Tweet
ЗАГУБЕНИ ИЗ ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
4-та част
/ САЛАМИНА-ЕГИНА-АНГИСТРИ-ПОРОС-ИДРА-СПЕЦЕС /
Арго-Сароническите острови. Сравнително по-малко известни от Спорадите, Цикладите или Додеканезите.
Но със свой чар и самобитен стил. Със свой живот и дух, преплетен от магията на залязващото слънце,
морски вълни и тихия напев на автентични гръцки песни над чашата с узо и голяма салата....
Тази група острови са разположени в Атинския залив южно от града Атина и югоизточно от полуостров Пелопонес.
Поради близостта си със столицата първите два острова – Саламина и Егина, се явяват като един вид предградия на мегаполиса,
достижими бързо и удобно с ферибот или комета от Пирея, пристанището на Атина. Е, и в частност – поредната цел на моя милост (Димитър Иванов),
този път в конфигурация с друг верен съратник – адвокат Станимир Петров. Време – средата на септември,
окъпан с последните ярки лъчи на Хелиос за това лято....
Като за начало се отправихме към град Мегара, разположен западно от Атина,
и го достигнахме през Тива, за да заобиколим столицата отдалеч.Там потърсихме градчето Пахи,
с оглед на близкото му разположение до първия остров – Саламина. Там и преспахме първата вечер – лодки и маслини....
Не знам защо, но минаващите трактори в близост ни поглеждаха с учудване. Първата вечер на континента:
На другия ден имахме късмет, защото сравнително лесно и бързо намерихме удобна рампа за пускане във вода:
Първа цел – остров Саламина, най-северния от тази група острови и най-близко до Атина.
На запад прорязан от два дълбоки, големи залива – в по-големия от тях се е сгушила едноименната столица Саламина:
Това е верният съратник Станимир на фона на Саламина. Урбанизиран град, доста голям за остров,
но това се дължи на близостта му със столицата. В предградията на града:
Градът отвътре:
Ей, и най-важното – неизбежната крайбрежна таверна да се почерпим за „добря дошли” на този айлънд -
А висят хтаподята в екстериорно съвършенство:
И крайбрежният булевард със средиземноморски дух:
Дойде и първата островна вечер:
???????????? НА НИСОС САЛАМИНА:
Път ни чака, морски хоризонти и нови, екзотични острови. Хайде отново в лодката;
решихме преди Егина да отидем до още едно селце – Колонес, на Саламина:
Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова,
където акостирахме до населеното място Вати:
И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ -
Оттам се запътихме към столицата Егина, отстояща на около десет километра югозападно от Вати,
като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува.
Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега.
Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди,
че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите. И така,
тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала,
където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч.
Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни,
със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега. Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.
Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни,
нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:
И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица,
която се оказа изключително красива:
А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме:
вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)
на брега, все едно че е детско корабче:
Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:
Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:
Така продават зеленчуци там:
А така – ????:
За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел,
като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”. А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип,
който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб,
и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло.
Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах,
защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция. А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите,
вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:
След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали,
но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд... Очерта се още един ден на остров Егина.....
Ден за опознаване на вътрешността на града :
Стоянката на такситата там, където спират фериботите:
препускащи по мокрите от дъжда улици:
Дъждът буквално измете уличките в Егина:
И чарът на измития, освежен град нощно време:
Такаа... Нов ден, нов късмет ! Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:
4-та част
/ САЛАМИНА-ЕГИНА-АНГИСТРИ-ПОРОС-ИДРА-СПЕЦЕС /
Арго-Сароническите острови. Сравнително по-малко известни от Спорадите, Цикладите или Додеканезите.
Но със свой чар и самобитен стил. Със свой живот и дух, преплетен от магията на залязващото слънце,
морски вълни и тихия напев на автентични гръцки песни над чашата с узо и голяма салата....
Тази група острови са разположени в Атинския залив южно от града Атина и югоизточно от полуостров Пелопонес.
Поради близостта си със столицата първите два острова – Саламина и Егина, се явяват като един вид предградия на мегаполиса,
достижими бързо и удобно с ферибот или комета от Пирея, пристанището на Атина. Е, и в частност – поредната цел на моя милост (Димитър Иванов),
този път в конфигурация с друг верен съратник – адвокат Станимир Петров. Време – средата на септември,
окъпан с последните ярки лъчи на Хелиос за това лято....
Като за начало се отправихме към град Мегара, разположен западно от Атина,
и го достигнахме през Тива, за да заобиколим столицата отдалеч.Там потърсихме градчето Пахи,
с оглед на близкото му разположение до първия остров – Саламина. Там и преспахме първата вечер – лодки и маслини....
Не знам защо, но минаващите трактори в близост ни поглеждаха с учудване. Първата вечер на континента:
На другия ден имахме късмет, защото сравнително лесно и бързо намерихме удобна рампа за пускане във вода:
Първа цел – остров Саламина, най-северния от тази група острови и най-близко до Атина.
На запад прорязан от два дълбоки, големи залива – в по-големия от тях се е сгушила едноименната столица Саламина:
Това е верният съратник Станимир на фона на Саламина. Урбанизиран град, доста голям за остров,
но това се дължи на близостта му със столицата. В предградията на града:
Градът отвътре:
Ей, и най-важното – неизбежната крайбрежна таверна да се почерпим за „добря дошли” на този айлънд -
А висят хтаподята в екстериорно съвършенство:
И крайбрежният булевард със средиземноморски дух:
Дойде и първата островна вечер:
???????????? НА НИСОС САЛАМИНА:
Път ни чака, морски хоризонти и нови, екзотични острови. Хайде отново в лодката;
решихме преди Егина да отидем до още едно селце – Колонес, на Саламина:
Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова,
където акостирахме до населеното място Вати:
И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ -
Оттам се запътихме към столицата Егина, отстояща на около десет километра югозападно от Вати,
като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува.
Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега.
Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди,
че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите. И така,
тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала,
където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч.
Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни,
със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега. Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.
Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни,
нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:
И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица,
която се оказа изключително красива:
А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме:
вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)
на брега, все едно че е детско корабче:
Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:
Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:
Така продават зеленчуци там:
А така – ????:
За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел,
като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”. А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип,
който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб,
и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло.
Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах,
защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция. А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите,
вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:
След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали,
но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд... Очерта се още един ден на остров Егина.....
Ден за опознаване на вътрешността на града :
Стоянката на такситата там, където спират фериботите:
препускащи по мокрите от дъжда улици:
Дъждът буквално измете уличките в Егина:
И чарът на измития, освежен град нощно време:
Такаа... Нов ден, нов късмет ! Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:
Яко,поздрави
Коментар