Имало едно време едни ПАтки
.

Живеели си те весело и безгрижно по брега на тази река

Под този мост

и в съседство с тези автомобилни потоци.

Заедно с гълъбите те се наслаждавали на изгрева

когато слънчевите лъчи надзъртат под каменните сводове на моста

и автомобилната лудница начева, започва своя утринен ромол.

ПАтиците се славели, като спасителки на един друг град.
Затова хората тук ги тачели и им подхвърляли, по някое залче хляб - да ги нахранят.

Покрай тях благодентствували не само гълъбите,

но и едни по различни обитатели на подмостовието...
.


Така напрежението под арките на моста

се увеличавало.

И само корабчетата безразлично се полюшвали върху копринената повърхност на реката

противопоставяйки хладното спокойствие на водите

срещу нажежения делник на сушата

и монументалната арогантност на вечността

отзвучала из заглъхналите камбанарии.

Следва продължение.


Живеели си те весело и безгрижно по брега на тази река

Под този мост

и в съседство с тези автомобилни потоци.

Заедно с гълъбите те се наслаждавали на изгрева

когато слънчевите лъчи надзъртат под каменните сводове на моста

и автомобилната лудница начева, започва своя утринен ромол.

ПАтиците се славели, като спасителки на един друг град.
Затова хората тук ги тачели и им подхвърляли, по някое залче хляб - да ги нахранят.

Покрай тях благодентствували не само гълъбите,

но и едни по различни обитатели на подмостовието...



Така напрежението под арките на моста

се увеличавало.

И само корабчетата безразлично се полюшвали върху копринената повърхност на реката

противопоставяйки хладното спокойствие на водите

срещу нажежения делник на сушата

и монументалната арогантност на вечността

отзвучала из заглъхналите камбанарии.

Следва продължение.
Коментар