Tweet
Не ми се вярва да откривам Америка, но да прекараш лятната почивка на яхта е страхотна идея. Беше преди 2 или 3 години, началото на септември. Страхотно време за плаване с яхта по гръцките острови. И вятър си има, и "вълнички", а и времето е топло и хубаво.
Едната част от групата тръгнахме от Созопол. Другата част трябваше да ги вземем от Александруполис на по-другия ден. Всъщност, от началото сами аз и Катя бяхме навити да пътуваме "безинтересния" маршрут от Черно море до Бяло море. Ама после се оказа, че четирима от общо шестима сме "за".
Преминаването през Босфора беше много приятно и забавно. Първо, самият Босфор е красив. Другото е, че постоянно зад яхтата се появяваше по някой грамаден кораб, който пердашеше на пълна пара и ние бяхме принудени да се спасяваме с умели и бързи маневри
Снимките са правени с мобилни телефони, затова качеството не е много добро, но отразяват настроението.
На излизане на Дарданелите попаднахме в Бяло море. На тази снимка се вижда или един глям турски остров, чието име забравих, или оствов Самотраки, който също е там някъде и е много готин.
Настроението в морето е страхотно. Или поне настроението на тези, на които морето им харесва. Като Катя например:
Или пък аз самият:
Като попаднахме в Бяло море, заварихме абсолютно призрачна гледка - морето беше гладко като огледало и не помръдваше. Само ято делфини раздвишваха водата, играейки си около яхтата.
Е, стана ясно защо е било такова морето. На другия ден разбрахме с пълна сила какво означава изразът "Затишие пред буря'!
Първата вечер акостирахме (брей, какви термини съм изучил!) на остров Самотраки. Много приятен! Спахме там (яхтата си е доста комфортна за целта). Разходихме се по кея, огледахме рибарските корабчета и дълго се чудихме на едно съоръжение, което представляваше дълга дъска, подпряна на палубата на един от рибаските кораби. Очевидно беше сложена за слизане, но ни се виждаше толкова високо тая палуба, че сметнахме за неразумно да се слиза по тази нестабилна "стълба". Какво беше учудването ми, когато по-късно попитах един човек от въпросния кораб откъде можем да заредим нафта и той слезе на брега да ми помага. Човека беше доста куц! И сислезе без никакви проблеми по тая дъска!
Качи се на една съседна лодка, намери две туби там, метна ги в пикапа и ме откара до близката бензиностанция. Нямало зареждане на кея, или пък имало, но не всеки ден, не разбрах точно. Предложи и втори курс да направим, но ние имахме достатъчно гориво. Определено морските хора са други хора! Малко като офроуд хората
Тръгнахме към Александруполис, докато Катя още спеше, всичко беше тихо и спокойно, докато не подминахме малко Самотраки. Тогава изведнъж такава буря ни връхлетя, че веднага си спомних за затишието от предния ден! Катя съвсем скоро изскочи от каютата - люкът бил отворен и една вълна я заляла, както си спяла.
Въпреки, че Семерджиев (собственикът на яхтата, който се вижда на следващата снимка) през цялото време стоеше във възхита на палубата, гледаше бурята и викаше " 'бах мама му, и това море ако не можем да го преборим...!", решихме да се върнем на самотраки и да изчакаме морето да утихне.
Привечер, кефейки се страхотно на новото си приключение, успяхме да пристигнем в Александуполис, където другите двама от компанията ни чакаха.
От тук започна "истинската" част на пътуването ни. За това, по-късно...
Едната част от групата тръгнахме от Созопол. Другата част трябваше да ги вземем от Александруполис на по-другия ден. Всъщност, от началото сами аз и Катя бяхме навити да пътуваме "безинтересния" маршрут от Черно море до Бяло море. Ама после се оказа, че четирима от общо шестима сме "за".
Преминаването през Босфора беше много приятно и забавно. Първо, самият Босфор е красив. Другото е, че постоянно зад яхтата се появяваше по някой грамаден кораб, който пердашеше на пълна пара и ние бяхме принудени да се спасяваме с умели и бързи маневри
Снимките са правени с мобилни телефони, затова качеството не е много добро, но отразяват настроението.
На излизане на Дарданелите попаднахме в Бяло море. На тази снимка се вижда или един глям турски остров, чието име забравих, или оствов Самотраки, който също е там някъде и е много готин.
Настроението в морето е страхотно. Или поне настроението на тези, на които морето им харесва. Като Катя например:
Или пък аз самият:
Като попаднахме в Бяло море, заварихме абсолютно призрачна гледка - морето беше гладко като огледало и не помръдваше. Само ято делфини раздвишваха водата, играейки си около яхтата.
Е, стана ясно защо е било такова морето. На другия ден разбрахме с пълна сила какво означава изразът "Затишие пред буря'!
Първата вечер акостирахме (брей, какви термини съм изучил!) на остров Самотраки. Много приятен! Спахме там (яхтата си е доста комфортна за целта). Разходихме се по кея, огледахме рибарските корабчета и дълго се чудихме на едно съоръжение, което представляваше дълга дъска, подпряна на палубата на един от рибаските кораби. Очевидно беше сложена за слизане, но ни се виждаше толкова високо тая палуба, че сметнахме за неразумно да се слиза по тази нестабилна "стълба". Какво беше учудването ми, когато по-късно попитах един човек от въпросния кораб откъде можем да заредим нафта и той слезе на брега да ми помага. Човека беше доста куц! И сислезе без никакви проблеми по тая дъска!
Качи се на една съседна лодка, намери две туби там, метна ги в пикапа и ме откара до близката бензиностанция. Нямало зареждане на кея, или пък имало, но не всеки ден, не разбрах точно. Предложи и втори курс да направим, но ние имахме достатъчно гориво. Определено морските хора са други хора! Малко като офроуд хората
Тръгнахме към Александруполис, докато Катя още спеше, всичко беше тихо и спокойно, докато не подминахме малко Самотраки. Тогава изведнъж такава буря ни връхлетя, че веднага си спомних за затишието от предния ден!
Катя съвсем скоро изскочи от каютата - люкът бил отворен и една вълна я заляла, както си спяла. Въпреки, че Семерджиев (собственикът на яхтата, който се вижда на следващата снимка) през цялото време стоеше във възхита на палубата, гледаше бурята и викаше " 'бах мама му, и това море ако не можем да го преборим...!", решихме да се върнем на самотраки и да изчакаме морето да утихне.
Привечер, кефейки се страхотно на новото си приключение, успяхме да пристигнем в Александуполис, където другите двама от компанията ни чакаха.
От тук започна "истинската" част на пътуването ни. За това, по-късно...
Коментар