ДА СЕ ПОРАЗХОДИМ ИЗ КАРПАТИТЕ - РУМЪНИЯ 2024Г.

[lubashki777]

ПРОЛОГ

Беше зимата на 2024г., време за планове за нови приключения.
Поради това, че имаме ограничение макс на около 9-10 дена, избора на дестинация беше доста ограничен. Лошото беше, че всъщност близките дестинации и държави бяха пообиколени вече и задачата ставаше още по-трудна.
Така до една зимна вечер в която докато решех мезето на една красива дървена дъска, а камината уютно припукваше ме осени идея...
Ами да, защо да не посетим - Румъния???
Всъщност изглежда доста тривиално и нещо обикновено и няма как да не е така, тъй като на практика в Румъния сме били доста пъти и с кола и аз на мотоциклет, но...
Всъщност идеята ми беше съвсем шантава/говоря във връзка с това да се впишем във времето което имахме/ и да се опитаме да стигнем горе на север до границата с Украйна, разглеждайки област Буковина, с нейните уникални изписани църкви , манастири и красотата на Карпатите в онази част на страната.
Брей, колкото и повече да се замислях над идеята, толкова повече ми се струваше примамлива, докато не издържах и я споделих с половинката, а след това и с обичайно-заподозрените приятели с които пътуваме обикновено.
Ами, както си и помислих...
На всички им хареса и насрочихме дори и дати за пътуването някъде в средата на август.
Така вече имахме план за лятото, което не беше никак лошо.
Зимните дни ги използвах, за да се разходя онлайн по местата към които се целехме, да прочета за тях, да набележа точки за разглеждане, както и да направя първоначален маршрут.
Така неусетно лятото дойде, времето се изтъркаля и ето ни...седмица преди старта.
Последваха последни уточнения, подготовка, и последната вечер събиране и разбор на старта за следващия ден!
Хайде... Да се отправим на север и да пошетаме из Карпатите!

[lubashki777]

ДЕН ПЪРВИ

И така деня на старта дойде.
Ставаме рано, последни приготовления, пием кафето и потегляме.
Тук е мястото да спомена и участниците в пътешествието. Бяхме аз и моята половинка Златка, Таквор/Горския както си му казваме от както го познаваме/ с Бистра и третия беше Видев. Пътуването щяхме да го направим с конвертираните ни бусчета във вид на кемпери.
Видев щеше да ни чака на 15-тина км. от града, затова и двата екипажа стиковаме честотата на радиостанциите с които да поддържаме връзка в движение и потегляме!
Първата ни спирка щеше да е Русе, като за там планирахме и нощувка. Ще кажете, ами то ден едно е няма нищо работа и за някой дори ще е много чудно защо само 200км. и нощувка...
Ще поясня... Основната причина е ремонта на Дунав мост и километричните опашки, които се образуваха. Проучването ми показваше, че всъщност ако се премине нощем или поне много рано сутринта по тъмно, шанса ни да избегнем 3-4 часа престой на границата е най-голям.
Затова и първи ден щеше да е пътуване до Русе и нощувка там, като се надявахме сутринта в 04.00ч. да тръгнем и да успеем да минем моста по-бързо. Разбира се, и аз и Горския имаме роднини и приятели в Русе, защото сме родом от там и използвахме случая да се видим и с тях!
Пътя ни до Русе не беше нещо заслужаващо да се описва. Мина нормално и към обяд вече бяхме на място. Видяхме се със сестра ми, която искаше да използва случая и да ни заведе и покаже и новото ранчо което беше придобила от скоро и за което имаше големи планове да го преобрази на кемпер стоп, както и място за спортен риболов.
Бяхме много любопитни с Горския, защото това си беше точно по нашата част, не се колебахме дълго и скоро пътувахме към мястото да го огледаме.
Няма да ви занимавам с подробности, но се оказа с две думи, че е страхотно и може да се превърне в много добра дестинация за отмора, релакс и приключения.
Връщаме се обратно в града и докато търсех някъде бензиностанция да си заредя газ и ми направи впечатление, че стрелката на температурата на моето бусче е твърде високо, което принципно никога не е било така.
Ами...вдигнах капака, но при тези показания ми направи впечатление, че вентилаторите не сработват... Брей, часа наближава 17.00ч.,а аз се очертаваше да имам технически проблем и то в събота. Казах си, че ще се върнем на паркинга, който бяхме избрали за базов лагер и тогава ще го мисля.
Ами да...ама не... Още по пътя и започна да пуши от предния капак, хората от колите ми свиреха и сочеха към парата, която се носеше на буса, аз ги успокоявах, че знам за проблема...
Така стигаме и до паркинга, там уведомявам останалите за проблема и вдигам капака, за да огледам какво се случва.
Мда,...като поразръчкахме от тук - от там и истината блесна... Незнайно защо, първо имах изгорял бушон на вентилаторите, който след смяна не гореше отново/показател, че няма късо или някакъв голям товар/, а перките си работеха. Лошото беше/всъщност като се замисля, май не беше лошо, защото лошото щеше да е ако ми се случеше това нещо някъде в Румъния/, в следствие на голямото загряване се беше пръснал тройник на маркучите на парното, но пък за сметка на това беше на толкова навряно място, че за да го видим и ремонтираме евентуално трябваше да разглобим няколко фланеца, няколко тройника и да свалим кранчето на парното, както и да демонтираме поне 3 маркуча...




Всъщност още по-големия проблем беше, че в събота вечерта в 18.00ч. не знаех откъде въобще ще търсим такъв тройник. Дори Видев извади един, който носеше като за зор за ман, обаче се оказа,че ни трябва буквално 2мм. по-голям диаметър и не посмяхме да рискуваме.
Тръгнах към единственото място магазин Практикер, който работеше и имах надежда там да намеря тройник, но...без успех.
В крайна сметка моя голям приятел и кръстник на децата ни Дидо се намеси, негов човек веднага каза, че тръгва от село, отвориха един от големите сервизи за авто газови уредби в града и намериха тройник, като не само, че не пожелаха да го плащам, ами ми и подариха и втори за резерва по пътя.
Гледах ококорен, защото в днешно време подобни постъпки са рядкост и са присъщи само на истински хора и приятели! Благодаря и този жест ще го помня за винаги!
След час борба по тъмно вече, на челници...ремонта беше успешен.



Така вече по-спокойни се отдадохме на почивка. Събрахме се с родата, хапнахме, пийнахме, разговори и след това хайде по леглата, че сутринта ни чакаше мисия- Дунав мост!
Следва...

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Лелееее, от кога не съм те чел….а аз защо чак сега разбирам , че сме градски с теб?
Другия път да се обадиш

[sonda]

Не сте градски, Ванка...Любо е от Стара Загора..

Иначе- Любашкии..Добре дошъл

[lubashki777]

И двамата сте прави... Родом съм от Русе, но цял живот живея в Ст. Загора.
Благодаря за повторния прием!

[lubashki777]

ДЕН ВТОРИ

И така рано сутринта на втория ден след като имахме успешен не планов ремонт предната вечер надявайки се, че проблемите вече са останали назад/все още не знаехме, че те всъщност тепърва предстоят/ и от тук нататък ще има само красота, приключение и фън , потегляме към границата. Както и бяхме проучили успяваме да минем границата буквално за 30-тина мин., дори и със закупуването на румънските винетки.



Тук искам да ви наблегна на една особеност, която тарикатите правят, за да ви измъкнат на практика повече пари...
На пункта за винетка с карта НЕ може да се плаща. Плащане само в брой, но... валутата може да е само евро или лева!
Тоест в брой в местната валута леи, не вземат, което на практика е малко странно...нали сме в Румъния все пак???
След това като разбереш цената и става ясно играта... За нас беше 4 евро или...10 лв./вероятно на секундата сте сметнали, че курса е доста трънски/.Да, обаче хората отивайки в Румъния носят леи и разчитат да плащат и с карта. Кой ти тръгва за Румъния и ще си носи евро...???
Точно на това и разчитат, да нямаш евро и да се НАЛОЖИ да платиш в лева, ама там те дерат с курса и ти излиза на практика цената +50%... Хитро нали?
Да, обаче аз като ми остава валута от пътуванията ми и си я нося чинно в портфейла навсякъде с мен и в случая най-невъзмутимо оставих 5 евро на гишето гледайки госпожата в очите дали ще ми върне ресто...Върна ми, но на практика вероятно много народ е ощипан по тоя ред.
Да на пръв поглед е дребна работа, но пък като минат днес десетки коли и прихода става голям, а и всъщност не е въпрос толкова на стойността на парите, а по-скоро да им е ясно че "не ядем доматите с колците".
Потегляме и вече сме пътищата на северната ни съседка. От Гюргево към Букурещ магистралата е чисто нова и пътуването е песен.
Посрещаме изгрева някъде по път...



...след което продължаваме по набелязания маршрут!
Планът ни за деня беше да достигнем до Синая, да се отбием да разгледат нашите спътници замъка Пелеш/ние с моята половинка сме го навестявали няколко пъти/, след това замъка на Кантакузин в Бущени и някъде около него да си намерим място за нощувка.
Пътуването с кемпер има много положителни страни и една от тях е, че буквално можеш да спреш на първата отбивка и да нощуваш. Разбира се на практика не е точно така, защото има места където не е добре да нощуваш някъде в нищото, дори и ако сте в група, но принципа е горе-долу такъв!
Тоест ние не бяхме уточнявали къде ще се спи, а само до къде трябва да се достигне, и там да се търси място за нощуване. Това дава една много голяма свобода, защото при объркване на графика и плановете ни, не сме свързани с нощувка на определено място.
Така беше и в този ден. Стигнахме до Синая и започнахме стръмното изкачване по тесните улички, за да достигнем и замъка и...
Мда... Нагоре чух перките да се включват, но изведнъж рязко замлъкнаха. Брей...спираме на паркинга, вдигам капака и какво да видя...Разширителния съд отново празен, а видимо теч няма???
Оф...тъкмо си бях казал, че толкова километри без проблем , значи ремонта ни в полеви условия е бил успешен и няма място за притеснения.
Все пак решаваме първо да си направим разходката, а след това ще го мислим.
За наше най-голямо съжаление замъка Пелеш беше в ремонт и целия беше облечен в защитни платна... Брей, ама какво става тук? Сякаш нещата не вървяха и сякаш не е трябвало да поемаме по тази дестинация...
Да обаче ние пък сме свикнали да не се пречупваме и дори с проблеми да не се отказваме и да вървим само напред и пак напред...напук на всичко!
Все пак си направихме по някой кадър на замъка и хайде пак на не-плановия ремонт.







И въпреки всичко пак си беше красиво и вълнуващо!
А замъка Пелеш, само в този му вид не го бяхме виждали, ама ей го на...и така го видяхме!





Всъщност ремонт се прави ако знаеш какъв е проблема, а ние не знаехме...
Дори подробния преглед не доведе до причината да се губи антифриза. В крайна сметка съвсем случайно откривам проблема. При първия ремонт, вероятно се бутнали малко по-надолу един тънък маркуч и перката го трила, трила и като надуе системата при загряване и почваше да пръска... Ами сега, то е ясно, че трябва да се отреже протритата част и да се свърже с някаква тръбичка. Да, ама тръбичка откъде... Започнах да търся някакъв химикал, който да отрежа/да не ми се смейте, когато бедстваш всичко е на оцеляване, за да продължиш напред/, когато Горския извади парче тръбичка стоманена от газова инсталация...
Брей,... направо заспа!
Потегляме и аз си мисля, че това трябваше да е края на моите проблемите с возилото, но каквото намислела мишката, котката го разваляла...
Стигаме Бущени и замъка на Кантакузин. Мястото е уникално, а гледката към острите върхове на Карпатите са уникални и носят невероятно настроение, както и чувство за простор и свобода!










Замъкът Кантакузин в Бущени намиращ се в долината Прахова е една от основните сгради в региона.
Джордж Григорий Кантакузин, румънски политик, който е бил кмет на Букурещ, както и председател в края на деветнадесети и през двадесети век, решава да се построи замъка Бущени. Тази запомняща се сграда се намира в красиво подреден парк, всички планове са осъществени от архитект Григоре Серчез.
Основните забележителности на замъка са стълбите от мрамор и дърво, основният салон, няколко пещери и фонтани намиращи се в парка и наистина красотата е уникална а изгледа към отвесните склонове на Карпатите те завладява още от първия поглед!
Някога, когато посетих това място за първи път , дълго след това въздишах по тази гледка... Въпреки това и сега отново беше така!



















Разгледахме, снимки, обяд и съвета се събира да решим какво да правим нататък. По план беше заложено да спим някъде тук в околността/да не забравяме, че бях заложил 3 часа престой на границата и сега имахме голяма преднина/, но пък беше още твърде рано, за да се ориентираме към нощувка, затова и решаваме единодушно да продължим по маршрута на ден три.
Така потегляме през планината към Ръшнов и крепостта, която беше планирана за следващия ден!
Красотата ни съпътства по целия маршрут, като дори и километричните на места колони от леки автомобили с прибиращи се след забягване през уикенда румънци, не можеше да помрачи настроението ни.
След недълъг преход се спускаме от северна страна на този дял от Карпатите и достигаме до крепостта на Ръшнов, качваме на влакчетата с които извозват туристите около километър нагоре до самия замък и...стигайки горе разбираме с ужас, че и тази крепост е затворена за реставрация и ремонт...
Не, не е истина...Това не може да ни случва...





Крепостта е страхотна, а вътре след като се изкачиш по калдъръмените улички в най-високата част, се открива уникална гледка на равнината северно от този дял на Карпатите!
За съжаление, тона не можах да го покажа на моите спътници
Ние поне със Златка сме я разглеждали, но колкото и да ми се искаше да я покажа на нашите приятели, отново ядец...
Правим си обиколка отвън покрай стените на крепостта, щракваме по някоя снимка и хайде обратно.







Няма да преразказвам това, което съм чел и знам за крепостта. ето откъс от описанието в Уикипедия

[QUOTE]Сасите започват да се заселват в Трансилвания през XI век. Те основават град Ръшнов (Розенау) през 1225 г. По време на първото татарско нашествие през 1241 г. Тевтонския орден строи множество крепости в региона за защита на населението. Сред тях е Ръшновската крепост. Разликата ѝ от другите е, че е замислена като убежище на селяните при обсада. Поради това в нея има поне 30 къщи, училище, параклис и други сгради, типични за селата.

Крепостта е упомената за първи път през 1331 г., а когато татарите нахлуват отново през 1335 г., тя е достатъчно здрава да им се упре. Разделена е на горно и долно ниво, с многоъгълни стени, високи на някои места до 5 м. Източната част на крепостта е най-добре укрепена, като там и на северозападната страна има два реда стени. Защитите включват още 9 кули, 2 бастиона и подвижен мост.
[/QUOTE]







На връщане минаваме и покрай Дино-парка, който работеше, но предвид напредналото време нямаше как да го посетим, а и честно аз лично смятам, че е добра атракция най-вече за децата!



Слизаме долу до кемперите и отново сме на тема...какво правим от тук нататък...
Ами то явно нещо не ни вървеше особено, поне да компенсираме с маршрута, затова и решаваме да потърсим каквото и да е място за нощувка някъде още малко по-напред по маршрута.
В крайна сметка на майтап малко след Ръшнов се отбиваме на голям паркинг с няколко големи хипермаркета/единия от тях Кауфланд/ и импулсивно решаваме да спим там...
Ами да, защо не... Кауфланд работи от тъмно до тъмно, можем да си дозаредим провизии, както и да ползваме тоалетните с цел да не пълним нашите на бусчетата!
Така останахме да спим там. Нощта мина спокойно, никой не дойде да ни притеснява или да ни гони от там.
Следва...

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Да знаеш, че винетка за Румъния , можеш да си купиш онлайн, или на бензиностанцията , на изхода от моста , с карта и няма да те цакат с курса

[niggaz_nature]

Най-лесно и удобно е онлайн да си я купиш . Избираш от дата до дата и това е . Един път съм ходил до Румъния но винетка онлайн не ми се реди по каси или бензиостанции . А то каква схема измислили да цакат с парите .

[lubashki777]

Принципно сте прави за винетката, но много хора не им се занимава с онлайн плащания, търсения и предпочитат на място. Аз съм ходил около 6-7 пъти в Румъния от които два пъти с мотоциклет за който не се изисква винетка. От останалите пъти мисля 2 пъти плащах онлайн и два или три пъти на място.
Обикновено опашка не съм чакал, защото на гишетата или е имало единични хора или е нямало никой.
И този път нямаше абсолютно никой и така...
Просто да...може и онлайн, но за тези, които предпочитат да си платят на място...носете си дребни евро, за да не ви цакат по трънския курс тарикатите!

[lubashki777]

ДЕН ТРЕТИ

И така... Вече сме ден три. Ставаме рано сутринта, пием си кафенцата, правим си някакви покупки от Кауфланд и сядаме да решим какво правим с маршрута, защото графика доста се промени.
Изгрева е уникален...



На практика бяхме заложили на трети и на пети ден да спим на къмпинг с цел да се изкъпем като хората, да си почистим тоалетните, да си дозаредим акумулаторите ако се налага.
Тоест вечерта на този ден трябваше да спим на къмпинг, обаче пък ние с вчерашното каране напред по маршрута ни бяхме почти до половината на днешния маршрут и като километри и като време.
За това и да не пропилеем този ден в каране няколко часа и после да се чудим какво да правим на къмпинга, решавам да променя маршрута.
Още при правенето на маршрута, ми се беше набила една крепост на погледа, но не се връзваше никак на маршрута и километрите и времето за деня, защото трябваше да направим едни 60км. през планината отклонение и след това да се върнем пак 60км. обратно, а това наред с времето за разглеждане щеше да ни изяде по-голямата част от деня!
Обаче сега можехме да си го позволим. Преправям маршрута и потегляме през планината към Рупея.
Маршрута е интересен, красив и не много натоварващ. Завоите следват един след друг, а гледките са невероятни. Въобще в която и част на Карпатите да е човек вижда невероятната красота на тази планина!
Преди обяд стигаме и в Рупея. Ето и малко инфо от интернет за местността и самата крепост!

Мястото на тази крепост е известно в Румъния като едно от най-древните заселени места в страната: първите следи от човешко присъствие датират от - 5500г. преди Христа. Очевидно е създадена много по-късно, през четиринадесети век, построена от местните общности. Била използвана през Средновековието от жителите на селото и околните махали за убежище, когато нашествениците са ограбвали села в Трансилвания. Около петнадесети век, икономиката в крепостта се развива и тя се превръща във важен търговски и занаятчийски център в южната част на Трансилвания.
Крепостта трудно устоява на въздействието на времето през вековете. Комунистическото правителство иска да я разруши изцяло, за да вземе базалта, използван за изграждането ѝ няколко века по-рано. Жителите устояват и крепостта остава в руини, до 2010 година, когато се предприемат възстановителни работи.

Красиво и уникално място! Изкачихме се до самия и връх, откъдето се открива страхотна панорама към градчето и цялата долина!
Малко снимки и е време да потеглим, защото новия маршрут води по много къдрави завойчета из планината и на практика малко километри се минават за часове!

















За сега правим чупки и стойки пред фотото, защото просто не знаем какво ни готви съдбата все още...







Новият маршрут беше живописен и красив и въобще не съжалявам, че избрах него. Имахме достатъчно време, за да не се налага да бързаме, да си караме лежерно и да се наслаждаваме на гледките.
Мда,.. обаче съдбата май беше решила на това пътуване да изпита всичките ни сили/психически най-вече/, цялата ни воля и всичките ни умения да се справяме в извънредни ситуации...
На едно дълго надолнище, докато другите се шегуваха нещо по радиостанциите, рязко на един завой минавайки от 4-та на 3-та и нещо изпука и останах без скорости...
Да, без майтап... Имах на разположение само 3-та и 5-та...
Съобщавам проблема по радиото и моите спътници не могат да повярват....
Няма как и спираме, за да видим какво се случва. Моят бус има едни щангички с които се включват скоростите, които се щракват на ябълка и си мислех, че някое лостче се е извадило или счупило, което на практика е нещо поправимо в полеви условия.
Първо спираме на едно място до пътя, но след като преминаващ тир с подобаваща скорост/няма значение, че сме в населено място/ и триъгълника ни летя от струята му на няколко метра , разбира ме, че е доста рисковано да правим каквото и да било там.
С дружни усилия изкарваме буса на пътя и спираме на 300-400м. по-надолу, където Видев предварително беше намерил добро местенце в лицето на едно неработещо пазарче, и бензиностанция...
Разхвърляме буса, обаче се оказва, че заради това , че моя е синхро/тоест е с 4х4 система/, достъп до избирача на скоростите, заради различната скоростна кутия и раздатка няма!
От никъде нищо не се вижда, няма достъп и за евентуален ремонт, а ние сме заседнали някъде в Карпатите в централна Румъния. За цвят и Горския ни съобщава, че неговия бус от известно време не може да върви по нагорнищата и много кади черно.





Въобще супер вървеше пътешествието... Даже и половинката по едно време беше легнала под нашия бус, с каквото можела да помогнела, ама не намирам снимката...
Въобще доста отчайваща ситуация и голямо изпитание за психиката ни!
В крайна сметка, намирам схема на избирача на скоростите в интернет и с напипване най-вече разбирам какъв е проблема. Една втулка се е скъсала и целия избирач така губеше лостова си система. За съжаление всякакви опити да го закрепим, за да се придвижим до голямо населено място или даже сервиз се оказаха напразни...
Така най-правилното решение беше да останем да спим тук, а на следващия ден с някой от другите бусчета да се върнем 32км. назад през планината към последния голям град и да потърсим поне нужните части.
На ти сега едно спестяване на време... Тази вечер вместо да си вземем горещ душ в къмпинга, ние направихме импровизиран бивак насред пътя.
Ами... каквото такова, важното е, че не се бяхме предали и имахме някакъв план за действие в тази безизходна ситуация.
Хапнахме, пийнахме, дообсъдихме как ще процедираме и хайде по леглата. Поне както се казва си носехме къщичките с нас и такова замръкване някъде по път не е чак такъв проблем!
Следва...

[lubashki777]

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

И така, ден четвърти от нашето пътешествие ни заварва някъде в централна Румъния, заседнали насред планина с един развален бус и втори проблемен, който все пак се движи, макар и трудно.
Въобще това пътуване май се превърна в битка за оцеляване, а не в лежерното пътуване за което си мислехме, че ще е!
В тази ситуация обаче ние мислехме да излезем победители, защото в годините назад и при много ни пътувания сме се научили, че няма никакъв смисъл да викаш неволята, а трябва да съумяваш сам да излизаш от подобни ситуации като победител и да продължаваш напред на пук на всичко!
За това, ставаме, пием набързо кафе/дори аз моето го пих докато пътувахме/ и с буса на Горския предприемаме акция по набавяне на нужното за ремонт.
Връщането ни назад през планината е 32км. и дори намирам в нета и магазин за авточасти.
Набавяме с леки перипетии и малко изчакване каквото ни трябва и на мен и на Горския за неговия бус и газ обратно. Бях доволен, че намерихме каквото ни трябваше, но нямах и идея как ще сглобим всичко, при положение, че ние даже и не виждахме проблема, а само го напипвахме под плетеницата от маркучи, кабели и фланци...
Както си и мислех... Монтажа на втулката на мястото и беше на практика граничещо с невъзможното в полеви условия. Тя беше изработена от някакъв материал между пластмаса и гума... Много твърда с някаква минимална еластичност.
Няма да описвам два часа опити и как успяхме загрявайки я във вряла вода и връзване със здрав конец под формата на конус и как пък накрая успях да освободя конеца... Просто само който му се е налагало да го направи на място би ме разбрал!
В крайна сметка успяваме и остава само целия избирач да го сглобим към въпросната втулка.
Е точно тук вече ударихме на камък. Не знам колко време си пробвахме силите, падаше кожа от кокълчетата ни, наложи се да източа отново антифриза и да разглобя де що маркуч имаше между нас и въпросния възел, и пак не и не...
Топчето на щангата упорито не искаше по никакъв начин да се набие във въпросната втулка...
За първи път почувствах, че отчаянието е на път да ме победи... Докато Видев се пробваше за поред път, се улових, че гледам някак безучастно все едно съм на кино и гледам филм...
Горския също лежеше под неговия бус и той без някакъв успех.
В един момент Горския идва и ни бъзика...

- Какво става...направихте ли го....???
Аз с блуждаещ поглед едвам промълвявам...
- Да бе...
Горския го погледна и каза, че ще пробва с щанга като лост дали няма да има успеваемост, а аз се улових, че май вече ми е все тая...
Да обаче след няколко безуспешни опита се чу изпукване и Видев, който го придържаше се извика...
Малей, подскочих, мислейки си, че отиде някой пръст от тия напъвания. Обаче не... Видев едва ли не изкрещя "влезе"..."влезе бе", чак не можех да повярвам, а след като се уверих не знам как се удържах да не измъкна Горския из под буса за краката и да го прегърна!
Брей за малко да се предам , но то и ситуацията си беше такава...Пълна безизходица и то в полеви условия на 1500км. от дома!
За броени минути сглобявам всички видове маркучи, тройници, наливам антифриза и докато стартирам двигателя, за да си превърти системата антифриза, аз и Видев монтираме голямата кора под двигателя... То направо от толкова разглобяване и сглобяване станахме спецове!
Преправям плана, като къмпинга от предишната вечер го оставяме за тази вечер, а редуцирам два манастира по-нататък по маршрута, за да можем да наваксаме забавяне!
Скоро потегляме победоносно, а аз си мисля, че щом с това се справихме, ще се справим и със следващото/ако ще има такова де/, надявайки се разбира се да не се налага...
За обяд спираме на едно крайпътно заведение разположено покрай езеро и хапваме румънски ястия/по-скоро познати ястия като шкембе чорба и качамак, но във румънски вариант на приготвяне/







А след обяда без повече проблеми достигаме и до къмпинга в късния следобед.
Тук е мястото да спомена, че в Румъния дори и не толкова главните пътища бяха супер и се караше с голямо удоволствие!






Тихо и красиво местенце. Собствениците им се наложило да пътуват по спешност до Букурещ, та се наложи да се оправяме сами, като дори и организирахме плащането на нощувката и на едни немци.
Време беше да си починем малко и физически и най-вече психически.
В банята стоях доста време просто оставяйки топлата вода от душа да облива цялото ми тяло, сякаш надявайки се да измие всичко негативно натрупало ми се някъде вътре там в душата за тези няколко дни!
След това сякаш прероден и напълно готов за всякакви предизвикателства седнах с другите приятели на масата, полафихме, хапнахме, пийнахме и хайде по леглата.
На следващия ден ни очакваше вече да навлезем в историческата област Буковина и с голямо нетърпение очаквах да видим на живо изрисуваните църкви в манастирите там!
Следва...

[lubashki777]

ДЕН ПЕТИ

Ден пети го посрещаме с усмивка!
С усмивка, защото настроението и нагласата ни беше, че сякаш проблемите сме ги оставили назад. Отделно от това нощуването в къмпинга си е своего рода лукс за пътешественика, нещо като оазис в пустиня.
Така сутринта набързо, за да не губим време, пием кафето и настъпваме бусчетата още на север. Днес маршрута ни щеше да мине само на 30-40км. от границата с Украйна горе на север.
Ходили сме много пъти в Румъния, но не и толкова на север.
Честно при правенето на маршрута си казвах, че тук ще се набием на някаква запусната част от страната, направо нещо като дън гори тилилейски, но всъщност реалността въобще не е такава. Пътищата направо нови, селцата населени и с нови и поддържани къщи, инфраструктурата също...По нищо не разбираш и не чувстваш онова, което си очаквал мърдайки пръста по картата и смятайки, че отиваш едва ли не на края на света.
Пейзажите бяха също брутални, и така стигнахме до първия манастир от въпросните с външно изрисувани църкви - Сучевица





Манастира и неговата изрисувана църква "Църквата на възкресението" са под защита на Юнеско както и още 8 манастира в цялата област Буковина.





Построен през 1585 година, манастира Сучевица чийто външни стени също били украсени с фрески, както на още много манастири в тази област, съчетава в себе си елементи на византийската и готическата архитектура, а във фреските се използват сюжети от Стария и Новия завет.
Цялото инфо от нета, както и снимките те карат предварително да ахнеш...
Всъщност обаче когато си там на живо разбираш, че това е блед отзвук на реалността, която те кара да стоиш с широко отворени очи и зяпнала уста!
Тъй като това беше първия ни досег с манастир от този вид, трудно се откъсваме. Колкото и пъти да обиколих насам-натам, все ми се струваше, че не съм видял или усетил нещо!
Правим си няколко снимки за спомен от първия ни досег...





Снимам още по няколко различни кадъра на църквата, която на фона на динамичното обсипано с тъмни облаци небе изглеждаше още по-внушително и потегляме нататък.





Потегляме отново през планината. Пътят ни се изкачва нагоре и дори се стеснява почти до габаритите на един бус, и така след една не малка доза серпентини от завои/ако знаете колко пъти си казвах "ех ако сега бях дошъл насам с мотоциклета..."/ и достигнахме до следващия манастир от списъка ни за деня - Молдовита или Молдовица, както го изписват доста често!


Построен през 1532 г., манастирът Молдовица представлява укрепено четириъгълно заграждение с кула, порти и добре поддържани тревни площи. Централната боядисана църква е частично възстановена и включва впечатляващи стенописи от 1537 г. Южната външна стена изобразява обсадата на Константинопол през 626 г. сл. Хр., под комбинирана персийско-аварска атака. Интересно е, че обсаждащите са изобразени в турско облекло - което държи енориашите концентрирани върху съвременния тогава враг.
Красотата и обаянието и на това място ни оставиха изумени. Такова нещо не се вижда често и това да си там на място е нещо уникално!





Въобще рисуваните манастири на Молдова са едни от най-забележителните образци на религиозно изкуство в Румъния. Построени между 1487 и 1583 г., те са покрити отвътре и отвън с красиво декорирани стенописи, илюстриращи религиозни сцени в уникален стил. Четири манастира са издигнати от местните владетели Стефан Велики (1457-1504) и неговия син и наследник Петру Рареш (1527-1538, 1541-1546) и им е предопределено да отпразнуват победите си в битки срещу османските турци и други нашественици.










А защо са боядисани ли?
Съчетавайки традициите на византийската живопис с елементи на местната селска естетика, стенописите рисувани върху външните стени на църквите, са най-простото средство за илюстриране на Библията за всеки. Богати на детайли, изображенията включват силно изразителните фигури на светци, апостоли и мъченици, както и изобилие от ангели и демони. Всички църкви са боядисани с помощта на изключително взискателната стенописна техника, която изисква художниците да покрият много големи повърхности за кратко време със стабилна ръка, преди мазилката да изсъхне.
С мъка се откъсваме от това вълшебно място и се насочваме към втория къмпинг на който бяхме решили да нощуваме. Да...събраха се два къмпинга в две поредни вечери, а не според плана да са през вечер, но така става, когато графика се обърква по непредвидени обстоятелства!
Намираме мястото без никакво затруднение, настаняваме се и дори ни остава време за разходка до близкото магазинче, а вечерта си правим отново сбирка на масите отвън до бойните машини!
Така премина и ден пети. Ден наситен с много, този път...положителни емоции и красота!
Докато отрием къмпинга и се натъкваме в страни от пътя на ето този манастир. Веднага се отбиваме, защото си помислихме, че ще е бонус, който не е планиран.
Всъщност се оказа, че това не е никакъв манастир, а просто огромен православен храм.
За съжаление беше затворено и нямахме достъп до вътрешността, но и отвън си заслужаваше отбиването от маршрута!



Продължаваме и без проблем откриваме къмпинга. А той се оказа едно малко бижу. Беше страхотен и дори ни остана време да си направим пешеходна разходка преди вечеря!



Групата усмихнати и как няма...Днес не сме правили никакви не-планови ремонти



Полека, полека слънцето залезе и ни подари поредния красив залез. Беше повече от вълшебно!





Хапваме, малко разбор на деня и на плановете ни за утрешния ден и...
Лягаме си по-навреме, че за следващия ден имаме доста километри през планината.
Следва...

[lubashki777]

ДЕН ШЕСТИ

Малей... Ставам сутринта и са давам сметка, че започва ден шест. Ами то сме подминали средата на пътуването бре...
Стига бе, не мога да повярвам... Кога излетяха тези дни?
Приготвяме са набързо, пием кой кафе, кой чай и потегляме. Днес имаме доста километри, като целта на пътуването ни е да достигнем до солната мина в Турда и дори да успеем да я посетим.
Имахме само някакви си 240-250км. , но и поради спецификата на терена над 4 часа път и поне още час да спрем някъде да починем и да обядваме, и си отиде цял ден пътуване...
Затова и натискаме доколкото можем, но пък и не можем да подминем на определени места това, което ни очаква по пътя!
Красотата на Карпатите както вече ви писах е невероятно. На толкова много места ми се искаше да спра, да снимам и най-вече да съзерцавам, но нямаше такова излишно време.
Все пак...





Едното от нещата по пътя ни беше уникален женски манастир, където се строеше в момента и огромен храм, а монахините ни направиха невероятно впечатление как се бореха с нокти и зъби сякаш, за да се случват нещата.



Една от тях караше огромен трактор...



... другата качена на 5метрове вишка мише стъклата на прозорците, а трета пък с бензинова резачка се появи, натовари резачката на една Уаз-ка, седна в джипката и отпраши нанякъде...







Това е църквата, която се строи в момента!









Направо като във филм, само където всичко си беше реално. Запознахме се и с игуменката, която ни обясни че хората от околността помагат на манастира кой с каквото може, като безплатен труд, материали , продукти и какво ли още не.
Имали и училище към манастира и хората се събирали там по повод и без такъв дори. Въобще общността явно е доста силна на това място и се грижат и си помагат един на друг! Пример за всички!
Красотата та Карпатите и тук ни съпътстваше постоянно, като правеше пътуването уникално.
По нагорнищата се налагаше да изчакваме Горския, защото се оказа, че при него се касае за спукан маркуч на турбото, който се опитахме да закрепим в полеви условия, но издържа само 22км. и го зарязахме...
По равното биваше, но дойдеше ли нагорнище Горския изоставаше рязко в облаци от черен дим. В крайна сметка така изръчкахме цяла Румъния, но си беше некомфортно.
Накрая след обяд стигнахме и солната мина в Турда.
Ходил съм в солната мина в Сланик - Уриня/Уринея/, но тази в Турда не сме я посещавали и ми беше интересно да направя сравнение.













Ами в някои отношения Турда ми допадна повече. Особено в частта с подводното езеро и лодките, а в други Уриня е по-внушителна. Тоест ако трябва да избирате между едната или другата...нямате избор!
Просто трябва да ги посетите и двете!







Иначе...
Солната Мина Турда има дълга история, която се проследява във времето. Тя започва като рудник още в древността и през вековете се развива и преобразява. Сега местната подземна местност предлага удивителни зрелища, включително солни скали, солни езера и каменни формации. Музейната част на солната минa включва разнообразни експозиции, които представят историята на рудника и соло добива. Солната мина разполага с подземен парк, включващ зелени площи, детски площадки и множество места за отдих.
Абе впечатляващо е и ако минавате наблизо ще е кощунство да не я посетите!
Толкова бяхме се стегнали от премеждията от това пътуване, че и тук не само, че изпълнихме заданието за деня, но отново до нощувка ни остана доста време, та решихме и газ нататък по маршрута, и за да не се лутаме в търсене на място за нощувка, просто си заплюхме един къмпинг на още 50км. нататък.
Намираме го лесно, настаняваме се и съвсем навреме сме на масата. Тук имах изненада...
По време на пътуването си харесах уникално зелено бомбе. Обаче макар и оригинално и то от филц, все пак като ми обявиха цена от 200лв. и се отказах да го имам.
За съжаление то беше толкова хубаво, че идеята за него не ме оставяше на мира, докато на едно от спиранията ни в магазинче не си намерих евтин заместител. Зелена шапка с периферия, която се ползва доста от местните. Веднага беше закупена, но Горския и Видев ме издебнали и тайно си купили и те същите и сега...ме накараха да седна на масата с шапка, а те изведнъж и двамата се появиха от към бусовете със същите шапки...Направо стана супер готина обстановка , както и невероятни като спомен снимки!
Бяхме си направо като част от местните...





Така завърши и този ден!
Следва...

[lubashki777]

ДЕН СЕДМИ

Ден седми е и пътешествието ни е към своя край. Все пак остават няколко неща, които да разгледаме и не съм съвсем унил от факта, че всичко отива към финала си.
Днес ни предстоеше да посетим замъка Корвин в Хунедоара. Едно красиво и магнетично място, което в досегашните ми пътувания из Румъния беше оставало някак в страни от маршрутите, но... днес мислех вече да променя този факт!
Ставаме рано и получаваме от жените обещаните от няколко дена пържени филии. Мммм...вкусотия, особено намазани със сладко от боровинки с цели плодчета. Ами пък...отпуска сме, пътешестваме и защо да не си угодим.
Не може само да сме хвърлени в боя да се справяме с разни неочаквани проблеми и ситуации по пътя...
Хапваме макар и на бързо и се приготвяме да се насладим на следващата дестинация, а именно замъка Корвин.
Нямаме много километри и само след час и половина и вече бяхме на паркинга.





Замъкът е издигнат от благородническия род Хуняди.
Изграден е главно в готически стил, но има елементи и на ренесансовата архитектура. Има високи и здрави отбранителни кули, вътрешен двор и подвижен мост. Построен върху по-старо укрепление и върху скала над река Злащ, замъкът Хуняди е голяма и изпъкваща постройка с високи, оцветени в различни цветове покриви, кули, безбройни прозорци и украсени с каменна резба тераси.
В крилото от замъка, наречено „Мантия“, може да бъде видян портретът на гарвана, от който наследниците на Хуняди са взели фамилното си име – Корвин









Може би освен историята на замъка, ще ви е по-интересно да научите и за легендите, които се носят за него!
Една извадка от Уикипедия, за да не преразказвам ...

Смята, се че тук Влад III Влашки (по-известен като Влад Цепеш, т.е. „набивача на кол“ или Влад Дракула) е държан като затворник 7 години, след като пада от власт през 1462 г.

В двора, близо до църквата, изградена по времето на Влад III, има дълбок около 30 м кладенец. Смята се, че е изкопан от 12 турски пленници, на които било обещано, че щом стигнат вода, ще бъдат освободени. След 15 години те завършват кладенеца, но хората, които са ги взели в плен, отказват да ги пуснат. Смята се, че надписът на стената на кладенеца означава „Вода имате, но душа нямате!“. Специалистите обаче го разчитат като „Този, който е написал това, е Хасан, живял като роб на неверниците в крепостта край църквата“.

През февруари 2007 г. замъкът Хуняди е изследван за духове в британския паранормален сериал „Most Haunted Live!“ за 3-дневно разследване на духовете, за които се казва, че обитават замъка. Резултатите са неубедителни.

Най-после посетихме и това място. Не можех да се нарадвам, а вълнението ми беше толкова голямо, че освен всичко което попивах като попивателна, и снимах като откачен по 10 едни и същи кадъра на всяко видяло ми се много интересно място.
Поразходихме се, разгледахме, качихме са една от кулите и накрая завършихме посещението с разглеждане на пазарчето пред замъка, както и си отнесохме към дома хубави сувенири за спомен от това място!
Не ми се тръгваше, но нямаше как.
Карпатите ни очакваха с цялото си величие и прелест!





Предстоеше ни да си намерим място за нощувка някъде в началото на прохода Трансфагараш, като плана ми за последния ни ден беше да се насладим горе на върха на гледките, да се накефим и на красотата му от южна страна, да видим мечките покрай пътя и да си направим по някоя снимка с тях за спомен и после...скучния пък към България!
Даже доволно потривах ръце за десерта както се казва на пътешествието, защото за разлика от мен/минавал съм прохода 2 пъти до сега/, останалите не бяха го посещавали и щеше да им е супер интересно!
Мда...обаче както май стана вече нормално за това пътешествие..."каквото мишката намислила, котката го разваляла".
Обаче за това по-късно, а сега ние не знаехме все още развоя на плана ни за следващия ден и доволно потривахме ръце.
Първо бяхме набелязали място за спане в близост до манастир в подножието на Карпатите. Намерихме го, но...една монахиня на входа ни обясни, че вътре в манастира можем да влезем да разгледаме срещу такса, снимането на всичкото отгоре било забранено, жените трябваше да са със забрадки и накрая направо почти ни изгони, като ни обясни, че е забранено да нощуваме в околността на манастира...


Направо паднах... Завършил съм Богословския факултет и макар и да не се занимавам в живота си с наученото там, за малко да вляза в пререкание с монахинята. Разбирам, че има някакви порядки, че манастира е женски, ама не ми изглеждаше редно да си плащам вход, за да вляза и да се помоля в църква и да съм в общение с Бог...
Добре, че езиковата бариера ме спря иначе щеше да стане разправия, каквото пък не е и редно да става на такова място!
Върнахме се назад и скоро си намерихме добро място до пътя в близост до хотел, откъдето ни дадоха разрешение разбира се да нощуваме там.
Приготвихме си вечеря, хапнахме, обсъдихме деня и каква ще е стратегията за следващия ден и хайде по леглата, че ни чакаше ранно ставане!
Следва....

[lubashki777]

ДЕН ОСМИ

Утрото на ден осми сякаш дойде за секунди...
Поради големия трафик на Трансфагараш-а събота и неделя, бяхме решили още по тъмно да се изстреляме нагоре и да се опитаме да минем поне една не малка част от маршрута преди навалицата.
Ставаме още в 05.00ч., правим си закуска, пием кафе и в 06.00ч. още по тъмно тръгваме нагоре.
Прохода съм го минавал и двата пъти само от юг на север и сега и за мен беше ново минаването в обратната посока.
Скоро се развидели и на фона на настъпващото утро гледките започнаха да стават все повече и по-грандиозни. Дори на едно място спрях , за да се насладя на зараждащия се ден сред тази красота!





Така и с няколко спирки за снимки...







... скоро стигаме и горе на върха. Подходът от север е доста по-кратък от изкачването от юг и в 07.30ч. вече бяхме горе на върха.
Не знам защо, но Видев, който караше напред, решил, че няма кой знае какво да гледа и казал на Горския, че ще продължи още малко от южна страна и ще спре да ни чака някъде там.
Ние обаче си намерихме места за паркиране/говоря извън паркингите, които дори още бяха затворени/, и се насладихме на хубава обиколка покрай езерото и на панорамната гледка към серпентините, които правеше пътя на север откъдето бяхме дошли.









Някъде около 08.00ч. се насочихме към бусчетата. С няколко маневри сме на пътя обърнати в правилната посока и потегляме.
Мда...ама точно тук стана онази работа за мишката и котката...
На входа на първия тунел имаше полицейска кола и ни обясниха, че щяло да има някакво мероприятие и е забранено да пускат коли от южната страна...
Брей...как ли не ги молихме, но бяха непреклонни.
Обяснихме им, че един от групата е продължил и ще ни чака някъде надолу, но не...Казаха да му звъннем и да се връща, което за сега било възможно!
То хубаво...ама звъним, дава свободно до откат и Видев не вдига. Направо супер изнервящо беше, защото сагата продължи поне 20-25мин.
Накрая той ни набра и се оказа, че заради обхвата телефона не звъни и той случайно видял, че има пропуснати повиквания и тогава ни звъннал. Пълна лудница...
Обръщаме, спускаме се малко надолу и на една панорамна площадка го изчакваме. След 10-15мин. най-после отново бяхме заедно и започнахме обсъждането какво точно ще правим.



Тази вечер живи-умрели трябваше да стигнем до Русе, но за съжаление ни отрязаха пътя и ни провалиха плановете.
Дет се вика...отидоха ни гледките и мечките, но то и без това пътуването ни поднесе толкова проблеми и препятствия по пътя, та сега това сякаш не беше кой знае какво...
Взимаме най-рационалното решение, а именно да се върнем назад и да хванем следващия проход на запад от Трансфагараша, по който и аз не бях минавал.
И така...решението е взето и потегляме. Съседния проход се оказа един нищо и никакъв път през планината с доста натоварено движение.
Явно беше по-нисък и нямаше такова изкачване нагоре като на Фагараша или като на Трансалпина и се ползваше масово от камиони за преминаване на тази част от Карпатите.
В началото си казвах, нищо де...ама нали от там не си минавал, тъкмо ще видиш нов проход, нови гледки, но след като го минахме си казах...нищо не си загубил, то това не е проход в онзи смисъл на думата!
Така постепенно слязохме в равнината от южна страна, спряхме на едно заведение за обяд и след късмет с минаване по Дунав мост само за 35мин. бяхме към 17.00ч. в Русе.
Тук Видев реши, че ще продължава към Ст. Загора, но ние с Горския мислехме да останем/той дори още някой ден след нас, за да смени скъсания маркуч на турбото/.
Вземаме си довиждане с Видев, а ние се отправяме на вкусна цаца с бира на близко заведение, като освен нас към групата се присъединяват и близки и роднини.
Така премина и последния ни ден от пътешествието ни на север.
За съжаление колкото и да не ми се искаше, пътуването ни приключваше.
Беше едно много цветно и изпълнено със своеобразен екшън пътуване, каквото скоро не бяхме правили.
На следващия ден си вземаме довиждане с Горския и ние потегляме към Ст. Загора, а той остава, за да си направи ремонта.
Пътуването ни към дома не беше нещо особено, докато в един момент не избухвам и не предлагам на Златка да се отбием и да се качим до Преображенския манастир.
Не, че не сме били там поне 6-7 пъти, ама някак не ми се искаше ей така последния ден да е само едно прибиране...
Изкачваме се горе, гледка си е съвсем същата... красота и простор, а самата обител отново впечатлява и с архитектурата си, и с рисунките по стените на църквата и най-вече с огромните скални късове, които през 1990г. поради свлачище се бяха откъснали и летели към манастира, но се бяха забили от двете страни на църквата и камбанарията оставяйки ги като по чудо незасегнати. И сега, макар и да съм ги виждал доста пъти отново усетих онази сила запазила манастира и църквата от унищожение!
Е да...време беше да се прибираме.
Минаваме като на сън Хаимбоаз и скоро сме вече пред гаража откъдето потеглихме преди седмица. Чак гледах с блуждаещ поглед не вярвайки, че всичко мина като секунда...
Следва...

[lubashki777]

ЕПИЛОГ

Вече седмица откакто сме се прибрали от пътешествието ни в Румъния, а аз трудно се връщам към нормалния си ежедневен ритъм.
Сувенирчетата отдавна сме си ги наредили, магнитчетата също са налепени по дъската в коридора, но...така само отново и отново ни напомняха за отминалото пътешествие.
Пътешествие, което се превърна от едно рутинно пътуване, в напрегната борба и преодоляване на доста препятствия, от които излязохме победители.
Да, и въпреки това, пътешествието беше уникално и ще се помни като невероятно приключение за цял живот.
Именно такива пътувания за мен са още по-ценни, защото знаете...
Пътешествието се прави заради самото пътуване, а не заради крайната цел!
Дано ви е бил интересен разказа ми за това как изкарахме и как се преборихме с обстоятелствата тези осем дни.
Защото на мен само това ми остана да направя след цялото приключение, както е казал е казал и Ибн Батута...

"Пътуването те оставя безмълвен, а след това те превръща в разказвач"

КРАЙ

[Еделвайс]

Радвам се да те видя тук Любашки, отдавна не беше писал тук , благодарности за страхотния пътепис и както винаги правиш страхотни уникални снимки, харесва ми как са с наситени цветове и ме кефят много, нямам търпение пак да споделяш пътешествията си

[lubashki777]

Радвам се да те видя тук Любашки, отдавна не беше писал тук , благодарности за страхотния пътепис и както винаги правиш страхотни уникални снимки, харесва ми как са с наситени цветове и ме кефят много, нямам търпение пак да споделяш пътешествията си

Благодаря и аз се надявам да пиша вече по-често тук.
Доста промени има в начина на публикуване и ми се стори тегава работата. Особено качването на снимки/броих ги...7 цъкания с мишката, за да се качи 1 кадър. Смятай...
На всичкото отгоре и забравих, че кратко време след публикуване и вече не мога да си редактирам и така сега в пътеписа останаха някои греши пунктуационни, една неточност и липсващи две снимки, но явно така ще е...
За следващия пътепис, ще трябва да внимавам поне 4-пъти повече предварително!
Поздрави!

[Венцислав Петров]

Факт! Тук е в пъти по-трудно да се напише каквото и да е... Никой не може да бие милиардните корпорации като фейсбук по удобство... Което още повече е причина да ценим и пишещите и четящите тук... Не всичко е въпрос на удобство и комфорт..., радвам се, че имам привилегията да се срещам с хора издигнали се над тези неща...

[sonda]

Любо, напротив- времето за редакция е удължено, можеш да редактираш поста по всяко време!

[lubashki777]

Поствах написаната предварително тема почти цял ден и вечерта не само първите постове, но и последните /които съм ги постнал буквално преди 1 или 1.5часа/ вече не ми даваше да ги редактирам...
Едно време по спомен беше до 3 часа след публикуването, ама сега ми се стори, че не е точно така...
За следващия пътепис ще чета по няколко пъти всеки пост, за да няма като сега неточности, изядени или грешни букви и така...
Ката за първи опит след толкова години мисля, че се получи добре!
Следващия път ще е без грешките!

[aldr]

Благодаря Любо , много красива тази Румъния !

[lubashki777]

За нищо ...И да...и има още много какво да се види и на какво да се наслади човек!

[Валери Недялков]

На тази тема мястото и според мен е в Балкани. Иначе поздравления за пътешествието.

[lubashki777]

Доста се замислих, но не знам защо реших, че Карпатите някак...не ми се видят като част от Балканския полуостров и затова...
Вероятно съм сбъркал де, обаче вече е факт.