Tweet
След всички теми, които напусках напоследък дойде време и за самото пътуване. Отпочнахме го от снощи (петък) със сухопътната част и дотук се развива меко казано... интересно.
Тръгваме от София две коли - аз и Катя в едната, другите четирима - в другата. Идеята беше да тръгнем към 9 вечерта, та да сме в Задар сутринта и да имаме цял ден за организация и мотаене. На яхтата трябваше да се качим в събота към 5 след обяд. Катя се прибра към 8 и половина вечерта от работа и вика - много проблеми, аз по-добре да си остана. Иди без мене . Шах с пешката! Как без тебе, бе?!
Звъня на другите, те вече готови, направили багажа и тръгват. Викам, вие тръгвайте, ние като се приготвим, ще ви настигнем. Падна голямо мислехме, преговори и пак мислене. Казвам, или двамата или и аз оставам. Ами накрая тръгнахме - ще идем дотам, пък ако решим, ще се върнем по-рано.
11 часа заредихме гориво и звъним да видим другите къде са. Почти са стигнали границата (Калотина)!? Чакали от един час на опашката от турци, връщащи се в Германия. До 15-има минути можело да минат.
Еми ние тогава ще минем през Стрезимировци - малко повече каране, но поне няма да висим по опашки. И кво? Там опашката беше километър дълга (посред нощ) и през повечето време не мърдаше. Греда и то дебела! 2 часа отвисяхме.
Е, минахме накрая. От сръбска стана пътят един приятен и с хубав асфалт. Обаче какви завои! Не знам колко километра бяха, с удоволствие бих го минал отново, на спокойствие и по светло, да се насладя и на гледките, пък и на завоите, но в 2 и нещо през нощта и при още 1000 километра, които ни чакаха, не им се израдвахме много...
Минаха завоите и дойде натовареното движение по пътя към Ниш. Ама това се ядваше - пътя хубав, вижда се краят на мъките ни. Стигнахме много приятно хърватската граница. И какво дс видим - опашка! Една готина, четири-пет редова опашка, на която не й се вижда краят. GPS-а показва 6.8 километра до границата (до сръбското КПП, после има и хърватско). Атмосферата - неописуема. Клаксони от всички страни, пълно навсякъде с французи и немци по анцузи и забрадки, боклуците се мятат директно от колите наоколо. Кеф! 5 часа тоя път.
Както и да е - границите свършиха, вече нищо не може да ни спре. Имаме две cestsrina (дето се плаща магистралата) да минем и там ще има малко чакане, но нас вече нищо не може да ни уплаши. Вече е 1 следобед, трябваше отдавна да сме в Задар, но в крайна сметка когато - тогава.
Пикането по бензиностанциите е леко мишън импосибъл. Опашките пред тоалетните са с почти същия размер като опашката от коли на сърбо-хърватската граница, участниците - съвсем същите. Тия от тях, които не са пред тоалетните, са налагали по тревата около бензиностанцията, опънали са едни одеяла и "мачкат" (термин от речника на един приятел, означаващ целеустремено и съсредоточено похапване). Е, някои от тях не "мачкат", ами спят. Други спят вътре в бензиностанцията, опрели глави върху масите. Навсякъде е мъгляво до неузнаваемост (все пак сме в Хърватия, където никога досега не съм виждал да е мръсно...).
Ние обаче си пердашим по магистралата със сто и шейсе и спираме само за по кафе от време на време, щото иначе клепачите ми нищо не може да ги повдигне до приемливо за шофиране положение. Даже минахме cestarina-та преди Загреб с минимално чакане - нещата изглеждаха да се нареждат вече.
Отминаваме отбивката за Rugvica, след няма и 10 километра ще сменяме магистралата и вече поемаме по финалната права от 300 км към Задар. И хоп - червената лампа на арматурното табло, изобразяваща знака "Стоп", светва и колата почва да пищи. Гледам - стрелката за температурата в крайно дясно положение! Спирам, пускам аварийки, отварям капака - каквото беше останало от охлаждащата течност с неуместно спокойствие си доизкапва от някакво място в двигателя.
Серия телефонни разговори, пътна помощ и директно в сервиз (никой от многото, които са наблизо, не работи в събота - отиваме на един хълм от другата страна на Загреб). И мъжагата от пътната помощ и този от сервиза са много приятно и възпитани и очевидно ще свършат работа. Само че понеделник - трябва да се смени радиаторчето, което охлажда маслото на двигателя, а събота и неделя няма откъде да се вземе. Трябва да се смени, защото е пробито от една защитна ламарина, която се е раздрънкала и бие точно в това радиаторче. Ето от какво бил този шум, който се чуваше при ускоряване и то основно при по-висока скорост. Хванахме го накрая.
И това е за сега. Взехме си хотел. Намери ни го този със сервиза - Катя вика, че били верига - пътна помощ, сервиз, хотел. Може и компания за таксиметрови превози да има във веригата - майсторът ни предложи да идем с такси до Задар, ама 300 Евро ни се видяха много на фона на всичките непредвидени разходи, които изникнаха от нищото - 70 Евро пътна помощ, поне 100 Евро за майстора и не знам колко за нов радиатор. Та така, хапваме пица в хотела и чакаме или колата да стане готова вдругиден или тези от чартърната компания, дето ни дават лодката, да намерят приемливо решение за рент-а-кар за утре. Май няма да сме големи мореплаватели тая година, ама де да видим.
Тръгваме от София две коли - аз и Катя в едната, другите четирима - в другата. Идеята беше да тръгнем към 9 вечерта, та да сме в Задар сутринта и да имаме цял ден за организация и мотаене. На яхтата трябваше да се качим в събота към 5 след обяд. Катя се прибра към 8 и половина вечерта от работа и вика - много проблеми, аз по-добре да си остана. Иди без мене . Шах с пешката! Как без тебе, бе?!
Звъня на другите, те вече готови, направили багажа и тръгват. Викам, вие тръгвайте, ние като се приготвим, ще ви настигнем. Падна голямо мислехме, преговори и пак мислене. Казвам, или двамата или и аз оставам. Ами накрая тръгнахме - ще идем дотам, пък ако решим, ще се върнем по-рано.
11 часа заредихме гориво и звъним да видим другите къде са. Почти са стигнали границата (Калотина)!? Чакали от един час на опашката от турци, връщащи се в Германия. До 15-има минути можело да минат.
Еми ние тогава ще минем през Стрезимировци - малко повече каране, но поне няма да висим по опашки. И кво? Там опашката беше километър дълга (посред нощ) и през повечето време не мърдаше. Греда и то дебела! 2 часа отвисяхме.
Е, минахме накрая. От сръбска стана пътят един приятен и с хубав асфалт. Обаче какви завои! Не знам колко километра бяха, с удоволствие бих го минал отново, на спокойствие и по светло, да се насладя и на гледките, пък и на завоите, но в 2 и нещо през нощта и при още 1000 километра, които ни чакаха, не им се израдвахме много...
Минаха завоите и дойде натовареното движение по пътя към Ниш. Ама това се ядваше - пътя хубав, вижда се краят на мъките ни. Стигнахме много приятно хърватската граница. И какво дс видим - опашка! Една готина, четири-пет редова опашка, на която не й се вижда краят. GPS-а показва 6.8 километра до границата (до сръбското КПП, после има и хърватско). Атмосферата - неописуема. Клаксони от всички страни, пълно навсякъде с французи и немци по анцузи и забрадки, боклуците се мятат директно от колите наоколо. Кеф! 5 часа тоя път.
Както и да е - границите свършиха, вече нищо не може да ни спре. Имаме две cestsrina (дето се плаща магистралата) да минем и там ще има малко чакане, но нас вече нищо не може да ни уплаши. Вече е 1 следобед, трябваше отдавна да сме в Задар, но в крайна сметка когато - тогава.
Пикането по бензиностанциите е леко мишън импосибъл. Опашките пред тоалетните са с почти същия размер като опашката от коли на сърбо-хърватската граница, участниците - съвсем същите. Тия от тях, които не са пред тоалетните, са налагали по тревата около бензиностанцията, опънали са едни одеяла и "мачкат" (термин от речника на един приятел, означаващ целеустремено и съсредоточено похапване). Е, някои от тях не "мачкат", ами спят. Други спят вътре в бензиностанцията, опрели глави върху масите. Навсякъде е мъгляво до неузнаваемост (все пак сме в Хърватия, където никога досега не съм виждал да е мръсно...).
Ние обаче си пердашим по магистралата със сто и шейсе и спираме само за по кафе от време на време, щото иначе клепачите ми нищо не може да ги повдигне до приемливо за шофиране положение. Даже минахме cestarina-та преди Загреб с минимално чакане - нещата изглеждаха да се нареждат вече.
Отминаваме отбивката за Rugvica, след няма и 10 километра ще сменяме магистралата и вече поемаме по финалната права от 300 км към Задар. И хоп - червената лампа на арматурното табло, изобразяваща знака "Стоп", светва и колата почва да пищи. Гледам - стрелката за температурата в крайно дясно положение! Спирам, пускам аварийки, отварям капака - каквото беше останало от охлаждащата течност с неуместно спокойствие си доизкапва от някакво място в двигателя.
Серия телефонни разговори, пътна помощ и директно в сервиз (никой от многото, които са наблизо, не работи в събота - отиваме на един хълм от другата страна на Загреб). И мъжагата от пътната помощ и този от сервиза са много приятно и възпитани и очевидно ще свършат работа. Само че понеделник - трябва да се смени радиаторчето, което охлажда маслото на двигателя, а събота и неделя няма откъде да се вземе. Трябва да се смени, защото е пробито от една защитна ламарина, която се е раздрънкала и бие точно в това радиаторче. Ето от какво бил този шум, който се чуваше при ускоряване и то основно при по-висока скорост. Хванахме го накрая.
И това е за сега. Взехме си хотел. Намери ни го този със сервиза - Катя вика, че били верига - пътна помощ, сервиз, хотел. Може и компания за таксиметрови превози да има във веригата - майсторът ни предложи да идем с такси до Задар, ама 300 Евро ни се видяха много на фона на всичките непредвидени разходи, които изникнаха от нищото - 70 Евро пътна помощ, поне 100 Евро за майстора и не знам колко за нов радиатор. Та така, хапваме пица в хотела и чакаме или колата да стане готова вдругиден или тези от чартърната компания, дето ни дават лодката, да намерят приемливо решение за рент-а-кар за утре. Май няма да сме големи мореплаватели тая година, ама де да видим.
))
Коментар