Tweet
Обичам Италия. Обичам я във всичките и различни образи - от хаоса и ленността на Юга, през селския чар на Тоскана и забързаната деловитост на индустриалния Север, до тишината и спокойствието на Венето и Трентино. Именно на последните беше посветено това пътуване, умишлено реализирано на границата между зимния и летния туристически сезон, когато глъчката е затихнала дори и в известните курорти.
Постарах се да разделя нещата по дни, като в началото на всеки ден ще прилагам и карта с покрития през него маршрут.
И така, ден 1-ви:
Пристигнахме в Бергамо (със самолет) и поехме по маршрута с автомобил под наем (Алфа 147).
Първата спирка беше Соаве - винарско градче със славна история и сиво настояще.
Разбира се, закупихме задължителната бутилка вино, изпита по-късно по време на пътуването, но самото градче не ни впечатли особено.
Продължихме напред и вечерта достигнахме точката на първата нощувка - Падова. Поради късното пристигане и попристъргващите стомаси нямаше много възможности за снимане.
Следващият ден беше посветен главно на Венеция и островите и.
Изоставихме сушата.
Първо се разходихме из Бурано - по-малкото островче, с шарени къщички, които създават невероятна атмосфера.
После стигнахме до Мурано - царството на стъкларите.
Накрая се върнахме в "същинската" Венеция.
Дори и в този междинен сезон, лудницата във Венеция ми дойде в повече и с облекчение се отправих обратно към твърдата земя.
Отбихме се до Ронкаде - градче със забележителна крепост, която понастоящем е превърната в нещо като хотел.
След това, заблудени от името, преминахме и през съседното градче Монастиер ди Тревизо, където след доста търсене все пак открихме манастир, сега също частен, и доста зловещо запуснат. Накрая, доста уморени, се отправихме към крайната точка за деня - Седико.
Постарах се да разделя нещата по дни, като в началото на всеки ден ще прилагам и карта с покрития през него маршрут.
И така, ден 1-ви:
Пристигнахме в Бергамо (със самолет) и поехме по маршрута с автомобил под наем (Алфа 147).
Първата спирка беше Соаве - винарско градче със славна история и сиво настояще.
Разбира се, закупихме задължителната бутилка вино, изпита по-късно по време на пътуването, но самото градче не ни впечатли особено.
Продължихме напред и вечерта достигнахме точката на първата нощувка - Падова. Поради късното пристигане и попристъргващите стомаси нямаше много възможности за снимане.
Следващият ден беше посветен главно на Венеция и островите и.
Изоставихме сушата.
Първо се разходихме из Бурано - по-малкото островче, с шарени къщички, които създават невероятна атмосфера.
После стигнахме до Мурано - царството на стъкларите.
Накрая се върнахме в "същинската" Венеция.
Дори и в този междинен сезон, лудницата във Венеция ми дойде в повече и с облекчение се отправих обратно към твърдата земя.
Отбихме се до Ронкаде - градче със забележителна крепост, която понастоящем е превърната в нещо като хотел.
След това, заблудени от името, преминахме и през съседното градче Монастиер ди Тревизо, където след доста търсене все пак открихме манастир, сега също частен, и доста зловещо запуснат. Накрая, доста уморени, се отправихме към крайната точка за деня - Седико.
) - един от най-спретнатите зимни курорти, които съм виждал, наред с тези в Андора. Съставен е от няколко селца, най-голямото от които е Ортисей.
Коментар