Tweet
Първо да кажа - всички снимки и видео клипове в тази статия са правени основно от Иван и Елмира Кехайови. Има и една-две снимки от Ивета Николова, която участваше във втората регата. Нейните снимки ще са основен материал за статията за втората регата. Разказът си е мой и съм го публикувал и на нарочния блог, който си създадохме - sea-dancer.
Малко на шега стана цялата работа. Както споменах тук, направих цяла организация от нищото. Исках по това време да ходя на някой практически курс в Кавала, но то нямаше. Явно заради регатите. Като чух за тези регати, някак си се вдъхнових. Проучих всички възможности да се включа в някой екипаж, но все попадах на камък. Та затова се обадих на Стефан, който да ми даде телефона на Статис и му звъннах. За няколко дни всичко беше уредено.
Само екипажа беше леко неясен. Пък и от всички, които предвиждах за екипаж, никой не беше наясно с ветроходните състезания и почвах да се чудя какво ще правим изобщо на тия регати. Е, звъннах на Стефан да го питам няма ли да дойде той да ни води. Стефан ме е учил за капитан, пък и едно учебно плаване направихме заедно с него, Румен и Джордж от Гърция до България. Беше много яко, пък и видях на живо Стефан в действие. Не, че имах нужда от доказателства за ветроходните му умения, той си е достатъчно известен и без това.
Звъннах му, но той нали си купува нова лодка и точно по това време каза, че или ще е вече на нея или ще се занимава с формалностите около нея и няма да може. Но пък за сметка на това така се ангажира с "проекта", че не миряса, докато не ми намери най-доброто решение за нашето участие. Ама като казвам най-доброто, имам предвид, че се оказа определено най-доброто, за което даже и не съм се надявал. Решението се казва Николай. Състезател и треньор от много време. Няма да разказвам за постиженията му - само за първите му награди трябват пръстите на двете ръце на четири човека.
Доста скептичен изглеждаше от началото. Пък и май до самия край си остана такъв с нашия лежерен екипаж
Но се нави. Даже ходихме и до Кавала предварително, за да си видим лодката (Apodrasi) и да видим тоя генакер, дето сме го намерили да се състезаваме с него защо не става на тая лодка. Ами не ставаше наистина - не знам къде сме гледали, но ветрилото беше с около два метра по-дълго, отколкото мачтата.
За сметка на това Николай набързо сглоби новия Melges на Статис. Melges са състезателни лодки, каквито в България има 3. Имало е 4, но едната по малко сложен път е стигнала до Статис. Всъщност Melges е името на дизайнера на тия лодки. Както и да е, цялата лодка (тази там беше Melges 24) тежи под един тон, като килът е към 300 кг. само.
Натоварихме генакера в колата, примирихме се с изчезналото ремарке за лодки на Николай от яхт клуба, изядохме по един гирос на центъра на Кавала (не бяха много хубави) и си се върнахме да чакаме да дойде 1-ви май.
1-ви май дойде и ние поехме (аз, Катя и Николай) към Кавала. С другите щяхме да се срещнем там. Поехме, но в леко изнервено настроение. Прогнозата се беше променила няколко пъти и то все пък по-лошо и Катя вече изобщо не беше убедена, че добре е направила, като се е "вързала" на тая идея. Да не кажа, че направо си беше убедена в обратното. Ще мръзнем, ще зъзнем, нищо няма да е приятно. Хубавото от всичко това беше, че резервира една хотелска стая за почти целия престой, та по време на тая регата бях редовно изкъпан.
Първата вечер спахме на лодката. Духалката, която носех от София се оказа излишна, защото на яхтата си имаше такава. Загря перфектно и много бързо. Опасявах се от влагата, но ние греехме лодката при отворени люкове и нямаше никакъв проблем с влагата.
И така, в крайна сметка основният екипаж се събра - даже и Кехайови дойдоха по някое време, въпреки, че беше взело да изглежда леко невероятно да се появят. И тяхното тръгване не беше съпроводено с най-доброто настроение за това, както личеше по всичко. Иван така и не разбрах доправи ли тая презентация, която готв
еше от един месец за посещението на големия шеф, а Елмира не спираше да се тормози, че вместо да се занимава с глупости, трябва да си седи в София и да организира разрушаването на апартамента, който си купиха.
Изобщо, страхотно начало. Само Румен не поднесе никакви изненади, но той си е стабилен. И да е имал някакви грандиозни проблеми, като нашите, никой не разбра
Другите членове на екипажа няма и да ги споменавам, защото те бяха повече членове, отколкото екипаж. В смисъл, че не дойдоха. Е, единия дойде, колкото да се качи на лодката за половин час да ни види, преди да отплаваме за първата тренировка и повече не се весна. Другите трима даже участваха на едната гонка, но явно нещо не им хареса и изчезнаха. Като оставим настрана факта, че това промени доста всички финансови разчети, си беше ОК, че останахме само основните. Даже повече от ОК, защото с първото излизане в морето всичко си дойде на мястото.
Първи ден - тренировка. Беше 2-и май, петък. Кехайов стана по някое време, леко с вид на буреносен облак. Елмира, както винаги беше приятна и позитивна, но той изглеждаше в ендо от най-ръбатите му настроения, които познавам. Ама нали си го знам... Пи кафе до обяд почти, но накрая успяхме да се организираме за отплаване за тренировка. Излизането от пристанището не стана мигновено, защото по неизвестни причини там се беше позиционирал тоя странен кораб от снимката и пръскаше с пълна сила. В отговор на това ферибота, който стоеше на пристанището поне от предната вечер, взе да свири неспирно. Изглежда течеше някакъв голям купон, който ние не можахме да разберем какъв е. Съмнявам се да е бил заради 1-и май, ама знае ли човек.
Тренировката мина много приятно, а пък си беше и силно необходима. Това с поворотите в състезателни условия не се оказа толкова проста работа и поне основните положения се нуждаеха от сериозно разясняване и трениране. Това не ни попречи на следващия ден на първата гонка някои от поворотите да ги изпълним по леко траги-комичен начин (това определение не е мое), но пък в крайна сметка човек се учи.
Хубавото беше, че прогнозата се оказа абсолютно погрешна и вместо калпаво време с дъжд ни пече слънце през цялото време. Това, пък и морето, платната и всичко, подобриха много ситуацията. Настроението вече беше друго и лежерното напиване вечерта в кръчмата (Апико, препоръчвам я, само да не е вътре и с жива музика) поставиха прекарването на друга основа. Особено, след като си намерих на другата сутрин забравения вечерта фотоапарат и Иван върна каничката от вино и другата посуда, която беше задигнал предната вечер.
Малко за самата регата. 2 дни се провежда - събота и неделя. 3-и и 4-и май. Първият ден има една гонка, която е технична и представлява в обикаляне 3 пъти с ляв борд на 2 вехи, разположени по посоката на вятъра на разстояние 1,5 миля една от друга. Първоначалният план, както се вижда и на снимката, беше вехите да са на разстояние 2 мили и да се обикалят 2 пъти, т.е. общо 8 мили. Но после го промениха.
Вторият ден се провежда етап, съставен от две гонки. Финалът на първата е директно старт на втората за деня гонка. Леко на запад от Кавала има два малки острова, близо до брега и втория ден се обикалят. По-малкият от двата острова, който е и по-близо до брега, си е направо скала. Мисля, че са близо до Ираклица. След като се обиколят тези острови, се ходи до една голяма оранжева веха, разположена точно пред вълнолома на търговското пристанище на Кавала. Тази веха се минава отново на десен борд, както и островите, и финишираме горе-долу там, откъдето сме тръгнали - пред пристанището на Кавала.
Участващите лодки бяха разделени в два класа - със спинакер и без спинакер. В класа със спинакер имаше 6 лодки, а в нашия - 5. Ето и списък на лодките с техните коефициенти.
Сега, тия коефициенти кой и как ги е смятал, не можах да разбера. Има си независими мерители, пък после самите коефициенти май във федерацията се смятат, но някои изглеждаха не съвсем обосновани. Ама няма да го дискутирам, да не се отплесвам.
Първата гонка започна измъчено - чакахме доста време да духне вятър. Духна към 4 следобед, вместо към 3, когато трябваше да почне по предварителен план гонката. Ама по-лошото е, че след малко спря. Ние в нашия клас се движехме доста добре като за първи път. Пред нас бяха Александрос и Карпе Дием, зад нас имаше няколко лодки. Най-много ни интересуваше Кристи, заради добрия й коефициент. При това безветрие този коефициент работеше с пълна сила - 8 минути в час горе-долу печелеха пред нас. А ние доста постояхме. Добре, че накрая съкратиха гонката и я приключихме на втората обиколка. Но не беше добре това, че точно след като финиширахме духна здраво и изнесе Кристито за нула време до финала. И ни биха - финиширахме четвърти за деня, след Александро, Карпе Дием и Кристи.
Но това не беше повод за лошо настроение в никакъв случай. Вечерта беше купона в клуба. Бира и скара на корем, ди-джей, видео от гонката, добро настроение и приповдигнат дух.
На другия ден Кристи не участваше в състезанието. Ние втората гонка изглежда я карахме доста добре, защото понастигнахме Александрос, коети пак бяха пред нас. Но явно не сме ги настигнали достатъчно, защото класирането си беше като предния ден, само без Кристи - станехме трети, след Александрос и Карпе Дием. Радвахме се много, защото купа при първо участие на регата си е за радост.
По-важното беше, че всички останаха мнооого доволни. Нямаше и следа от тази лека изнервеност от ежедневните дертове у повечето от участниците. За Николай не разбрах много-много остана ли доволен, но поне изглеждаше в добро настроение. Няма го много по снимките, ама ...
Румен си тръгна за София, другите останаха до 6-и, когато аз и Николай трябваше да поемем втората смяна. Само изчакахме Румен да запали колата и веднага отпрашихме към Тасос. Пак кръчма, отново препоръчана от Статис, който се слави (освен с другите си качества) и като голям познавач на кръчмите в региона. Рибената чорба беше много хубава, ама как се казваше таверната...
Сутринта станахме спокойно, обиколихме целия град, за да намерим най-романтичното кафе за закуска, което постави под известно напрежение тая част от екипажа, която очакваше по-бързичко да се добере до кафене със необходимата инфраструктура за сутрешен тоалет. Но за сметка на това снимката от романтичното кафе стана най-харесваната от всички снимки, публикувани на ветроходната ни страница.
На връщане минахме през Керамоти, което с Катя много харесваме. Ходихме на страхотния плаж, дето го има там, пихме който каквото пиеше и обратно в Кавала за прощална вечеря.
Останаха само хубави спомени и много емоция от това приключение със състезателен привкус.
Още снимки съм публикувал в блога sea-dancer na blogspot.com
Само екипажа беше леко неясен. Пък и от всички, които предвиждах за екипаж, никой не беше наясно с ветроходните състезания и почвах да се чудя какво ще правим изобщо на тия регати. Е, звъннах на Стефан да го питам няма ли да дойде той да ни води. Стефан ме е учил за капитан, пък и едно учебно плаване направихме заедно с него, Румен и Джордж от Гърция до България. Беше много яко, пък и видях на живо Стефан в действие. Не, че имах нужда от доказателства за ветроходните му умения, той си е достатъчно известен и без това.
Звъннах му, но той нали си купува нова лодка и точно по това време каза, че или ще е вече на нея или ще се занимава с формалностите около нея и няма да може. Но пък за сметка на това така се ангажира с "проекта", че не миряса, докато не ми намери най-доброто решение за нашето участие. Ама като казвам най-доброто, имам предвид, че се оказа определено най-доброто, за което даже и не съм се надявал. Решението се казва Николай. Състезател и треньор от много време. Няма да разказвам за постиженията му - само за първите му награди трябват пръстите на двете ръце на четири човека.
Доста скептичен изглеждаше от началото. Пък и май до самия край си остана такъв с нашия лежерен екипаж
Но се нави. Даже ходихме и до Кавала предварително, за да си видим лодката (Apodrasi) и да видим тоя генакер, дето сме го намерили да се състезаваме с него защо не става на тая лодка. Ами не ставаше наистина - не знам къде сме гледали, но ветрилото беше с около два метра по-дълго, отколкото мачтата.Натоварихме генакера в колата, примирихме се с изчезналото ремарке за лодки на Николай от яхт клуба, изядохме по един гирос на центъра на Кавала (не бяха много хубави) и си се върнахме да чакаме да дойде 1-ви май.
1-ви май дойде и ние поехме (аз, Катя и Николай) към Кавала. С другите щяхме да се срещнем там. Поехме, но в леко изнервено настроение. Прогнозата се беше променила няколко пъти и то все пък по-лошо и Катя вече изобщо не беше убедена, че добре е направила, като се е "вързала" на тая идея. Да не кажа, че направо си беше убедена в обратното. Ще мръзнем, ще зъзнем, нищо няма да е приятно. Хубавото от всичко това беше, че резервира една хотелска стая за почти целия престой, та по време на тая регата бях редовно изкъпан.
Първата вечер спахме на лодката. Духалката, която носех от София се оказа излишна, защото на яхтата си имаше такава. Загря перфектно и много бързо. Опасявах се от влагата, но ние греехме лодката при отворени люкове и нямаше никакъв проблем с влагата.
Изобщо, страхотно начало. Само Румен не поднесе никакви изненади, но той си е стабилен. И да е имал някакви грандиозни проблеми, като нашите, никой не разбра
Другите членове на екипажа няма и да ги споменавам, защото те бяха повече членове, отколкото екипаж. В смисъл, че не дойдоха. Е, единия дойде, колкото да се качи на лодката за половин час да ни види, преди да отплаваме за първата тренировка и повече не се весна. Другите трима даже участваха на едната гонка, но явно нещо не им хареса и изчезнаха. Като оставим настрана факта, че това промени доста всички финансови разчети, си беше ОК, че останахме само основните. Даже повече от ОК, защото с първото излизане в морето всичко си дойде на мястото.
Първи ден - тренировка. Беше 2-и май, петък. Кехайов стана по някое време, леко с вид на буреносен облак. Елмира, както винаги беше приятна и позитивна, но той изглеждаше в ендо от най-ръбатите му настроения, които познавам. Ама нали си го знам... Пи кафе до обяд почти, но накрая успяхме да се организираме за отплаване за тренировка. Излизането от пристанището не стана мигновено, защото по неизвестни причини там се беше позиционирал тоя странен кораб от снимката и пръскаше с пълна сила. В отговор на това ферибота, който стоеше на пристанището поне от предната вечер, взе да свири неспирно. Изглежда течеше някакъв голям купон, който ние не можахме да разберем какъв е. Съмнявам се да е бил заради 1-и май, ама знае ли човек.
Тренировката мина много приятно, а пък си беше и силно необходима. Това с поворотите в състезателни условия не се оказа толкова проста работа и поне основните положения се нуждаеха от сериозно разясняване и трениране. Това не ни попречи на следващия ден на първата гонка някои от поворотите да ги изпълним по леко траги-комичен начин (това определение не е мое), но пък в крайна сметка човек се учи.
Хубавото беше, че прогнозата се оказа абсолютно погрешна и вместо калпаво време с дъжд ни пече слънце през цялото време. Това, пък и морето, платната и всичко, подобриха много ситуацията. Настроението вече беше друго и лежерното напиване вечерта в кръчмата (Апико, препоръчвам я, само да не е вътре и с жива музика) поставиха прекарването на друга основа. Особено, след като си намерих на другата сутрин забравения вечерта фотоапарат и Иван върна каничката от вино и другата посуда, която беше задигнал предната вечер.
Участващите лодки бяха разделени в два класа - със спинакер и без спинакер. В класа със спинакер имаше 6 лодки, а в нашия - 5. Ето и списък на лодките с техните коефициенти.
| CLASS | Yacht | ToT |
| Spinakker | FOLIE A DEUX | 1,0283 |
| Spinakker | IPSIPILI | 0,9906 |
| Spinakker | STONEAGE | 0,9661 |
| Spinakker | PRINCESS OF LEMNOS | 0,954 |
| Spinakker | ILIANA | 0,9245 |
| Spinakker | ASSANTE | 0,9174 |
| Non-Spinakker | CARPE DIEM | 0,8716 |
| Non-Spinakker | OCEANOS | 0,8372 |
| Non-Spinakker | ALEXANDROS | 0,8047 |
| Non-Spinakker | APODRASI | 0,8332 |
| Non-Spinakker | KRISTY | 0,6964 |
Първата гонка започна измъчено - чакахме доста време да духне вятър. Духна към 4 следобед, вместо към 3, когато трябваше да почне по предварителен план гонката. Ама по-лошото е, че след малко спря. Ние в нашия клас се движехме доста добре като за първи път. Пред нас бяха Александрос и Карпе Дием, зад нас имаше няколко лодки. Най-много ни интересуваше Кристи, заради добрия й коефициент. При това безветрие този коефициент работеше с пълна сила - 8 минути в час горе-долу печелеха пред нас. А ние доста постояхме. Добре, че накрая съкратиха гонката и я приключихме на втората обиколка. Но не беше добре това, че точно след като финиширахме духна здраво и изнесе Кристито за нула време до финала. И ни биха - финиширахме четвърти за деня, след Александро, Карпе Дием и Кристи.
Но това не беше повод за лошо настроение в никакъв случай. Вечерта беше купона в клуба. Бира и скара на корем, ди-джей, видео от гонката, добро настроение и приповдигнат дух.
На другия ден Кристи не участваше в състезанието. Ние втората гонка изглежда я карахме доста добре, защото понастигнахме Александрос, коети пак бяха пред нас. Но явно не сме ги настигнали достатъчно, защото класирането си беше като предния ден, само без Кристи - станехме трети, след Александрос и Карпе Дием. Радвахме се много, защото купа при първо участие на регата си е за радост.
Румен си тръгна за София, другите останаха до 6-и, когато аз и Николай трябваше да поемем втората смяна. Само изчакахме Румен да запали колата и веднага отпрашихме към Тасос. Пак кръчма, отново препоръчана от Статис, който се слави (освен с другите си качества) и като голям познавач на кръчмите в региона. Рибената чорба беше много хубава, ама как се казваше таверната...
На връщане минахме през Керамоти, което с Катя много харесваме. Ходихме на страхотния плаж, дето го има там, пихме който каквото пиеше и обратно в Кавала за прощална вечеря.
Останаха само хубави спомени и много емоция от това приключение със състезателен привкус.
Още снимки съм публикувал в блога sea-dancer na blogspot.com
... Ако (някога) организирате, ти или БРАТО, "разходка с лодка" по наШто Средиземно море, пръв ще се запиша, ако не съм умрял де 
.
(няма да го върна), това гръцкото море ще го гледам отново от брега! Благородна завист ме притиска....
Коментар