Tweet
Получих покана на която трудно се устоява ... без предварителна подготовка и без опит - да се присъединя към една група луди глави да извършим едно дело, а именно транспортиране на ход на моторна яхта от Сан Диего до Сиатъл.
Преди да тръгна попрочетох малко за самия маршрут и лодката, за да не съм съвсем гол и бос по въпроса. Оказва се, че това е класически маршрут за плаване, с едно единствено условие! – Да се прави от север на юг , а не обратното, както беше в нашия случай. Ще кажете .. ми кво толко – както в едната посока, така и в другата. Да, ама не! Това да не е магистрала. По форумите имаше множество препоръки от хора минавали по тази маршрут, които препоръчваха (съвсем сериозно) да се направи тегел: от Сан Диего до Хаваи и едва оттам да се тръгне за Сиатъл. Всичко това е свързано с ветрове, течения и още куп зависимости, които за един пешеходец като мен беше малко трудно разбираемо и без грам логика (тогава). В много от случаите, препатили твърдяха, че дори и с този ластик отнемало по-малко време (и с по-малко повреди по лодката) отколкото да се тръгне директно нагоре. Част от маршрута минава през носве и точки, където времето обръща за секунди и е особено непредвидимо, а ако е предвидимо, то е особено неблагоприятно имайки предвид посоката на движение. Едно от тези места се казва Консепшън Пойнт. Както един съсед по марина се изрази - това място е Нос Хорн на Пасифика. Следващата му реплика беше – бе, те много се пробват .. пък току се върнат я без мачта.. а понякога и не се връщат. Мерси, аз тук съм си добре – каза човека (на Марината в Санта Барбара).
Отделно има и други разни местенца нагоре по маршрута Мендосино, Пойнт Арена, Пойнт Рийс и Кейп Бланко, които не оставаха длъжни с подобна слава. Както се казва, на печелившите – честито.
Маршрута е ясен – ще го ядем (кой както иска да го разбира, цитат е на капитана).
Ей го самият той ...да няма изненадани кой кой е . (Тук капитана показва коко му е голема ....лодката)
Кептъна, Старши, Магелан и ... аз -барманчето !? (зад кадър) както ме наименуваха останалите поради някаква неясна за мен причина.... аа май щото знаех къде са бирите.
Вид и Име на Лодката : Selene 53 - Wayfarers All (Пътешествениците – свободен превод)
Вид – моторна яхта , дължина 17.4 метра, водоизместимост и тонаж: приблизително 45 тона
Мотор един брой (на тази лодка) – Къминс 9 литра 330 к.с. турбо дизел
Резервоари: два – общо 1 200 галона (4,5 тона)
Автономност: до 2 500 морски мили
Максимална скорост 12.5 възела
Крейсерска скорост – 9 възела
Брой каюти – 3. Общо легла- 4 (2 каюти с по 1 двойно и една с две единични легла)
Ето я и нея
Предварително се извинявам за евентуални неточности в термините. Поради формата на корпуса и здравината си, Селин-ите заедно с Нордхавн-ите се оказват едни от най-подходящите лодки и решения ако се ще се прави подобен дълъг преход. Води се ocean trawler и доколкото разбрах си е взаимстван от рибарските корабчета. Освен това е на принципа на водоизместване (full displacement), а не на частично или пък глисаж. Това е едва от малкото лодки с автономност на прехода до 2 500 мили. Не че останалите лодки не могат – просто за този преход се налага друг вид планиране (за гориво, за вятър, течения и какво ли не още) и задължително се чака хубаво време. Иначе настъпва бърз период на разпад на превозното средство на 3-4 та вълна. (с една дума: - Бичме, ама държи! – цитат на капитана).
ТТ данни лодката: за любознателните
http://www.selenecalifornia.com/imag...ELENE%2053.pdf
Навигационно Оборудване: Радар, Сонар, Автопилот (5тият член на екипажа наречен кравата Милка, но за това – по-късно)
Друго вътрешно оборудване – каквото се сетите и налично в един апартамент. Имаше си всичко, даже сателитна телевизия и ледогенератор.
Капитанското Оборудване - сакове и дисаги .. или един ML не стига
(хахах тук се сещам, че собственика на лодката питал капитана дали наместо него, да не му остави един CLK да му биро по-комфортно)
Преди да тръгна попрочетох малко за самия маршрут и лодката, за да не съм съвсем гол и бос по въпроса. Оказва се, че това е класически маршрут за плаване, с едно единствено условие! – Да се прави от север на юг , а не обратното, както беше в нашия случай. Ще кажете .. ми кво толко – както в едната посока, така и в другата. Да, ама не! Това да не е магистрала. По форумите имаше множество препоръки от хора минавали по тази маршрут, които препоръчваха (съвсем сериозно) да се направи тегел: от Сан Диего до Хаваи и едва оттам да се тръгне за Сиатъл. Всичко това е свързано с ветрове, течения и още куп зависимости, които за един пешеходец като мен беше малко трудно разбираемо и без грам логика (тогава). В много от случаите, препатили твърдяха, че дори и с този ластик отнемало по-малко време (и с по-малко повреди по лодката) отколкото да се тръгне директно нагоре. Част от маршрута минава през носве и точки, където времето обръща за секунди и е особено непредвидимо, а ако е предвидимо, то е особено неблагоприятно имайки предвид посоката на движение. Едно от тези места се казва Консепшън Пойнт. Както един съсед по марина се изрази - това място е Нос Хорн на Пасифика. Следващата му реплика беше – бе, те много се пробват .. пък току се върнат я без мачта.. а понякога и не се връщат. Мерси, аз тук съм си добре – каза човека (на Марината в Санта Барбара).
Отделно има и други разни местенца нагоре по маршрута Мендосино, Пойнт Арена, Пойнт Рийс и Кейп Бланко, които не оставаха длъжни с подобна слава. Както се казва, на печелившите – честито.
Маршрута е ясен – ще го ядем (кой както иска да го разбира, цитат е на капитана).
Ей го самият той ...да няма изненадани кой кой е . (Тук капитана показва коко му е голема ....лодката)
Кептъна, Старши, Магелан и ... аз -барманчето !? (зад кадър) както ме наименуваха останалите поради някаква неясна за мен причина.... аа май щото знаех къде са бирите.
Вид и Име на Лодката : Selene 53 - Wayfarers All (Пътешествениците – свободен превод)
Вид – моторна яхта , дължина 17.4 метра, водоизместимост и тонаж: приблизително 45 тона
Мотор един брой (на тази лодка) – Къминс 9 литра 330 к.с. турбо дизел
Резервоари: два – общо 1 200 галона (4,5 тона)
Автономност: до 2 500 морски мили
Максимална скорост 12.5 възела
Крейсерска скорост – 9 възела
Брой каюти – 3. Общо легла- 4 (2 каюти с по 1 двойно и една с две единични легла)
Ето я и нея
Предварително се извинявам за евентуални неточности в термините. Поради формата на корпуса и здравината си, Селин-ите заедно с Нордхавн-ите се оказват едни от най-подходящите лодки и решения ако се ще се прави подобен дълъг преход. Води се ocean trawler и доколкото разбрах си е взаимстван от рибарските корабчета. Освен това е на принципа на водоизместване (full displacement), а не на частично или пък глисаж. Това е едва от малкото лодки с автономност на прехода до 2 500 мили. Не че останалите лодки не могат – просто за този преход се налага друг вид планиране (за гориво, за вятър, течения и какво ли не още) и задължително се чака хубаво време. Иначе настъпва бърз период на разпад на превозното средство на 3-4 та вълна. (с една дума: - Бичме, ама държи! – цитат на капитана).
ТТ данни лодката: за любознателните
http://www.selenecalifornia.com/imag...ELENE%2053.pdf
Навигационно Оборудване: Радар, Сонар, Автопилот (5тият член на екипажа наречен кравата Милка, но за това – по-късно)
Друго вътрешно оборудване – каквото се сетите и налично в един апартамент. Имаше си всичко, даже сателитна телевизия и ледогенератор.
Капитанското Оборудване - сакове и дисаги .. или един ML не стига
(хахах тук се сещам, че собственика на лодката питал капитана дали наместо него, да не му остави един CLK да му биро по-комфортно)
Коментар