Tweet
МАГИЯТА НА ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
9-та част
/ЕЛАФОНИСОС-МОНЕМВАСИЯ-КИТИРА-АНТИКИТИРА-КРИТ-ГАВДОС/
Един поглед назад във времето лесно ме убеди, че през всичките тези авантюри и пътешествия по гръцките острови тази и миналите години опасността
е била наш невероятно близък, коварен и неизменен спътник. На Саламина през септември 2012 година морето
буквално вреше и кипеше и ни изхвърли в принудителен тридневен престой на острова, имайки късмета да сме близко до брега в този момент,
а не на десетки километри навътре.....
Пак същата година, малко по-рано, на остров Алонисос нощното море подхвана лодката, закотвена в дълбок залив, и като на шега я запрати върху каменистия плаж,
превръщайки я в своеобразен басейн, в който резервоарите плуваха свободно...
2013-та година. Разгневеното Йонийско море ни приклещи два дни на плаж, до който няма достъп откъм сушата.
Добре, че бяхме четири човека да извадим лодките на сушата.... двама нямаше да се справим....
Юли месец, същата година. В опит да стигнем през Южноевийския залив до островите Мегалониси,
Херсониси и Трагониси, разположени в Колпос Петали, такава гнусна вълна ни удари, че въобще не ми беше до снимане...
2014-та година. Друго време, друг край на Срезиземно море. Ала пък вълни – буря ни застигна на остров Сирос и метна лодката на брега,
на сантимерти от дъска с ръждясали стърчащи пирони. И двете котви (с габарити като за 40-футова яхта) не успяха да я задържат....
Стига толкова примери. Така, имайки предвид тези скромни перипетии, за следващото начинание твърдо взех решение да сме без лодка.
И се оказах прав......
---
Настоящата дестинация – островите в Критско море, морето Мирто и Либийско море. Без подскачащата по вълните лодка това пътуване
има по-скоро опознавателен и презентативен характер, отколкото авантюристичен дух. Напълно безопасно – по суша, с кола и фериботи.
Късните дни на юли месец наближихме Коринт. Невероятната красота на Коринтския канал, копан в продължение на 27 века,
която задължително трябва да се види наживо....
През Епидавър –
Микена на Пелопонес –
и през Спарта –
стигаме до югоизточната част на Пелопонес, срещу която в морето Мирто се намира единствения остров в района – Монемвасия.
Неговата история е любопитна, той като практически е създаден изкуствено – през 375 г. от н.е. силно земетресение откъртва от материка огромен скален къс, който образува всъщност настоящия остров с един-единствен град на него – Монемвасия; този град е създаден през VІ-ти век от н.е., когато е и прокарана за първи път сухоземна връзка с острова. Градчето е със силен венециански дух и е невероятно екзотично – това са крепостните му стени:
Отвътре:
Практически не повече от 50 човека живеят целогодишно в него –
Централният площад:
Като че ли е вкопано в скалите, сгушено в основата им :
Разходката по малките старинни улички е истински триумф за сетивата :
По пътя през Пелопонес, устремени към остров Елафонисос, минаваме покрай град Гитио, където се натъкнах на един съименник – някогашния кораб „Димитриос”, кой знае кога и как изхвърлен от побеснялото море:
Тук ще си позволя известно леко отклонение с цел доуточняване местоположението на островите, които посетихме със Стоян през това пътешествие, а именно: кой остров в кое море се намира, тъй като Средиземноморието се разделя на няколко „подморета”. Нещо повече – островите Елафонисос, Китира, Антикитира, Крит, Гавдос и Хриси (Гайдурониси) не образуват единен архипелаг, а са просто парчета земя, намиращи се в относителна близост едно до друго. Остров Монемвасия се намира – той е и единствения – в морето Мирто, което заема площта между източен Пелопонес и западните Циклади в Егейско море. Елафонисос е в южния край на Пелопонес и аз лично просто не знам как се класифицира и в кое море се намира; от своя страна пък Китира се води (незнайно защо) като Йонийски остров; Антикитира – на около 30 км. южно от него – не се знае чии води мият бреговете му. На места намерих твърдение, че и той се води Йонийски остров. За Крит е ясно – той е в Критско море и последните два най-южни европейски острови – Хриси и Гавдос, се намират в Либийско море, което обозначава акваторията между Крит и Либия от Северна Африка. Въобще – мешавица, и затова аз си правя лична квалификация ето така: поради близкото им съседно местоположение аз ти трактувам като група острови в Критско и Либийско морета.
Толкова за това. Тръгваме за първия от тях – остров Елафонисос.
От крайбрежния населен пункт Пунта на Пелопонес пътуват малки ферботи през всеки половин час към намиращия се в непосредствена близост до брега остров Елафонисос. Това трае петнадесетина минути, като през целия път дълбочината на водата не е повече от около 3-4 метра !! Сякаш сме на Карибите:
Пристигаме:
Малко, спретнато, заспало под лъчите на жестокото слънце градче...
Фериботите са едни от най-малките, които съм виждал в Гърция:
Островчето е известно най-вече с големия си плаж Симос, събиращ като магнит туристи и местни гърци :
И има защо:
Дойде и първият момент, в който се убедих, че съвсем правилно сме без лодка – за броени минути морето без причина се разгневи:
Разходката до близкия пясъчен полуостров –
ми показа, че в дадения случай е по-целесъобразно да гледам морето от брега, а не обратното....
Залез над Симос........
На другия ден – фериботът оставя диря в лазурното море на път обратно за континента :
където се върнахме отново към гр.Гитио, за да хванем ферибота за остров Китира. Навлезли в огромното туловище на кораба –
акостираме по-късно до бреговете на острова:
Отново руини на островчето Прасониси, непосредствено до Диакофти, където акостират фериботите :
И отново имахме късмет да намерим райско местенце за нощувка –
Нека се гневи, колкото си ще. Не ни пука, на сушата сме J
9-та част
/ЕЛАФОНИСОС-МОНЕМВАСИЯ-КИТИРА-АНТИКИТИРА-КРИТ-ГАВДОС/
Един поглед назад във времето лесно ме убеди, че през всичките тези авантюри и пътешествия по гръцките острови тази и миналите години опасността
е била наш невероятно близък, коварен и неизменен спътник. На Саламина през септември 2012 година морето
буквално вреше и кипеше и ни изхвърли в принудителен тридневен престой на острова, имайки късмета да сме близко до брега в този момент,
а не на десетки километри навътре.....
Пак същата година, малко по-рано, на остров Алонисос нощното море подхвана лодката, закотвена в дълбок залив, и като на шега я запрати върху каменистия плаж,
превръщайки я в своеобразен басейн, в който резервоарите плуваха свободно...
2013-та година. Разгневеното Йонийско море ни приклещи два дни на плаж, до който няма достъп откъм сушата.
Добре, че бяхме четири човека да извадим лодките на сушата.... двама нямаше да се справим....
Юли месец, същата година. В опит да стигнем през Южноевийския залив до островите Мегалониси,
Херсониси и Трагониси, разположени в Колпос Петали, такава гнусна вълна ни удари, че въобще не ми беше до снимане...
2014-та година. Друго време, друг край на Срезиземно море. Ала пък вълни – буря ни застигна на остров Сирос и метна лодката на брега,
на сантимерти от дъска с ръждясали стърчащи пирони. И двете котви (с габарити като за 40-футова яхта) не успяха да я задържат....
Стига толкова примери. Така, имайки предвид тези скромни перипетии, за следващото начинание твърдо взех решение да сме без лодка.
И се оказах прав......
---
Настоящата дестинация – островите в Критско море, морето Мирто и Либийско море. Без подскачащата по вълните лодка това пътуване
има по-скоро опознавателен и презентативен характер, отколкото авантюристичен дух. Напълно безопасно – по суша, с кола и фериботи.
Късните дни на юли месец наближихме Коринт. Невероятната красота на Коринтския канал, копан в продължение на 27 века,
която задължително трябва да се види наживо....
През Епидавър –
Микена на Пелопонес –
и през Спарта –
стигаме до югоизточната част на Пелопонес, срещу която в морето Мирто се намира единствения остров в района – Монемвасия.
Неговата история е любопитна, той като практически е създаден изкуствено – през 375 г. от н.е. силно земетресение откъртва от материка огромен скален къс, който образува всъщност настоящия остров с един-единствен град на него – Монемвасия; този град е създаден през VІ-ти век от н.е., когато е и прокарана за първи път сухоземна връзка с острова. Градчето е със силен венециански дух и е невероятно екзотично – това са крепостните му стени:
Отвътре:
Практически не повече от 50 човека живеят целогодишно в него –
Централният площад:
Като че ли е вкопано в скалите, сгушено в основата им :
Разходката по малките старинни улички е истински триумф за сетивата :
По пътя през Пелопонес, устремени към остров Елафонисос, минаваме покрай град Гитио, където се натъкнах на един съименник – някогашния кораб „Димитриос”, кой знае кога и как изхвърлен от побеснялото море:
Тук ще си позволя известно леко отклонение с цел доуточняване местоположението на островите, които посетихме със Стоян през това пътешествие, а именно: кой остров в кое море се намира, тъй като Средиземноморието се разделя на няколко „подморета”. Нещо повече – островите Елафонисос, Китира, Антикитира, Крит, Гавдос и Хриси (Гайдурониси) не образуват единен архипелаг, а са просто парчета земя, намиращи се в относителна близост едно до друго. Остров Монемвасия се намира – той е и единствения – в морето Мирто, което заема площта между източен Пелопонес и западните Циклади в Егейско море. Елафонисос е в южния край на Пелопонес и аз лично просто не знам как се класифицира и в кое море се намира; от своя страна пък Китира се води (незнайно защо) като Йонийски остров; Антикитира – на около 30 км. южно от него – не се знае чии води мият бреговете му. На места намерих твърдение, че и той се води Йонийски остров. За Крит е ясно – той е в Критско море и последните два най-южни европейски острови – Хриси и Гавдос, се намират в Либийско море, което обозначава акваторията между Крит и Либия от Северна Африка. Въобще – мешавица, и затова аз си правя лична квалификация ето така: поради близкото им съседно местоположение аз ти трактувам като група острови в Критско и Либийско морета.
Толкова за това. Тръгваме за първия от тях – остров Елафонисос.
От крайбрежния населен пункт Пунта на Пелопонес пътуват малки ферботи през всеки половин час към намиращия се в непосредствена близост до брега остров Елафонисос. Това трае петнадесетина минути, като през целия път дълбочината на водата не е повече от около 3-4 метра !! Сякаш сме на Карибите:
Пристигаме:
Малко, спретнато, заспало под лъчите на жестокото слънце градче...
Фериботите са едни от най-малките, които съм виждал в Гърция:
Островчето е известно най-вече с големия си плаж Симос, събиращ като магнит туристи и местни гърци :
И има защо:
Дойде и първият момент, в който се убедих, че съвсем правилно сме без лодка – за броени минути морето без причина се разгневи:
Разходката до близкия пясъчен полуостров –
ми показа, че в дадения случай е по-целесъобразно да гледам морето от брега, а не обратното....
Залез над Симос........
На другия ден – фериботът оставя диря в лазурното море на път обратно за континента :
където се върнахме отново към гр.Гитио, за да хванем ферибота за остров Китира. Навлезли в огромното туловище на кораба –
акостираме по-късно до бреговете на острова:
Отново руини на островчето Прасониси, непосредствено до Диакофти, където акостират фериботите :
И отново имахме късмет да намерим райско местенце за нощувка –
Нека се гневи, колкото си ще. Не ни пука, на сушата сме J
Коментар