Tweet
.
...................................................................................................................................................... .................................................................
"Всичко изглеждаше толкова чудесно, когато бях млад" - Виктор Юго
...................................................................................................................................................... .................................................................
Мерс ле бен - е истинско вълшебство и наслада за сетивата. Имах възможност да го посетя преди повече от десет години, май беше есента на 1996год. с една стандартна автобусна екскурзия.
Дори видян след Париж, този градец впечатлява туриста. Все още има запазени работилници за изработка на розетките по къщите и строги правила за съхраняване на архитектурния шедьовър.
На брега Пикарди, Мерс-ле-Бен е град, известен със своята "Belle Epoque" и "Арт Нуво".
Града е един от първите морски курорти от 19 век, благодарение на развитието на железопътния транспорт и близката Англия.
Мерс-ле-Бен, спира дъха с чудните си къщи на фона на белите скали. И до днес той е магнит за богатите жители не само на Франция
и предпочитано място за летен отдих, като равностойна алтернатива на Ривиерата.
...................................................................................................................................................... .................................................................
Този виртуален разказ е съставен през сетивата на очевидец, макар спомените да са избледнели в дълбините на миналото.
Но няма да забравя хората в цяла Франция по това време.
Всички имаха пресни спомени от футболни събития на Парк дьо Пренс и постоянно ни се усмихваха и приветливо ръкомахаха,
като видят българската регистрация на автобуса. Беше много приятно да си българин във Франция тогава.
Поради липса на личен снимков архив, ползвам интернет материали.
...................................................................................................................................................... .................................................................
Ето го градчето-приказка.
Освен от дърво, има апликации над врати и прозорци и от други материали.
Градът на дантелените балкони и фасади.
Тук красивата къща е култ. Всичко е правено с много любов и всеотдайност.
През последните години, градът разчита все повече и повече на репутацията си като морски курорт.
Айфел много e обичал този град и често е гостувал тук. Дали вдъхновението за кулата му не е дошло от тукашните дървени плетеници.
Виктор Юго е прекарвал летата на прохлада. Твърди се, че тук е написал "Парижката Света Богородица"
Може би тук е казал: "Няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло" или "Изкуството е съвършено там, където великото се среща с правдивото"
Жул Верн е написал няколко романа сред тази красота един от които "Пътуване към Франция".
Всъщност жителите на града са едва 3500.
Града е лидер в производството на стъклени флакони за парфюмерията. Когато правим утринния тоалет, може би докосваме частица от вълшебството тук.
Иска се много майсторство и традиции за направа на тази красота.
Крайбрежния булевард при залез е като старо злато.
Покривите са направени от теракотни плочи, вместо стандартните керемиди.
Личи си пейзажа на Ламанша, характерен с белите скали.
Плажа е от едър чакъл, но той е обичаен за френските курорти.
...................................................................................................................................................... .................................................................
След построяването на железопътната линия в края на 19 век, Мерс-ле-Бен се трансформира в морски курорт много високо ценен от парижани. Тези невероятни вили са построени, като израз на експлозията в декоративните изкуства в началото на миналия век.
Те са единствената група на "Belle Epoque" сгради в цялото крайбрежие на Франция.
Макар че съм пристрастен завинига към Италия, признавам си, че в Нормандия бях очарован от видяното. Заедно с още 2 градчета, също много интересни, наречени общо "Трите сестри", са основна туристическа дестинация в Нормандия. Могат да се разгледат подробно за 1 ден.
...................................................................................................................................................... .................................................................
"Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има" - Виктор Юго
...................................................................................................................................................... .................................................................
.................
Край
.................
.
...................................................................................................................................................... .................................................................
"Всичко изглеждаше толкова чудесно, когато бях млад" - Виктор Юго
...................................................................................................................................................... .................................................................
Мерс ле бен - е истинско вълшебство и наслада за сетивата. Имах възможност да го посетя преди повече от десет години, май беше есента на 1996год. с една стандартна автобусна екскурзия.
Дори видян след Париж, този градец впечатлява туриста. Все още има запазени работилници за изработка на розетките по къщите и строги правила за съхраняване на архитектурния шедьовър.
На брега Пикарди, Мерс-ле-Бен е град, известен със своята "Belle Epoque" и "Арт Нуво".
Града е един от първите морски курорти от 19 век, благодарение на развитието на железопътния транспорт и близката Англия.
Мерс-ле-Бен, спира дъха с чудните си къщи на фона на белите скали. И до днес той е магнит за богатите жители не само на Франция
и предпочитано място за летен отдих, като равностойна алтернатива на Ривиерата.
...................................................................................................................................................... .................................................................
Този виртуален разказ е съставен през сетивата на очевидец, макар спомените да са избледнели в дълбините на миналото.
Но няма да забравя хората в цяла Франция по това време.
Всички имаха пресни спомени от футболни събития на Парк дьо Пренс и постоянно ни се усмихваха и приветливо ръкомахаха,
като видят българската регистрация на автобуса. Беше много приятно да си българин във Франция тогава.
Поради липса на личен снимков архив, ползвам интернет материали.
...................................................................................................................................................... .................................................................
Ето го градчето-приказка.
Освен от дърво, има апликации над врати и прозорци и от други материали.
Градът на дантелените балкони и фасади.
Тук красивата къща е култ. Всичко е правено с много любов и всеотдайност.
През последните години, градът разчита все повече и повече на репутацията си като морски курорт.
Айфел много e обичал този град и често е гостувал тук. Дали вдъхновението за кулата му не е дошло от тукашните дървени плетеници.
Виктор Юго е прекарвал летата на прохлада. Твърди се, че тук е написал "Парижката Света Богородица"
Може би тук е казал: "Няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло" или "Изкуството е съвършено там, където великото се среща с правдивото"
Жул Верн е написал няколко романа сред тази красота един от които "Пътуване към Франция".
Всъщност жителите на града са едва 3500.
Града е лидер в производството на стъклени флакони за парфюмерията. Когато правим утринния тоалет, може би докосваме частица от вълшебството тук.
Иска се много майсторство и традиции за направа на тази красота.
Крайбрежния булевард при залез е като старо злато.
Покривите са направени от теракотни плочи, вместо стандартните керемиди.
Личи си пейзажа на Ламанша, характерен с белите скали.
Плажа е от едър чакъл, но той е обичаен за френските курорти.
...................................................................................................................................................... .................................................................
След построяването на железопътната линия в края на 19 век, Мерс-ле-Бен се трансформира в морски курорт много високо ценен от парижани. Тези невероятни вили са построени, като израз на експлозията в декоративните изкуства в началото на миналия век.
Те са единствената група на "Belle Epoque" сгради в цялото крайбрежие на Франция.
Макар че съм пристрастен завинига към Италия, признавам си, че в Нормандия бях очарован от видяното. Заедно с още 2 градчета, също много интересни, наречени общо "Трите сестри", са основна туристическа дестинация в Нормандия. Могат да се разгледат подробно за 1 ден.
...................................................................................................................................................... .................................................................
"Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има" - Виктор Юго
...................................................................................................................................................... .................................................................
.................
Край
.................
.
Типичен град в който се преплитат хармонията и красотата. А тук при нас се строи кой както му падне, сгради различни като оцветяване размери и т.н.
Коментар