Tweet
Здравейте приятели!Щеи се опитам със снимки и клипове да ви разкажа за моето пътешествие по Перинеите и Алпите.
Обща информация.
Почти цяла година планувах пътешествието си по Перинеите,от Средиземно море до Атлантическия океан.Използвах тракове на други пътешественици/TET/,добавях свои и оставях на съдбата възможността да правя промени с оглед на конкретните обстоятелства по време на пътешествието.Така се оформи трак с приблизителна дължина 900 км.Основната част от трака бяха черни пътища,а излаза на асфалт беше нещо като пролог.Невъзможно е да се преминат целите Перинеи само по черно.Освен това трябва да се набавя храна и гориво.Всички пътища по трака са с твърда камениста основа, а на места с почвена покривка.Дори и при валежи преминаването не е сериозен проблем.На места,особенно на стръмни участъци има оголени камъни или вади.Камъните ми създаваха известен дискомфорт/друсане/ и в крайна сметка скъсване главите на задните болтове на подкартерната защита.Вадите,особенно тези по-дълбочките ме принуждаваха да карам и на бавни.ХЛ-а е достъ дълъг и с почки амортизирано окачване,което беше предпоставка за окантарване.Затова такива участъци преминавах много бавно и с предварителна подготовка за точното място на преминаване.
Както обикновенно плановете са едно,а реалността друга.Неочаквани обстоятелства промениха плановете ми.Наложи се да се прибера в България.Тогава реших да съкратя западната част от пътешествието по Перинеите и да добавя каране по Алпите.Тъй като нямах много време за подготовка реши да ползвам трака от HAT/Hard Alpi Tour/.
Перинеи.
Прескачам асфалтовото пътуване от Валенсия до Комиолс и язовира Панта де Риалб/началната точка на офроуд пътешествието/ поради липсата на интересни места и събития.
Приключението ми започна от тук.Това са няколко много стари постройки-основна къща за живеене,стопански пристройки и църква,източно от Комиолс.
Тъй като реших да спестя няколко асфалтови километра,реших да изляза на трака директно през гората по черен път,който го имаше на ГПС-а.Началото беше обнадеждаващо и смело поех към височита.С напредването към върха храсталаците в страни от пътя ставаха все повече и повече.На места дори и на съмия път имаше храсталаци,та дори и малки дръвчета.Прежали боята и мисълта ми беше как ще го добутам до върха.Бях навлязъл вече доста на вътре по пътя,а той бе толкова тесен и засукан,че нито имаше място да обърна,нито да карам на задна.
Бях вече претръпнал когато съдбата ми поднесе още една изненада.На пътя имаше повалени две борчета.Ситуацията беше такава,че трябваше да карам само на пред.Малко ми оставаше да изляза на трака.Извадих триончето и лека,полека започна рязането.Добре,че борчетата бяха около 20-тина сантиметра диаметър и с малко повечко усиля се справих с рязането.Но и това не беше края на изпитанията ми.Някъде след около 100-тина метра отново паднало дърво препречваше пъте.Този път беше по-дебело и паднало по такъв начин/почти по средата на пътя/,че трябваше да го режа от корен.Оставаше единствената възможност да го прескоча по към основата му,а левите гуми да ги покатеря по ската.Това беше предпоставка за преобръщане,но приех този риск.Със стискане на зъби,със скърцане по ламарините и мръсна газ прескочих дървото.В един момент джипката аха да се окантари на дървото,но предната дясна гума захапа пътя и преминах това препядствое.Падна ми само дясната задна декоративна пластмасова лайсна.Продължих на пред и пътната обстановка се подобри.
Вече бях на основния трак.Започнаха да се появявят тук там постройки.
Първия етап от карането по черно завършва в Боиксолс.
Някъде там горе на границата между гората и скалите трябва да е пътя.
Излизам от асфалта и подкарвам следващия етап.
Не след дълго пристигам на този разклон и поема на ляво към планината.
Обща информация.
Почти цяла година планувах пътешествието си по Перинеите,от Средиземно море до Атлантическия океан.Използвах тракове на други пътешественици/TET/,добавях свои и оставях на съдбата възможността да правя промени с оглед на конкретните обстоятелства по време на пътешествието.Така се оформи трак с приблизителна дължина 900 км.Основната част от трака бяха черни пътища,а излаза на асфалт беше нещо като пролог.Невъзможно е да се преминат целите Перинеи само по черно.Освен това трябва да се набавя храна и гориво.Всички пътища по трака са с твърда камениста основа, а на места с почвена покривка.Дори и при валежи преминаването не е сериозен проблем.На места,особенно на стръмни участъци има оголени камъни или вади.Камъните ми създаваха известен дискомфорт/друсане/ и в крайна сметка скъсване главите на задните болтове на подкартерната защита.Вадите,особенно тези по-дълбочките ме принуждаваха да карам и на бавни.ХЛ-а е достъ дълъг и с почки амортизирано окачване,което беше предпоставка за окантарване.Затова такива участъци преминавах много бавно и с предварителна подготовка за точното място на преминаване.
Както обикновенно плановете са едно,а реалността друга.Неочаквани обстоятелства промениха плановете ми.Наложи се да се прибера в България.Тогава реших да съкратя западната част от пътешествието по Перинеите и да добавя каране по Алпите.Тъй като нямах много време за подготовка реши да ползвам трака от HAT/Hard Alpi Tour/.
Перинеи.
Прескачам асфалтовото пътуване от Валенсия до Комиолс и язовира Панта де Риалб/началната точка на офроуд пътешествието/ поради липсата на интересни места и събития.
Приключението ми започна от тук.Това са няколко много стари постройки-основна къща за живеене,стопански пристройки и църква,източно от Комиолс.
Тъй като реших да спестя няколко асфалтови километра,реших да изляза на трака директно през гората по черен път,който го имаше на ГПС-а.Началото беше обнадеждаващо и смело поех към височита.С напредването към върха храсталаците в страни от пътя ставаха все повече и повече.На места дори и на съмия път имаше храсталаци,та дори и малки дръвчета.Прежали боята и мисълта ми беше как ще го добутам до върха.Бях навлязъл вече доста на вътре по пътя,а той бе толкова тесен и засукан,че нито имаше място да обърна,нито да карам на задна.
Бях вече претръпнал когато съдбата ми поднесе още една изненада.На пътя имаше повалени две борчета.Ситуацията беше такава,че трябваше да карам само на пред.Малко ми оставаше да изляза на трака.Извадих триончето и лека,полека започна рязането.Добре,че борчетата бяха около 20-тина сантиметра диаметър и с малко повечко усиля се справих с рязането.Но и това не беше края на изпитанията ми.Някъде след около 100-тина метра отново паднало дърво препречваше пъте.Този път беше по-дебело и паднало по такъв начин/почти по средата на пътя/,че трябваше да го режа от корен.Оставаше единствената възможност да го прескоча по към основата му,а левите гуми да ги покатеря по ската.Това беше предпоставка за преобръщане,но приех този риск.Със стискане на зъби,със скърцане по ламарините и мръсна газ прескочих дървото.В един момент джипката аха да се окантари на дървото,но предната дясна гума захапа пътя и преминах това препядствое.Падна ми само дясната задна декоративна пластмасова лайсна.Продължих на пред и пътната обстановка се подобри.
Вече бях на основния трак.Започнаха да се появявят тук там постройки.
Първия етап от карането по черно завършва в Боиксолс.
Някъде там горе на границата между гората и скалите трябва да е пътя.
Излизам от асфалта и подкарвам следващия етап.
Не след дълго пристигам на този разклон и поема на ляво към планината.
Прикачени файлове
))
Интересно, интересно... Цветовете са Technicolor, като в стар каубойски филм 
Коментар