Tweet
БР. Искам да Ви запозная с двама ентусиасти Българи прекосили океана с 34 футова (10 м) лодка.
Как започна всичко...
За съм от Ботевград , доста далече от морето ама имах късмета да имам някой който ме закачи към морето и водните спортове.
За които ме познавате знаете че това е брадатия, баща ми, същия който ми предаде тоя дух , това л’бопитство, и даже ДНК/ато.
Та така всичко започва в Равда, мойта Равда от детството, рибарско селце с мирис на грозде и риба,
понякога на мастика....там дето ходех бос и чиче Ангел беше най големия (и е най големия в мойте спомени).
Там дето след цял ден на плажа те чакаше една огромна изстудена в мивката диня, и пържена цаца след това.
Там дето доматите не им слагаха колци, там дето леля Соня ми показа кой е Фреди Меркури,
там дето натиснах първата руска мацка .....да де детенце като мен.....
Като бях по малък и вечер ходехме с брадатия да плуваме, отиваме по бански до плажа, и плуваме през нощта,
стигаме до една лодка закотвена в залива на рибарите и той си вади една цигарка от херметично пликчке , пуши и после се връщаме , боси разбира се....
После Несебър,
Малко работа с чичо Тошо, следващата година пак , малко гмуркане и после с ДРИНАТА, лодката мечта,
и една нощ на връщане от Созопол Капитана ляга и ме остава да я карам, без да пускам светлините.......огромна луна ,
вятър и аз на руля.....тогава нещо вътре се пречупи и си казах че ще имам лодка и ще плавам. Тогава бях на 17.
Сега съм на 33 отне ми доста време, ама пак през нощите вахти понякога осещам същата треска......настръхвам ,
и после се отпускам и си казвам че наистина се случва...........
Изглежда просто......отне ми над десет години да стигна пак до това.
През това време правих много работи и минах през много ....ама това е друга история......
БЛАГОДАРЯ ТИ КАПИТАНЕ.......
Атлантичeския океан по търлъци!*
След почти два месеца в Канарските острови ни писна, пекалено много харчове много маси с приятели а времето си напредва.
В столицата Гран Канариа направихме много добри запознанства и е страхотно място за живеене ама ние си имаме план пък
и всеки ден повече на Канарите означаваше ден по малко на Карибите.
Така че останахме си със страхотни моменти с Краси, Светл;о, Карлос, Андерс (и семейство нашите приятели кубинци и тяхната невероятна дъщеря)
и разбира се Фелипе, йогата родом от Гран канария и колега от университета в Мадрид.
Тоя целия екип и други анонимни помагачи направиха престоя страхотен и за това прекалено дълъг. От друга страна имахме доста лични проблеми,
отношенията се оптегнаха щотото аз не се държах към плана и на шефката това не и действа добре.
Накрая чакахме две седмици за застраховка която се оказа измама (както очаквах) и накрая потеглихме.
Преди да тръгнем един познат луд ирландец(плавал сам от Австарлия до Ирландия) ме попита дали ни е страх и какво чустваме,
не чуствах нищо най малко страх просто имах идея в главата която в последствие се потвърди. Чустваме се доста добре далече от брега ....
доста по се напрягаме като сме близко до пристан.....рифове, лодки, разходи, течения.....
По план трябваше да слезем почти до Зелени Нос (Кейп Верде) и ако се наложи да спрем там, ако не продължаваме директно до Мартиника или Барбадос.
Решихме Мартиник щото едни приятели валенсианци бяха там и ни казаха чe има бачкане. По карта имахме 2800 мили море пред нас (над 5000 километра)
и по статистика на това време на годината се очакваше да се движим доста бавно. Е БААААВНО БЕШЕ. Доста бавно.
Аз бях планувал 25 дни с 20 процента резерв ама го направихме за 29. Готиното беше че се чвуствахме доста добре,
биxме могли да прекараме два пъти повече време на плаване без никакъв проблем с главата, храната и сигурността.
МАР ДЕ ПАТОООО. MAR DE PATO. (Г/ол за патици) Нашия познат Легионера лудия французин се появи в Канарите от някъде и на въпроса как е пресичането
повтараяше като латерна “To е като гйол за патици, нема проблеми” , доста пъти се сещахме за него ама както и да е.....
Та така плаването доста бавно, постоянно се опитвах да оптимизирам платната за да излкарам малко скорост ама нейсе.
Най силния момент бяха 5 часа на 30 възела и после сериозен дъжд.Естествено през ноща намалявахме платната за всеки слчай и тва е.
Вахта след вахта милите си вървяха.Рекорда ни е 135 позитивно и 5 като най слабо за двадесет и четири часа.
Предимствата на бавното плаване са че можеш да четеш, да ловиш риба и да се къпеш в морето. Риба си полових доста,
имах и един доста интересен момент с един мерлин, огромно животно естествено не можах да го извадя, ама ми трепереха колената 30 минути след това.
Храната доста добре, надебеляхме и двамата освен прясната рибка с бяло винце, имахме и доста консерви варено месо и около 20 килограма плодове и зеленчуци.
Отделно спагети(Си, салата от риба тон и паста само веднъж за месец), ориз, картофи и Яна правеше по две пити на всеки три дни.
Ядохме и боб на два пъти по мое желание ама е малко тежко за плаване. Изхарчихме около 100 литра сладка вода което е доста добре.
Отделно 20 литра бира и доста винце.
Рибицата се готви по много начини, от скара през пържена , преснослол и накрая на чироз.
Най ме е яд де не купих повече лук и като Яна направи един страхотен лучник останахме с малко лук.
От зарзавата доматите дето купихме зелени държаха екстра, зелето и картофите още са си екстра а най/ме изненада че бананите се скпаха доста бързо.
Та така с храната дето доста хора ме питат, никакъв проблем точно обратното убеден съм, че
ядем по разнообразно и здравословно от едно средно статистическо семейство.
Все пак си е плаване и има нужда от определена дисциплина. Вахтите са през три часа и през ноща е доста досадно,
така че скъпи приятели дето сте били в казарма да знете че сме направили повече карули от вас със сигурност.
Кофтито особенно за поспалив тип като мен е да свкикне на режим, да знае че няма да спи повече от три часа на веднъж.....
Има и друг момент че след над 3 години живот на лодката я познаваме толкова добре че всяка минимална промяна във вятъра
или каквото и да е по лодката ни буди ...става като инстинкт така че докато си в открито море далеч от брега не е толкова тежко и
можеш да правиш кратки бойни дрямки по 15 минути.
Като се приближавахме се чух с майка и ми каза - хайде стига толкова и да пристигате вече.
Така и стана, последните три денонощия летяхме , мисля си че жената и свещ е запалила! Стигнахме един ден по рано от сметките.
29 дни през Атлантика, страхотно изживяване. След това 2 часа борба за да закотвим като хората включително Яна си разрани раката и се изпокарахме.
След това два дни да осъзнаем че сме на КАРИБИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ........
*По търлъци по две причини- първо защото не си свалях търлъците които ми подариха Ивайла и Жоро – оказаха се екстра за плаване,
по добре от вечно влажните обувки и втората защото нямахме мотор движехме се тихо, Z/колонката пак смеси маслото с морска вода и не можехме да караме на мотор
Снимки
Картата :
Бирица. 96 бири за 30 дни
Неделя, баня.
Чироз
Калмарче, намерене рано сутринта на палубата
Пресен хляб, Яна е майстор.
Риболов
Много грозно рибе ама страхотен вкус
Риба с бяло вино.
По едно шампанско ? Защо, НЕ!
Среща след 15 дни без никой на хоризонта.
Вегетариански улов
Как се редяха пуловете ???
Обади се на приятел?.. не върви.. накрая, консултиране със сцени от филма "Светът е голям и спасение дебне от всякъде".
Привеждане във вид.
Риба Тон.. най-накрая.
Земя на хоризонта - остров Martinique
Залива La mirin, Martinique
Финал!
Финанси
Доста хора ни питат как се финансираме. Бих искал да отговоря на въпроса така “ Ми имаме акции в Гугъл и няколко петролни компании,
отделно даваме под наем три апартамента ....” за съжаление не е така .....
Та по темата, как се финансираме, ние живеем на лодката от почти четири години, през всичкотото това време всъщност сме спестявали от наем
(в Испания това са около 500 евро на месец). Освен това сме професионалисти и получавахме прилично заплащане през последините 7 години живот в Испания.
Точно тези последни две годни ни позволиха да спестим за лодката, Яна като изследовател за най престижния държавен технически университет
и аз като технически директор на фирма за производство на електроника. В крайна сметка тя искарваше повече защото като държавен сужител
на такова ниво има 14 заплати и доста екстри, пък аз си плащах скъпите костюми с които трябваше да ходя на работа като шеф..... Финанси.
Ми успяхме да купим ефтино корито (18000 евро по точно) което горе долу да отговаря на нуждите ни и на финансите.
После в продължение на три години сме вкарали (и продължаваме да вкарваме нон стоп) около 20 хиляди отгоре,
без да смятам че всичката работа сме си я правили ния, без да наемаме професионалисти....
Това ни наложи да продадем един страхотен терен който си бяхме купили преди 6 години в България с идеята някой ден да си построим къща.
Отделно означава доста лишения, никакво излишно харчене ...всеки лев се вкарва в лодката.....с други думи една ветроходна лодка е като черна дупка в морето ,
колкото и да вкараш все ще ги погълне.....
В същност ако направим ремонта който ни е необходим в момента с нови части похарчваме всичките пари които имаме и оставаме без стотинка.
Така че търсим начин да минем по тънко с части втора рака ......
Както и да е, има хора които вкарват толкова в кола, и в момента в които я купят вече са загубили 30 процента от стойността и.
Е при нас лодкта е къщя, кола и мотор за мечтите ни. И единствената ни собственост.....
Месечните ни разходи са много относително понятие, ама наистина е много различно от сухоземия живот.
Просто е тема на която ще отеля доста повече за да ме разберете правилно. Минимума е 400 евро на месец
(това е гориво, храна, вода и живот на котва не в пристанище) без никакви глезотии като ядене на ресторант или скъпи напитки.
Само добра храна и минимума за оцеляване, добрата храна се подразбира нали аз готвя (добра, добра, колко да е добра, разнообразна и питателна,
не прекалено приятна).
Максимум няма, на Канарите изхарчихме (щото имахме) 2000 евро за едни месец така че е въпрос на контрол и на възможности.
Като цяло “Кучето скача според тоягата” и така с разходите.
И сега за най-важната част, приходите. Еми за момента приходи няма, има спестявания, дългогодишни и с доста усилия....
надяваме се да можем да работим тук там, аз вече си изкарах първите пари с гмуркане и чистенe на лодка, катерена по мачти и т.н. на Канарските острови.
Така че мъдрим как да изкарваме по некой лев докато плаваме, търсим спонсори, търсим тоя богат чичо дето да ни наследи няколко милиона и така.
Между другото скъпи приятели имаме бутон ДАРИ на блoга....така че не се стягайте....че бирата на Карибите е скъпа....а интернета в лодката е едно евро на час……
Наистина като заключение, ж ивота на лодката може на е много ефтин и много скъп.
Оня ден си набрахме няколко килограма плодове в гората (екзотика пълна> маракуя, манго, банани и едно дето аз му викам карибска джанка)
с цената на едночасова разходка в джунглата ....и после ако седнеш в бара на пристанището една бира ти е 2,5 евро.....
http://gaiakubaba.blogspot.com
http://www.facebook.com/GaiaKubaba
Как започна всичко...
За съм от Ботевград , доста далече от морето ама имах късмета да имам някой който ме закачи към морето и водните спортове.
За които ме познавате знаете че това е брадатия, баща ми, същия който ми предаде тоя дух , това л’бопитство, и даже ДНК/ато.
Та така всичко започва в Равда, мойта Равда от детството, рибарско селце с мирис на грозде и риба,
понякога на мастика....там дето ходех бос и чиче Ангел беше най големия (и е най големия в мойте спомени).
Там дето след цял ден на плажа те чакаше една огромна изстудена в мивката диня, и пържена цаца след това.
Там дето доматите не им слагаха колци, там дето леля Соня ми показа кой е Фреди Меркури,
там дето натиснах първата руска мацка .....да де детенце като мен.....
Като бях по малък и вечер ходехме с брадатия да плуваме, отиваме по бански до плажа, и плуваме през нощта,
стигаме до една лодка закотвена в залива на рибарите и той си вади една цигарка от херметично пликчке , пуши и после се връщаме , боси разбира се....
После Несебър,
Малко работа с чичо Тошо, следващата година пак , малко гмуркане и после с ДРИНАТА, лодката мечта,
и една нощ на връщане от Созопол Капитана ляга и ме остава да я карам, без да пускам светлините.......огромна луна ,
вятър и аз на руля.....тогава нещо вътре се пречупи и си казах че ще имам лодка и ще плавам. Тогава бях на 17.
Сега съм на 33 отне ми доста време, ама пак през нощите вахти понякога осещам същата треска......настръхвам ,
и после се отпускам и си казвам че наистина се случва...........
Изглежда просто......отне ми над десет години да стигна пак до това.
През това време правих много работи и минах през много ....ама това е друга история......
БЛАГОДАРЯ ТИ КАПИТАНЕ.......
Атлантичeския океан по търлъци!*
След почти два месеца в Канарските острови ни писна, пекалено много харчове много маси с приятели а времето си напредва.
В столицата Гран Канариа направихме много добри запознанства и е страхотно място за живеене ама ние си имаме план пък
и всеки ден повече на Канарите означаваше ден по малко на Карибите.
Така че останахме си със страхотни моменти с Краси, Светл;о, Карлос, Андерс (и семейство нашите приятели кубинци и тяхната невероятна дъщеря)
и разбира се Фелипе, йогата родом от Гран канария и колега от университета в Мадрид.
Тоя целия екип и други анонимни помагачи направиха престоя страхотен и за това прекалено дълъг. От друга страна имахме доста лични проблеми,
отношенията се оптегнаха щотото аз не се държах към плана и на шефката това не и действа добре.
Накрая чакахме две седмици за застраховка която се оказа измама (както очаквах) и накрая потеглихме.
Преди да тръгнем един познат луд ирландец(плавал сам от Австарлия до Ирландия) ме попита дали ни е страх и какво чустваме,
не чуствах нищо най малко страх просто имах идея в главата която в последствие се потвърди. Чустваме се доста добре далече от брега ....
доста по се напрягаме като сме близко до пристан.....рифове, лодки, разходи, течения.....
По план трябваше да слезем почти до Зелени Нос (Кейп Верде) и ако се наложи да спрем там, ако не продължаваме директно до Мартиника или Барбадос.
Решихме Мартиник щото едни приятели валенсианци бяха там и ни казаха чe има бачкане. По карта имахме 2800 мили море пред нас (над 5000 километра)
и по статистика на това време на годината се очакваше да се движим доста бавно. Е БААААВНО БЕШЕ. Доста бавно.
Аз бях планувал 25 дни с 20 процента резерв ама го направихме за 29. Готиното беше че се чвуствахме доста добре,
биxме могли да прекараме два пъти повече време на плаване без никакъв проблем с главата, храната и сигурността.
МАР ДЕ ПАТОООО. MAR DE PATO. (Г/ол за патици) Нашия познат Легионера лудия французин се появи в Канарите от някъде и на въпроса как е пресичането
повтараяше като латерна “To е като гйол за патици, нема проблеми” , доста пъти се сещахме за него ама както и да е.....
Та така плаването доста бавно, постоянно се опитвах да оптимизирам платната за да излкарам малко скорост ама нейсе.
Най силния момент бяха 5 часа на 30 възела и после сериозен дъжд.Естествено през ноща намалявахме платната за всеки слчай и тва е.
Вахта след вахта милите си вървяха.Рекорда ни е 135 позитивно и 5 като най слабо за двадесет и четири часа.
Предимствата на бавното плаване са че можеш да четеш, да ловиш риба и да се къпеш в морето. Риба си полових доста,
имах и един доста интересен момент с един мерлин, огромно животно естествено не можах да го извадя, ама ми трепереха колената 30 минути след това.
Храната доста добре, надебеляхме и двамата освен прясната рибка с бяло винце, имахме и доста консерви варено месо и около 20 килограма плодове и зеленчуци.
Отделно спагети(Си, салата от риба тон и паста само веднъж за месец), ориз, картофи и Яна правеше по две пити на всеки три дни.
Ядохме и боб на два пъти по мое желание ама е малко тежко за плаване. Изхарчихме около 100 литра сладка вода което е доста добре.
Отделно 20 литра бира и доста винце.
Рибицата се готви по много начини, от скара през пържена , преснослол и накрая на чироз.
Най ме е яд де не купих повече лук и като Яна направи един страхотен лучник останахме с малко лук.
От зарзавата доматите дето купихме зелени държаха екстра, зелето и картофите още са си екстра а най/ме изненада че бананите се скпаха доста бързо.
Та така с храната дето доста хора ме питат, никакъв проблем точно обратното убеден съм, че
ядем по разнообразно и здравословно от едно средно статистическо семейство.
Все пак си е плаване и има нужда от определена дисциплина. Вахтите са през три часа и през ноща е доста досадно,
така че скъпи приятели дето сте били в казарма да знете че сме направили повече карули от вас със сигурност.
Кофтито особенно за поспалив тип като мен е да свкикне на режим, да знае че няма да спи повече от три часа на веднъж.....
Има и друг момент че след над 3 години живот на лодката я познаваме толкова добре че всяка минимална промяна във вятъра
или каквото и да е по лодката ни буди ...става като инстинкт така че докато си в открито море далеч от брега не е толкова тежко и
можеш да правиш кратки бойни дрямки по 15 минути.
Като се приближавахме се чух с майка и ми каза - хайде стига толкова и да пристигате вече.
Така и стана, последните три денонощия летяхме , мисля си че жената и свещ е запалила! Стигнахме един ден по рано от сметките.
29 дни през Атлантика, страхотно изживяване. След това 2 часа борба за да закотвим като хората включително Яна си разрани раката и се изпокарахме.
След това два дни да осъзнаем че сме на КАРИБИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ........
*По търлъци по две причини- първо защото не си свалях търлъците които ми подариха Ивайла и Жоро – оказаха се екстра за плаване,
по добре от вечно влажните обувки и втората защото нямахме мотор движехме се тихо, Z/колонката пак смеси маслото с морска вода и не можехме да караме на мотор
Снимки
Картата :
Бирица. 96 бири за 30 дни
Неделя, баня.
Чироз
Калмарче, намерене рано сутринта на палубата
Пресен хляб, Яна е майстор.
Риболов
Много грозно рибе ама страхотен вкус
Риба с бяло вино.
По едно шампанско ? Защо, НЕ!
Среща след 15 дни без никой на хоризонта.
Вегетариански улов
Как се редяха пуловете ???
Обади се на приятел?.. не върви.. накрая, консултиране със сцени от филма "Светът е голям и спасение дебне от всякъде".
Привеждане във вид.
Риба Тон.. най-накрая.
Земя на хоризонта - остров Martinique
Залива La mirin, Martinique
Финал!
Финанси
Доста хора ни питат как се финансираме. Бих искал да отговоря на въпроса така “ Ми имаме акции в Гугъл и няколко петролни компании,
отделно даваме под наем три апартамента ....” за съжаление не е така .....
Та по темата, как се финансираме, ние живеем на лодката от почти четири години, през всичкотото това време всъщност сме спестявали от наем
(в Испания това са около 500 евро на месец). Освен това сме професионалисти и получавахме прилично заплащане през последините 7 години живот в Испания.
Точно тези последни две годни ни позволиха да спестим за лодката, Яна като изследовател за най престижния държавен технически университет
и аз като технически директор на фирма за производство на електроника. В крайна сметка тя искарваше повече защото като държавен сужител
на такова ниво има 14 заплати и доста екстри, пък аз си плащах скъпите костюми с които трябваше да ходя на работа като шеф..... Финанси.
Ми успяхме да купим ефтино корито (18000 евро по точно) което горе долу да отговаря на нуждите ни и на финансите.
После в продължение на три години сме вкарали (и продължаваме да вкарваме нон стоп) около 20 хиляди отгоре,
без да смятам че всичката работа сме си я правили ния, без да наемаме професионалисти....
Това ни наложи да продадем един страхотен терен който си бяхме купили преди 6 години в България с идеята някой ден да си построим къща.
Отделно означава доста лишения, никакво излишно харчене ...всеки лев се вкарва в лодката.....с други думи една ветроходна лодка е като черна дупка в морето ,
колкото и да вкараш все ще ги погълне.....
В същност ако направим ремонта който ни е необходим в момента с нови части похарчваме всичките пари които имаме и оставаме без стотинка.
Така че търсим начин да минем по тънко с части втора рака ......
Както и да е, има хора които вкарват толкова в кола, и в момента в които я купят вече са загубили 30 процента от стойността и.
Е при нас лодкта е къщя, кола и мотор за мечтите ни. И единствената ни собственост.....
Месечните ни разходи са много относително понятие, ама наистина е много различно от сухоземия живот.
Просто е тема на която ще отеля доста повече за да ме разберете правилно. Минимума е 400 евро на месец
(това е гориво, храна, вода и живот на котва не в пристанище) без никакви глезотии като ядене на ресторант или скъпи напитки.
Само добра храна и минимума за оцеляване, добрата храна се подразбира нали аз готвя (добра, добра, колко да е добра, разнообразна и питателна,
не прекалено приятна).
Максимум няма, на Канарите изхарчихме (щото имахме) 2000 евро за едни месец така че е въпрос на контрол и на възможности.
Като цяло “Кучето скача според тоягата” и така с разходите.
И сега за най-важната част, приходите. Еми за момента приходи няма, има спестявания, дългогодишни и с доста усилия....
надяваме се да можем да работим тук там, аз вече си изкарах първите пари с гмуркане и чистенe на лодка, катерена по мачти и т.н. на Канарските острови.
Така че мъдрим как да изкарваме по некой лев докато плаваме, търсим спонсори, търсим тоя богат чичо дето да ни наследи няколко милиона и така.
Между другото скъпи приятели имаме бутон ДАРИ на блoга....така че не се стягайте....че бирата на Карибите е скъпа....а интернета в лодката е едно евро на час……
Наистина като заключение, ж ивота на лодката може на е много ефтин и много скъп.
Оня ден си набрахме няколко килограма плодове в гората (екзотика пълна> маракуя, манго, банани и едно дето аз му викам карибска джанка)
с цената на едночасова разходка в джунглата ....и после ако седнеш в бара на пристанището една бира ти е 2,5 евро.....
http://gaiakubaba.blogspot.com
http://www.facebook.com/GaiaKubaba
Коментар