С яхта по островите

[Андрей Боянов]

До: С яхта по островите

Невероятно!!! Приказно!!! Нямам думи ...

Мерси, Дани!

След тия топли думи ще трябва да довършвам разказа, няма как Лошото е, че си отнема време и изисква все пак някакво вдъхновение, но не ми се вярва да се забавя със следвеащата част - нещо доста се размислих за тая яхта...

[danikr]

До: С яхта по островите

Много хубаво пътешествие сте си направили. Ще чакам с нетърпение продължението.

[d1m0]

До: С яхта по островите

Колега до тук разказа беше приказен, накара ме да се замисля и замечтая и аз Чакам продължението

[kokoff]

До: С яхта по островите

Айдеее деее

[Андрей Боянов]

От: С яхта по островите

Всеки ден ми е съвестно, че не продължавам темата. Искам да я разкажа докрай и то преди да сме подхванали следващото пътуване с яхта. А пък то се задава съвсем скоро.

И понеже така или иначе пак съм в ТМ Ауто и чакам да ми оправят термостата, нямам никакво извинение да не разкажа за офроуд преживяванията ни по време на това иначе морско пътуване

Така, че...

[Андрей Боянов]

От: С яхта по островите

Бяхме решили да останем поне един ден на Лeмнос и да пообиколим острова. То да го пообиколиш не отнема хич много време - ние направо отвсякъде си го обиколихме, без да бързаме, пък и за плаж достатъчно време отделихме.

Наспахме се хубаво и се събудихме бодри и в добро настроение в чаровната Мирина - главният град на острова. Градчето е много хубаво - нощем е красиво осветено, денем е весело, с приятни малки улички и стари къщи, магазинчета, безцелно мотаещи се туристи и местни джигити, заплашващи всеки момент да те прегазят с някоя моторетка 50 кубика. Поне бръмченето им по стръмните улички беше доста стряскащо, де...

Сутринта не губихме много време и си взехме две коли под наем - нали бяхме решили да се разхождаме. Никога не ми е било ясно какво може да накара някого да си вземе малко количка, за двама човека и куче (ама малко) на задната седалка, при положение че наоколо всички карат сериозни автомобили, с допълнителна ръчка до скоростния лост.





Както и да е, четиримата от нашата компания се натикаха в количката от първата снимка, аз и Катя - във всъдехода от втората и тръгнахме. Бяхме набелязали определени плажове, които да посетим. Островът е толкова голям, че споровете по кръстовищата кой е правилният път ни отнемаха повече време, отколкото минаването по по-дългия път. Но пък за сметка на това с Райчев си спорехме на всяко трето кръстовище. Ама няма лошо, нали никой за никъде не бързаше...

Пейзажите на Лемнос не могат да се нарекат точно живописни. По-скоро островчето е приятно по свой си начин, с характерните за голяма част от гръцките острови гледки от камъни, скали и прах. Освен това островът е (май действаща) американска военна база и военният характер на острова се натрапва, където и да ходите.







Но никой не може да каже, че не е красиво. Оставихме не-джипкаджиите от компанията на един усамотен плаж и тръгнахме с Катя да обикаляме пътчетата наоколо. Приятното съчетание на хълмист терен със стръмни брегове и безкрайно море наоколо е истинско удоволствие!











Освен красивите гледки, пътчетата предлагаха и много приятни офроуд изживявания, пък и изненади от неочаквано добре регулирано с пътни знаци движение. Кой да си помисли, че на някой ще му хрумне да забранява по-високи скорости от 60 км/ч по път, по който и с 40 едвам караме?! После ни мина през главите, че тия ограничения са за танковете.











Разбира се, останалата част от компанията не се чувстваше по-зле от нас. Заварихме ги в приповдигнато настроение, явно от приятно прекараното време на романтичния плаж, на който ги оставихме.



Прибрахме се на яхтата с приповдигнат дух, готови за нови морски приключения. Направих няколко курса със Самурая до близката бензиностанция с пластмасовите туби в багажника, заредихме догоре резервоара на яхтата и поехме отново.

[Андрей Боянов]

От: С яхта по островите

Тръгнахме птивечер с цел да минем покрай Агиос Ефстратиос - едно малко островче, близо до Лемнос и да отпрашим (колко неподходящ израз за пътуване по море ) към Лесбос. Взехме това мъдро решение, за да не губим ценно време в спане на едно място, докато в същото време можем хем да си спим, хем да препускаме към следващото място за превземане.

Аз, разбира се, гледах колкото се може повече време да прекарвам в не-спане - страхотно удоволствие изпитвах от всички неща, които трябваше да се правят на яхтата и все гледах да помагам на шкипера Пешо с каквото мога.

Е, то основното нещо, което се правеше на яхтата, беше да се виси на палубата, без нищо да се прави. Предполагам, че затова съм изпитвал такова страхотно удоволствие. Както и да е, без да се впускам в самопсихоанализи, ще кажа само, че успях даже да се разбера с Пешо той да поспи малко, та да поема и аз дежурството. Абе кеф, то си ми личи и на сутринта колко съм спал.





Иначе денят беше прекрасен! Слънце, море (ама много!), та даже и вятър за платната. Настроението беше на ниво!













Е, на някои от екипажа беше взело да им става перманентно лошо. Т.е. не може да се каже, че всички се изкефиха толкова на прекрасния ден, пък и на цялото пътуване. То основно на Косьо и на Краси не им понесе клатушкането. И понеже е отдавна известно коя е по-добрата половина от човечеството, това не попрече на Краси да изпие небивали количества бяло вино, с активната помощ на Катя, докато Косьо се отнесе доста по страдалчески към несгодите.

Пътуването обаче си продължаваше и рано през деня наближихме Лесбос. Целта за деня ни беше да стигнем до Митимна (имаше и още едно име, но ще си го спомня по-късно) - чудесно крадче в северния край на острова. Него най-много съм го запомнил от всички места, на които сме били! Е, и Хиос с мастиковите дървета, де, но това е, защото мислех, че мастиката се прави от смолата на тия дървета, та затова толкова внимание му отделих.

И понеже имахме време, спряхме на едно малко рибарско селце, да плажуваме и да се возим на надуваемата моторна лодка, която си карахме с нас. На Косьо не му хареса плажа, щото нямаше шезлонги и чадъри, но пък аз и Райчев се скъсахме да се возим на лодката. Ловихме и риба даеж. Даже уловихме една - морски дракон, който ме набоде, та ми се наду и ръката. Ама беше супер весело!

И не само аз се кефех.

[Димитър Желязков]

От: С яхта по островите

Евала Андро, невероятно приключение е било.
И разказа е чудесен.

[Андрей Боянов]

От: С яхта по островите

Евала Андро, невероятно приключение е било.
И разказа е чудесен.

Абе много яко беше! Всеки път, като се сетя и ми се тръгва пак

[Zahari007]

От: С яхта по островите

Благородно завиждам за преживяването!

[Андрей Боянов]

От: С яхта по островите - Митимна, Лесбос

Малкото селце, до което спряхме да се къпем и печем на плажа (Gavvanthas), не беше много далеч от крайната ни цел за деня - Митимна. Затова не бързахме много да напускаме приятното заливче. Докато прибирах плажуващите на яхтата с надуваемата моторница за малко да "удавя" Катя и Краси - още ми се напомня при всеки удобен случай. Разбира се, нямаше сериозна опасност от удавяне, само дадох много газ на лодката (без да искам), докато се приближавахме към яхтата и имаше реална опасност да се бутнем в кърмата. Шкипера Пешо пак показа завидни умения и рефлекс - за момент отблъсна гумената лодка и я отклони. Катя се разкрещя здраво В крайна сметка живи и здрави (само аз с подута ръчичка от морския дявол) поехме към следващото пристанище...

Привечер стигнахме до красивата и очарователна Митимна! Намира се в северната част на острова, съвсем близо до турския бряг. Всъщност, ако обикаляте острова от източната му страна, отначало плавате в посока изток, преди да поемете на юг. Там, където започва "хоризонталната" част от маршрута, се оформя нещо като гърло - от горната страна очертано от турския бряг, а от долната - от брега на Лесбос. В началото на това "гърло" от гръцка страна се намира Митимна. Някак си я помня като първата точка от обиколката ни на Лесбос, въпреки, че преди това няхме спирали и на друго място.

Самият Лесбос е свързан, разбира се, с много легенди. От легендите за Лимнос съм запомнил основно за бог Хефес (или Хефест?), който нещо се провинил и бил изгонен (май хвърлен от Зевс директно от Олимп), та паднал на Лимнос и си счупил краката (или само единия, не съм много сигурен). За да му заздравее, доколкото съм разбрал, му го вързали за метална шина. Така се появила ортопедията. Той после пак си е бил куц, пък и грозен, но пък това не му е пречело да бъде женен за Афродита!

Въпросната Афродита пък нещо се ядосала, едни казват - на мъжете на острова, дурги - на жените. Както и да е, не претендирам за историческа точност, но тя направила така, че представителите на единия от двата вида да миришат много лошо. Това влошило, да не кажем, че довело до изчезване на сексуалния живот. Каквато и да е историята, тя свършила с това, че жените (тук вече няма спор за кой от двата пола става дума) се вбесили страхотно и избили всички мъже на острова. Като дошли аргонавтите няколко години по късно, намерили остров пълен с изнервени от липса на секс жени. Тия хора, докато са търсили това златно руно, хич не им е било зле...

И ако се върнем на Лесбос, за там доминиращото в легендите е Сафо, която там е родена. Много била почитана, от знатно Лесбоско семейство. Малко от стиховете й са запазени, но от това, което е останало личи, че поезията й е била много нежна и основно насочена към нежния пол (може би, за да е още по-нежна). От там и името на острова е станало нарицателно, срещу което си спомням, че скоро имаше явни недоволства от страна на жителите му.

...Ти лежиш очаквайки зад лаврово дърво
И всичко беше тъй приятно:
Ти си жена и скитник - като мен
И аз те чувствам необятна
И коленичам победена от твойта красота...

Разбира се, всички тия неща си ги бяхме изчели в морския ни пътеводител (Greek waters pilot). Така че, наближавайки Митимна, си бяхме в подходящото за това място настроение. Градът (може и село да му се вика), от който съм запазил най-арки спомени, това е Митимна! По някакъв начин е много очарователна, за това допринася и красивата крепост на брега на морето, на един хълм до самото пристанище.



Пристигнали благополучно, изкъпани и в приповдигнато настроение, се впуснахме по малките, тесни улички на градчето.












Ей от това вино Катя и Краси изпиха зашеметяващи количества!



И колкото по се свечеряваше, толкова по-красиво ставаше градчето. Всъщност, както повечето неща по гръцките острови, и този град си има две имена. Местните по-често го наричат Моливос.





Ядохме в хубав ресторант, във високата част на града, на една тераса с гледка към морето. Сервитьор ни беше българин, на който ние от начало се опитахме да поръчаме на изискания си гръцки - скаридес, охтоподес и т.н. Много приятно момче, разказва ни разни работи, оказа се, че има доста българи в Митимна, основно в строителството и по ресторантите.

Чудно си прекарахме и легнахме да спим с кеф. На другия ден установихме, че и огрят от слънцето, Моливос си е също толкова привлекателен.





































Хареса ми, много...

И пак на път - към следващата цел. Ожаднели и огладнели от това красиво място!

[Андрей Боянов]

От: С яхта по островите

Следва... Остава да разкажа за столицата на Лесбос - Митилини, където не беше кой знае колко интересно, и за другото чудесно място от пътуването ни - островът на мастиката Хиос!

[danikr]

От: С яхта по островите

Чакаме с нетърпение.

[Андрей Боянов]

От: С яхта по островите

Чакаме с нетърпение.

Добре, че каза - тамън мислех да се отказвам. Викам си, никой не чете...

[Emil_PB]

От: С яхта по островите

И аз съм абониран за темата...