Tweet
Всички жени искат да видят Париж . Нали !
Поне аз така си мисля.
Всеки мъж трябва да заведе жена си в Париж. Нали !
Или само аз така си мисля!?
Както и да е ! Ние обаче и двамата имаме повод – 25 години от както сме „бракувани”. Аз, защото досега спах и нищо не направих по въпроса, а тя, защото си го е заслужила с това, че ме търпя и чака толкова години.
Имаше емоции във всичко, в планирането, в избора на време, в пазенето на тайната, в невярващия и поглед, когато разбра. В подготовката, в притеснението от незнаенето на езика (бяха ни подковали, че французите не искат да говорят друг език, но се оказа, че не е така ), абееее, във всичко!
Отдавна знам една умна мисъл, че никой не помни какво му е казал някой, никой не помни какво му е направил някой, но всички помнят какво усещане е оставил в тях този някой. Когато преди години се разхождах из малки германски градчета, изключително красиви и чисти, в мен остана усещането, че съм чужд, и че ще изцапам тротоара, ако вървя по него. С Париж не беше така. Имах чувството, че там съм се родил и винаги там съм живял, просто някъде съм бил досега.
За Париж сигурно има много изписано и много снимки наслагани, затова няма да задръствам нета с повтарящи се фотоси, особено пък на Айфеловата кула.
Париж е голям град и всичко си имат. Ще Ви кажа обаче какво си нямат, според мен.
-Нямат си смог
-Нямат си задръстване в центъра -петък вечер
и понеделник сутрин
-Нямат шарени фасади, една бяла, една жълта, една не знам каква си , всичко е камък, а на мен това много ми харесва
-Нямат кой знае колко лъскави витрини, както в София. Е, не съвсем де –
-Нямат си дебели хора, или поне аз не видях, нито тийнейджъри, нито по-възрастни. Не знам как го правят!
-Нямат си тези, големите билбордове. Само ей такива нещица , и то не често
-Нямат си бездомни кучета
-Нямат си графити по стените
-Не на последно място НЯМА ДУПКИ!!!!
Следва . . .
Поне аз така си мисля.
Всеки мъж трябва да заведе жена си в Париж. Нали !
Или само аз така си мисля!?
Както и да е ! Ние обаче и двамата имаме повод – 25 години от както сме „бракувани”. Аз, защото досега спах и нищо не направих по въпроса, а тя, защото си го е заслужила с това, че ме търпя и чака толкова години.
Имаше емоции във всичко, в планирането, в избора на време, в пазенето на тайната, в невярващия и поглед, когато разбра. В подготовката, в притеснението от незнаенето на езика (бяха ни подковали, че французите не искат да говорят друг език, но се оказа, че не е така ), абееее, във всичко!
Отдавна знам една умна мисъл, че никой не помни какво му е казал някой, никой не помни какво му е направил някой, но всички помнят какво усещане е оставил в тях този някой. Когато преди години се разхождах из малки германски градчета, изключително красиви и чисти, в мен остана усещането, че съм чужд, и че ще изцапам тротоара, ако вървя по него. С Париж не беше така. Имах чувството, че там съм се родил и винаги там съм живял, просто някъде съм бил досега.
За Париж сигурно има много изписано и много снимки наслагани, затова няма да задръствам нета с повтарящи се фотоси, особено пък на Айфеловата кула.
Париж е голям град и всичко си имат. Ще Ви кажа обаче какво си нямат, според мен.
-Нямат си смог
-Нямат си задръстване в центъра -петък вечер
и понеделник сутрин
-Нямат шарени фасади, една бяла, една жълта, една не знам каква си , всичко е камък, а на мен това много ми харесва
-Нямат кой знае колко лъскави витрини, както в София. Е, не съвсем де –
-Нямат си дебели хора, или поне аз не видях, нито тийнейджъри, нито по-възрастни. Не знам как го правят!
-Нямат си тези, големите билбордове. Само ей такива нещица , и то не често
-Нямат си бездомни кучета
-Нямат си графити по стените
-Не на последно място НЯМА ДУПКИ!!!!
Следва . . .
Коментар