Tweet
ЗАГУБЕНИ ИЗ ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
3-та част
/ СКИАТОС-СКОПЕЛОС-АЛОНИСОС /
Така-а. Дойде време и за Спорадите. Със Стоян решихме да ги щурмуваме по време на празниците –
на шести септември две хиляди и дванадесета година. Речено-сторено. Хайде в колата, лодката подскача отзад – и друм към Кулата.
През град Волос са отправихме към най-напред към Платания – да проверим дали има рампа за лодката. Оказа се, че такава няма,
но пък градчето беше китно и красиво –
Оттам тръгнахме към малкото селце Агиос Георгиос /или по-известно като Катигеоргис/,
което се намира на континента точно срещу първия остров от Северните Споради – а именно Скиатос. Знам, че там има удобна рампа,
тъй като отивам за трети път на Скиатос – миналата година със старата ми лодка и
тази година в началото на лятото с лодката на един приятел. На малкото пристанище там пуснахме лодката и
след петнадесетина минути вече подминавахме западните части на острова. Катигиоргис – като в приказките – потънало в зеленина, з
адрямало до брега, състои се от три-четири таверни, малък, уютен плаж и десетина къщи и хотелчета, зареяни по стръмния хълм:
Ето как изглежда Скиатос от континента:
Решихме обаче с оглед броя на малкото нощувки само да спим първата вечер на Скиатос,
но градът-столица да разгледаме на връщане, и затова рано на другата сутрин се отправихме към Скопелос и Алонисос.
Пристигнали на остров Скопелос – в градчето Лутраки,
се поздравихме както подобава –
И се разходихме наоколо –
Остров Скопелос е много красив, типично характерен за Средна Гърция, целият е потънал в зеленина:
и е известен с това, че тук е снимана част от филма „Мамма миа” /романтична комедия с участието на Пиърс Броснан и Мерил Стрийп/.
Дотогава островът не е бил така популярен, но след излизането на филма става световно известна дестинация за туристи от цял свят.
http://www.skopelosweb.gr/ И има защо. Цитат от сайт, посветен на острова:
„Тук, където зеленината на гъстите борови гори и синьото сияние на морето и небето се смесват в една несравнима красота, ще разберете,
че сте попаднали на идилично място – един малък рай в сърцето на Гърция.
Думите са безсилни, за да се опише изумрудената красота на този егейски остров. Скопелос е остров,
подходящ за всички вкусове и идеален за тези, които не желаят да скучаят. Мястото може да предложи незабравими емоции и прекрасни гледки.
Островът е с планински релеф и е формиран от два масива с различни размери. Планинските гънки са образували много дефилета и клисури,
където по време на дъждовния сезон бликват малки поточета.
В Скопелос ще откриете едни от най-красивите плажове и заливчета на гръцкото Егейско море.
Ще имате възможността да се доберете до някой от безлюдните плажове и да плувате там, наслаждавайки се на божествената им красота.”.
Всъщност трябва да се види на живо:
Стигаме столицата Скопелос:
И ето на какво се натъкнахме:
Сякаш времето е спряло, оплетено в сребърните нишки на хармонията.....
Преплетени малки улички с неизвестни, добри имена:
Впечатлени от това безвремие, от тишината и уюта на градчето, се насочихме към западния край на съседния остров Алонисос –
Това е населено място, наречено Патитири. Самият остров се води резерват и е риболовът с харпун е забранен –
поне така ни казаха.В интернет има достатъчно обилна информация за характера и естеството, както и за историята на този остров.
Патитири е главното пристанища на Алонисос:
Типично гръцка атмосфера, изтъкана от шум на мотопеди, морски вълни, уютни крайбрежни кафенета и таверни и равномерна,
хорска глъч и говор на различни езици.
Патитири всъщност е съединен с още две градчета: Русо/м/ :
и Вотси:
Решихме да преспим на север в непосредствена близост до Вотси, в дълбок залив, където ни се случи и премеждие.....
През нощта излезе голяма, силна вълна, подхвана лодката и я подхвърли на брега все едно, че е детска играчка...
Беше така пълна с вода, че резервоарите с гориво плуваха като в басейн и всичко се намокри....
Ето така изглеждаше на сутринта:
Слънцето изгря –
и ние изпразнихме лодката, подсушихме криво-ляво нещата, около обяд скочихме вътре и
тръгнахме към Скиатос – към столицата на острова: а ето ни и вече там –
Как се разтваряш в тази неподправена, истинска, автентична атмосфера на островната ни южна съседка,
изплетена от слънце и солени морски пръски –
И туристите – един непрестанен, мощен поток и в двете посоки –
На пръв поглед еднакви, всяко едно от тези градчета има и собствен, неповторим дух, бродещ по тези тихи и кротки места:
А същевременно времето неумолимо напредва, понесло на крилете си всяка следваща наша красива емоция....
Летището на остров Скиатос –
но ние си тръгваме ето с това:
след последната нощувка на този самотен, отдалечен плаж:
И отново Катигиоргис, отново сухопътната част от пътуването..
където самотен ни очаква пътния състав –
Последен изгрев, окъпал в лъчите си остров Скиатос -
И на другия ден – довиждане, Гърция, здравей, България. А аз бързам да се прибера,
защото другата седмица ме чакат Арго-Саронските острови – там някъде, много далеч....
3-та част
/ СКИАТОС-СКОПЕЛОС-АЛОНИСОС /
Така-а. Дойде време и за Спорадите. Със Стоян решихме да ги щурмуваме по време на празниците –
на шести септември две хиляди и дванадесета година. Речено-сторено. Хайде в колата, лодката подскача отзад – и друм към Кулата.
През град Волос са отправихме към най-напред към Платания – да проверим дали има рампа за лодката. Оказа се, че такава няма,
но пък градчето беше китно и красиво –
Оттам тръгнахме към малкото селце Агиос Георгиос /или по-известно като Катигеоргис/,
което се намира на континента точно срещу първия остров от Северните Споради – а именно Скиатос. Знам, че там има удобна рампа,
тъй като отивам за трети път на Скиатос – миналата година със старата ми лодка и
тази година в началото на лятото с лодката на един приятел. На малкото пристанище там пуснахме лодката и
след петнадесетина минути вече подминавахме западните части на острова. Катигиоргис – като в приказките – потънало в зеленина, з
адрямало до брега, състои се от три-четири таверни, малък, уютен плаж и десетина къщи и хотелчета, зареяни по стръмния хълм:
Ето как изглежда Скиатос от континента:
Решихме обаче с оглед броя на малкото нощувки само да спим първата вечер на Скиатос,
но градът-столица да разгледаме на връщане, и затова рано на другата сутрин се отправихме към Скопелос и Алонисос.
Пристигнали на остров Скопелос – в градчето Лутраки,
се поздравихме както подобава –
И се разходихме наоколо –
Остров Скопелос е много красив, типично характерен за Средна Гърция, целият е потънал в зеленина:
и е известен с това, че тук е снимана част от филма „Мамма миа” /романтична комедия с участието на Пиърс Броснан и Мерил Стрийп/.
Дотогава островът не е бил така популярен, но след излизането на филма става световно известна дестинация за туристи от цял свят.
http://www.skopelosweb.gr/ И има защо. Цитат от сайт, посветен на острова:
„Тук, където зеленината на гъстите борови гори и синьото сияние на морето и небето се смесват в една несравнима красота, ще разберете,
че сте попаднали на идилично място – един малък рай в сърцето на Гърция.
Думите са безсилни, за да се опише изумрудената красота на този егейски остров. Скопелос е остров,
подходящ за всички вкусове и идеален за тези, които не желаят да скучаят. Мястото може да предложи незабравими емоции и прекрасни гледки.
Островът е с планински релеф и е формиран от два масива с различни размери. Планинските гънки са образували много дефилета и клисури,
където по време на дъждовния сезон бликват малки поточета.
В Скопелос ще откриете едни от най-красивите плажове и заливчета на гръцкото Егейско море.
Ще имате възможността да се доберете до някой от безлюдните плажове и да плувате там, наслаждавайки се на божествената им красота.”.
Всъщност трябва да се види на живо:
Стигаме столицата Скопелос:
И ето на какво се натъкнахме:
Сякаш времето е спряло, оплетено в сребърните нишки на хармонията.....
Преплетени малки улички с неизвестни, добри имена:
Впечатлени от това безвремие, от тишината и уюта на градчето, се насочихме към западния край на съседния остров Алонисос –
Това е населено място, наречено Патитири. Самият остров се води резерват и е риболовът с харпун е забранен –
поне така ни казаха.В интернет има достатъчно обилна информация за характера и естеството, както и за историята на този остров.
Патитири е главното пристанища на Алонисос:
Типично гръцка атмосфера, изтъкана от шум на мотопеди, морски вълни, уютни крайбрежни кафенета и таверни и равномерна,
хорска глъч и говор на различни езици.
Патитири всъщност е съединен с още две градчета: Русо/м/ :
и Вотси:
Решихме да преспим на север в непосредствена близост до Вотси, в дълбок залив, където ни се случи и премеждие.....
През нощта излезе голяма, силна вълна, подхвана лодката и я подхвърли на брега все едно, че е детска играчка...
Беше така пълна с вода, че резервоарите с гориво плуваха като в басейн и всичко се намокри....
Ето така изглеждаше на сутринта:
Слънцето изгря –
и ние изпразнихме лодката, подсушихме криво-ляво нещата, около обяд скочихме вътре и
тръгнахме към Скиатос – към столицата на острова: а ето ни и вече там –
Как се разтваряш в тази неподправена, истинска, автентична атмосфера на островната ни южна съседка,
изплетена от слънце и солени морски пръски –
И туристите – един непрестанен, мощен поток и в двете посоки –
На пръв поглед еднакви, всяко едно от тези градчета има и собствен, неповторим дух, бродещ по тези тихи и кротки места:
А същевременно времето неумолимо напредва, понесло на крилете си всяка следваща наша красива емоция....
Летището на остров Скиатос –
но ние си тръгваме ето с това:
след последната нощувка на този самотен, отдалечен плаж:
И отново Катигиоргис, отново сухопътната част от пътуването..
където самотен ни очаква пътния състав –
Последен изгрев, окъпал в лъчите си остров Скиатос -
И на другия ден – довиждане, Гърция, здравей, България. А аз бързам да се прибера,
защото другата седмица ме чакат Арго-Саронските острови – там някъде, много далеч....
Коментар