "на изпарения".

Минуси
--------
- Липса на климатик: Усеща се най-силно при пътуване в колона по леки прашни пътища при горещо и сухо време, когато единствената (макар и не 100%) защита от прахоляка може да бъде само затварянето на прозорците, което обаче е невъзможно без климатик.

- Сравнително ограничени скорост и комфорт при пътуване по асфалт
Основен ограничаващ фактор за скоростта са не толкова възможностите на джипа, колкото използването на небалансирани 33" МТ гуми, както и недостатъчното обезшумяване на купето (особено, когато щатната вата под мокета е изхвърлена за да не задължа влага ).
Поради това при скорости над 100 км/ч се появяват вибрации, а над 110 шумът в купето прави пътуването не особено комфортно.

При пътуване по черно комфортът е достатъчно добър за джип.


Като тегля чертата - Патрулът къса база е много добър избор за експедиционен джип при не много продължителни експедиции.

[jimmy]

До: Собствен опит от машините при сравнително дълги експедиции

Ъх...,че аз как съм пропуснал .

Та за Уаз Патриота една експедицийка в Турция ~7000km и разни други малки из България по ~1000km всяка:

+ изключително просторна кола, 5 човека с всичкият багаж от джапанки до екипировка за ледници се возят без проблем. Единият може спокойно да спи в багажника върху багажа. Останалите им е супер просторно. Има място за всякакви хладилници и други екстри. Багажник на покрива, ако има и вече можете и 50литра вода и бензин да возите.

+ комфортна, ако е модел с климатик пък съвсем.

+ висока скорост на магистрала 120-130 се поддържат без проблем.

+ много добра проходимост - нормалните експедиционни препятсвия изобщо не са и в класа.

+ респектираща външност на автомобила - в Диярбекир няма да я разбият на 2рата минута, а на 5тата.

+ прост автомобил - дори и нещо да се счупи едвали ще спре да се движи


- руска, екзотична машина. едно малко нещо да ви се счупи и имате проблем да намерите частта, освен ако не сте в руско говорящия свят. Вярно прости са и може и първият селянин да ви помогне, но някой неща просто не се ремонтират. Трябва да се носят резервни части за ключови компоненти!

- резервоарите са и малко малки (70литра), трябва да се зарежда често. (сега видях другите колеги какво са писали - 350-400км оффроуд се минават, 500-600 асфалт също - това за България е ок, иначе е малко).

- като спрете някъде и се събира селото/градът. незабелязано преминаване няма с този автомобил.

- Алекс е споменал малък ход на предното окачване. Това е в следсвие на некачествените оригинални предни пружини, сплескват се за 15х.км., хода става малък, опира на тампони на хоризонтални неравности почти веднага. Неможем да им се сърдим - струват 32лв с ДДС комплекта. Ако автомобила ще се натовари порядъчно е задължително да се подменят с по-добри - избор има.

- Нормалната модификация (и при черен цвят) и е малко "топло" при температури над 40С. Над 48С (разбирайте над 50С на слънце) трябва много да се внимава при работа на място и сериозни препядствия. Неслучайно се предлага "tropical" комплектация. На нормалната просто трябва да се добави вентилатор или някакво проветрение на двигателното пространство, което е зверски топло и шумо изолирано. Очевидно за друг климат.

Като цяло става, даже доста. А пък за Руската мечта се е утрепало. (и все още го продавам на добра цена, някой да не пропусне)