Обява

**Борислав Бонев** · 06-04-11, 10:51

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Здравей ! След Средище (отбелязка Е на твоят маршрут) продължете към Коларци и на ляво към Ефрейтор Бакалово. Ще преминете през едно малко селце - Оногур - питай там как да стигнеш до дигата на язовира и скалния манастир - няма да се разочаровате!

**Валери Недялков** · 16-04-11, 01:15

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Близо до маршрута ти са крепост Дискодуратера и римския град "Никополис ад Иструм". Името му в превод от латински означава "град на победата на Дунав" - Иструм е римското име на Дунав. Този град е бил нещо величествено. Руините му и сега са потресаващи с красотата,размерите си и размаха с който е строено. Използван е здрав камък,който е устоял на хилядолетията. И сега се четат перфектно римски надписи. И сега фризовете впечатляват с богатството на ажурни фигури издялани по тях. Не го пропускай и няма да съжаляваш. Градът предствлява музей на открито и има работно време - до 16 часа. Оградата,обаче липсва на доста места,а вратата не се заключва и няма пазач. Аз пристигнах в 19 часа и нямах проблеми да го разгледам.

Прикачени файлове

Rimski kreposti.gdb (322 Байта, 85 прегледа)

**ivotosod** · 17-04-11, 23:45

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Ето няколко снимки от Иваново и Хотница:

Има и още над 150 снимки на този адрес:

http://photo.qip.ru/users/ivotosod/115906214/all/

**joshefa** · 11-05-11, 22:35

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Ето обещания разказ със снимки от пътешествието:

МАРШРУТ: Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича, Велики Преслав, Шумен, Мадара, Плиска, Каолиново, Исперих, с.Свещари, с.Каменово, Русе, с.Басарбово, с.Иваново, с.Червен, Никюп (Никополис Ад Иструм), Велико Търново, с.Идилево, с.Хотница, с.Идилево, Севлиево (Хоталич), вр.Бузлуджа, Стара Загора

ВРЕМЕ: 25.04.2011 - 30.04.2011

УЧАСТНИЦИ: Слави (шофьор), Боян (навигатор), Живка(екскурзовод)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ден 1:
Минути преди потеглянето се доставят последните провизий.

От Стара Загора тръгнахме през селата, упорито избягвайки главните пътища, и така до Сливен. Идеята беше да минем край Карандила и даже да се качим до където можем, но пътят ни отведе доста далеч от там по посока с.Раково. Интересно пътче , около което сливенчани обичат да ходят на пикник през почивните дни.

Тук поспряхме замалко поне да поснимаме Карандила (в дъното от ляво). Смутихме някакви хорица дошли да се наслаждават на романтичната гледка. Сори, ама не може само вие. Продължихме от завой на завой и хоп в Жеравна, ама там всичко беше затворено, нали е почивен ден (25-04-2011). Само бакалийката работеше. Пасажерите се бяха поуморили от пътуването и попривършили запасите от бира за изпът и бакалийката беше добре дошла. Само дето там не раздават печатчета. Тъй като на шофьора му беше омръзнал „гладкия асфалт” решихме да напуснем Жеравна по един черен път.

Той беше нееднозначно отбелязан като негоден за използване. Имаше напречно изкопан ров пълен със стъкла по средата на пътя. Някои обаче се беше погрижил да покрие тук тама стъклата с камъни и успяхме да преминем. Истинското препятствие беше канавката точно преди да се излеже на асфалтовия път. В един момент всички бяхме убедени , че ако сега не се обърнем с джипката няма кога друг път да е. По пътя минаваше някво минибусче, което спря по средата на пътя да ни гледа. Явно сме били интересна картинка. Няма снимки от там защото всички бяхме провесени от прозорците да оглеждаме терена. От Жеравна, хайде през Върбишкия проход, нали и той е историчека забележителност (битката на хан Крум с/у Никифор I 811г.). Не че има някъв помен от това, но що пък да минем от там.
От гр.Върбица пътят ни отведе до един полуостров в яз.Тича. Беше станало късно и беше време да стъкмим лагера. Само да се бяхме сетили да си вземем ръкавици, брадвичка или трион. На тоя п-ов освен някви трънесто-подобни дръвчета нямаше нищо друго. Все пак посъбрахме някви съчки и поседнахме покрай масата. Е, разбира се шофера беше първи.

Времето беше доста приятно и изглеждаше подходящо за лагер навън. На сутринта бяхме на друго мнение. Сигурно ви е писнало от снимки на залези, но аз съм начинаещ гфотограф и ми струваше доста усилия да го заснема.

**joshefa** · 11-05-11, 22:48

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Ден 2:
На връщане от язовира към главния път решихме да пробваме някво разклонение на трака, по който дойдохме и пътят свърши...

Върнахме се обратно по стария трак. И по асфалта най-после стигнахме до Велики Преслав – първият набелязан обект.

Посрещнаха ни учтиво, взеха ни парите и ни казаха , че като стигнем до музея там има хора ще ни разкажат. Не им се разказваше много, но пък в музея имаше интересни неща. Първо ни въведоха в трезора където се пази „Преславското съкровище”. Тъй като незнаехме къде ни водят при вида на вратата бяхме изумени. Същински трезор. Разбира се снимането беше забранено. Отидете го вижте няма смисъл от снимки. Ето малко снимки от старопрестолния град.
ПРЕДИ:

СЕГА:

На мен ми приличаше повече на развъдник на знии отколкото на историческа забележителност, но видяхме и по-зле подържани археологически паметници.
Ето доказателство за голямат популация на змиите там:

Това е малката Пепе (така я кръстихме), която с доста усилия успяхме да накараме да се махне от пътя, за да не бъде размазана. Тя беше все още малка 15-20 см и за това бяхме толкова смели.
Следваще спирка – Шуменската крепост:

Останахме с впечатлението , че хората по онова време само са се биели и са се молели в църквите, защото всяко имаше поне 10 църкви, малко жилища и казарми. Уредникът на крепостта се оказа и автор на статията за нея в Wikipedia и беше доста разговорлив. На път за шуменските супермаркети не подминахме „Паметник Създатели на Българската държава”. Първият паметник, който има 3 лв вход. До сега не бяхме виждали паметник , за който да се плаща и просто преминахме на растояние от касата, разгледахме паметника и излязохме по пътечката зад него.

До колкото знам кракът на коня на хан Аспарух е падал преди години, но явно са го закрепили отново. Сигурно за подръжка са 3-те лева.
На път за Мадара навигатора не можа да разчете правилно крайпътните табели, картата и GPS-a и изтървахме отбивката за главния път. Минахме покрай завода за алуминиево фолио и поехме по „прекия” път за Мадара.

Чудесен път, няма много движение. Единствения проблем е разминаването с тракторите.
Покрай нивите, под ж.п. линията, по мостчето и се озоваваш точно след табелата на Мадара. Беше около 18:00 часа, но „Мадарския конник” беше отворен, дори посетихме музея. Из обекта ни разведе охранителя, който ни изнесе завидна беседа и ни показа всички забележителности там.

Слави искаше да почувства Мадара в краката си, но го достраше да стигне до края на скалата:

Катеренето по скалите на капището беше забранено, затова Живка се излегна върху тях.

Всъщност сладкодумният охранител се оказа и наш домакин. Бяхме настанени в „Кумановите къщи” на много изгодна цена. След предната нощувка на брега на язовира бяхме навити да платим доста повече.

**joshefa** · 11-05-11, 22:53

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Ден 3:
Добре отпочинали се отправихме към старопрестолна Плиска. Там както и на Велики преслав „Орехите се охраняват” за разкопките незнам:

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Ето останките от самия град:

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото времето беше облачно. Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

След това потеглихме към с.Свещари – „Свещарската гробница”. Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим „Демир баба теке”, но безуспешно.
Вечерта „катуна” спря в къмпинг в с.Каменово. Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението:

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после пържолата.

**joshefa** · 11-05-11, 22:59

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Ден 4:
На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и кеш. Следваща ни спирка бе „Басарбовският скалаен манастир” - единственият действащ скален манастир в България. Светецът покровител на манастира - Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица - Букурещ и неговата обител има много повече поклоници от там. Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или 30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му. Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото, защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са успели да го пренесат до Букурещ.

Следващата забележителност в плана бяха Ивановските скални манастири. От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от 1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем. Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар..
Разбира се по път ни бе и крепостта „Червен”.

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на Балдуиновата кула на Царевец.

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен в краката си.

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта.
Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе „Никополис Ад Иструм”. Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с каналите под тях са все още добре запазени.

Денат завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

**joshefa** · 11-05-11, 23:02

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Ден 5:
Голямо спане му ударихме. Сутрешното кафе го пихме към 13:00 ч. След малко чудене с.Хотница или с.Емен да е следващата ни цел, решихме да пробваме Хотнишката екопътека тъй като прочетох че пътеката започва с водопада. Ако ни домързи да ходим по пътеката поне водопада ще видим. След като стигнахме там решихме да пробваме и пътеката.

След като преминахме по мостчето над реката и се озовахме на отсрещния склон на каньона, пътеката се загуби из тръните. С цената на няколко драскотини и опастността от подхлъзване по отвестните скали успяхме да се доберем до равното. От там спокойно през тръните се върнахме отново до водопада. По къстно от местните научихме, че пътеката стига до съседното село Русаля, ама това няма как да го разбереш тъй като пътеката нататък е доста обрасла.

Там имахме среща с индивид от семейство Смокообразни, който други посетители вече бяха убили с цел направата на колан. Незнам как се прави колан от змийска кожа. Това ни казаха те. Без коментар... По снимките в Wikipedia прилича на Вдлъбнаточел смок .

На връщане минахме през гр.Павликени за по-направо. Напазарихме от тамошния Penny маркет. От където си закупих чудесен комплект за готвене Fackelman и сгъваем трион, бяха на промоция. За другия къмпинг ще сме подготвени. Всъщност комплекта се оказа не осонебо качествен след опитите у дома не все пак върши работа. Денят завърши отново покрай скарата в с.Идилево.

**joshefa** · 11-05-11, 23:05

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Ден 6:
Последнияв ден пак се поуспахме. Събрахме багажа и потеглихме към началната точка Стара Загора. Минававайки през гр.Севлиево решихме да посетим и останките от крепостта „Хоталич”. Макар и последен денят трябваше да се оползотвори. Там срещнахме една доста по-голяма роднина на „Пепе”, към която се отнесохме с голям респект, даже не можах да я снимам добре. Има доста добра гледка от крепостта.

Втората спирка след Севлиево бе вр.Шипка, който посетихме на 30.12.2010, но нямаше кой да даде печатчета затова наминахме отново. Всъщност само Живка се качи до Храм Паметника и се възползва от промоцията. Тъй като осветлението музея било повредено имаше вход свободен и Живка се възползвала, докато ние дремехме на паркинга, тъй като ни мързеше да изкачим последните 100-на стъпала до върха. От там към Бузлуджа. Точно под върха Слави каза че ще пробва един „алтернативен” път до горе с джипката и ние го изоставихме сам и драпахме по стръмната пътека а пък той се качи по асфалтовия път до там. Все още не мога да си обясня защо толкова бързо се навих да сляза. Всъщност тогава не се досетих, че има асфалтов път до там. Ама дори и да знаех не бих си помислил, че ще изполва него. Леко запъхтяни успяхме да стигнем до „Дом паметника на партията”.

Даже влязохме вътре през един счупен прозорец. Грозна разруха цари върте, донякъде целенасочена, до някъде случайна.

ПРЕДИ:
http://www.google.com/imgres?imgurl=...ed=0CCkQ9QEwBA

СЕГА:

Един „великолепен” акт на българската простащина. Опитвахме се да си представим колко величествено е изглеждало това място когато е било в разцвета си. Тогава си помислих щом това място може да се промени така за 20 години, напълно е обяснимо защо от старопрестолните ни столици след 1000 години са останали само основите на които се припичат змиите. Сигурно от Бузлуджа няма да има и толкова след 100 години. На повечето места гранитните и мраморните плочи бяха старателно откъртени, навярно за да застелят стълбището на нечия къща. По-добре да го бяха взривили и този паметник. После прочетохме в интернет каква колосална сума за онова време е похарчена, за да бъде построен този паметник. Как са събирани „дарения” от родителите ни за да се съберат парите и т.н.

Като извод от това пътешествие, мога да ви кажа че ако не беше толкова грандиозно чествана 1981 г. (1300 години България) , нямаше да видим и една 10-та от това което разгледахме. Всички въстановки по старопрестолните столици за правени в чест на този празник. Бузлуджа и НДК са открити през 1981 г. Гарата в Мадара и стълбите от нея до „Мадарския конник” са завършени през 1981 г. И сигурно много други неща ги дължим на този празник, но що пък да не ги разрушим, нали ни е срам от миналото ни...

КРАЙ

**zmiori** · 16-05-11, 08:40

От: Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пр

Според мен колеги В района на Иваново не трябва да се пропускат Басърбовския скален манастир, средновековния град Червен.
За Свещари ето ви моето мнение от посещението ми там на 14.05.2011г.
В събота реших да отида до Свещари да видя това за което бях чувал още като ученик /82-83 г./ на бригада на която копаех ме една могила, от археолога ръководител на нашите разкопки. Прежалих малко парички от оскъдния си бюджет и тръгнах. Изминах 80 км. и съм там. Намерих комплекса и там заварих 5-6 тюфлека да се препичат на слънце около еди телефон изваден на перваза на прозореца на предполагам офиса. Като тръгнах към инфо центъра ме последва една сърдита леля, на въпроса каква е цената за 4-ма възрастни ми обяви цена от 56 лв. Паднах!!! Аз исках само да ги разгледам а не да ги купувам. Питам каква е тази цена ми отговори че от \"горе\" им наредили спокойно да начисляват \"европеиски цени Казах и че това неми е по бюджета съвсем \"великодушно ми че разбира и ми каза че съвсем безплатно мога да обиколя комплекса. Докато тия \"китове\" се препичаха на слънце един възрастен чичо с една ръчна коса обикаляше и косеше тревата около алеите като изоглавен. Разбирам да се намира близо до оживен път \"мога да разбера\" такова отношение и цена но да си вдигнеш \" задника\" и да отидеш специално до там и да те посрещнат така си е абсолютно безобразие. Добре че наблизо е \"Демир баба теке\" та дане си съвсем капо. Отидохме и там ни посрещна един лъчезарен , приветлив и разговорлив мъж. Разкази ни всичко и в пълни подробности и ритуали който извършват почти всички посетители, разказа ни за района и поминъка на местното население. Всички останахме очаровани. Преди да поемем по стръмната пътека го запитахме какво му дължим за беседата отговора бе НИЩО, но наи голямата изненада бе че този човек бе САМО охраната на обекта. В задълженията му изобщо не влизаше да ни \"забавлява и ограмотява\" но той се справи повече от професионално. Какъв е извода: за да можеш да видиш собстwеното си историческо наследство трябва да си доста имотен иначе кучетата те яли. Зарекъл съм се ако се замогна да отида да разгледам историческото наследство я на Турция я на Гърция или замъка на граф Дракула ще ми излезе по евтино. Нее нормално да си плащам данаците в тази държава и същата да се чуди как да ми отреже главата дори тогава когато реша да се \"заредя\" с патриотизъм. Как може в В.Търново, Казанлък, Аладжа манастир, Перперикон и на много дриги по големи и значими обекти цените да са до и около 5 лева а тук 14. Аи сега палете си колите и отиваите към Свещари само че вместо да завиете към гробниците настъпете газта и спрете на Демир баба само на 2-3 км. е. Молете се човека от охраната да е там, та да научите нещо. Това писание смятам да го пусна във всички форуми в който става въпрос за Гробниците.

Плиска, Преслав Мадара за там няма какво повече да се говори. Във В. Преслав заслужава внимание трезора на музея, колекцията от монети и печати абе красота.
Еди съвет от мен не си поставяте мно го цели за кратко време по еди максимум 2 обекта на ден, иначе се получава едно надбягване с времето.
Дано да съм бил полезен.

Обява

Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пресла

Кратка разходка през: Емен, Иваново, Свещари, Стрелково, Плиска, Мадара,Велики Пресла

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата