Благодаря. Бях спрвл за кафе, тука е още рано за Слонче, но след 2 часа ще се ваксинирам.
То само тва научих на келтски, тука малко хора го говорят, а и е много труден език. Бях се научил псувам, ма си изкълчих езика и после забравих... ааа и ко(а)лиин значи мома...
Та за три години две думи... 'баси бързака дет съм. Те се учудиха на нашия цветущ водопад от попържни... тяхното започва с фок и свършва с фокин... скукаааа, мамооо скука.
Това почнах да го правя няколко дни след Лас Палмас и го завърших тука, на Сейнт Мартен. Слушах си Иигълс и какво друго да издялам освен орел.
Яхиидааа...
Продава се, да. Но съпо. Писах ти на лични. Тиково дърво е резбата. Затова останах тук защото плащат добре заръчноизработени неща хората - главно американци и канадци. Ценят това. В Европа нестава, първо питат от де си, кат им кажа Българин съм, започва голямото циганене. Тегля им по една майна, няколко пъти и ги оставям. Тук имам добри шансове да си събера пари за по голяма лодка като си продавам нещата, без началник на главата. Ураганите объркаха нещат, ма аз мога да чакам.
А това са Ирма и Мария. Пак тик. Започнах ги преди Ирма и ги завърших оняден. Де да знаех по отрано щях да издялам и един остров помежду им.
Наздраве и Наслуки на всички.
А това ееее меднорезба. Извадих няколко листа медна ламарина от една стара дървена потънала лодка и ейго на какво излезе. Казва се Дракониада. Покрих я с епоксид топ тейбъл за да не се окисилява повече медта.
Наздраве.
Ако не се лъжа,
Април 2018та беше доста духовит месец.
Един доста ретро - доколкото си спомням - Суан 31 или 32 се бе раздрейфал недалеч наветрено, но в страни от мен.
Неможех да греба каяка срущу вятъра та доплувах до
Суана.
Възрастен човек се мъчеше да спре дрейфането кэм дватри чартърни
Легена.
Отначало помисли, че аз се нуждая от помощ, но като ме разбра се съгласи да се кача на борда.
Винча му бе отказал и почнах да вадя веригата на ръка като той даваше газ на мотора. Оказа се, че е хвърлил котва в някакъв клон. Не е захапала въобще и като раздуха почнал да дрейфа( затуй дето и да закотвя, скачам да видя ).
Вече закотвили добре седнахме в кокпита да пийнем и побъбрим.
Поляк, влезли в лагуната, закотвили и хукнал да изпраща жана си на летището.
Като се върнал аха да огледа котвата но раздухало и лодката задрейфала, а винча отказал... и хубаво стана че ги видях навреме.
Като разбра че правя и резби, се зарови из лодката и след малко ми даде комплект от английски минидлета.
След няколко дни отплава нанякъде.
Та това парче бял корал издялах с тия длета.
След Ирма го намерих в един разбит хотел в
Мариго залив, докато с търсех да напълня прятна вода в две туби.
Беше запратен в дъното на вестибюла и веднага ми дойде на акъла че е чудесен материал да направя нещо.
Заприлича ми на парче от Луната, турих си крака отгоре, снимах и качих във фейсфук снимката - първия българин на
Луната и ич не му и трябва скафандър.
Месец или три по късно слушах
Hijo De La Luna и... и почнах да скицирам. И те така се появи тая коралорезба.
Изрезбовах песен.
Беше много интеретна работа и голям кеф да я правя.
Най предизвикателно беше да не скърша тъничката част от дясно. Корала се оказа мек материал, но се кърши много лесно и си бе пипкава работа.
Правих я няколко месеца в ателието ми на
Експлорър остров във лагуната на Сейнт Мартен защото установих че ако я правя в кокпита на Dont worry, вятъра отнася праха върху автопилота Леми, а това е кофтейшън. Стана доста тежичка.
Отиде където й е мястото, във Сейнт
Барт.
Слонче!
Коментар