С кола и палатка из Крим

[punkaromityok]

Уважаеми,

Понеже стана въпрос (http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...0&postcount=68) ще взема да ви разкажа за наше триседмично пътешествие до и по Крим. Като вероятно ще попропусна хубавите неща и показателните дворци и ще наблегна на битовизмите.
Идеята:
Сеат толедо 1992г. Аз, съпругата ми, един приятел с нас още от София и един се присъединява по-късно в Севастопол. Нощувки на палатки и евентуално няколко точки при приятели по пътя. Мъжете са шофьори. Непрекъснато каране и спане по ред в колата по пътя. (това твърдо го усвоих след едно ходене преди сто години до Ленинград с москвич, когато само аз бях шофьор и в руските пространства се движихме нереално бавно). Почивка. Море. Емоции. Профит.
Реализацията:
Отдавна съм забелязал че каквото и да се прави средна скорост за движение по асфалт ми е около 50-60 км/ч – със всичките спиранки, щраканки и зяпанки. Затова и идеята ми беше да сме повече шофьори за да можем да се движим и през нощта а не да я губим в безполезно спане. Маршрутът беше през Генерал Тошево, Констанца, покрай морето, ферибот през Дунава на Браила и напускане на ЕС в Галац към Рени (със страх и опаска за онези 100 метра Молдова в промежутъка между Румъния и Украина). На връщане се оказа че има много по-хубав път през Букурещ и една нова магистрала с мост през Дунава и без такси за фериботи или нещо такова. Но така или иначе пътят по който минахме си беше отличен и почти перфектно обозначен с табели.
На ферибота е забавно и си струва приключението:

[Симеон]

До: С кола и палатка из Крим

Уважаеми,

Понеже стана въпрос (http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...0&postcount=68) ще взема да ви разкажа за наше триседмично пътешествие до и по Крим. Като вероятно ще попропусна хубавите неща и показателните дворци и ще наблегна на битовизмите.
Идеята:
Сеат толедо 1992г. Аз, съпругата ми, един приятел с нас още от София и един се присъединява по-късно в Севастопол. Нощувки на палатки и евентуално няколко точки при приятели по пътя. Мъжете са шофьори. Непрекъснато каране и спане по ред в колата по пътя. (това твърдо го усвоих след едно ходене преди сто години до Ленинград с москвич, когато само аз бях шофьор и в руските пространства се движихме нереално бавно). Почивка. Море. Емоции. Профит.
Реализацията:
Отдавна съм забелязал че каквото и да се прави средна скорост за движение по асфалт ми е около 50-60 км/ч – със всичките спиранки, щраканки и зяпанки. Затова и идеята ми беше да сме повече шофьори за да можем да се движим и през нощта а не да я губим в безполезно спане. Маршрутът беше през Генерал Тошево, Констанца, покрай морето, ферибот през Дунава на Браила и напускане на ЕС в Галац към Рени (със страх и опаска за онези 100 метра Молдова в промежутъка между Румъния и Украина). На връщане се оказа че има много по-хубав път през Букурещ и една нова магистрала с мост през Дунава и без такси за фериботи или нещо такова. Но така или иначе пътят по който минахме си беше отличен и почти перфектно обозначен с табели.
На ферибота е забавно и си струва приключението:

Ква стана тя? За три седмици един ферибот. А здравата ни беше уплашил...

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

Ква стана тя? ...

Действително се извинявам ама не можах да се сдържа и при ненадейно открилата се възможност забягнах по планините

[punkaromityok]

А ето и забавеното продължение на и без това кратичкото ми разказче:

После попадаш в безвремието на руската душевност
2-3 часа чакане на границата с Молдова. Жега, слънце, на един мост над някакво блатце. Всякакъв вид летящи и бръмчащи наоколо.


Но пък сега вече като сме в ЕС отношението е коренно различно. От страна и на молдованите и на украинците. Отделно там постоянно щъкаха разни местни далавераджии с одрънкани москвичи и супер наточени “пернишки” лади. Но пък затова почти безплатно и много бързо минаваш всички процедури. Нас не ни закачаха много, но местните явно си ги тормозят, както и тираджиите. Е, украинската мацка граничарка си поиска подаръче но ние бяхме заредени с всевъзмжни мостри Преди десетина години с москвича оставихме на молдованите 100$ и то почти всичкото си бяха държавни такси. Явно все пак има някаква полза от еврочленството ни.

Югозападна Украина.
Това всичкото покрай Дунава са все едни шаварести блата а пътищата и селата са на насипи. Там периодически се случват всякави наводнения и пътищата ту ги има ту ги няма ту са затворени. Но даже и да го има това с много натягане се нарича “път”. По едно време през нощта около 7-8 км. се движихме по някакъв калдаръм насред нищото на едно насипче. Без отбивки и без нищо наоколо въобще. На картите това са пътища с европейско значение. Указателни табели естествено няма. Никакви. За сметката на ограниченията “40” които пък ги има в изобилие. Вътре в населените места указателните табели явно не виреят защото никъде не видяхме. Е, в милионните градове естествено има, но пък те рядко ще са сложени баш на разклона или, да кажем преди – по-скоро ще са 500-600 м. след. Ако не ви се е случвало да карате в някой голям съветски град – това също е абсолютно незабравимо изживяване. Но пък хората са много готини и услужливи и винаги са готови да те упътят.
Освен това в бившияесесесер има такова понятие като “сух асфалт”. Който не знае – това е едър чакъл напоен с някаква асфалто-дзифтова чернилка. Това нещо се изсипва на половин-метрова купчина по средата на пътя в продължението на, да кажем, 16 километра. Преди него задължително се туря (40). Те въобще явно имат бая от тези знаци и хич не ги жалят )))
Мнооясно че шофьорите не карат през купчинката, а някак покрай нея.. И при това не всичките по една и съща траектория. По този начин след някакви дни купчинката е равномерно разпръсната по цялата широчина на пътя. После може би понякога минава еднократно валяк. А може и да не минава.
Сухият асфалт има две доста неприятни последствия:
Първо – той продължава да си се утъпква и става на вълни-коловози много по маниашки от тези на Цариградско.
И второ: замисляли ли сте се защо руските гуми са с неизтриваем грайфер? Едно 7-9 хилядно пътешествие по руските пътища гарантира необходимостта от нови гуми.


Въпреки принадлежността ни към ЕС правилата и ограниченията в Украина е хубаво да се спазват. Държавата е бедна и нейните служители са гладни.
След Измаил (т.е. след като пътят вече се отдалечи от Дунава нещата стават доста по-поносими и стават супер при наближаването на Одеса.
Одеса е супер град и си заслужава вниманието.
Пътят Одеса-Николаев е един от най-новите и най-хубави в Украина. Като се наближава Херсон и устието на Днепър, особено малко след това, покрай пътя започват да се появяват всевъзможни сергийки на които местните продават какво ли не. Особено бих препоръчал да се опитват всевъзможните сушени и пушени речни риби които ги закачат на едни сушилни. Те всичките до една са божествени и качеството и вкуса са право пропорционални на цената. Т.е. колкото е по-скъпа толкова (можете да бъдете сигурни!) е по-вкусна. Рибите са речни, много видове и ги ловят тук. Затова тук са и най-евтини (а някои видове изобщо ги има само тук!) – в Крим това което сме виждали по магазините достигаше до 2-3 пъти(!) цената при което вакумирана. Даже 2-3 км преди Херсон имаше огромен пазар като в рибеното хале имаше и прословутия черен хайвер сипан в 12 литрови поцинковани кофи.

[punkaromityok]

След това (малко след Армянск, Красноперекопск) започва степ. 200 ли, 300 ли километра абсолютно еднообразен скучен пейзаж. Даже без села – селата са на 2-3 километрови отбивки встрани от “трассата”.
По едно време насред нищото в степта има кабинка и ‘граничен” на Кримската република пост. После отново има степ. После има малко планинки около Симферопол (които аз проспах, както и някакво грандиозно лутане, около час и половина опити да се измъкнат от нощен Симферопол). Не знам как е с GPS но без такъв е малко като томбола. Ако няма кой да ти каже: “Завий ей тука между блоковете и мини зад гаражите” можеш спокойно бая да се полуташ J


В Крим ситуацията е ориентирана към туристите, които са едва ли не единственният поминък тук, и е доста цивилизовано като инфраструктура. Пътят по ЮБК (Южный Берег Крыма. ЮБК е нещо като “Ривиера”) е много готин и широк.

Хубаво е да се знае че в степите и Крим практически няма вода. Никаква. Това както съм си свикнал при нас в България – все да има някаква чешмичка да си налея вода – не. Стигали сме до там че сме си купували вода за миене. Там има понятие “филтрирана вода” – т.е. вода от чешмата минала през филтър.
После. В Крим е много, ама много мръсно. Невероятно мръсно. По сравнението с което в България е стерилно.
Места за палатки встрани от пътя няма. Той пътят и без това върви по ръба на скала. Всяко по-широко местенце е оползотворено, заградено или е на 50 градусов наклон. Теренът е като на нашето южно черноморие – трънлив и с ронлива суха пръст. С тази разлика че скалата която е буквално десетина см отдолу е твърд варовик и не е толкова ронлива.



Всички подходящи за палатки места са “свалки” (бунища за всякакъв вид боклук но основно строителен). Съвсем нормално е навсякъде да има разхвърляни парчета бодлива тел, избелели кости с неизвестен произход и 40-годишни циментови буци.
Освен това в Крим видимо никога не вали. Местните разказват че имало години в които веднъж валяло, но аз не им вярвам )
А на единствения крайпътен плаж глеката беше нещо такова:


Предупреждения:
Внимавайте като се къпете в морето. Внимателно се оглеждайте за всевъзможни тръби вливащи се в него. НЕ СЕ КЪПЕТЕ в селцето с поетичното название Курортное. (Там доказано има тръба).
Не яжте закуски от евтините столови. (Имат доказан ефект. Особено онази във Феодосия на ъгъла на бул. Ленин. Там не си взимайте кюфте колкото и красиво и апетитно да ви изглежда)
Най вкусните беляши са в Николаев до Военоморския музей, а най вкусните чебуреки - в Севастопол на пазара до площада “50-летия СССР”.
Не се стряскайте от размера на порцията салата. Там все пак не е България.
Доверявайте се на хората – те там са малко сурови но честни и добри.
Пийте бира “Бiле”.

[punkaromityok]

Ми толкоз успях да насъченявам в относително свързана форма.
Както и предупредих в началото аз видимо наблегнах на битовизмите и то по-скоро на негативните битовизми. Естествено е че имаше купища позитивни неща, но ми се струва че е по-добре да се опитам да помогна и да предупредя за възможни неудобства - пък хубавите неща всеки сам ще си ги открие.
Снимков материал емоции и наблюдения има още купища и аз с радост бих се постарал да отговарям на евентуални възникнали въпроси.

В Румъния е доста трудно да се загубиш - освен изобилието от указатели, на всеки километър има ето такива километрични камъни:
(впрочем пейзажът е типичен за Румъния.)


Който не го знае направо обезателно трябва да опита квас и задължително студен.


От разнообразнейшия бирен асортимент в Украина ние се спряхме на тези три марки. Лично моята най-любима е Бiле (в средата)

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

Две от най-типичните бирени мезета в южна Украина: сладко-кисела корейска морковена туршия, и сушени-пушени-веяни-каквилине рибешки глезотийки. Рибите са по-вкусни като са купени от сергия или от магазин насипни. Тогава са по-пресни и по сочни и ароматни от тези упаковани в найлонки (които също са прекрасни!). Но за съжаление насипни се срещат по рядко затова ние като ни попадаха винаги си купувахме и нито веднъж не съжалихме. Е, веднъж в Севастопол си взехме едни просто невъзможно солени даже за мен, но пак бяха вкусни и прясни.

[Вальо]

До: С кола и палатка из Крим

Пууу, лигите ми потекоха от тези чирузи...много приятен и вкусен фоторазказ.Чакам продължението, междувременно отивам да си търся сушена рибка.

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

често срещан по онези места народно-патриотичен тунинг.

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

По темата за битовизмите.
В Крим има основно т.н. "руссо-туристо" от цялата страна и то основно под средното ниво на доходи. Цялата средна класа ходи основно вече в Турция и Тунис. Хората са непосредствени и открити и нищо не им струва да се окъпят в морето където си искат. Това е най-централната част на севастополската набережная (зад гърба на снимащия е знаменитият символ на града "Паметник на потопените кораби"):

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

Типичен южен кримски бряг (изглед на изток от Балаклава):

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

Просто снимки:

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

Колкото по-на изток се пътува, толкова по лежерна става планината и около Феодосия вече изглежда така:

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

Впрочем явно и туристите не са във възторг от източно кримския ландшафт и съответно Феодосия ни направи най-тъжно и упадъчно впечатление. Буквално още откакто паркирахме. Оказа се че в града канализацията е меко казано странна. Особено в централната част. Каналите не са вкарани съвсем под земята а са си баш като канал - отгоре са покрити с решетки а отдолу тече. И мирише. На набережнаята където са сергиите с дрънкулките тези решетки бяха покрити с килими именно за да не мирише. Второто нещо което ни шокира е газопреносната система на града. Тръбите с газ също не са вкарани под земята а даже напротив - вдигнати над нея. Навсякъде. При около 40 градусови жеги. И спокойно пресичат и съжителстват с детските площадки. На снимката това са жълтите тръби:

[punkaromityok]

До: С кола и палатка из Крим

Феодосийския офроуд парк, за разлика от севастополския, е с по-скромни представители: