Обява

**Rattenfaenger** · 04-08-22, 20:32

За това пътуване бях решил да комбинирам посещаването на градове с различни паркове и други природни забележителности. Продължих към природния парк Peak district. Мястото е любимо за почивка на хората от Ливърпул, Манчестър и Шефийлд. Въпреки, че имаше немалко хора и автомобили, местността е голяма и беше много просторно, затова можех спокойно да се разхождам и да се любувам на красивите пейзажи и невероятната зеленина:

Тук реших да се изкача по един от хълмовете. Поизпотих се, но беше красиво и си струваше 😀.

Наблизо намерих и един къмпинг, където пренощувах.

**Rattenfaenger** · 04-08-22, 20:36

Следващата спирка по маршрута беше град Ливърпул...един от най-известните английски градове. Паркирах в близост до центъра и продължих пеша.

Посетих района на старото пристанище или Royal Albert Dock. Построено през 19-ти век за времето си е било едно от най-модерните в света. Към днешна дата не се ползва по първоначалното си предназначение, но старите сгради и складове са преустроени и мястото днес е любимо за разходка и развлечение на местните.

Имах известна доза предубеждения спрямо английските градове и като цяло ги смятам за по-скоро еднотипни и скучни, макар и развити и благоустроени, разбира се. Но Ливърпул ме опроверга и определено смятам, че си заслужава посещението.

Край пристанището се намират и известните монументални сгради, известни като "The three graces". Тук се помещават основно офиси.

Интересно място за мен беше и паметника на мореплавателите и пътниците от кораба "Титаник", чието основно пристанище е било именно в Ливърпул. Тук е била регистрирана и фирмата-превозвач.

В Ливърпул навсякъде чувствах колко са горди хората със своя град. Харесваше ми този местен патриотизъм, който се забелязваше. Горди хора са ливърпулци, все пак градът им векове наред е бил важен търговски център и едно от основните пристанища на Британската империя, като в днешно време също е сред най-икономически развитите градове на Острова.

**Rattenfaenger** · 04-08-22, 20:43

Повече за историята на града и развитието му успях да науча в музея на Ливърпул. Общо взето като всеки британски музей и този беше с изключително богата колекция от експонати, също така и много интерактивен, което го прави интересен за всякакви посетители, но сякаш особено за децата.

Поглед към великолепната сграда на градската община:

И все пак...можем да си говорим за история, търговия и икономика, но както и да го въртим емблемите на Ливърпул са две:

Бийтълс....

...и футболния клуб Ливърпул.

Отправих се към "Cavern club", където Бийтълс са започнали да свирят за първи път:

Мястото е в централната част, в една странична улица. От това тъмно и на пръв поглед невзрачно място започва пътят на четиримата англичани, които през 60-те години ще се превърнат в невиждана сензация и икони на цяло поколение.

В Ливърпул предлагаха и традиционна немска храна 😂😂

Близо до централната града се разполагаше красив площад, за жалост към момента намиращ се в ремонт. St. George's Hall, където се помещава съдебни и концертни зали.

Бях се приготвил да напускам града и спрях на една бензиностанция за гориво, както и за да обядвам. Касиерката се впечатли от автомобила с ляв волан и чудата му регистрация и ме попита откъде съм. След като й отговорих попита:

- So you came all the way here to see the Reds play? (визирайки ФК Ливърпул)

Бях забелязал множеството хора с футболни фланелки, но чак сега ми стана ясно, че вчера в Париж се е бил играл финалът на Шампионската лига, който Ливърпул изгубил. За първи път се сблъсках и с прочутата английска футболна обсебеност. Целият град беше някак в траур, но и същевременно горд с отбора си и демонстрираше подкрепа. И тази жена искрено си мислеше, че съм дошъл специално, за да гледам мача заедно с местните фенове, което на мен ми се струваше отвъд абсурда.

Оказа се, че съм било до стадиона на "Anfield road" и все пак реших да намина колкото за едната снимка. Не знам, за някой футболен фен такива места със сигурност са много интересни и впечатляващи, но до този момент никога не ми беше минавала през главата мисълта да посещавам стадиони като забележителности.

В този час се подготвяше и масово шествие на футболните фенове по улиците на града, затова бързах да се изнасям, преди булевардите да се блокират от тълпи 😅.

На около 50 км от тук се намира един от другите всеизвестни английски градове и икономически локомотив на страната - Манчестър. Тук не отделих особено много време, тъй като не счетох града за толкова забележителен и отличаващ се. Модерен, богат и развит - да, но не и град, в който да желая да прекарвам цял ден.

Най-симпатичното място в центъра беше тази малка запазена част от стария град, където имаше кафета и ресторанти.

Поглед отвътре в градската катедрала.

Бях си резервирал стая чрез Air b'n'b в близост до Шефийлд, така че в късния следобед се отправих натам. Да отида на "Old Trafford"не беше за мен, стигаха ми толкова стадиони за това пътуване 😁.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

**Rattenfaenger** · 06-08-22, 11:33

Следващата ми спирка по маршрута беше красивият град Йорк. Същият онзи, който е откраднал името си от Ню Йорк, хаха (някои американци наистина мислят така 😁). Паркирах по-далече от стария град и се запътих пеша натам. По път ми направи впечатление тази стара входна арка към едно местно училище. Явно в по-стари времена момичетата са влизали само оттук.

Преминах реката и навлязох в стария град.

Голяма част от крепостните стени са все още запазени:

Градът впечатляваше с красива архитектура и добре запазени цели малки средновековни улици:

Усещаше се приповдигната празнична атмосфера предвид предстоящия платинен юбилей на кралица Елизабет II, отбелязващ 70 години начело на Британската монархия.

**Rattenfaenger** · 06-08-22, 11:35

Най-впечатляващата сграда в стария град безспорно е готическата катедрала. Макар да съм влизал в множество храмове в какви ли не държави, все пак се впечатлих от изяществото и грандиозността на Йоркската катедрала:

Като част от разходката направих и обиколката по старите крепостни стени:

За финал бях решил да посетя някой от градските музеи и се спрях на "York Castle Museum". Най-любопитното място тук беше една цялостно пресъздадена улица от Викторианската епоха. Бяха се постарали да създадат реалистично преживяване - улицата на моменти ставаше притъмнена с едвам мъждукащи улични светлини, чуваше се шум от падащ дъжд, тропот на копита и улични подвиквания:

**Rattenfaenger** · 06-08-22, 11:47

След Йорк, верен на принципите на своето пътуване, се насочих към природния парк Lake district. Постепенно се придвижвах все по на север. Нямах някакъв ясен план къде точно искам да отида, тъй като целия регион, където са разположени множеството езера, е доста обширен.

Реших да поема към едно от по-големите езера и градчето Windermere. Достигайки там бях доста изненадан и то неприятно. Беше ми ясно, че не отивам някъде в дивата пустош, но все пак не си представях така един природен парк. Мястото беше много популярно и комерсиализирано. Фрашкано с хора и коли, задръствания по пътищата, навсякъде знаци "частен терен" и "не паркирай". Бариери, хотели, ресторанти, голф- и яхтени клубове...все неща, които исках да избегна идвайки в природен парк.

Все пак успях да открия една тиха и по-закътана екопътека и успях да се насладя на малко природа и тишина:

На този етап бях леко разочарован, но за щастие след кратко търсене в Интернет успях да се добера до наистина красиво и спокойно място. Отправих се към градчето и езерото Buttermere.

Придвижвах се по това леко разбито пътче, широко като за една кола и периодично трябваше да отбивам, за да се разминавам с насрещно преминаващите автомобили, които за щастие не бяха много. Гледките по пътя бяха страхотни, реших и да заснема едно кратко видео:

Наближавайки Buttermere пейзажът ставаше все по-красив:

Леко и спокойно достигнах крайната си цел:

Тук се заприказвах набързо с Джефри - възрастен англичанин, който пътуваше със съпругата си и също беше спрял за снимки. Каза ми, че в Шотландия навсякъде има подобни гледки. Не е зле, на прав път бяха значи 😉.

**Rattenfaenger** · 06-08-22, 11:52

Напуснах Lake district и след около час-два трябваше да спра за снимка при следващата забележителност - табелата "Добре дошли в Шотландия" 😉:

Пренощувах в колата и на следващата сутрин достигнах шотландската столица Единбург. Градът ме заплени от самото начало.

Шотландският патриотизъм и желанието за еманципиране от Англия се усещаха повсеместно:

В стария град преобладаваше готическата архитектура, заедно с редица паметници на бележити шотландци.

Разбира се няма как да се почувствам в Шотландия ако не съм видял гайдар с традиционно облекло 😄:

Видях тези двама мъже в гръб и тъй като много ми харесаха носиите им не се сдържах да не ги помоля за снимка. Младият мъж каза, че другият му е баща и днес е специален ден за тях, тъй като се отправяли на церемонията по придобиване на шотландско гражданство, след което щяло да има семейно празненство. Не разпитвах допълнително, но отчитайки цвета на кожата и разликите във външния вид вероятно младият мъж е осиновен. Сподели ми, че много се гордеят с шотландския си произход и традиции:

Интересна гледка беше полицейска кола с надпис "Полиция" на английски и на шотландски келтски. Не видях тук други надписи на шотландски и мога да заявя, че в Единбург той изобщо не присъства под никаква форма. На остров Скай беше малко по-различно, но за това по-нататък в пътеписа.

**Rattenfaenger** · 06-08-22, 11:55

Интересен музей, който посетих беше "The people's story". Представя развитието на Единбург през вековете чрез призмата на хората, които са живеели в него. Представени бяха документи, снимки, писма и всевъзможни експонати от бита. Животът им хич не е бил лек и виждайки как местните жители са преживявали периоди на епидемии, тежка бедност и безперспективност, фрапантна липса на нормални комунални и битови условия, човек си дава сметка, че високият стандарт на живот, който съществува днес в Единбург е нещо, което се е създавало векове наред, заедно с икономическото замогване и развитието на цялото общество.

За съжаление не успях да посетя Единбургския замък, поради изчерпаните билети. Видях обаче двореца-резиденция на кралица Елизабет II:

От тук продължих към близкия хълм, откъдето се разкриваше чудесна панорама над града:

Но най-хубавото и известно място за панорамки снимки на стария град е Calton Hill:

Последната ми спирка беше Националния музей на Шотландия. Приятно изненадан останах от факта, че всички държавни музеи в Шотландия са безплатни, явно за да имат всички граждани възможност да се докоснат до тях:

**Rattenfaenger** · 06-08-22, 11:58

След Единбург нямаше как да не се отправя към Глазгоу, който се намираше на около 1 час път оттук. Трафикът между двата града беше много сериозен и придвижването в късните следобедни часове беше бавно.

В Глазгоу се настаних в един хостел и веднага побързах да изляза и да се срещна с моя приятел Пешо от България, когото не бях виждал от много години. Получи се хубава бирена среща, изпълнена с весели разговори:

Хостелът ми се оказа леко клошарски - не особено чист, без топла вода освен в банята на долния етаж и което най-много ме дразнеше - миризмата на трева навсякъде по-коридорите. Заспах си сладко, но естествено хората в стаята ми си дойдоха по нощите с гръм и трясък и се събудих. Класика... Явно остарявам, може би преди 10 години щеше да ми е вълнуващо и интересно, макар че не съм сигурен 😁.

Отправих се към центъра:

Глазгоу е икономическото сърце на Шотландия и макар може би да не е толкова красив и туристически като Единбург също беше изключително приятен и елегантен град:

Площад "Крал Джордж" за мен беше най-впечатляващото място в Глазгоу. На него също бяха разположени паметници на значими шотландци, като в моите очи най-много се отличи този на Уилям Гладстон, когото добре познаваме като приятел и застъпник на България, привлякъл вниманието на цяла Европа към българския народ след потушаването на Априлското въстание.

Предстоеше ми да продължа на север към култовото езеро Лох Нес.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

**Rattenfaenger** · 08-08-22, 18:46

Продължих на север и вече се движех из така наречените "Scottish Highlands" или шотландската планинска земя. Следващата ми спирка беше известното езеро Лох Нес.

Езерото е голямо и живописно, но е най-известно с митичното чудовище, известно като "Неси". Легенди за него датират още от древността, като слухът за съществуването му се разпространява в началото на 20-ти век, когато редица хора твърдят, че са го виждали. Предполага се, че може да се касае за оцелял воден динозавър (плезиозавър), който би могъл да обитава на места много дълбоките и студени води на езерото. Но реално чудовището никога не е документирано, но пък е интересна легенда и привлича туристи насам.

За мен беше интересно да посетя останките от крепостта Уркухарт, намираща се на брега на езерото. През вековете крепостта многократно е сменяла своите владетели, като е била ту в английски ръце, ту в ръцете на различни водачи на шотландски кланове. Също така в хода на времето неколкократно е била опожарявана и възстановявана. По време на последната си обсада в края на 17-ти век е частично разрушена и умишлено взривена от защитниците си, за да не може да се използва от англичаните, след което не е възстановявана повече.

Красиво място, за щастие и времето този път ми се усмихна. Всички знаят за великобританския климат и все пак спомняйки си ужасното време, на което бяхме подложени по време на пътешествието из Скандинавия през 2015-та година, тук си беше направо приказка.

**Rattenfaenger** · 08-08-22, 18:50

След езерото Лох Нес се отправих към следващата дестинация, за която имах очаквания да е голям гвоздей в програмата - остров Скай. Пътуването се оказа бавно, тъй като гледките по пътя започнаха да стават фантастични и не се сдържах да не спирам през 10 минути за снимки:

Едно кратко видео по пътя, придружено от лек британски дъждец, какъвто редовно прикапваше по няколко пъти на ден, само колкото да ме намокри 😁.

Мостът, който свързва остров Скай с големия остров Великобритания, откъдето идвах:

**Rattenfaenger** · 08-08-22, 18:56

На остров Скай отново имах трудности да си намеря местенце, където да разпъна палатката и да пренощувам. Хем не е гъсто населено, хем навсякъде пътищата водят към частни имоти и пасища, и достъпът е ограничен с бариера. Все пак успях да си намеря едно закътано приятно местенце, че даже и живописна гледка си осигурих.

В съседство с мен имаше двойка холандци, които пътуваха с кемпер. Това бяха първите хора до момента, които се впечатлиха, че виждат българска кола и явно първите, на които България им говореше нещо конкретно.

- Aw, Bulgaria, you've come a long way!

Е, добре, мамя лекичко, имайки предвид, че тръгнах от Германия, но все пак си отметнах някой друг километър до тук 😀.

До тук ми се беше случвало неколкократно да ме питат откъде съм и след като отговарях получавах единствено тъповати, нищо незначещи коментари като "Alright!", или "That's interesting"... много интересно, наистина 😂.

На следващата сутрин станах рано, събрах си катуна и се отправих да опознавам острова. Времето беше гениално, днес щеше да е моя ден!

Не грешах в очакванията си, че тук ще е красиво. Островът се оказа фантастичен!

Следващата ми спирка бяха групата водопади, известни като "Fairy pools". Извън главните пътища останалите тук на острова бяха тесни като за кола - кола и половина и навсякъде имаше уширения, където да се разминават преминаващите коли. Трафик не липсваше, но с толерантно и по-бавно шофиране нямаше напечени моменти.

Отделих няколко часа на хубавата екопътека и водопадите покрай нея:

**Rattenfaenger** · 08-08-22, 19:00

Наблизо се намираше крайбрежието на този ръкав от острова, затова отидох до къмпинга и градчето Glenbrittle, където също беше прекрасно място за разходка:

От холандците разбрах, че в момента заради платинения юбилей на кралицата навсякъде са поголовно резервирани фериботите, което не ме зарадва особено, тъй като имах желанието от тук да продължа към още по-далечните острови Уист или остров на Харис и Люис. Знаех, че шансовете не са големи, но все пак отидох до пристанищното градче Уиг с надеждата, че все нещо ще може да се измисли.

Гредата се оказа пълна...нямаше абсолютно никакви фериботни билети за който и да е от островите, за следващите 5 дена. Много неприятно, ама какво да направя...мислейки кога да правя това пътуване съвсем пък не съм си представял, че мога да уцеля баш платинения юбилей на кралицата 😂😃.

Но идването до тук не беше напразно губене на време, защото гледките не спираха:

Шотландска идилия:

Още едно видео от пътищата на остров Скай:

По едно време си казах "Айде, стига толкова си правил клипове", ама пък като тръгна изведнъж едно "From the coast of gold, across the seven seas" и айде почнахме пак 😆:

Следващата ми спирка на остров Скай също си заслужаваше. Отивах при "стареца", познат като "Old Mann of Storr".

Не засичах колко точно време ми отне изкачването, но мисля, че бяха поне 45 минути с юнашка крачка нагоре. Колкото по-нагоре стигах, толкова по-красива ставаше гледката:

За да стигнем до самия "старец" и кулминацията:

**Rattenfaenger** · 08-08-22, 19:02

Предстоеше ми да напусна остров Скай и да се отправя отново на юг:

Една снимка от местен супермаркет. На остров Скай се виждаха доста двуезични надписи, официално се води, че тук около 40% от населението владее шотландски език, но не чух някъде активно да се използва, може би и заради многото туристи. В Глазгоу също така видях галско училище, където обучението се извършва на шотландски келтски, така че има опити и стремеж езикът да се съхранява и разпространява.

По залез слънце край едно от множеството езера в Северна Шотландия:

Северно от Глазгоу минах и покрай известния национален парк и езеро Лох Ломонд. Това се случи вече по време на разгара на празниците по случай платинения юбилей и навсякъде се пръскаше по шевовете от туристи и почиващи:

Една от последните ми спирки на това пътуване беше националния парк Сноудония в Уелс:

Обява

С Голф из Великобритания (2022)

С Голф из Великобритания (2022)

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата