Tweet
МАГИЯТА НА ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
8-ма част
(АНДРОС-ТИНОС-МИКОНОС-СИРОС)
Превзел всички острови в Йонийско море, обиколил островите в Арголидския и Саронски заливи, дебаркирал на Спорадите,
по естествен начин пред мен излезе като поредна цел най-голямата и предизвикателна група острови в Гърция – Цикладите.
Островна група от над 200 (тектонично съществуващи) острова, от които 25 обитавани (или слабо обитавани),
тяхното име идва от гръцкото име за „кръг” – киклос, поради географското им разположение, наподобяващо в известна степен окръжност.
Подходът към първата част от тях – северни Циклади, осъществихме със Стоян от град Каристос на остров Евия, разположен в дълбок залив в южната му част.
По пътя към Каристос, минали през сухоземната връзка на острова с континента – град Халкида, достигаме до високите му хълмове,
от които се открива великолепна гледка към Егейско море....
П о пътя – дива натура и пасторални гледки....
Минаваме покрай островите Мегалониси, Херсониси и Трагониси, разположени западно южния край на Евия в Петалийския залив – същите тези острови,
към които се бях устремил миналата 2013-та година и когато със Стоян ни застигна силна буря в Южноевийския залив,
която осуети опитите ни да стигнем до тях:
Вече в град Каристос, намерили учудващо лесно подходящата рампа –
посрещнахме великолепната сутрин, когато слънцето окъпа Каристос с първите си лъчи:
Час по-късно напускаме водите на големия залив на Каристос –
за да стигнем до пролива между Евия и остров Андрос, широк около 12 км. в най-тясната си част, и широк около 18 км. там,
където го пресякохме; характерен най-вече с това, че през него протича течението Каво Доро,
което минава оттук и продължава на юг между Пелопонес и островите Макронизи и Кея (Ция).
Силните ветрови и течения, които се събират в този район от всички посоки, правят тези проливи едни от най-трудните да пресичане местности на Средиземно море.
Местността е пълна с потънали кораби. Говори се, че тук в района се е разбила гръцката флота при завръщането си от обсадата на Троя.
Също така тук през 1916 година, на 21 ноември, около остров Кея (Ция), потъва корабът „Британик” - клас „Олимпик”, близнак на „Титаник”,
(превърнат в плаващ лазарет на военноморските сили на Нейно кралско величество) - потопен от германско торпедо
(или натъкнал се на немска мина – все още няма единно мнение по върпоса) по път за остров Лимнос......
Етимологията на думите Каво Доро произлиза от „duro” – „труден нос”. Гледах под лупа прогнозите за този район,
защото освен променливото и капризно бързо сменящо се време, проливът е с много оживен трафик на търговски кораби и големи съдове...
Навлизаме в Каво Доро.....
заедно с „големите” .....
за да стигнем малко-късно първото населено място на остров Андрос – Гаврио, миниатюрно селце, в което заради дълбокия му залив акостират
фериботите от Рафина (на континента) и остров Сирос. Първи впечатления от първия цикладски остров с „Бисмарк” :
„Паркирахме” –
и ето селцето отвътре:
Сезонът още не се е родил: .....
Идилията на това селце:
На тръгване оттук ни изпрати местен обитател:
Следваща спирка – градчето Батси на остров Андрос:
където спряхме точно под носа на морската полиция:
Батси, където попаднахме на някакъв вид състезание,
което така и не разбрахме какво е :
но разбрахме за чудната кухня на таверна „Та делфиня”,
надвиснала над площадчето на града:
Фантастични калмари, каквито не съм виждал на друго място:
Ми наздраве от таверната Та делфиня” в градчето Батси на цикладския остров Андрос:
Уличките отвътре:
На тръгване оттук се разминаваме с внушителна военноморска единица, спряла в залива:
Отново на нашия борд:
минаваме наблизо до пролива между Андрос и Тинос с посока: град (столицата) Тинос на остров Тинос:
Първият опит да спрем в близост до гр.Тинос излезе неуспешен – на метър-два от плажа имаше широк и дълъг подводен ззъб на десетина
сантиметра дълбочина и заседнахме; издърпали на ръка лодката, се отправихме към единствения възможен за
нощуване плаж в близост: плажът „Ставрос” до параклиса „Свети Марко”...
Минали над 95 км. (или около 51 морски мили) този ден, отпочиваме след прехода:
Параклисът „Свети Марко”:
Малко по-късно се отправяме към града Тинос на разходка :
Празните все още улички на столицата:
Сергиите, очакващи наплива на летни туристи..:
Ето малко инфо от туристически сайт, описващ острова:
”Тинос е смятан за свещеният остров на Дева Мария. Ежегодно на 15 август за празника Успение Богородично, десетки хиляди поклонници пристигат тук,
за да се помолят или да изпълнят обет, даден на Богородица.
Благодарение на удивителното съчетание на контрастни природни елементи: възвишения и низини, планина и море,
диви гори и плодородни поля, островът е любимо място на много пътешественици.
Мекият климат на Тинос благоприятства за развитието на всяка селскостопанска дейност,
а в същото време планинските ветрове оправдават неговото второ наименование – „островът на Еол”. Съгласно митовете,
обителта на бога на ветровете се намирала на планинския хребет, разделящ осторва на две части - северна и южна.”
Перлата на града е църквата „Мегалохари” („Голяма радост”) – Църквата на Дева Мария, кацнала на високо с невероятни гледки към обграждащото острова море....
”През юни на 1822 год. в женския манастир в Кехровуни, Тинос, монахиня на име Пелагия изживяла поредица от видения на Светата Дева.
Мария наредила на Пелагия, да съобщи на високопоставените на Тинос да започнат да копаят в едно изоставено поле, а там щели да намерят свята икона.
Започнали копаенето и на 30 януари 1823 год. работник, копаейки земата открил иконата.Следващи археологически разкопки установили, че на мястото,
където била намерена иконата се е намирала преди древна византииска църква , а още преди това – храм на Дионисис.
Иконата, наречена на името на Пресветата Дева, означаващо още нашата Дева на Благата вест, е красиво изображение на Мария коленичила с наведена глава за молитва.
Смятана от учените за по-стара от византииския период, иконата може би е произведение на Апостола и Евангелист Св.Лука.
Приема се, че иконата била свещен предмет във византииската църква и била скрита или изгубена около времето на мюсюлманските нашествия.
След откриването на иконата,изграждането на новата църква било започнато.Преди църквата да бъде завършена през 1830 год.
голям брой поклонници започнали да прииждат към острова от цяла Гърция. Многобройни сведения за чудодейни бързи оздравявания увеличили
известността на църквата Мегалохари /Голяма радост/, като резултатът е,че днес свещената икона е най-почитания поклоннически предмет на гръцката нация.
Четири важни празници се празнуват на това свято място: 30 януари-годишнината от откриването на иконата; 25 март- Благовещение;
23 юли- годишнината от видението на монахиня Пелагия; и 15 август -Успение Богородично”.
Това е централната широка улица на града, водеща до тази внушителна църква. Вдясно на снимката, зад ограничителите,
се вижда тясна пътека, покрита с нещо като тартан. По тази пътека на 15-ти август дошлите на остров Тинос за поклонение пред Дева Мария,
пълзят по цялата дължина на улицата нагоре по колене .......
Етюди от Тинос:
Дойде и първата вечер на тази авантюра, окъпана в лъчите на ласкавото слънце :
Силуети и тишина.....
Краят на един прекрасен ден:
Следващият ден, и то рано сутринта, внесе неочакван обрат в цялото ни начинание... Ето какво се случи.....
По принцип всяка една моя обиколка из далечните острови в Гърция се предшества от внимателно събиране на информация за тях – населени места,
плажове, културни забележителности, къмпинги и т.н.
Особено наблягам на места, на които евенуално бих се скрил по време на буря или неочаквано влошаване на времето.
След така събраната информация се опитвам да създам алгоритъм на движението – среден дневен преход, населени места,
плажове за нощувка и т.н. В този ред на мисли движението ни по настоящия маршрут следваше да бъде: Андрос- Тинос-Миконос-Риня-Делос (или Дилос) и Сирос.
За протокола – Риня и Делос са малки и необитаеми острови и отстоят от Миконос на едва 2-3 км.,
като по-характерния е Делос поради наличието на архитектурни забележителности и руините на древен град:
И тъй като метеосайтовете дружно предупреждаваха за силна биря в района, започваща на 03.06 /вторник/ и траеща до 05.06 /четвъртък/,
предвиждах да се спасим от вълните на остров Риня в едно дълбоко и спокойно плитко заливче с подходяща пясъчна коса,
изтегляйки лодката на брега за по-безопасно. След което да посетим Делос и Миконос и към петък да отплаваме за остров Сирос (на около 35 км. западно от Миконос).
Това бяха плановете, които се пообъркаха......
Преспали на плажа Ставрос под параклиса „Свети Марко”, на другата утрин, станал пръв и опаковал целия си багаж, пиейки кафе докато Стоян си доспива,
чух в непосредствена близост гръцка реч. И тъй като гърците далеч не са ранобудни, а и мястото е достатъчно уединено, се обърнах с учудване,
за да видя.... четирима гръцки полицаи, идващи към нас. Приближиха хората, спряха до мен, любезно поздравиха и поискаха документи за нас и за лодката.
Мислех, че ще минем само с това, но те започнаха да ме питат – кой съм, откъде съм, накъде съм тръгнал. Поискаха да отворя хладилната чанта –
там само вода и бяло вино; показах сака с храна, сака на лодката и прецених, че това ще е всичко. Те обаче ни „поканиха” в участъка,
като си взехме целият багаж с нас. Ето го и самия участък в града, докъдето ни откараха с ето този джип:
„Втасахме я”, си мислих аз „ ето сега и глоба ще ни треснат....”. Пристигнали в участъка, преровиха целият багаж предмет по предмет –
консерви, бельо, палатки, спални чували, дюшеци – т.н. Държа да отбележа, че бяха много внимателни и любезни и се държаха много професионално.
След малко се увериха, че сме безобидни туристи (кой знае за какви са ни мислени отначало) и пак така любезно ни върнаха с джипа до плажа.
Междувременно завързах по-дълъг разговор с един от тях, който ни предупреди за идващата буря и аз споделих с него,
че възнамерявам да се скрия от нея на остров Риня. Той обаче каза, че там е абсолютно забранено дивото къмпиране и
подлежим на много сериозни глоби и санкции поради близостта с една от големите културни забележителност в района – островчето Делос.
Самият Миконос е безкрайно неподходящ за опъване на палатки, плажовете са много обитаеми и открити, къмпингите не работят още,
което наложи преосмисляне на маршрута и завой към следващия по програма остров – Сирос и града му Ермуполи...
Но тъй като по програма трябваше да бъдем на Миконос, в крайна сметка не го пропуснахме..
защото имахме късмет да сме на него месец преди това настоящето начинание.....
Краят на месец април. Без „Бисмарк”. Със съпругата ми, Стоян и още едни приятели на борда на круизен кораб „Луис Олимпия”
(маршрут Пирея-Миконос-Патмос-Родос-Крит-Санторини-Пирея) :
Минаваме между островите Кея и Китнос (проклетото Каво Доро) :
8-ма част
(АНДРОС-ТИНОС-МИКОНОС-СИРОС)
Превзел всички острови в Йонийско море, обиколил островите в Арголидския и Саронски заливи, дебаркирал на Спорадите,
по естествен начин пред мен излезе като поредна цел най-голямата и предизвикателна група острови в Гърция – Цикладите.
Островна група от над 200 (тектонично съществуващи) острова, от които 25 обитавани (или слабо обитавани),
тяхното име идва от гръцкото име за „кръг” – киклос, поради географското им разположение, наподобяващо в известна степен окръжност.
Подходът към първата част от тях – северни Циклади, осъществихме със Стоян от град Каристос на остров Евия, разположен в дълбок залив в южната му част.
По пътя към Каристос, минали през сухоземната връзка на острова с континента – град Халкида, достигаме до високите му хълмове,
от които се открива великолепна гледка към Егейско море....
П о пътя – дива натура и пасторални гледки....
Минаваме покрай островите Мегалониси, Херсониси и Трагониси, разположени западно южния край на Евия в Петалийския залив – същите тези острови,
към които се бях устремил миналата 2013-та година и когато със Стоян ни застигна силна буря в Южноевийския залив,
която осуети опитите ни да стигнем до тях:
Вече в град Каристос, намерили учудващо лесно подходящата рампа –
посрещнахме великолепната сутрин, когато слънцето окъпа Каристос с първите си лъчи:
Час по-късно напускаме водите на големия залив на Каристос –
за да стигнем до пролива между Евия и остров Андрос, широк около 12 км. в най-тясната си част, и широк около 18 км. там,
където го пресякохме; характерен най-вече с това, че през него протича течението Каво Доро,
което минава оттук и продължава на юг между Пелопонес и островите Макронизи и Кея (Ция).
Силните ветрови и течения, които се събират в този район от всички посоки, правят тези проливи едни от най-трудните да пресичане местности на Средиземно море.
Местността е пълна с потънали кораби. Говори се, че тук в района се е разбила гръцката флота при завръщането си от обсадата на Троя.
Също така тук през 1916 година, на 21 ноември, около остров Кея (Ция), потъва корабът „Британик” - клас „Олимпик”, близнак на „Титаник”,
(превърнат в плаващ лазарет на военноморските сили на Нейно кралско величество) - потопен от германско торпедо
(или натъкнал се на немска мина – все още няма единно мнение по върпоса) по път за остров Лимнос......
Етимологията на думите Каво Доро произлиза от „duro” – „труден нос”. Гледах под лупа прогнозите за този район,
защото освен променливото и капризно бързо сменящо се време, проливът е с много оживен трафик на търговски кораби и големи съдове...
Навлизаме в Каво Доро.....
заедно с „големите” .....
за да стигнем малко-късно първото населено място на остров Андрос – Гаврио, миниатюрно селце, в което заради дълбокия му залив акостират
фериботите от Рафина (на континента) и остров Сирос. Първи впечатления от първия цикладски остров с „Бисмарк” :
„Паркирахме” –
и ето селцето отвътре:
Сезонът още не се е родил: .....
Идилията на това селце:
На тръгване оттук ни изпрати местен обитател:
Следваща спирка – градчето Батси на остров Андрос:
където спряхме точно под носа на морската полиция:
Батси, където попаднахме на някакъв вид състезание,
което така и не разбрахме какво е :
но разбрахме за чудната кухня на таверна „Та делфиня”,
надвиснала над площадчето на града:
Фантастични калмари, каквито не съм виждал на друго място:
Ми наздраве от таверната Та делфиня” в градчето Батси на цикладския остров Андрос:
Уличките отвътре:
На тръгване оттук се разминаваме с внушителна военноморска единица, спряла в залива:
Отново на нашия борд:
минаваме наблизо до пролива между Андрос и Тинос с посока: град (столицата) Тинос на остров Тинос:
Първият опит да спрем в близост до гр.Тинос излезе неуспешен – на метър-два от плажа имаше широк и дълъг подводен ззъб на десетина
сантиметра дълбочина и заседнахме; издърпали на ръка лодката, се отправихме към единствения възможен за
нощуване плаж в близост: плажът „Ставрос” до параклиса „Свети Марко”...
Минали над 95 км. (или около 51 морски мили) този ден, отпочиваме след прехода:
Параклисът „Свети Марко”:
Малко по-късно се отправяме към града Тинос на разходка :
Празните все още улички на столицата:
Сергиите, очакващи наплива на летни туристи..:
Ето малко инфо от туристически сайт, описващ острова:
”Тинос е смятан за свещеният остров на Дева Мария. Ежегодно на 15 август за празника Успение Богородично, десетки хиляди поклонници пристигат тук,
за да се помолят или да изпълнят обет, даден на Богородица.
Благодарение на удивителното съчетание на контрастни природни елементи: възвишения и низини, планина и море,
диви гори и плодородни поля, островът е любимо място на много пътешественици.
Мекият климат на Тинос благоприятства за развитието на всяка селскостопанска дейност,
а в същото време планинските ветрове оправдават неговото второ наименование – „островът на Еол”. Съгласно митовете,
обителта на бога на ветровете се намирала на планинския хребет, разделящ осторва на две части - северна и южна.”
Перлата на града е църквата „Мегалохари” („Голяма радост”) – Църквата на Дева Мария, кацнала на високо с невероятни гледки към обграждащото острова море....
”През юни на 1822 год. в женския манастир в Кехровуни, Тинос, монахиня на име Пелагия изживяла поредица от видения на Светата Дева.
Мария наредила на Пелагия, да съобщи на високопоставените на Тинос да започнат да копаят в едно изоставено поле, а там щели да намерят свята икона.
Започнали копаенето и на 30 януари 1823 год. работник, копаейки земата открил иконата.Следващи археологически разкопки установили, че на мястото,
където била намерена иконата се е намирала преди древна византииска църква , а още преди това – храм на Дионисис.
Иконата, наречена на името на Пресветата Дева, означаващо още нашата Дева на Благата вест, е красиво изображение на Мария коленичила с наведена глава за молитва.
Смятана от учените за по-стара от византииския период, иконата може би е произведение на Апостола и Евангелист Св.Лука.
Приема се, че иконата била свещен предмет във византииската църква и била скрита или изгубена около времето на мюсюлманските нашествия.
След откриването на иконата,изграждането на новата църква било започнато.Преди църквата да бъде завършена през 1830 год.
голям брой поклонници започнали да прииждат към острова от цяла Гърция. Многобройни сведения за чудодейни бързи оздравявания увеличили
известността на църквата Мегалохари /Голяма радост/, като резултатът е,че днес свещената икона е най-почитания поклоннически предмет на гръцката нация.
Четири важни празници се празнуват на това свято място: 30 януари-годишнината от откриването на иконата; 25 март- Благовещение;
23 юли- годишнината от видението на монахиня Пелагия; и 15 август -Успение Богородично”.
Това е централната широка улица на града, водеща до тази внушителна църква. Вдясно на снимката, зад ограничителите,
се вижда тясна пътека, покрита с нещо като тартан. По тази пътека на 15-ти август дошлите на остров Тинос за поклонение пред Дева Мария,
пълзят по цялата дължина на улицата нагоре по колене .......
Етюди от Тинос:
Дойде и първата вечер на тази авантюра, окъпана в лъчите на ласкавото слънце :
Силуети и тишина.....
Краят на един прекрасен ден:
Следващият ден, и то рано сутринта, внесе неочакван обрат в цялото ни начинание... Ето какво се случи.....
По принцип всяка една моя обиколка из далечните острови в Гърция се предшества от внимателно събиране на информация за тях – населени места,
плажове, културни забележителности, къмпинги и т.н.
Особено наблягам на места, на които евенуално бих се скрил по време на буря или неочаквано влошаване на времето.
След така събраната информация се опитвам да създам алгоритъм на движението – среден дневен преход, населени места,
плажове за нощувка и т.н. В този ред на мисли движението ни по настоящия маршрут следваше да бъде: Андрос- Тинос-Миконос-Риня-Делос (или Дилос) и Сирос.
За протокола – Риня и Делос са малки и необитаеми острови и отстоят от Миконос на едва 2-3 км.,
като по-характерния е Делос поради наличието на архитектурни забележителности и руините на древен град:
И тъй като метеосайтовете дружно предупреждаваха за силна биря в района, започваща на 03.06 /вторник/ и траеща до 05.06 /четвъртък/,
предвиждах да се спасим от вълните на остров Риня в едно дълбоко и спокойно плитко заливче с подходяща пясъчна коса,
изтегляйки лодката на брега за по-безопасно. След което да посетим Делос и Миконос и към петък да отплаваме за остров Сирос (на около 35 км. западно от Миконос).
Това бяха плановете, които се пообъркаха......
Преспали на плажа Ставрос под параклиса „Свети Марко”, на другата утрин, станал пръв и опаковал целия си багаж, пиейки кафе докато Стоян си доспива,
чух в непосредствена близост гръцка реч. И тъй като гърците далеч не са ранобудни, а и мястото е достатъчно уединено, се обърнах с учудване,
за да видя.... четирима гръцки полицаи, идващи към нас. Приближиха хората, спряха до мен, любезно поздравиха и поискаха документи за нас и за лодката.
Мислех, че ще минем само с това, но те започнаха да ме питат – кой съм, откъде съм, накъде съм тръгнал. Поискаха да отворя хладилната чанта –
там само вода и бяло вино; показах сака с храна, сака на лодката и прецених, че това ще е всичко. Те обаче ни „поканиха” в участъка,
като си взехме целият багаж с нас. Ето го и самия участък в града, докъдето ни откараха с ето този джип:
„Втасахме я”, си мислих аз „ ето сега и глоба ще ни треснат....”. Пристигнали в участъка, преровиха целият багаж предмет по предмет –
консерви, бельо, палатки, спални чували, дюшеци – т.н. Държа да отбележа, че бяха много внимателни и любезни и се държаха много професионално.
След малко се увериха, че сме безобидни туристи (кой знае за какви са ни мислени отначало) и пак така любезно ни върнаха с джипа до плажа.
Междувременно завързах по-дълъг разговор с един от тях, който ни предупреди за идващата буря и аз споделих с него,
че възнамерявам да се скрия от нея на остров Риня. Той обаче каза, че там е абсолютно забранено дивото къмпиране и
подлежим на много сериозни глоби и санкции поради близостта с една от големите културни забележителност в района – островчето Делос.
Самият Миконос е безкрайно неподходящ за опъване на палатки, плажовете са много обитаеми и открити, къмпингите не работят още,
което наложи преосмисляне на маршрута и завой към следващия по програма остров – Сирос и града му Ермуполи...
Но тъй като по програма трябваше да бъдем на Миконос, в крайна сметка не го пропуснахме..
защото имахме късмет да сме на него месец преди това настоящето начинание.....
Краят на месец април. Без „Бисмарк”. Със съпругата ми, Стоян и още едни приятели на борда на круизен кораб „Луис Олимпия”
(маршрут Пирея-Миконос-Патмос-Родос-Крит-Санторини-Пирея) :
Минаваме между островите Кея и Китнос (проклетото Каво Доро) :
- ЦИКЛАДИ I
Коментар