Tweet
Започвам този пътепис не от позицията на запален франкофон. От краткото ми общуване с французи разбрах, че има и добри, и лоши, и добронамерени към нас, и не чак толкова, като навсякъде. Срещнахме и презрително отношение, и фалшива любезност, но също и сърдечност, и голямо гостоприемство. Опитите ми да понауча френски, логично, завършиха с провал. Като истинска шопкиня тъпо и упорито отказвах да разбера защо е необходимо да пишеш дума с 15 букви, от които да прочиташ само 4. И кои точно 4!? Обясних им (на английски 
), че на бълграски колкото букви пишем, толкова и четем. Само че, тази практика приложена към френския, докарваше преподавателите ми до лека истерия. Нещата се влошиха дотолкова, че през втората седмица започнаха да пишат транскрипция на думите, при положение, че това никога не се прави при преподаване на френски език. От тогава, лоша дума не съм казала за английския.
Французите ме спечелиха с друго. На особена почит там са вече позабравените у нас (или поне в София) малки магазинчета за различни хранителни продукти - хлебарници, месарници, магазини за сирена. Ароматът на изпечен хляб неустоимо се носи по улицата и те отвежда в някоя хлебарница, където също се предлагат различни видове кроасани, сладкиши, торти и бонбони. Не пропуснахме и магазините за сирена – там още на вратата те удря странна миризма в носа, а на десетата минута вече и очите ти се насълзяват и е добре да отскочиш навън за глътка свеж въздух. Така и не разбрах кое им е вкусното на тези смърдящи сирена...
Но да карам по ред. Ако тръгнем от изток на запад, местата са Мец, Страсбург, Сен Мало и Мон сен Мишел.
Мец (Metz), както и повечето градове от областите Елзас и Лотарингия, през вековете е преминавал ту в границите на Германия, ту в границите на Франция. В ранните средни векове градът е бил немски, през 16 в. става част от Френското кралство, в края на 19 в. (до 1918 ) и през годините на Втората световна война, отново е в пределите на Германия. Днес град Мец е административен център на френската област Лотарингия.
Градът е разположен от двете страни на река Мозел.
В края на неголям остров (Île du Petit Saulcy), свързан чрез мостове с двата бряга, е разположена протестантската църква Temple Neuf.
На острова се намира и сградата на операта.
Особено приятно беше присъствието на много лебеди във водата около острова,
а също и оттатък моста (Moyen-Pont).
Докато обикаляхме в тази част на реката, един шпил (може би на катедрала) привлече вниманието ни в далечината.
Не след дълго, открихме цялата кула. Някога е била част от катедрала, отзад все още личаха следите от стълбище.
Безспорно, най-голямата забележителност на Мец, е готическата катедрала Св. Стефан (Cathédrale Saint-Étienne). Сградата се оформя през 14 в. чрез дострояване и обединяване на две по-стари църкви.
Случихме се там на Великденската служба и впечатлението от изпълнената с хора, музика и светлина катедрала беше поразително.
Част от витражите са дело на Марк Шагал.
Малко по-далеч от центъра, по единия бряг на реката, започва приятен градски парк, подходящ както за почивка, така и за разходки - пешеходни и с лодка.
Последната красива сграда, която видяхме в Мец – жп гарата.
В продължението - Страсбург.
), че на бълграски колкото букви пишем, толкова и четем. Само че, тази практика приложена към френския, докарваше преподавателите ми до лека истерия. Нещата се влошиха дотолкова, че през втората седмица започнаха да пишат транскрипция на думите, при положение, че това никога не се прави при преподаване на френски език. От тогава, лоша дума не съм казала за английския.Французите ме спечелиха с друго. На особена почит там са вече позабравените у нас (или поне в София) малки магазинчета за различни хранителни продукти - хлебарници, месарници, магазини за сирена. Ароматът на изпечен хляб неустоимо се носи по улицата и те отвежда в някоя хлебарница, където също се предлагат различни видове кроасани, сладкиши, торти и бонбони. Не пропуснахме и магазините за сирена – там още на вратата те удря странна миризма в носа, а на десетата минута вече и очите ти се насълзяват и е добре да отскочиш навън за глътка свеж въздух. Така и не разбрах кое им е вкусното на тези смърдящи сирена...
Но да карам по ред. Ако тръгнем от изток на запад, местата са Мец, Страсбург, Сен Мало и Мон сен Мишел.
Мец (Metz), както и повечето градове от областите Елзас и Лотарингия, през вековете е преминавал ту в границите на Германия, ту в границите на Франция. В ранните средни векове градът е бил немски, през 16 в. става част от Френското кралство, в края на 19 в. (до 1918 ) и през годините на Втората световна война, отново е в пределите на Германия. Днес град Мец е административен център на френската област Лотарингия.
Градът е разположен от двете страни на река Мозел.
В края на неголям остров (Île du Petit Saulcy), свързан чрез мостове с двата бряга, е разположена протестантската църква Temple Neuf.
На острова се намира и сградата на операта.
Особено приятно беше присъствието на много лебеди във водата около острова,
а също и оттатък моста (Moyen-Pont).
Докато обикаляхме в тази част на реката, един шпил (може би на катедрала) привлече вниманието ни в далечината.
Не след дълго, открихме цялата кула. Някога е била част от катедрала, отзад все още личаха следите от стълбище.
Безспорно, най-голямата забележителност на Мец, е готическата катедрала Св. Стефан (Cathédrale Saint-Étienne). Сградата се оформя през 14 в. чрез дострояване и обединяване на две по-стари църкви.
Случихме се там на Великденската служба и впечатлението от изпълнената с хора, музика и светлина катедрала беше поразително.
Част от витражите са дело на Марк Шагал.
Малко по-далеч от центъра, по единия бряг на реката, започва приятен градски парк, подходящ както за почивка, така и за разходки - пешеходни и с лодка.
Последната красива сграда, която видяхме в Мец – жп гарата.
В продължението - Страсбург.
Коментар