AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

[The Life Nomadik]

Отново на път!

Утре или най-късно вторник 17 март потегляме от Пуерто Рико към Аруба, 380 мили, слаби източни ветрове- 10-15 възела, би трябвало да плаваме не повече от 3-4 дена.





Можете да ни гледате къде сме и как плаваме благодарение на AIS предавателя ето тук:

http://www.marinetraffic.com/en/ais/...ATA%20MORGANA/

[NIKSD]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

И малко уточнение-AIS ще работи на страничката сано когато са в обхват на наземна УКВ станция. Да речем 30 мили обхват. Та не се стряскайте като "изчезнат".

[The Life Nomadik]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

И малко уточнение-AIS ще работи на страничката сано когато са в обхват на наземна УКВ станция. Да речем 30 мили обхват. Та не се стряскайте като "изчезнат".

И може ако срещнем кораб, да въведат позицията ни в някакъв момент и пак да се появим.

[russev]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Хайде успех

[BENZBOSS]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Ще ви дебнем,Аруба казват било готино.

[Андрей Боянов]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Вече са в Аруба - http://www.thelifenomadik.com/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

[The Life Nomadik]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

16 март, понеделник

След последно пазаруване в Самс Клуб- хранителни запаси на едро, вдигаме котва и се преместваме в заливчето до един остров на 7 мили югоизточно от Понсе. Мястото се казва Caja de Muertos („Ковчегът“) и е малка туристическа атракция с много интересна история. Тук всеки уикенд с корабче пристигат тълпи пуерториканци с плажни чадъри и плажни масла и си прекарват няколко часа на плажа на малкото островче, което е обявено за национален парк. Легендата разказва, че португалски пират погребал нелепо загиналата си възлюбена, както и половината от плячкосаните богатсва, в стъклен ковчег на островчето и от време на време я навестявал. От там и името. На островчето има гроб и са намерили ковчег, но какво е станало със съкровището не се знае…
А сред мореплавателите се носи мълва- суеверие- че за да е безопасно плаването, преди да тръгнете от Понсе трябва да спрете и да посетите Caja de Muertos.



Но ние спираме там за една нощ най-вече, защото искаме да потеглим рано сутринта на следващият ден на платна, без да включваме моторите, а в Понсе нощем вятърът спира напълно, заради планините и стартира чак към 8-9 сутринта, като напече слънцето. Този е така нареченият катабатик ефект, който гарантира прекрасен нощен сън в Понсе и спокойни утрини, но пречи да се плава покрай бреговете на острова и да се излезе от залива на платна преди 8 часа.
17 март, вторник

Опъваме платната към 6 сутринта, още по тъмно и бавно потегляме на юг към Аруба. Предстоят ни 380 морски мили, което за нас означава голям три-деневен преход. Из карибите през последната година плавахме само за по няколко часа между съседните островчета.
Прогнозата за времето е прекрасна- източни ветрове между 15 и 20 възела, вълни от североизток 1-2 метра на интервал 5-6 секунди. Вече месец откакто чакаме подобни слаби ветрове и спокойно море. Но прогнозите не винаги са точни. Предсказания, на които не се доверяваме 100%. Вятърът често може да е по-слаб или по-силен, а и винаги има опасност от внезапни мини-бурии (шквалове), които се появяват под формата на невинно бяло купесто облаче на хоризонта, което бързо пораства вертикално нагоре, с тежка оловна база ниско над морето. Преди да удари настава затишие за около минута-две- време да се рифоват платната. След което започва да фучи 30-40 възела, може и повече и отминава за няколко минути. Подобни внезапни шквалчета са потопили не една лодка.
Първият ден отминава без нищо по-интересно да се случи. Вятърът е по-слаб от прогнозираният- само 8-12 възела. Фата Моргана се движи бавно и спокойно с 4-5 възела върху плавни мързеливи вълни. Спим, четем книги, Мая свири на пиано.



Делфините отново ни намират и остават да се надбягват с лодката в продължение на 2 часа- необичайно дълго. Обикновено след няколко минути им става скучно и си заминават да търсят други лодки. Ние винаги им се радваме и им викаме и им се възхищаваме с каква лекота се плъзгат във водата пред носа на лодката, плуват по гръб, издишват балончета малко преди да се подадат над водата и да си поемат дъх, скачат и се забавляват истински. Обичаме ги невероятно много и те го знаят.
Иво с делфини

Мая с делфини

18 март, сряда

Нощта минава бавно,без да се засили вятърът, платната си стоят нагласени и опънати. На около 100 мили южно от Пуерто Рико все още чуваме американският брегови патрул по радиото и това ни успокоява страхотно. На близо до нас минават големи кораби, два даже си променят курса, за да ни избегнат. Celia, Harmen Oldendorff и танкерът Lue Liang Wan на път за Кюрасао.
Няма луна. Само безброй звезди, толкова ярки, че образуват мини-звездни пътеки в морето. Фата Моргана пори водата и оставя диря от бяла пяна- като сватбено було- осеяна с малки фотолумнисцентни проблясъчета- блестящи скъпоценни камъчета върху дантела.
Утрото идва ужасно бавно. Спи ни се стахотно, с Иво се редуваме на руля на всеки 2 часа. Важното е, че си плаваме в тотално спокойствие.
На сутринта Мая ни прави закуска- омлет със сирене и чете малко по история. Вече няма кораби, сами сме, на 200 мили от най-близката земя, в центъра на Карибското море. Иво се ядосва, че още не сме хванали риба. Отива да спи.



В това време аз виждам как от водата на няколко метра от лодката исзкача марлин- вертикално нагоре и се цамбурва с плясък- разплисква вода като цял кит. Бял корем и черен лъскав гръб, с дълго тяло и остър нос, като копие. Гледам и не вярвам! Скача втори път. Внезапно въдицата изсвистява, кордата направо изпушва. Иво пристига ококорен, хваща въдицата и заедно виждаме как закаченият марлин отново се изстрелва вертикално нагоре и падайки скъсва влакното и изчезва със стръвта. Красавец. Замина си.
Вятърът се позасилва 14-18 възела и потегляме с около 6-7 възела. Вдига се и малко повече вълна, която идва под ъгъл зад гърба ни и лодката комфортно сърфира надолу с 8-9 възела. Към обяд дремем в кокпита. Гледаме чайки. Хиляди чайки около лодката, хвърчат ниско над водата, някои се поклащат кацнали в морето. Какво правят чайки на стотици мили от брега? Ловят риба! Под нас минава пасаж от стотици риби тон, които се хранят с по-дребни риби и чайките само чакат и обират обилните остатъци в суматохата! И ние минаваме точно в центъра на оживелицата с две въдици влачещи се на стотина метра зад лодката. Едната въдица има заплетени водорасли и не закача нищо, но другата е чиста и разбира се закача една дебела раирана туна- на тези им викат „дини“, защото приичат на дини. Отвън и отвътре. Червено сочно месо. Вкусно- с чесново масло и малко къри на тиган само да се опари няколко секунди- да си оближеш пръстите! Иво е доволен.



19 март, четвъртък

Преполовихме разстоянието. Втората нощ е точно толкова спокойно, колкото и първата, даже по-спокойна- без нито един кораб. Иво решава да се пробва как би карал сам лодката и ми заповядва да спя цяла нощ. Той лежи в кокпита и също дреме и само отваря по едно око на всеки 10-20 минути. И пак го затваря.
Представете си, че карате кола в тъмницата, в едно разорано поле, без фарове, без лампи без луна. Всичко е черно и изобщо не се вижда нищо напред. Светят само две малки екранчета, които показват на къде се движи лодката върху картата и с каква сила духа вятърът. Автопилотът държи курса. Дори да се появят светлинките на кораб на хоризонта минават 2-3 часа преди да го доближим. Мързелива история.



През деня вятърът се засилва 18-24 възела. Препускаме с 7-8 възела до 9 надолу по вълните. Има бели зайчета и доста подскачаме. Но пък разстоянието се топи бързо.
Хващаме женско дорадо. Красива златна риба с разкошна екстравагантна синя гръбна перка. Някои рибари ще ви кажат, че тези риби наричани също махи-махи, се женят и остават със съпрузите си до края на живота си, а не като повечето хора, които се развеждат като им писне. Тези риби се обичат силно и завинаги, без въпроси, без ревности, без компликации. Плуват заедно из моретата и окените, раждат милион деца и умират заедно. Когато уловите едно дорадо, другото започва отчаяно да преследва лодката без да мисли защо, без план и идея. Просто следва лодката, на която се намира неговата половинка, с разбито сърце и без надежа до края на света.



Иво откача Госпожа Дорадо от кукичката, слага и спирт в хрилете- упойка- и я гледаме как бавно умира. Как угасва блясъкът в златото по кожата и, как спира да трепери, как замръзва ужасът в окото и. Иво пуска въдицата да се влачи обратно във водата и се захваща внимателно, като опитен хирург, да оперира. Първо и маха вътрешностите, после отделя филето от средната кост, обелва кожата, ампутира главата.

Разбира се, само след няколко минути, закачаме Господин Дорадо, неизбежно е. На същата въдица, на същата стръв. Излиза без да се бори, предава се, изоставя се, с разбито сърце. Последното нещо, което той вижда преди да умре е разфасовният труп на жена си. И Иво надвесен над него с шише спирт…
Решаваме да не ловим повече риба. Една 8-килограмова туна и двойка дорадо ни стигат поне за една седмица. Като стари шамани, доволни, тържествени и тъжни, благодарим на Нептун за рибите.




Залез. Стъмва се, наближаваме Аруба. В тъмното виждаме първо сияние в далечината и постепенно- фар, светлини, лампи, фарове на коли, блестящи хотели, спрели кораби. Пияни хора пеят на брега. Пускаме котва в полунощ, след 66-часов преход- три изгрева, три залеза, три риби, нито една буря. Трима души в една лодка.
На следващата сутрин- 20 март, петък, отиваме на док в Oranjestad, столицата на Аруба, където минаваме имиграция и митница за около 2 часа- предимно чакаме да дойдат съответните власти и да ни донесат формулярите до лодката, без да се качват. Попълваме документите, бият ни печати в паспортите, никой не инспектира лодката, процедурата е безплатна и няма абсолютно никакви такси за плащане- чудесна изненада.

Добре дошли в Аруба!

www.thelifenomadik.com

[BENZBOSS]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

А така,много добре,давай снимки от Аруба сега.

И 100 метра зад лодката кука е много според мен,30 по-става,айде пряко сили 50,но 100 са много - рибите идват кьм лодката,марлин сьм ловил и на 5 метра зад нея,дорадото не му дреме кьде е,а туната на 20-30 метра макс.

[BENZBOSS]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Защото това не е марлин и е пълно с тия,удвояват си теглото всяка година и кълве на станиол от шоколад вързан с ластик на кука.Това е вкусна риба и само малките ги пускам аз,всичко над 4 педи заминава в тигана,при 2 уловени съм до там освен ако нямам голям хладилник и не се прибирам в нас.

[Slick]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

За Дорадо се пуска около 12 - 15 метра зад лодката. Скорост по спомен 3-4 възла поне и иска чат-пат да се придърпва влакното с ръка - за да се активира повече примамката.

[NIKSD]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Я и от мене един акъл- мексикански трик- като хванете дорадото, пълните една кофа с вода, мушкате го в кофата с главата напред и му порязвате хрилете с един нож. Идеята е да си източи кръвта преди да умре. По-малко кръв в месото, по-вкусно.
Хайде, и на слука!

[spear]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Красив и интересен репортаж, благодаря! Защо спирт в хрилете? Внезапната смърт(забиваш ножа в главата зад очите по средата) е най-добре. Така се запазват вкусовите качества на рибата.

[NIKSD]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Забиваш ама в кокпит пълен с възглавнички и въжета които не е добре да се цапат с кръв... И Махи-махи на хавайски означава "боец". А не си го уцелил с ножа където трябва, а е омазало пейзажа до втория етаж. Аз за това казвам в кофата с главата напред. Даже не му вадя куката от устата. Само, вече като е в кофата, му порваш хрилете да изтича кръвта. Става идеално!

[The Life Nomadik]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

За риба не пускаме 100 метра, а 100 фута, което е 30 метра... И като хванем 2 големи риби спирме да ловим за известно време...

И така, след месец в Аруба утре (петък 17/04) потегляме за Колумбия. Стискайте палци да нямаме кофти ветрове около кабото... Ако вскичко е наред ще пристигнем в Санта Марта в неделя или понеделник.

http://www.marinetraffic.com/en/ais/...FATA%20MORGANA

[Purple Elephant]

От: AIS катамаран Фата Морганa- МarineTraffic

Браво!!! Едва снощи видях темата--възхищавам се от начинанието ви и следя с огромен интерес!!! Покрай вас и братята в Сан Диего, вече имам огромно желание да се запиша на курс по мореплаване...

Вие със сигурност сте минавали през Монтана с камиона, нали?

С поздрави,